Решение по дело №857/2018 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 4810
Дата: 26 ноември 2018 г. (в сила от 2 март 2020 г.)
Съдия: Марина Юлиянова Георгиева
Дело: 20183110100857
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 януари 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р   E  Ш   Е   Н   И   Е

 

№ ……………./26.11.2018 г.

гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХІІ състав, в публично заседание на двадесет и шести октомври две хиляди и осемнадесета година в състав

         РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИНА ГЕОРГИЕВА

 

 при участието на секретаря МАРИАНА МАРКОВА разгледа докладваното от съдията гр.д. № 857/2018 г.

            Производството е образувано по предявени обективно кумулативно съединени искове, депозирани от В.И.Б., ЕГН **********, адрес: *** срещу „В.А.” ЕООД* *** с правна квалификация както следва:

1/ чл. 357 КТ във връзка с чл. 68 КТ за приемане за установено в отношенията между страните, че между ищцата и ответника е съществувало трудово правоотношение, възникнало по силата на сключен на 20.02.2015 г. договор, наименуван граждански, със срок на действие за периода 01.03.2015 г. до 30.08.2015 г., съобразно който ищцата е заемала длъжността „домашен помощник", с място на работа гр. * и месечно брутно трудово възнаграждение от 900 евро като ищцата е дала съгласие да бъде командирована в * за периода от 28.03.2015 г. до 30.08.2015 г. в сем. *;

2/ чл. 128, т.2 КТ във връзка с чл. 121, ал.3 КТ /отм./ с  искане да се осъди ответника да заплати на ищцата разликата между заплатеното и дължимото месечно брутно трудово възнаграждение, за периода от 28.03.2015 г. до 30.08.2015 г., възлизащо в размер на 5497,61 евро с левова равностойност 10 752,39 лева, формирано както следва: 1. 3а периода 28 март 2015 г. до 31.март 2015 г. 294.04 лева, представляваща левовата равностойност на 150.34 евро, ведно със законната лихва върху главницата, считано от дата на подаване на исковата молба в съда – 19.01.2018 г. до окончателното изплащане на задължението; 2. 3а периода 01 април 2015 г. до 30 април 2015 г. 2 062.27 лева, представляваща левовата равностойност на 1054.42 евро, ведно със законната лихва върху главницата, считано от дата на подаване на исковата молба в съда - 19.01.2018 г. до окончателното изплащане на задължението; 3. 3а 01 май 2015 г. до 31 май 2015 г. 2 062.27 лева, представляваща левовата равностойност на 1054.42 евро, ведно със законната лихва върху главницата, считано от дата на подаване на исковата молба в съда - 19.01.2018 г. до окончателното изплащане на задължението; 4. За периода 01 юни 2015 г. до 30 юни 2015 г. 2 062.27 лева, представляваща левовата равностойност на 1054.42 евро, ведно със законната лихва върху главницата, считано от дата на подаване на исковата молба в съда - 19.01.2018 г. до окончателното изплащане на задължението; 5. 3а периода 01 юли 2015 г. до 31 юли 2015 г. 2209.29 лева, представляваща левовата равностойност на 1129.59 евро, ведно със законната лихва върху главницата, считано от дата на подаване на исковата молба в съда - 19.01.2018 г. до окончателното изплащане на задължението; 6. За периода 01 август 2015 г. до 30 август 2015 г. 2 062.27 лева, представляваща левовата равностойност на 1054.42 евро, ведно със законната лихва върху главницата, считано от дата на подаване на исковата молба в съда - 19.01.2018 г. до окончателното изплащане на задължението;

3/ чл. 215 КТ във връзка с чл. 20, ал.1 и чл. 22 от Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина с искане да се осъди ответника да заплати на ищцата сумата в общ размер от 2555.53 лева, представляваща левовата равностойност на 1306.62 евро, дължимо обезщетение за командироване за периода от 28.03.2015 г. до 30.08.2015 г., за първите 30 дни от командировката 315 евро и за останалите 126 дни 991.62 евро, ведно със законната лихва върху главницата, считано от дата на подаване на исковата молба в съда - 19.01.2018 г. до окончателното изплащане на задължението;

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: Твърди, че с ответника сключват граждански договор на 20.02.2015 г. за срок от 6 месеца, считано от датата на започване на работа на 01.03.2015 г. Определена е месторабота в град *. По силата на този договор ищцата заемала длъжността „домашна помощница“ като на датата на сключване на договора й е връчена и длъжностна характеристика. Договорен е хонорар в размер на 900 евро месечно, който ще се изплаща по банков път до 15-то число на следващия месец за предходния. Със заповед № 64/20.02.2015 г. и със съгласието на ищцата, същата е командирована от ответника в * за периода 28.03.2015 г. до 30.08.2015 г. с цел на командировката: работа при семейство *. Съгласно заповедта ищцата имала право на надбавки за автобус, влак и самолетен билет за отиване и връщане и фиксирана дневна ставка, дължими от ответника. Твърди, че сключения граждански договор изпълва съдържанието на трудов договор, сключен за определен срок. Посочва, че ответникът като работодател е следвало да й заплаща най-малкото минимално брутно трудово възнаграждение, определено за длъжността „домашен помощник“ в *, което за 2015 г. възлизало на 2029,55 евро месечно или 75,17 евро дневно. За процесния период ищцата е получавала месечно възнаграждение в договорения размер на 900 евро. Поради разликата в заплатеното и дължимото трудово възнаграждение, поради това че е полагала труд на територията на Република Германия, претендира за периода 28-30.03.2015 г. още сумата от 150,34 евро; за месец април 2015 г. още сумата от 1054,42 евро; за месец май 2015 г. още сумата от 1054,42 евро; за месец юни 2015 г. още сумата от 1054,42 евро; за месец юли още сумата от 1129,59 евро и за месец август още сумата от 1054,42 евро. Посочва, че има право да получи и обезщетение за командировка. Тъй като е била с осигурен пълен пансион по време на престоя в Германия, твърди че й се полага да получи дневни за командироване като за целия период от 28.03.2015 г. до 30.08.2015 г. претендира сумата от 1306,62 евро. Моли за уважаване на исковите претенции и присъждане на сторените разноски в настоящото производство.

В срока по чл. 131 ГПК заявява, че предявените искове са допустими. Посочва, че между страните на 20.02.2015 г. е бил сключен граждански договор, по силата на който ищцата е приела да работи като домашен помощник за определен срок – 6 месеца, считано от започване на работата като е договорено месечно възнаграждение както и правата и задълженията на страните. Посочва, че действително страните са сключили трудов договор, поради което този установителен иск се явява основателен. Относно предявените осъдителни искове заявява, че оспорва същите както по основание, така и по размер. Посочва, че съгласно сключения между тях договор ищцата е имала право на собствена стая, с непрекъснат достъп до санитарни помещения, безплатна храна и нощувки, подсигурени от клиентите на фирмата като не дължи парични средства за битви сметки. Твърди, че работата, която Б. е извършвала в семейство Холендер е била с дневна продължителност не повече от 4 часа и 15 минути като съгласно осъществяваните дейности средно дневното работно време е било около 3 часа и 30 минути. Съгласно немското законодателство заплащането на дължимото трудово възнаграждение е на изработен час. Ответникът твърди, че за процесния период ищцата е получила по банковата си сметка суми в общ размер от 10622,90 лева като за периода март – август 2015 г. ответникът е внесъл за Б. сумата от 249,78 лева осигурителни вноски и 200,04 лева данък общ доход. Посочва, че дължимите командировъчни са коректно посочени в исковата молба, но дните за процесния период са 155, а не 156. Твърди, че с получените от ищцата суми по банковата й сметка са заплатени дължимото й се трудово възнаграждение и командировъчни, поради което предявените от нея осъдителни искове са неоснователни. Моли за отхвърляне на осъдителните искови претенции и присъждане на сторените съдебни разноски.  

            Съдът след като се запозна с материалите по делото и събраните доказателства и при съобразяване на действащата нормативна уредба, намира от фактическа и правна страна следното по отношение на предявения иск с правна квалификация чл. 357 КТ във връзка с чл. 124 ГПК във връзка с чл. 68 КТ:

            Нормата на чл. 124 ГПК посочва, че всеки може да предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това.

            От приетия като писмено доказателство по делото граждански договор от 20.02.2015 г. се установява, че същият е сключен в град * между „В.А.“ *, ЕИК * като възложител и В.И.Б., ЕГН ********** като изпълнител. Прието е от страна на Б. да започне работа на длъжността домашен помощник за срок от шест месеца, считано от 01.03.2015 г. От сключения договор е видно, че характерът на възложената работа се изразява в организиране и осигуряване на ежедневна дейност, осигуряваща необходимите санитарно хигиенни, битови и социални условия за осигуряване на нормален живот на потребителя. Договорено е възложителят да заплаща хонорар в размер на 900 евро месечно, който ще се превежда по банков път до 15 – то число на следващия месец за предходния. Местоработата е определена в град *. Налице и съгласие от страна на изпълнителя да бъде командирован в *. Посочено е, че изпълнителят сам ще организира изпълнението на поетия ангажимент и няма установено работно време. Уговорено е, че договорът се прекратява при изтичане на неговия срок, при неспазване на клаузите и приложенията към него от страна на възложителя; по взаимно съгласие на страните; в изпитателния срок; при настъпила обективна невъзможност за изпълнение на настоящия договор; от всяка от страните – с 30 дневно предизвестие.

            От длъжностната характеристика, приета също като писмено доказателство по делото се установява, че същата е двустранно подписана от страните в настоящото производство на 20.02.2015 г. От нея са видни основните задължения на домашния помощник, а именно подреждане на стаята, обитавана от потребителя; обиране на прах; почистване на пода; измиване на съдове; помощ при ежедневния тоалет; помощ при къпане, сресване, подстригване, боядисване на коса, бръснене, направа на маникюр и педикюр или придружаване до мястото на услугата; подготовка, закупуване на храна; сервиране, отсервиране; пране, гладене, химическо чистене; помощ при поддържане на социални контакти; активно съдействие при социалната интеграция на потребителя; грижи за безопасността и здравето на потребителя.

            Като писмено доказателство по делото е приета и заповед за командировка № 64/20.02.2015 г., от която е видно, че В.И.Б. е командирована като домашна помощница на постоянна работа при семейство * в * * за периода от 28.03.2015 г. до 30.08.2015 г. Отразено е, че командированато лице има право на надбавки за автобус, влак и самолетен билет за отиване и връщане и фиксирана дневна ставка, а разходите по командировката за отиване и връщане и за фиксирана дневна ставка, допълнителна месечна заплата, здравна, социална и пансионна осигуровка се носят от „В.а.“ *.

            От анкетна карта във връзка със състоянието на * и необходимите дейности, които следва да извършва домашната помощница се установява, че същата се движи с помощни средства – ролатор. Отразено е, че се нуждае от помощ при ходене и ставане, както и при осъществяване на хигиенните грижи за тялото. Посочено е, че страда от световъртеж и нарушена координация при ходене, но може да бъде оставяна сама само за 24 часа. Изискванията към помощницата са посочени като контрол и помощ при терапевтични упражнения и извършване на домакинска работа. В този формуляр са отразени дейностите, които следва да се извършват от домашната помощница и тяхната продължителност – измиване на коса и гръб – 30 минути; локомоция – 15 минути; слагане и раздигане на маса, готвене и сервиране на храна, пране, сгъване, гладене и почисване на баня и кухня, изхвърляне на боклука, поливане на цветя и оправяне на легла – 3 часа; пазаруване /при необходимост/ - 30 минути.

            Съдът е събрал и гласни доказателства чрез разпита на свидетеля *, съпруг на ищцата, който посочва, че дейността, която съпругата му е извършвала при семейство Холендер се изразявала в приготвяне на закуска; гримиране; приготвяне на обяд; след обяд – пиене на чай и сладки, които се приготвяли от Б.; гледане на телевизия и лягане към 22.30 часа. Посочва, че е била непрекъснато до г-жа Холендер. Отразява, че в задълженията й влизало още да глади и пере. Единствено пазаруването се е извършвало от синът й, който носел необходимите продукти на всеки две седмици. Посочва, че жената, за която съпругата му се е грижела, е ходела с помощта на проходилка. Твърди, че единствено, когато е идвал синът й и рехабилитаторът, Б. е била отменяна, но в другото време е била ангажирана с г-жа Холендер. Освен това твърди, че имала право само на един почивен ден – неделя. Посочва, че в края на престоя на съпругата му здравословното състояние на жената се е влошило и жена му дори и през нощта е ставала да я обслужва.

            От показанията на свидетелката *, се установява, че същата координира връзката между клиентите, които търсят болногледачи с лицата, които осъществяват тази дейност. Посочва, че на всеки клиент се предоставя въпросник относно здравното, психическото и жизненото състояние на лицето, което търси грижи. Твърди, че г-жа * е била от лесните им клиентки, тъй като не е имала голяма нужда от помощ – единствено да се чисти веднъж седмично, малко при обличане и събличане, приготвяне на закуска, понякога разходка и покупки. Посочва, че според документите, които се попълват от клиентите и в които те по свое усмотрение записват за колко време им е нужна домашна помощница, Б. е следвало да полага труд за около 3 часа и половина. Чрез „* В.Б. е следвало да бъде запозната с въпросника. Твърди, че трудът е полаган от ищцата в * и не е посещаван от нея като посочва, че не й е известно състоянието на г-жа Холендер да се е влошавало.

            Разпитана по делото е и свидетелката *, която също е работила при г-жо * преди ищцата. Посочва, че работното време по принцип е 8 часа, но активна динамична работа около 3 часа и половина – четири. Дейността й се изразявала в приготвяне на закуска, даване на същата, контактуване с госпожата, приготвяне на обяд, почистване, един/два пъти пускане на прахосмукачка, гледане на телевизия, общуване, приготвяне на вечеря. Твърди, че покупките се осъществявали от синът й. Посочва, че г-жа * се е движела с проходилка. Твърди, че се обслужвала сама, но тя й помагала.

            Характерът на сключения между страните договор се определя не от неговото наименование, а от неговото съдържание; от правата и задълженията, които се установяват с него и които всяка от страните се е съгласила да изпълнява. За да бъде един договор трудов е необходимо той да отговаря на следните изисквания: с него да е уговорено за каква работа /длъжност/ е сключен, да е уговорено мястото на работа и да е уговорено трудовото възнаграждение. Тези уговорки трябва да бъдат изразени в писмена форма. Писмената форма установена в Кодекса на труда е изискване за действителността на договора, аргумент от чл. 62, ал.1 КТ. Валидно трудово правоотношение възниква при сключен в писмена форма и съдържащ основните реквизити на трудов договор между работник и работодател, посочени в нормативната уредба на Кодекса на труда. В този смисъл е решение № 211 от 09.10.2018 г. по гр. д. № 16/2018 г. на 4 г.о. на Върховнен касационен съд.

При наличието на сключен трудов договор работникът или служителят се задължава да предостави на работодателя своята работна сила за изпълнение на уговорената работа на уговореното място на работа срещу което има право на уговореното трудово възнаграждение. За разлика от трудовия договор, по гражданските договори няма задължение на лицето да предоставя работната си сила, а има задължение да се предостави определен резултат от труда, който задължително е пряко обвързан със заплащането. По трудовия договор работодателя дължи заплата на работника или служителя независимо от това дали използва изцяло работната му сила по време на работния ден. Изискването за предоставянето на работната сила на работодателя води до необходимостта работникът или служителят да работи, като спазва определена трудова дисциплина. Това означава, че работникът е подчинен на работодателя относно това кога, къде, какво и как да работи. Обратно при гражданските договори изпълнителят сам решава кога, къде, какво и как да работи като единствено от значение е да постигне определен резултат и да го предаде на другата страна по договора. В случай че с даден работник или служител е сключен договор, който е наименован като „граждански”, а съдържанието му отговаря на трудов договор, работникът има интерес да се изясни, че договорът е трудов, а не граждански. Само така работникът или служителят ще има закрилата, която трудовото законодателство е установило в посочените по-горе отношения. С оглед гореизложеното следва изводът, че в настоящия случай е налице правен интерес за ищцата да иска установяване наличието на трудово правоотношение между нея и ответника.

            При съвкупния анализ на гореописаните писмени доказателства по делото и като се вземе под внимание изявлението на ответника, депозирано в отговора на исковата молба, с който заявява, че действително между страните е сключен трудов договор, следва изводът, че независимо от наименоването на сключения на 20.2.2015 г. договор като граждански, същият е трудов такъв. Сключен е в писмена форма и съдържа основните реквизити, предвидени в Кодекса на труда. От събраните гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Боев, които съдът цени при съобразяване на нормата на чл.172 ГПК и от тези дадени от свидетелката Маргарита Неделчева се установява, че задължението за полагане на труд възлиза в рамките на 8 часовия работен ден. Не може да бъде споделено твърдението на ответника, че полаганият труд е в рамките на 3 часа и половина. Позоваването на попълнената анкетна карта, която се попълва от клиента и посоченото времетраене на задълженията е определено по негово усмотрение, които факти се установяват от разпита на свидетелката Гайгер, които съдът в тази част кредитира, не следва да се приема като доказателство, че това е действителната продължителност на работното време. От разпита на свидетеля * и свидетелката Неделчева се доказва, че извършваните дейности са в рамките на 8 часов работен ден, с оглед изпълняваните задължения. Продължителността на работното време се установява и от факта, че г-жа * се е нуждаела от непрекъсната помощ, тъй като се е придвижвала с проходилка. Фактът на общуване и гледане на телевизия следва да се приеме за осъществяване на трудова дейност и предвид подписаната от В.Б. длъжността характеристика, а не да се свежда единствено до осъществяваните дейности като гладене, почистване, готвене, сервиране, пране и прочие. Тези обстоятелства се установяват и от разпита на свидетелката Неделчева, която посочва, че в дейността й се включвало и общуване с г-жа *. В тази част показанията й съответстват на показанията на свидетеля *. Фактът, че ищцата е полагала труд в рамките на шестдневна работна седмица с един почивен ден се установява както от показанията на съпруга й *, така и от приетата като писмено доказателство анкетна карта, от която е видно, че г-жа * може да бъде оставяна сама, но само в рамките на 24 часа.

С оглед гореизложените мотиви, следва изводът, че между страните е налице трудово правоотношение, възникнало по силата на сключен на 20.02.2015 г. договор, наименуван граждански, със срок на действие за периода 01.03.2015 г. до 30.08.2015 г., съобразно който ищцата е заемала длъжността „домашен помощник", с място на работа гр. * и месечно брутно трудово възнаграждение от 900 евро като ищцата е дала съгласие да бъде командирована в * за периода от 28.03.2015 г. до 30.08.2015 г. в сем. *. По този трудов договор В.Б. е полагала труд в рамките на шест дни седмично, с един почивен ден и 8 часова продължителност на работния ден.

По отношение на втората искова претенция с правна квалификация чл. 128, т.2 във връзка с чл. 121, ал.3 /отм./, съдът намира следното:

Нормата на чл. 121, ал.3 /отм./, действаща по отношение на процесния период 28.03.2015 г. до 31.08.2015. г., посочва, че когато срокът на командироване в рамките на предоставяне на услуги в друга държава - членка на Европейския съюз, в друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или в * е по-дълъг от 30 календарни дни, страните уговарят за срока на командировката поне същите минимални условия на работа, каквито са установени за работниците и служителите, изпълняващи същата или сходна работа в приемащата държава. Условията, по които страните следва да постигнат съгласие, се установяват с акт на Министерския съвет.

Въз основа на гореизложените мотиви се установява, че между страните за периода от 01.03.2015 г. до 30.08.2015 г. е налице сключен срочен трудов договор. От приетата като писмено доказателство по делото – заповед за командировка № 64/20.02.2015 г. се доказва, че В.И.Б. е командирована като домашна помощница на постоянна работа при семейство * в * за периода от 28.03.2015 г. до 30.08.2015 г., за което същата е дала съгласие, видно от приетия като писмено доказателство договор от 20.02.2015 г.

В настоящия случай за процесния период е относима нормата на чл. 121, ал.3 КТ /отм./, тъй като националната правна уредба на командироването на работници преди декември 2016 г. е в разпоредбата на чл. 121, ал. 3 КТ /Нова ДВ, бр. 15 от 2010 г., в сила от 28.08.2010 г.; отм. ДВ, бр.105 от 2016г./ и се прилага в случаи на командироване в рамките на предоставяне на услуги, която хипотеза е уредена в Директива 96/71/ЕО за командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги /Директива 96/71/ЕО/.

При действието на чл.121, ал.3 КТ /отм./ извършването на трудова дейност като домашна помощница не е изключено, нито е ограничено приложението на Директива 96/71/ЕО по отношение на същата. Следователно при наличие на останалите предпоставки на чл.121, ал.3 КТ ще намери приложение за командироване на домашни помощници за повече от 30 календарни дни в държави от *, в държави - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или в *.

Съгласно тази разпоредба, когато срокът на командироване е по-дълъг от 30 календарни дни, страните уговарят за срока на командировката поне същите минимални условия на работа, каквито са установени за работниците и служителите, изпълняващи същата или сходна работа в приемащата държава.

По делото безспорно е доказано, че ищцата е била командирована за срок повече от 30 дни, а именно за периода от 28.03.2015 г. до 31.08.2015. г. в Германия. Последната е държава членка на *. Налице е издадена заповед за командироване и съгласие на работника за неговото командироване, което е инкорпорирано в подписания между тях договор от 20.02.2015 г. С оглед гореизложеното следва изводът, че за срока на командироването на ищцата се дължи заплащане на минималната дневна ставка за същата длъжност във * и по – точно в областта *, където се намира населеното място, в което е полагала труд ищцата, който факт се установява от приетата по делото анкетна карта и не е спорен между страните в настоящото производство.

От допълнителното заключение по съдебно счетоводната експертиза, която съдът цени като компетентно изготвена се установява, че същата е изготвена на база предоставената информация от Дирекция „Инспекция по труда“ – град *, изискана по служебен път относно минималните ставки в Република * за 2015 г. относно длъжността „Домашен помощник“. В приложение към експертизата е приложена втора наредба за задължителните условия на труд за сектор „Грижи“ от 27.11.2014 г., от която се установява, че минималната ставка за * от 01.01.2015 г. е 9,40 евро на час. Посочено е, че наредбата влиза в сила на 01.01.2015 г. и престава на действа на 31.10.2017 г. Неоснователни са възраженията на ответника, че изготвената на база тази информация експертиза не следва да се кредитира, тъй като не е предоставена от компетентен орган. Напротив същата е изискана чрез компетентен орган, който следи за спазване на законодателството в страната и именно за спазване на разпоредбите на чл. 121, ал.3 /отм./ КТ. Неоснователно е и твърдението, че тя не е отнася до процесния случай, тъй като същата се отнася до предприятия работещи в сферата на грижите, поради което техните работници и служители, явяващи се лица, осъществяващи грижи за друго лице, получават от 01.01.2015 г. минимална часова ставка в размер на 9.40 евро.

Нормата на чл. 121, ал.3 /отм./ КТ посочва, че когато работникът или служителят е командирован за срок по-дълъг от 30 календарни дни, страните уговарят за срока на командировката поне същите минимални условия на работа, каквито са установени за работниците и служителите, изпълняващи същата или сходна работа в приемащата държава. Следователно за ищцата, която изпълнява дейността „домашна помощница“ по трудов договор с ответника, за срока на командироването, който е по-дълъг от 30 дни следва да получава минималната ставка, която получат работниците и служителите на предприятия в сферата на извършване на грижи, т.е. по 9.40 евро на час.

От приетото заключение по допълнителната съдебно счетоводна експертиза, се установява, че при осем часов работен ден при шест дневна работна седмица с един почивен, за дните 28-31.03.2015 г. е следвало да получи 150.40 евро; за месец април 2015 г. – 1955,20 евро; за месец май 2015 г. 1955,20 евро; за месец юни 1955,20 евро; за месец юли – 2030 евро и за месец август – 1880 евро. Общо дължимото възнаграждение възлиза на 9926,40 евро. Не е спорен между страните въпроса, че ищцата е получавала възнаграждение в размер на 900 евро месечно, който факт се установява и от приетия като писмено доказателство договор от 20.02.2015 г. или както следва за процесния период: за дните 28-31.03.2015 г. – 90 евро /съобразно броя на работните дни за месец март 2015 г. – 20 дни/; за месец април 900 евро; за месец май – 900 евро; за месец юни 900 евро; за месец юли 900 евро; за месец август 900 евро или общо сумата от 4590 евро. С оглед гореизложеното следва изводът, че за дните 28-31.03.2015 г. ищцата е получила с 60.40 евро по-малко; за месец април с 1055,20 евро по-малко; за месец май отново с 1055.20 евро по-малко; за месец юни с 1055,20 евро по-малко; за месец юли с 1130,40 евро по-малко и за месец август с 980 евро по-малко или общо 5336,40 евро по-малко. При курс на еврото за целия процесен период 1.95583 се установява, че за дните 28-31.03.2015 г. сумата от 60.40 евро е с равностойност – 181,13 лева; за месец април сумата от 1055,20 евро – 2063,79 лева; за месец май сумата от 1055,20 евро – 2063,79 лева; за месец юни сумата от 1055,20 евро – 2063,79 лева; месец юли сумата от 1130,40 евро – 2210,87 лева; за месец август 2015 г. сумата от 980 евро – 1916,71 лева или общо – 10 500,08 лева.

С оглед гореизложеното исковата претенция с правна квалификация чл. 128, т.2 във връзка с чл. 121, ал.3 /отм./ КТ за процесния период от 28.03.2015 г. до 30.08.2015 г. следва са се уважи в размер от 5336,40 евро като за горницата над 5336,40 евро до пълно претендирания размер от 5497,61 евро подлежи на отхвърляне. Съдът следва да уважи и искането за присъждане на законна лихва върху присъдената сума, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда.

По отношение на предявената искова претенция с правна квалификация чл. 215 КТ във връзка с чл. 121, ал.3 КТ /отм./, съдът намира следното:

Съгласно чл.215 КТ, при командироване работникът има право да получи освен брутното си трудово възнаграждение още пътни, дневни и квартирни пари при условия и в размери, определени от Министерски съвет. В рамките на законовата делегация е издадена Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина, която съдът намира да е приложимият за настоящия правен спор нормативен акт. Съгласно чл.15, ал.1 НСКСЧ на командированите лица в чужбина се изплащат дневни и квартирни пари в размери и валути съгласно приложение № 2 - за *ания – 35 евро на ден. На основание чл.20, ал.1 от НСКСЧ, когато приемащата страна осигурява пълен пансион в натура, на командированите лица се изплаща 30 на сто от размера на полагащите се дневни пари. Разпоредбата на чл.22 гласи, че след 30 последователни календарни дни в командировка дневните пари се намаляват с 25% от размера определен в приложение № 2.

От изложените мотиви на съда се установява, че за периода от 01.03.2015 г. до 30.08.2015 г. е налице сключен срочен трудов договор между страните в настоящото производство. От събраните по делото доказателства е видно, а и това не е спорно между страните, че на ищцата е бил осигурен пълен пансион от приемаща страна поради което и съгласно изложеното по-горе размерът на пълния пансион в натура е 30 % от размера на полагащите се дневни пари и нормата на чл.22 от НСКСЧ в случая е неприложима, с оглед систематичното тълкуване с разпоредбата на чл. 21 НСКСЧ. Поради изложеното, съдът не следва да кредитира приетото по делото заключение по ССчЕ, в частта досежно изчисления размер на обезщетението за командировка.

С оглед гореизложеното следва, че дължимото възнаграждение за дните на командировката на ищцата в Германия – 156 дни е в размер на 30% от дължимите 35 евро на ден или по 10.50 евро на ден или общо 1638 евро. Не е предприето изменение на исковата претенция по реда на чл. 214 ГПК от страна на ищеца, поради което съдът следва да уважи тази претенция в предявения размер от 1306,62 евро. Съдът следва да уважи и искането за присъждане на законна лихва върху присъдената сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда.

По отношение на двете осъдителни искови претенции, съдът намира следното:

При съобразяване на постановките на Тълкувателно решение № 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС, сочещи, че съдът не може да присъди левовата равностойност на сума, уговорена в чуждестранна валута, освен в изрично предвидените от закона случаи, следва че дължимите суми следва да се посочат в диспозитива на решението чрез евровото им изражение, доколкото договореното между страните месечно възнаграждение е в евро, а и НСКСЧ също посочва ясно валутата на дължимото обезщетение за командироване като не предвижда изрично присъждане на левовата равностойност.

По отношение на разноските:

Двете страни в производството са поискали присъждането на сторените разноски. Ищецът заявява претенции за заплащането на следните сторени от него разноски: 1000 лева, представляваща заплатен адвокатски хонорар; сумата от 17.20 лева, представляваща заплатена такса към Агенция по вписванията, с оглед допуснатото обезпечение; както и сумата от 66 лева, представляваща разноски за образуване на изпълнителното дело във връзка с издадената обезпечителна заповед. Ответникът претендира заплащането на сумата от 100 лева, представляваща заплатен депозит за изготвяне на допуснатата ССчЕ; 366 лева – разноски за самолетен билет за явяването на свидетелката * и 1000 лева – адвокатско възнаграждение. Представят се доказателства за заплащането на претендираните суми, които се съдържат в кориците на делото.

Съдът счита, че претендираните от ищеца разноски в размер на 66 лева, не следва да му се присъждат, доколкото за налагане на допуснатата обезпечителна мярка не е било необходимо образуване на изпълнително производство, тъй като единственото необходимо действие е било вписването в службата по вписванията, което е сторено, аргумент от чл. 396, ал.1 ГПК. Претендираните от ответника разноски в размер на 366 лева, представляващи разноски за явяването на свидетелката Гайгер в с.з. също не следва да се вземат под внимание. За установяване на релевантните за производството факти на страната на ответника съдът е допуснал двама свидетели при режим на водене. Ответникът сам е преценил, че именно свидетелката * следва да се води в съдебно заседание, поради което същият следва да понесе тежестта на сторените разноски, а не да претендира тяхното възлагане в тежест на ищцовата страна. Предвид гореизложеното, претендираните разниски от ищеца възлизат в общ размер на 1017,20 лева, а на ответника – 1100 лева.

С оглед изхода на настоящото производство във връзка с предявените искови претенции право на разноски имат и двете страните. В тежест на ответника, съобразно уважената част от исковите претенции следва да се възложат разноски в размер на 998,03 лева. В тежест на ищеца, съобразно отхвърлената част от исковите претенции следва да се възложат разноски в размер на 20,71 лева, на основание чл. 78, ал.3 ГПК.

Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 357 КТ във връзка с чл. 68 КТ, в отношенията между В.И.Б., ЕГН **********, адрес: *** и „В.А.” ЕООД, *** е съществувало трудово правоотношение, възникнало по силата на сключен на 20.02.2015 г. договор, наименуван граждански, със срок на действие за периода 01.03.2015 г. до 30.08.2015 г., съобразно който ищцата е заемала длъжността „домашен помощник", с място на работа гр* е получавала месечно брутно трудово възнаграждение от 900 евро като ищцата е дала съгласие да бъде командирована в * за периода от 28.03.2015 г. до 30.08.2015 г. в сем. *.

 

ОСЪЖДА, на основание чл. 128, т.2 КТ във връзка с чл. 121, ал.3 КТ /отм./ В.А.” ЕООД, *** да заплати на В.И.Б., ЕГН **********, адрес: *** сумата от 5336,40 евро, представляваща разликата между заплатеното и дължимото месечно брутно трудово възнаграждение за периода от 28.03.2015 г. до 30.08.2015 г., ведно със законната лихва, считано от дата на подаване на исковата молба в съда - 19.01.2018 г. до окончателното изплащане на задължението като отхвърля исковата претенция за горницата над 5336,40 евро до пълно претендирания размер от 5497,61 евро.

 

ОСЪЖДА, на основание чл. 215 КТ във връзка с чл. 20, ал.1 и чл. 22 от Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина, В.А.” ЕООД, *** да заплати на В.И.Б., ЕГН **********, адрес: *** сумата от 1306.62 евро, представляваща дължимо, но неплатено на ищцата, за периода от 28.03.2015 г. до 30.08.2015 г., обезщетение за командироване, ведно със законната лихва върху главницата, считано от дата на подаване на исковата молба в съда - 19.01.2018 г. до окончателното изплащане на задължението.

 

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК В.А.” ЕООД, *** да заплати на В.И.Б., ЕГН **********, адрес: *** сумата от 998,03 лева, представляваща сторени от нея разноски в настоящото производство съобразно уважената част от исковите претенции.

                                                                                                                                                                              *

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК В.И.Б., ЕГН **********, адрес: *** да заплати на В.А.” *, *** сумата от 20,71 лева, представляваща сторени от дружеството разноски в настоящото производство, съобразно отхвърлената част от исковите претенции.

 

УКАЗВА на В.А.” *, ***, че може да заплати присъдените в полза на В.И.Б., ЕГН **********, адрес: *** суми по банковата сметка на ищцата, посочена на страница 35 от делото.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд, град Варна

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: