№ 201
гр. София, 10.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Анелия Цанова
Членове:Светла Станимирова
Мария Райкинска
като разгледа докладваното от Анелия Цанова Въззивно търговско дело №
20251001000001 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 1524/06.11.2024 г., постановено по т.д. № 642/2024 г., СГС, ТО, VІ- 21 състав е
осъдил Гаранционен фонд да заплати на ЗД „Евроинс“ АД на основание чл.499, ал.5 КЗ
сумата от 29 288 лв., представляваща обезщетение и разноски за определянето му за вреди
от ПТП, настъпило на 13.10.2021 г. в Италия, от виновно, противоправно поведение на водач
на лек автомобил Мерцедес Клас А с ДК № ********, които вреди ищецът е обезщетил по
искане на НББАЗ без да има действаща застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ с виновния водач, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
01.04.2024 г. до окончателното й заплащане, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК разноски
по делото в размер на 1871,52 лв.
В законноустановеният срок по делото е постъпила въззивна жалба от Гаранционния фонд, с
която се обжалва първоинстанционното решение като неправилно. Твърди, че съдът не е
обсъдил изложените от него оспорвания на наличието на нормативно закрепените
предпоставки за прекратяване на застрахователен договор по задължителната застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“. Сочи и че съдът е достигнал до неправилни
изводи, че в процесния застрахователен договор е уговорено „друго“ по см. на чл.351, ал.3
КЗ, без по делото да е установено действителното съдържание на договора. Иска се съдът
да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго, с което предявените
искове бъдат отхвърлени, с присъждане на разноски
С писмения си отговор ЗД „Евроинс“ АД оспорва въззивната жалба и иска съдът да
1
потвърди обжалваното решение, с присъждане на разноски.
САС, ТО, 5 състав, след като обсъди оплакванията във въззивната жалба във връзка с
атакувания съдебен акт, намира следното:
Жалбата е допустима- подадена е в срок от легитимирано лице с правен интерес срещу
подлежащ на въззивно обжалване валиден и допустим съдебен акт.
Преценявайки основателността на жалбата, съдът взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.499, ал.5 КЗ.
В исковата молба на ЗД „Евроинс“ АД се излага, че с претенция от 18.10.2023 г. е уведомено
от Националното бюро на българските автомобилни застрахователи (НББАЗ) за настъпило
на 13.10.2021 г. на територията на Италия ПТП с участието на лек автомобил Мерцедес,
клас А, ДК № ********, с твърдение, че е застрахован при ищеца по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ със застрахователна полица №
BG/07121002893631 от 06.10.2021 г., с посочено в полицата застраховано лице „Супреме
Карс“ ЕООД. За настъпилото ПТП е образувало преписка по щета с №
**********/18.10.2023 г., но при справка в системата на Гаранционния фонд установило, че
по отношение на процесния автомобил към 13.10.2021 г. не е налице активна полица.
Застрахователната полица с № BG/07121002893631/06.10.2021 г. била сключена с период на
валидност от 00:00 часа на 06.10.2021 г. до 05.10.2022 г., като на 07.10.2021 г. била
прекратена в Гаранционния фонд поради невнесена вноска. Счита, че в случая са
приложими разпоредбите на чл.368, ал.1 КЗ и чл.368, ал.4 КЗ, като при неплащане на
разсрочена вноска повече от 15 дни, считано от датата на падежа, договорът се смятал за
автоматично прекратен. Сочи се, че към датата на настъпване на процесното ПТП-
13.10.2021 г., застрахователният договор е прекратен, за който факт ответникът бил
уведомен, като го отразил и в системата си. При сключването на процесния договор бил
издаден и сертификат „ Зелена карта“, чийто срок на валидност съвпадал със срока на
валидност на застраховката гражданска отговорност. Твърди се, че тъй като към момента на
настъпването на ПТП не бил налице валиден застрахователен договор и предвид
установителната функция на сертификата „ Зелена карта“, който нямал самостоятелно
правно значение, не можело да се приеме, че към момента на ПТП в Италия действало
застрахователно покритие по застраховка гражданска отговорност по отношение на
процесното МПС и не дължи каквото и да е обезщетение. Въпреки своевременно
релевираните възражение, НББАЗ отправило искане до ответника, който отказал да поема
отговорността за настъпилото застрахователно събитие без да съобрази, че издаваният по
чл.487,ал.1 КЗ знак имал само удостоверително значение. С цел да избегне искане за
гаранция при неплащане, което би го поставило и под мониторинг съгласно устава на
НББАЗ, спазвайки двумесечния срок уреден с Вътрешните правила на Съвета на Бюрата,
ищецът извършил плащане в полза на НББАЗ в размер на 29 288 лева. Тъй като виновният
за процесното ПТП водач нямал валидно сключена застраховка гражданска отговорност на
основание чл.519,ал.1 КЗ плащането на обезщетението се дължало от ответника, като с
оглед на извършеното плащане, в полза на ищцовото дружество е възникнало регресно
2
вземане за платеното обезщетение към ответника. Моли съда да осъди ответника да му
заплати сумата от 29 288 лева.
С писмения си отговор ответникът оспорва иска. Излага, че твърдението за неплащане на
първата вноска по застрахователната полица противоречи на разпоредбата на чл.336, ал.1,
изр. последно от КЗ. Счита, че издадената застрахователна полица е първичен счетоводен
документ, удостоверяващ извършено плащане на първа вноска, като застрахователното
покритие за периода започва да тече след заплащане на цялата застрахователна премия или
съответната вноска от нея, но не по- рано от датата, посочена за начало на периода на
застрахователно покритие. Сочи и че от приложената към исковата молба полица се
установява, че е сключена при условията на разсрочено плащане, както и че първата вноска
в размер на 751,71 лв. е платена. От полицата ставало ясно, че е сключена с
посредничеството на Мистрал Груп, както и че застрахователното покритие по нея започва
след заплащане на цялата застрахователна премия или съответната вноска от нея, но не по-
рано от дата, посочена като начало на периода на застрахователното покритие. Счита за
противоречиви твърденията на ищецът, че не е получил плащане по процесната полица,
като в същото време излага и че е подал данни към Информационния център на
Гаранционния фонд, че тя е действаща. Посочва, че с факта на отчитане на полицата пред
Гаранционния фонд, застрахователят е одобрил сключената полица и е признал действието
й. Процесната застрахователна полица е с разсрочено плащане на премията на четири
вноски, като ищецът подал данни за прекратяване на полицата считано от 08.10.2021 г., с
посочена причина за прекратяване на процесната полица- „невнесена вноска“. В чл. 368,ал.2,
т.3 от КЗ е регламентиран начина на прекратяване на застрахователната полица, като
законодателят е предвидил възможност това да стане единствено при неплащане на поредна
вноска от застрахователната премия, изключвайки възможността за прекратяване на полица
при неплащане на първа вноска, изхождайки от презумпцията по чл.336,ал.1 от КЗ.
САС, ТО, 5 състав намира от фактическа страна следното:
Не се спори по делото, че на 06.10.2021г. между ЗД „Евроинс“ АД и „Супреме Карс“ ЕООД е
сключен договор за задължителна застраховка „гражданска отговорност на
автомобилистите“- застрахователна полица № BG/07121002893631, за лек автомобил
Мерцедес, клас А с ДК № ********, по отношение на който на 13.10.2021 г. на територията
на Италия е настъпило ПТП, от което са му причинени вреди в размер на 29 288 лв.
С определение № 151/04.03.2025 г., САС, ТО, 5 състав, с оглед направеното още в отговора
на исковата молба искане и становище, че представеното копие е без залепен стикер на ГФ, е
задължил ЗД „Евроинс“ АД да представи процесната застрахователна полица в оригинал за
съдебна констатация, с указание, че при непредставянето и съдът ще приема, че тя съдържа
знак, който се издава от Гаранционният фонд. ЗД „Евроинс“ АД не е изпълнило дадените
указания, поради което и на осн. чл.161 ГПК настоящият състав приема за доказано, че
процесната застрахователна полица съдържа знак, който се издава от ГФ.
Не се спори по делото, а и от представените писмени доказателства и заключение на
3
съдебно- счетоводната експертиза, се установява, на 19.10.2023 г. ЗД „Евро инс“ АД е
заплатило на Националното бюро на българските застрахователи обезщетение за тези вреди
и разноски за уреждане на претенцията в общ размер на 29 288 лв., като част от общо
плащане в размер на 108120,74 лв.
Видно от приетото по делото и неоспорено от страните заключение на съдебно-
счетоводната експертиза, изготвена от вещото лице Д.Г., от представените от ЗД „Евроинс“
АД документи се установява, че на 06.10.21 г. с документ № 131964 е начислен премиен
приход по процесната полица в размер на 2892,20 лв., който на 08.10.21г. с документ №
132036 е анулиран, като не е установена получена и осчетоводена сума по полицата.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 499, ал. 5 от КЗ, когато застрахователното събитие е
настъпило извън територията на Република България, ако в хода на уреждане на
претенцията възникне спор между Гаранционния фонд по чл. 518 и застрахователя, сключил
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, относно това кой
трябва да обезщети увреденото лице и бюрото по чл. 506 е извършило плащане по реда на
вътрешните правила на Съвета на бюрата, застрахователят възстановява на бюрото
платените от него суми. Ако впоследствие бъде установено, че отговорността е на
Гаранционния фонд, той възстановява на застрахователя сумата, платена от бюрото, заедно
със законната лихва от датата на плащането.
Не се спори по делото, че на 06.10.2021 г. между Мистрал груп, в качеството му
застрахователен посредник на ЗД Евроинс“ АД, и собственикът на лек автомобил марка
Мерцедес, клас А, ДКН ********- „Супреме Карс“ ЕООД, е сключен договор за застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, с период на покритие от 09,59 ч. на
06.10.2021 г. до 23,59 ч. на 05.10.2022 г., при уговорено разсрочено плащане на
застрахователната премия от застрахования - на четири вноски, като първата е дължима на
06.10.2021 г.
Не се спори и че на 13.10.2021 г. на територията на Италия е настъпило ПТП с участие на
застрахования лек автомобил във връзка, с което застрахователно събитие на 19.10.2023г. ЗД
„Евроинс“ АД е извършило плащане на НББАЗ в размер на 29 288 лв.
Спорно по делото е дали към датата на настъпилото на 13.10.2021г. в Италия ПТП
договорът за застраховка е бил прекратен.
Само по себе си вписването /на което ЗАД „Евроинс“ АД се позовава/ в информационната
система на Гаранционния фонд на предоставените от застрахователя и подлежащи на
регистрация обстоятелства, вкл. за прекратените договори по задължителната застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, не представлява неопровержимо
доказателство за възникване на тези обстоятелства. Съгласно чл. 574, ал. 12 от КЗ, данни от
Информационния център- до доказване на противното, удостоверяват посочените в
разпоредбата обстоятелствата, свързани със сключването и действието на застрахователния
договор. В случая, в Информационния център на ГФ е вписано прекратяване на процесната
4
застрахователна полица, което обстоятелство обаче е оспорено от ответника, който твърди,
че към момента на настъпване на застрахователното събитие е налице валидно
застрахователно правоотношение с ищеца по застраховка "Гражданска отговорност" на
водача на лекия автомобил, причинил процесното събитие.
Съгласно чл. 351, ал. 3 от КЗ освен ако не е уговорено друго, застрахователното покритие
започва след заплащане на дължимата премия по договора или на първата вноска по нея –
при разсрочено плащане на премията. В процесния застрахователен договор не е уговорено
нещо различно – в него е посочено, че договорът влиза в сила след плащането на цялата
дължима премия или на първата вноска от нея при разсрочено плащане на премията. В
разпоредбата на чл. 367, ал. 1 от КЗ е предвидено, че цялата премия или първата вноска при
разсрочено плащане на премията се плаща при сключване на застрахователния договор,
освен ако друго е предвидено в закон или е уговорено в договора. Логическото тълкуване на
разпоредбата на чл. 367, ал. 1 във връзката й с чл. 351, ал. 3 от КЗ обуславя извод, че
плащането на цялата застрахователна премия, респ. на първата вноска от нея при разсрочено
плащане, е част от фактическия състав на сключването на застрахователния договор, тъй
като такъв договор не може да се сключи, ако не се плати премията или първата вноска от
нея от застрахованото лице.
В този смисъл самият застрахователен договор, след като е сключен, обективира плащането
на премията, респ. на първата вноска, дължима в деня на сключването му- 06.10.2021г.
Неоснователно е твърдението на ищеца, че по процесната застрахователна полица не е
платена първата вноска от разсрочената премия, което води до автоматично прекратяване на
договора на основание чл. 368, ал. 4 от КЗ.
Не се спори по делото, че процесният застрахователен договор е обявен от застрахователя в
информационната система на Гаранционен фонд, за което е издаден сертификат „Зелена
карта“, чиито срок на валидност съвпада със срока на валидност на задължителната
застраховка /стр. 2, изреч. 2 от исковата молба/.
Съгл. чл. 487, ал.1 КЗ, знакът, който се издава от Гаранционния фонд, удостоверява
наличието на застрахователен договор по задължителната застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите. В ал. 2 на същата разпоредба е предвидено, че при
договорено разсрочено плащане на премията знакът удостоверява и срока, за който е платена
застрахователната премия, като застрахователят е длъжен да издаде знака по ал. 1 за целия
срок, за който е събрана застрахователната премия. При разсрочено плащане на премията
застрахователят няма право да издава знака по ал. 1 за целия срок на полицата, ако не е
събрана изцяло застрахователната премия – ал. 3 на чл. 487 от КЗ.
Сертификатът "Зелена карта" се издава заедно с полицата по застраховката "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, като при договорено разсрочено плащане на
застрахователната премия застрахователят е длъжен за издаде този сертификат за целия
срок, за който е платена премията, и няма право да издава сертификата за целия срок на
полицата, ако не е платена изцяло застрахователната премия – чл. 488 от КЗ.
5
Фактът, че при сключване на процесния договор за застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите на застраховането лице е предоставен знака по чл. 487, ал. 1 от КЗ,
отрязък от който е залепен върху екземпляра от застрахователната полица /който факт е
приет за доказан по см. на чл.161 ГПК/, която полица е отчетена от застрахователя съобразно
изискванията на Наредба № 49/16.10.2014 г. за задължителното застраховане, обуславя извод
за валидно сключен застрахователен договор и платена първа вноска от разсрочената
застрахователна премия, за периода на която е издаден този знак. След като знакът е издаден
и предоставен на застрахования, това означава, че застрахователният договор е произвел
действие, а съгласно клаузите на самия договор и разпоредбите на чл. 351, ал. 3 и чл. 367, ал.
1 от КЗ действието на договора е предпоставено от плащането на премията или на първата
вноска от нея при договорено разсрочено плащане. Издаването на знака, както и
обявяването на застрахователния договор в информационния масив на ГФ, като действия по
административно валидиране на сключения договор за застраховка от страна на
застрахователя, представляват доказателство за плащането на първата вноска от
разсрочената премия от страна на застрахования, което плащане е условие за действие на
този договор. Допълнителен аргумент за този извод е и фактът, че застрахователят е
изпълнил задължението си за издаване заедно с полицата на сертификат "Зелена карта".
Наличието на издаден такъв сертификат, който макар и самостоятелно да няма
удостоверително значение за наличието на валиден застрахователен договор /каквото
значение има знакът по чл. 487, ал. 1 от КЗ/, представлява доказателство, че договорът за
застраховка е породил действието си.
Освен това, в деня на подписване на полицата, с представен от ЗД „Евроинс“ АД документ
№ 131964, е начислен премиен приход по полицата в размер на 2892,20 лв., анулиран на
08.10.21г., който, преценен в съвкупност с горепосочените обстоятелства – издаване на знак
/стикер/ по чл. 487, ал. 1 от КЗ, издаване на сертификат "Зелена карта", обявяване на
застрахователната полица в Информационния център на ГФ, налага извода, че първата
вноска по разсрочената премия е била заплатена от застрахования в момента на сключване
на договора.
Процесното ПТП е настъпило на 13.10.2021 г., в периода на застрахователното покритие,
посочен в договора, за който период е платена застрахователната премия по първата от
четирите вноски, поради което и ищцовото застрахователно дружество носи риска от
настъпване на процесното застрахователно събитие по вина на водача на застрахованото при
него МПС, като дължи обезщетение на увреденото лице в качеството си на застраховател по
действаща към този момент задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, а не Гаранционният фонд.
Следва да се отбележи, че на прекратяване на договора поради неплащане на разсрочена
вноска на основанието по чл. 368, ал. 4 от КЗ застрахователят може да се позове само при
неплащане на поредна /т. е. втора или следваща/ вноска от разсрочената застрахователна
премия, тъй като първата вноска се заплаща със сключването на полицата, като вече бе
посочено. При неплащане на първата вноска договорът за застраховка изобщо не би
6
произвел действие, а договор, чието действие не е настъпило, не може да бъде прекратен.
С оглед на гореизложеното предявеният иск с правно основание чл. 499, ал. 5, изр. 2 от КЗ
следва да бъде отхвърлен.
Поради несъвпадане на изводите на първоинстанционният съд, обжалваното решение следва
да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което се искът бъде отхвърлен.
По съдебните разноски:
С оглед изхода, ЗАД „Евроинс“ АД следва да бъде осъдено да заплати на Гаранционният
фонд направените по делото разноски и за двете съдебни инстанции в размер на общо
1425,76лв
Воден от изложеното, САС, ТО, 5 състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1524/06.11.2024г. на СГС, ТО, VІ- 21 състав, постановено по т.д. №
642/2024 г., и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЗД „Евроинс“ АД срещу Гаранционен фонд иск с правно
основание чл. 499, ал. 5 от КЗ за заплащане на сумата 29 288 лв., представляваща заплатено
от ЗД „Евроинс“ АД на НББАЗ застрахователно обезщетение във връзка с настъпилото на
13.10.2021 г. застрахователно събитие на територията на Италия, ведно със законната лихва
от 01.04.2024 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ЗД „Евроинс“ АД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул. „Христофор Колумб“ № 43, да заплати на заплати на Гаранционен фонд, с
адрес гр. София, ул. "Граф Игнатиев" 2, ет. 4, сумата от 1425,76 лв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС на Р.България в едномесечен срок от
съобщението до страните за изготвянето му.
Председател: _______________________
Членове:
7
1._______________________
2._______________________
8