Р Е Ш Е Н
И Е
№
30.07.2020г., гр.София,
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ , VІ-11 СЪСТАВ, в открито съдебно заседание проведено на пети юни през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ВРАНЕСКУ
При секретар Стефка Александрова
Като разгледа търговски дело № 5367/2016г. по описа на Софийски градски съд, докладвано от съдия Вранеску , и за да се произнесе взе в предвид следното :
Предявени са обективно съединени искове с пр.осн.чл.422 от ЗЗД вр. Чл.417, т.9 ГПК вр.чл.538,ал.1, вр.чл.463 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД от „Ю.Б. “ АД ЕИК ******* СРЕЩУ „И.И.“ ЕООД ЕИК ******* и И.А.И. ЕГН **********.
ИЩЕЦЪТ твърди, че първият ответник му е издал запис на заповед на дата 24.08.2006г. с която се е задължил безусловно и неотменимо да заплати на ищеца сумата от 30 000 лв. , в едно с годишна лихва от 14.5 % считано от датата на издаване на записът. Записът е издаден на предявяване, без протест, със срок на предявяване до 24.09.2016г. Записът е авалиран от втория ответник И.И.. Записът на заповед е предявен за плащане на 17.05.2015г. на издателя чрез управител и авалист И.И., като й е връчена покана чрез нотариус И. Д.. Записът на заповед е изцяло редовен от външна страна и е издаден от ответното дружество, като втория ответник го е авалирал . Ответниците не са изпълнили задължението си да им заплатят дължимите суми по записът на заповед, поради което и ищецът е предявил вземанията си по реда на чл.417 от ГПК в заповедно производство, като е образувано ч.гр.д.30808/2015г. по описа на СРС, 70 св. и по същото е издадена заповед за незабавно изпълнение за главница в размер на 30 000 лв. , законна лихва от подаване на заявлението и мораторна лихва в размер на 13 231.25 лв. за периода 27.05.2012г. до 27.05.2015г. и съдебни разноски. Срещу заповедта е подадено възражение от двамата длъжници, ответници по спора, като съдът им е указал установяване на вземанията по съдебен ред в едномесечен срок, за което са уведомени на 03.06.2016г.
Моли да се приеме за установено по отношение на ответниците „И.И.“ ЕООД ЕИК ******* и И.А.И. ЕГН ********** , че същите дължат на „Ю.Б. “ АД ЕИК ******* , при условията на солидарност сумата от 30 000 лева представляваща главница по запис на заповед от 24.08.2006г., законната лихва за забава върху главницата от датата на заявлението-01.06.2015г., както и сумата от 13 231.25 лв., представляваща годишна лихва върху главницата за периода 27.05.2012г.- 27.05.2015г.. Претендират направените разноски за заповедното и настоящо съдебно производство.
ОТВЕТНИЦИТЕ оспорват исковите претенции. На първо место твърдят, че исковете са недопустими, а наред с това неоснователни. Твърдят, че записът на заповед не е издаван от първия ответник, чрез неговия управител и не е авалиран от втория ответник, като оспорват положените подписи. Оспорва съществуването на конкретното вземане по записът на заповед, както и съществуването на вземането по конкретна сделка. Твърди се, че е налице противоправно деяние от страна на банката насочено към неоснователно обогатяване. Практиката сочи, че записът на заповед се издава като обезпечение към сключен договор. Ответницата И.И. сочи също, че чрез измама по несъществуващ договор и е продадено единственото жилище / в молба от 26.05.2017г./. Моли производството да се прекрати или исковете да се отхвърлят изцяло.
ИЩЕЦЪТ при така направените възражения, с молби от 30.05.2017г. и 22.11.2017г. излага подробно съображенията си във връзка с каузалните правоотношения между страните, като не оспорва, че записът на заповед е издаден във връзка с подписан между ищеца и първия ответник- юридическо лице договор за кредит „ Бизнес револвираща линия“ №ВL 2730/23.08.2006г., по силата на който ищецът е предоставил на ответника револвираща кредитна линия в размер на 30 000 лв. за посрещане на краткосрочни оборотни нужди. Издаване на записът на заповед е предвидено като обезпечение по договора. Срокът на договора е 120 месеца от откриване на заемната сметка, открита на 24.08.2006г. Във втората молба подробно излага всички договорни отношения между страните, а именно освен процесния договор е налице още 1 договор с ответното юридическо лице – банков продукт „ бизнес овърдрафт“ BL13318 от 20.02.2008г. за сумата от 10 000 лв.. Сключени са също така още два договора за потребителски кредит между банката и физическото лице И.И. единия от 21.05.2008г. за сумата от 50 000 евро, а другия от 05.06.2009г. за сумата от 10 472 евро. Договорите са обезпечени и с ипотека върху апартамент собственост на физическото лице. За процесния договор освен записът на заповед е учредено в последствие и още едно обезпечение - трета по ред ипотека върху апартаментта в жк. Красна поляна, собственост на ответника физическо лице И.И.. Ищецът сочи, че обезпечението е усвоено, като апартамента е продаден в рамките на изпълнително производство, но с него са погасени задължения по договорите обезпечени с първа и втора по ред ипотека, я процесния е с трета по ред ипотека и сумата от продажбата на апартамента не е послужила за неговото погасяване.
Съдът, като взе в предвид становищата
на страните и представените намира от правна и фактическа страна следното :
От
представеното по делото заповедно производство по ч.гр.д.№30808 от 24.06.2015г. на СРС, 70 св. се установява,
че по заявление на ищеца Ю.Б. АД спрямо ответниците е
издадена заповед за изпълнение от 24.06.2015г. по чл.417 ГПК въз основа на документ – запис на
заповед. Ответниците „И.И.“
ЕООД и И.А.И. са осъдени да заплатят солидарно на банката кредитор следните
суми: Главница в размер от 30 000 лв. вземане по запис на заповед от
24.08.2006г. , предявен за плащане на 22.05.2015г., в едно със законната лихва
за периода 1.06.2015г. до изплащане на вземането, лихва в размер на
13 231.25 лв. за периода 27.05.2012г. до 27.05.2015г. и 2 278.79 лв.
разноски по делото. На 26.06.2015г. за
присъдените суми е издаден изпълнителен лист. В законовия срок за възражение и двамата ответници са подали едно общо такова на дата 16.05.2016г. След получаване указанията на СРС, ищецът е
подал настоящите искове по чл.422 от ГПК в законовия едномесечен срок, паради
което исковата молба се явява допустима.
По делото е представен записът на заповед въз основа на който е издадена заповедта и изпълнителния лист. Същият е издаден на 24.08.2006г. , платим е на предявяване, и е със срок за предявяване до 24.09.2016г. Издател на ценната книга е юридическото лице ответник „ И.И. „ ЕООД , а физическото лице И.И. е авалист, поръчител по задължението. Задължението по записът на заповед е предявено за плащане с нотариална покана чрез нотариус Д., връчена на И.И. в качеството й на управител на юридическото лице издател и в лично качество, като авалист на дата 17.05.2015г., което нотариуса е удостоверил на 22.05.2015г. . Даден им е тридневен срок за издължаване на сумите – главница от 30 000 лв. и законната лихва, без да е конкретизирана. По делото, освен нот.покана представена от ищеца, са изискани и приложени и разписките на връчителя на нотариуса, които също са подписани от И.И. на дата 17.05.2015г.
Доколкото ответниците оспорват издаването и авалиране на записа на заповед, като се твърди, че И.И. не е полагала подписа си на датата на издаване на ценната книга по делото са допуснати единична и тройна съдебно графологични експертизи, като същите са с еднакви категорични изводи, а именно : Подписите под издател на записа на заповед и в долния десен ъгъл на записът на заповед са положени от И.А.И., а ръкописния текст на изписано пълно име И.А.И. е изписан от самата нея. Ръкописно изписаните дати – на издаване на записът на заповед -24.08.2006г. и крайна дата на предявяване -24.09.2016г. не са положени от И.И.. Подписите на издател и авалист и ръкописният текст И.А.И. са изпълнени с една и съща химикална паста нанесена върху листа хартия с пишещо устройство – химикалка. Не са установени и не са налице признаци за технически и други способи за подправяне или предварителна подготовка за нанасянето и инкриминираните подписи и ръкописен текст. Изписването на горепосочените дати макар и да не е направено от И.И. е изпълнено с една и съща по оптико – физичните си свойства химикална паста на пишещото средство. Не е възможно да се определи времето на полагане на датите в текста, нито на полагане на подписите. Съдът кредитира изцяло експертизите предвид, че са изготвени от компетентни специалисти и изводите и на единичната и на тройната експертиза съвпадат. От същите се извежда безспорния извод, че издателя и авалиста на записа на заповед е лицето И.А.И., в първия случай като управител на издателя юридическо лице, а във втория като поръчител, физическо лице. Доколкото записът на заповед обезпечава договор за кредит между страните съдът приема, че датите върху ценната книга след като не са положени от И.И. следва да се положени от служител на банката. Това обстоятелство не води до нищожност на ценната книга, тъй като обезпечителната й функция се установява и от чл.7 от договора за банков кредит № BL 2730 от 23.08.2006г. –продукт „Бизнесреволвираща линия“. В чл.8а от договора е предвидено, че записът на заповед следва да се авалира от собственика на фирмата И.И..
Макар и основанието предмет на исковата претенция и заявлението да е ценната книга, съдът е длъжен с оглед направеното възражение от страна на ответниците да изследва и каузалното правоотношение между страните, във връзка с което е издаден записът на заповед. По делото ищецът е представил всички сключени договори между страните, а именно двата потребителски договора 1.№ HL 38368 от 21.05.2008 г. за сумата от 50 000 евро и 2.№ HL45342 05.06.2009г. за сумата от 10 0038.77 евро, сключени с физическото лице И.И. и двата договора сключени юридическото лице „ И.И. „ ЕООД : Договора за банков кредит № BL 2730 от 23.08.2006г. –продукт „Бизнесреволвираща линия“ за сумата от 30 000 лв. и № 2 Договор за банков кредит от 20.02.2008г. – продукт“Бизнес овърдрафт „- № ВL 20.02.2008г. за сумата от 10 000 лв. . Относим в конкретния случай е единствено цитирания по горе договор за банков кредит от 23.08.2006г. за сумата от 30 000 лв.. Същият е договорен като револвираща кредитна линия отпусната на ответната фирма за оборотни нужди, като крайния срок за погасяване на кредита е 120 месеца от датата на сключването му. Договорения годишен лихвен процент съгласно чл.4 от договора е в размер на 14.5 % формиран от базов лихвен процент малки фирми в размер на 10 % + договорна надбавка в размер на 4.5 пункта. Съгласно чл.3 от основния договор фирмата кредитополучател има задължение да внася на 21 число всеки месец предвидена вноска – 6 % от сбора на усвоената към момента главница и дължимата към този момент лихва, но не по-малко от дължимата лихва. С анекс № 1 банката ищец и ответното дружество са договорили 9 месечен период на облекчено плащане на твърдо уговорена сума от 220 лв., и преустановяване ползването на кредита за в бъдеще. След този 9 месечен период на облекчено погасяване на кредита, от банката се изготвя погасителен план, по който кредита да се погасява. Няма доказателства установяващи изготвяне на такъв погасителен план. В чл.5 от този анекс е предвидено, че натрупаните за периода на облекчено погасяване на кредита лихви по т.4 са дължими изцяло на датата на последното месечно плащане на периода от 9 месеца, а в случай на неплащане, банката има право да преоформи цялата натрупана сума чрез прибавянето й към редовната главница по кредита. Договорено е и ново обезпечение наред с издадения запис на заповед, а именно учредяване на втора по ред ипотека върху апартамента, собственост на собственика на фирмата, физическото лице ответник И.И.. Втората по ред ипотека, за което по делото е представен нотариален акт обаче не обхваща процесния договор, а той е обезпечен с третата по ред ипотека, заедно с още 1 от договорите за кредит.
С анекс № 2 по този договор, подписан на 26.05.2010г. предоговарят условията на погасяване на кредита, като всички просрочени суми за главница, лихви , такси и застраховки се преоформят служебно чрез натрупване към редовната усвоена и непогасена част от главницата. Изготвен е от банката и подписан от двете страни погасителен план, от който е видно, че общото задължение по кредита 30.06.2010 г. възлиза в размер на 34 598. 34 лв. . За първите две години по погасителния план вноските погасяват само лихви. Представени са и три нотариални акта, за учредените първа, втора и трета по ред ипотеки върху имота на И.И. .От същите е видно, че въпреки, че по договора кредит за 30 000 лв., с анекс №2 е предвидено ново обезпечение – втора по ред ипотека, то е учредена трета по ред ипотека с нот.акт № 151,т.ІІ,рег.№ 6693,д.№322/2009г. за обезпечение за този кредит и за втория кредит на юридическото лице от 10 000 лв.. Ипотеката е учредена върху апартамент № 49 от 65.12 кв.м. с мазе № 9, находящи се в гр.София, комплекс Красна поляна, ул.********От приетата по делото съдебно - счетоводна експертиза във връзка със задълженията по кредита, обезпечен с процесната запис на заповед се установява, че ответниците са ползвали сумите по овърдрафта до сключване на първия анекс към договора за кредит през 2009г., като общо използвани средства са в размер на 56 004.39 лв. , а от вноски размера на погасената главница възлиза на 21 414.86 лв.. Погашенията са извършвани до 26.05.2010г. т.е. около месец след подписване на втория анекс, след което плащанията са изцяло прекратени. Остават задължения за дължима главница в общ размер от 34 589.53 лв., толкова, колкото е по подписания погасителен план по анекс №2 от 26.05.2010г.. На възражението на ответниците, че не може да е взет кредит от 30 000 лв., а да е ползвана сума от 56 004.39 лв. следва да се отбележи, че кредитът е „бизнес овърдрафт“ т.е. сумите внасяни за главница са могли и са се ползвали повторно или тази възможност и съответно използването й са довели до усвоени средства значително над размера на отпусната сума по кредита, като общо задължение. Това обяснява и по-големия размер на лихвата, освен че сумите са отпуснати за бизнес/за оборотни средства за дейността на фирмата/, в който случай банките имат по-висок лихвен процент. В конкретния случай, не се установява банката да е надвзела лихви извън договорения лихвен процент. Установява се също така, че общо начислената лихва е в размер на 42 490.55 лв., от която погасената сума е в размер на 17 158.04 лв. и остава задължение за лихва непогасена лихва към 1.06.2015г. в размер на 25 332.51 лв.. След сключване на двата анекса, то банката капитализира част от налични към този момент задължения, за което изрично ответната фирма е дала съгласие, подписвайки анексите. В т.3 от Анекс 1 е предвидено, че в случай, че кредитополучателя не изпълни задължението да заплати просрочените суми, то дава безусловното си съгласие банката служебно да ги преоформи, както и разходите по обезпечението чрез натрупването им по редовната главница по кредита, съгласно което са капитализирани като част от главницата неиздължени суми в размер 1 907.21 лева на дата 19.06.2009г.., видно от ССЕ . Съгласно т.2 от Анекс 2 е капитализирана сума от 4 054.84 лв. на дата 26.05.2009г. , установено от експертизата. Ответника юридическо лице преустановява погашения по кредита изцяло, считано от 26.05.2010г., т.е. след подписване на анекс № 2 от 21.05.2010г., когато окончателно му е преустановена възможността за ползване на сумите като овърдрафт и е договорено изплащане по погасителен план на задълженията, по който за първия период се погасяват само лихви. Съдът кредитира заключението на вещото лице П. като обективно и компетентно изготвено.
Размерът на усвоените суми посочен в заключението на вещото лице съответстват на писмените доказателства представени от ответникът, а именно документите установяващи всяко едно теглене на суми по кредита – извлечения от разплащателната сметка, банкови бордера, справка за операциите по кредита. Доколкото независимо от оспорванията ответниците не установиха ползване на суми в по-малък размер и изпълнение на задължения, които да не са отчетени от банката, то съдът приема, че задълженията по кредита са такива установени със съдебно – счетоводната експертиза. Следва извод, че размерът останалите неизпълнени задължения по кредитът надвишават размерът на сумите по издадения запис на заповед и заповедта за изпълнение по чл.417 от ГПК.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи :
Проведено е заповедно производство, като спрямо ответниците е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист на осн. Чл.417 от ГПК въз основа на документ – ценна книга, запис на заповед. Независимо от оспорването по делото от приетите две съдебно графологични експертизи се установи по безспорен начин, че документът е подписан от представляващата фирмата ответник неин собственик и управител И.И., и същата е авалирала записа, като поръчител. Документът е истински и годен да произведе действие, тъй като е предявен за плащане чрез нотариална покана връчена на 17.05.2015г.., в рамките на срока предвиден в ценната книга – 24.09.2016г. Предвид на това следва да се приеме, че ответниците са се задължили с издаване на ценната книга за задълженията посочени в нея – за главница от 30 000 лв. и лихва, в уговорения процент от 14.5 %. Вярно е, че двете съдебно – графологични експертизи установяват, че датите посочени в записът на заповед – дата на издаване на 24.08.2006г. и датата на срока, до който може да се предяви за плащане – 24.09.2016г. не са поставени от представителя на издателя. Съдът, както е изложил и по-горе намира, че това обстоятелство не води до нищожност, доколкото датата на издаване е датата на откриване на заемната сметка по договора за кредит, на която е подписано и приложението към договора, и съответно датите следва да се приеме, че са поставени от служител на банката, оформял и приложението от 24.08.2006г. към договора, доколкото записът на заповед обезпечава вземането именно по договора за кредит от 23.08.2006г. Установиха се по безспорен начин и размерът на задълженията оставащи неиздължени от кредитополучателя по договора , за които отговаря и поръчителя физическо лице, втория ответник по спора. Същите са по-големи от размерите по записът на заповед, по който са се задължили ответниците. Предвид на това така предявения установителен иск е основателен и съдът следва да признае за установени вземанията, за които спрямо двамата ответници е издадена заповед за незабавно изпълнение .Записът на заповед е издаден за сумата, за която са се задължили ответниците, като главница по договора за кредит – 30 000 лв. и за неконкретизирани суми дължими като лихва, но изрично е посочен като дължим уговорения по договора лихвен процент., поради размерът на лихвата за съответния период е определяем.
Доколкото е направено възражение, че записът е издаден на основание каузална сделка, последната бе изследвана и обсъдена по – горе. Безспорно бе установено, че записът на заповед е предвиден като обезпечение по договора за кредит от 2006г. сключен с първия ответник и сумите посочени по него и заявени със заявлението по чл.417 ГПК за главница 30 000 лв. и мораторни лихви от 13 231.25 лв. не надхвърля, а напротив са по-ниски от дължимите суми по договора за кредит установени чрез съдебно- счетоводната експертиза, съответно 34 589.53 лв. за главница и 25 332.51 лв. лихви. Възражението на ответницата И.И., че чрез продажбата на ипотекирания апартамент следва задълженията към банката да се считат за погасени, е неоснователна. Действително, видно от трита нотариална акта са учредени по четирите договора за кредит три договорни ипотеки, като за процесния договор ипотеката е трета по ред. Представен е протокол за разпределение от 19.09.2012г. по ИД от 2011г. № 20118380406995 образувано по друго изискуемо вземане на банката, от който е видно, че този апартамент е продаден през 2012г. и получената от него сума общо от 76 480.78 лв. е разпределена, като към банката е погасено задължение в размер на 74 000.92 лв. Процесните вземания не са погасени с тази сума, тъй като те са станали изискуеми през 2015г. предвид на това следва да се приеме, че ипотеката като обезпечение е отпаднала за този кредит, а сумата от реализираното обезпечение не е била достатъчна за да удовлетвори вземанията, които банката е имала по процесния кредит.
Предвид на гореизложеното, налице е годна и редовна от външна страна запис на заповед, платима на срок на предявяване, редовно предявена, което прави вземанията по същата, за които издателя и авалиста са се задължили, изискуеми съгласно чл.538,ал.2 вр.чл.477,ал.1,изр.2 от ТЗ. На осн.чл.538,ал.1 вр. чл.463 от ТЗ издателя – първия ответник и на осн.485,ал.1 вр.чл.538,ал.1 от ТЗ втория ответник като поръчител, отговарят за посочените задължения при условията на солидарна отговорност по така издадената ценна книга. Сумите, за които е издадена заповед за незабавно изпълнение са в рамките на заявеното и посочените в ценната книга и съответно законосъобразно спрямо двамата ответници е била издадена заповед за незабавно изпълнение. Ценната книга има характер на обезпечение по договор за кредит, по който юридическото лице е кредитополучател, като задълженията по договора се установи, че надхвърлят обезпечените суми чрез записът на заповед. С оглед на изложеното съдът следва да приеме за установено, че всички вземания по заповедта за изпълнение издадена по чл.417 ГПК въз основа на запис на заповед от дата 24.06.2015г. са дължими, така както са заявени и присъдени.
Предвид изходът по спора ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят разноските за проведеното заповедно производство изцяло – държавна такса от 864.63 лв., адв.възнаграждение от 1414.16 лв. , съответно дължими са и разноски за настоящото съдебно производство в поискания размер - 864.63 лв. за държавна такса. Видно от представения списък към ИМ /стр.18/, адв.възнаграждение и други разноски не се претендират.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете с пр.осн.чл.422 от ГПК вр.чл.124 ГПК вр. Чл.417, т.9 ГПК вр.чл.538,ал.1, вр.чл.463 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД предявени от „Ю.Б. “ АД ЕИК *******/ с предходно наименование „Ю.И Е.Д.Б.„ АД и „Б.П.Б.“ АД /, с адрес : гр.София, ул.*********, ПК 1766, съдебен адрес *** , адв.Г.Д. СРЕЩУ „И.И.“ ЕООД ЕИК ******* и И.А.И. ЕГН **********, с адрес ***, рн Красна поляна, жк.********* *********ЧЕ „И.И.“ ЕООД ЕИК ******* и И.А.И. ЕГН **********, с адрес ***, рн Красна поляна, жк.********* *********дължат при условията на солидарна отговорност на „Ю.Б. “ АД ЕИК *******/ с предходно наименование „Ю.И Е.Д.Б.„ АД и „Б.П.Б.“ АД /, с адрес : гр.София, гр.София, ул.*********, ПК 1766, съдебен адрес *** , адв.Г.Д. присъдените със заповед за незабавно изпълнение от 24.06.2017г. вземания по ч.гр.д.№30808 от 24.06.2015г. на СРС, 70 св. въз основа на запис на заповед, както следва :
-
30 000 лв. / тридесет хиляди лева / вземане
по запис на заповед с дата на издаване 24.08.2006г. и предявен за плащане на
17.05.2015г./удостоверено на 22.05.2015г./, в едно със законната лихва от 01.06.2015г.
до изплащане на вземането,
-
лихва в размер на 13 231.25 лева /
тринадесет хиляди двеста тридесет и един лева и двадесет и пет стотинки/
дължима за периода 27.05.2012г. до 27.05.2015г..
ОСЪЖДА „И.И.“ ЕООД ЕИК *******
и И.А.И. ЕГН **********, с адрес ***, рн Красна
поляна, жк.********* *********при условията на
солидарност да заплатят на „Ю.Б. “ АД ЕИК *******/ с предходно наименование „Ю.И
Е.Д.Б.„ АД и „Б.П.Б.“ АД /, с адрес : гр.София, ул.*********, ПК 1766, съдебен
адрес *** , адв.Г.Д. сумата от 2 278.79 лева /
две хиляди двеста седемдесет и осем лева и седемдесет и девет стотинки/
разноски за заповедното съдебно производство по ч.гр.д.№30808 от 24.06.2015г.
на СРС, 70 св. и 864.63 лв. / осемстотин шестдесет и четири лева и шестдесет и
три стотинки /разноски за настоящото съдебно производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от уведомяването пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :