Р Е
Ш Е Н
И Е
№………….
гр.Варна,
13.04.2017г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕЛНИЕ, Х състав, в публичното съдебно заседание, проведено на 30.03.2017 год. в състав
:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : ***
при секретаря И.И., като
разгледа докладваното от съдия *** гр.д.
№ 1434/2017 год. по описа на Районен съд гр. Варна, Х състав, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по предявени от С.А.Р. с
ЕГН **********, действаща като майка и законен представител на децата *** с ЕГН
********** и *** с ЕГН ********** с постоянен адрес *** 8, срещу *** с ЕГН **********
с адрес ***, субективно и обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 143 и чл.149 от СК за осъждане на ответника да заплаща в полза на
децата месечна издръжка в размер на по 200 лева месечно за всяко дете, считано
от датата на предявяване на иска – 02.02.2017г., с падеж на задълженията всяко
пето число на месеца, за който се дължи издръжката, ведно със законната лихва
за всяка закъсняла вноска, до настъпване на законово основание за нейното
изменение или прекратяване, както и за осъждането му да заплати сумата от по
2400 лева за всяко от децата, представляваща издръжка за минало време за
периода 02.02.2016г. – 02.02.2017г., ведно със законната лихва върху главницата
за периода от датата на предявяване на иска – 02.02.2017г., до окончателното
изплащане на задължението.
В исковата молба ищцата
твърди, че от съвместното си съжителството страните имат родени две деца, но от
фактическата им раздяла през м.март 2013г. грижи по отглеждането им полага
единствено ищцата, въпреки че ответникът работи в ***, няма други низходящи и е
в състояние да осигурява издръжка в претендираните
размери, необходима за покриване на разходите за обичайните и специфични
потребности на децата. Детето *** е с влошено здравословно състояние,
постъпвало е многократно в болница с различни диагнози – херния, бронхити,
пневмония, гастрити, което обуславя необходимост от повече средства за
медикаменти. Потребностите на детето ***
са обосновани със свързаните с интензивното му израстване разходи за облекло и
обучение. Ищцата няма постоянна трудова заетост и не разполага с достатъчно
средства за издръжка на децата.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал
писмен отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове като
неоснователни. Твърди, че фактическата раздяла е настъпила през м. февруари
2016г., до когато грижи за децата са полагали и двамата родители. До м.
декември 2016г. финансовата издръжка на децата в размер не по-малко от 300 лева
месечно е осигурявана от родителите на ответника в пари и в натура с хранителни
продукти от собствения им магазин за хранителни стоки. Ответникът не е трудово
ангажиран, трудоустроен е поради онкологично заболяване и получава пенсия в
размер на 68.83 лева. Разходите му за лекарства са в размер на 300 лева
месечно. Отправеното до съда искане е за определяне на издръжката в минимален
размер.
Контролиращата страна изразява становище за
основателност на иска, като по отношение на размера предоставя на съда.
От
събраните по делото доказателства се установява от фактическа страна следното:
Видно от
представените по делото удостоверения за раждане страните са родители на децата
*** с ЕГН ********** и *** с ЕГН **********.
От представеното
по делото удостоверение №АД-07-131/23.01.2017г. се установява, че детето *** е
записано като ученик за учебната 2016/2017г. в 5-а клас в СУ „В. ***.
Представена е служебна бележка изх. №13/23.01.2017г. в уверение на това, че
детето *** е записано и посещава втора група на ДГ „***” *** за учебната
2016/2017г.
Приети са като като доказателства по делото епикризи
на детето *** от 20.08.2012г., 01.09.2015г., 10.12.2015., 06.04.2016г.
05.05.2016г., от които се установява, че детето е с водещо заболяване вродена
аномалия на сърдечните камери, постъпвало е многократно в болнични заведения,
включително за оперативно лечение, с поставени диагнози ингвинална
херния, остър гастрит и пневмония с неуточнен причинител.
Представено е
експертно решение №0826/25.02.2009г. и разпореждане за отпускане на пенсия №**********/27.05.2004г.,
от които се установява, че към посочените дати ответникът е бил с трайно
намалена работоспособност поради онкологично заболяване, като определеният му
процент инвалидност е 42% със срок до 01.02.2012г. и е получавал лична пенсия
за инвалидност поради общо заболяване в размер на 68.83 лева. Видно от
представеното удостоверение от 01.03.2017г., издадено от Агенция за социално
подпомагане, ответникът не е обект на подпомагане при Дирекция социално
подпомагане ***. За установяване на здравословното състояние на ответника са
представени епикриза от 31.07.2002г., амбулаторен
лист от 13.06.2008г. и медицински направления 13.06.2008г. и 20.01.2009г.
От показанията
на водения от ищеца свидетел *** се установява, че от момента на фактическите
раздяла между страните преди четири години непосредствените грижи за децата
полага тяхната майка, с финансовата подкрепа на нейните братя. Майката няма
постоянна трудова заетост, работи сезонно през лятото. Бащата на децата работи
в ***. Дядо им по бащина линия взима децата при себе си веднъж на два-три
месеца.
В подкрепа на изложените в отговора твърдения
ответникът е ангажирал гласни доказателства чрез разпит на свидетеля *** *** –
негов баща. Свидетелят излага, че осигурява изцяло финансовата издръжка на
децата, включително през продължилата три години фактическа раздяла на
страните, тъй като синът му е болен от раково заболяване и не може да работи.
Заболяването на ответника е диагностицирано през 2001г., понастоящем не е излекуван и ежемесечният му
разход за лекарства е в размер на 300 лева. Всички необходими средства за
храна, обучение, дрехи за децата се осигуряват от родителите на ответника,
които получават доходи от пенсии, от търговска дейност в собствен хранителен
магазин и работа в строителството. През последните три години свидетелят е
осигурявал както натурална (хранителни продукти и дрехи), така и парична
издръжка на децата в размер на 50-60 лева седмично. Закупувани са телефони,
таблети и компютри за децата. Свидтелят взима децата
при себе си всяка събота и неделя. Ответникът няма трайна трудова заетост, но в
случай, че получи някакви доходи, осигурява издръжка на децата чрез родителите
си, без свидетелят да посочва размери и периодичност на тези плащания.
При така изяснената фактическа обстановка, съдът
намира следното:
Изложената в исковата молба фактическа обстановка и формулираният въз
основа на нея петитум на исковата претенция обуславят
извод за предявени искове с правно основание чл.143 и 149 от СК за присъждане
на издръжка занапред и за минало време в полза на родените от съвместното
съжителство на страните деца.
Издръжката на детето следва да бъде в такъв размер,
при който да служи не само за задоволяване на екзистенц
минимума от нуждите му, но също и такива за извънсемейни
забавления и занимания, с които детето да развива и задоволява свои
емоционални, физически и социални потребности. При формиране на изводите си по
основателността на претенцията съдът съобразява, че децата имат присъщите за възрастта си нужди от храна, облекло и
учебни пособия. Посещават учебни заведения, съобразно възрастта си, за които не
се установи заплащане на ежемесечни такси. За детето *** се установяват
специфични потребности, свързани със здравословното му състояние, наложило две
оперативни интервенции и общо четири болнични престоя в рамките на период от
две години, което несъмнено е свързано с разходване на допълнителни средства
извън обичайните. По данни на Националния статистически институт общият разход
на член от домакинството за последното тримесечие на 2016г. е средно в размер
на 1209.24 лева. След изключване на групите разходи, които обичайно не са
необходими за издръжката за непълнолетно лице (за алкохол, тютюневи изделия,
данъци, социални осигуровки, съобщения, регулярни трансфери към други
домакинства, влог, изплатен дълг и даден заем), размерът на средния разход за
тримесечие възлиза на 842.84 лева или 280.94 лева за месец. Съобразявайки
възрастта и нуждите на децата съдът намира, че общата месечна издръжка, която
следва да бъде осигурявана от родителите е по 280 лева за всяко дете, от които
180 лева да бъдат заплащани от бащата. Приоритетното участие на бащата се
налага от обстоятелството, че непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието
на децата се полагат от тяхната майка.
Обстоятелството,
че ответникът няма трайна трудова заетост и доходи, не го освобождава от
задължението да заплаща издръжка на непълнолетните си деца, тъй като това
задължение е безусловно. С оглед разпоредбата на чл. 143, ал. 2 СК издръжка за ненавършило пълнолетие лице се дължи
независимо от работоспособността и от възможността на родителя да се издържа от
имуществото си, каквото е и утвърденото
положение в трайната съдебна практика /т.11 и т.12 от ППВС№5/1970г./. Отделно от това
представените по делото доказателства за намалена работоспособност са с изтекла
валидност, което обуславя извод, че понастоящем ответникът няма определен по
надлежния ред процент инвалидност. Следва да се има предвид и че намалената работоспособност
предполага възможност за упражняване на труд при условията на трудоустрояване,
респективно за получаване на доходи от съобразена със заболяването трудова
дейност. Получаването
на ниски доходи или състоянието на безработица не освобождава родителя от
задължението да положи дължимите от моралните и правни норми усилия, за да
осигури издръжка на детето си в размер, който да задоволява неговите нужди. Не
са ангажирани доказателства в тежест на ответника да съществува задължение за
издръжка към други низходящи. Не са представени писмени доказателства за
регулярното закупуване на медикаменти на твърдяната значителна стойност. От
друга страна съдът съобрази липсата на преки и непосредствени доказателства в
подкрепа на наведените от ищцовата страна твърдения,
че ответникът реализира доходи извън територията
на страната, позволяващи заплащането на претендирания размер на
издръжката.
По изложените
съображения предявеният иск с правно основание чл.143 от СК следва да бъде
уважен до сумата от 180 лева за всяко дете и отхвърлен за разликата до
претендирания размер от 200 лева.
При първоначално
присъждане на издръжката, каквото е настоящото, законът дава възможност, тя да
се присъди и за минало време - най много за една година преди завеждане на
делото /чл. 149 от СК/. Ответникът е оспорил дължимостта
на издръжка за минало време с твърдения, че такава е осигурявана от неговите
родители. Задължението за издръжка е установено от
закона. Когато такова задължение е било изпълнено от друго лице, което е
платило издръжката вместо задълженото по закон лице, помежду им възниква
правоотношение на плоскостта на неоснователното обогатяване. Съгласно
установената в чл.140 от СК поредност задължението за
осигуряване на издръжка на внуци е последно по ред. Този ред на лицата е задължителен, като в случай, че лицата от предходен
ред нямат възможност да дават издръжка, то издръжката се дължи от лицата от
следващия ред. Следователно задължението
на възходящите от втора и по-горна степен за издръжка на внуци
възниква само в случай на доказана невъзможност на родителите на детето да я
осигуряват. В случай, че такава невъзможност не е налице, каквато е настоящата
хипотеза, предоставената от дядо и баба издръжка е недължимо платена,
респективно подлежи на връщане. По тези съображения издръжката, която
евентуално е заплатена от родителите на ответника, не го освобождава от
неговото лично и безусловно алиментно задължение.
Ангажираните в тази насока гласни доказателства, освен че следва да бъдат
ценени с оглед евентуалната им заинтересованост по реда на чл. 172 от ГПК, не са в състояние да обусловят извода за погасяване на задължението на
ответника за издръжка. Дори да се приемат за достоверни, свидетелските
показания установяват, че паричните средства са осигурявани не от доходите на ответника,
а от лични средства на неговите родители. Следователно не би могло да се
приеме, че ответникът е изпълнил задължението си чрез трето лице.
От
друга страна веществените подаръци, които са направени на децата при
родителските контакти, не могат
да компенсират задължението за издръжка. Касае се за задължения от различен
характер, като не следва да се смесват нравственият дълг, който родителят има
към детето си и законовото задължение за издръжка към низходящ. Между двете
задължения е недопустимо да се търси компенсация. Отделно от изложеното в
случая направените дарения на технически устройства не са установени по размер и не са въведени в
отговора на исковата молба, поради което не следва да бъдат съобразявани.
По изложените
съображения предявените искове по реда на чл.149 от СК се явяват доказани по
основание. При преценката относно размера на претенциите съдът намира, че
формираните по-горе фактически констатации относно потребностите на децата и
имуществените възможности на родителите са приложими и спрямо релевирания едногодишен период, поради което издръжката за
минало време следва да бъде определена съобразно дължимия занапред размер. С
оглед изложеното исковете следва да бъдат уважени до сумата от по 2160 лева за
всяко дете и отхвърлени за разликата до претендирания размер от по 2400 лева за
всяко дете.
На основание чл.
146, ал. 1 от СК ответникът дължи и обезщетение за забава, в случай, че
просрочи заплащането на отделните вноски в размер на законната лихва, а за
издръжката присъдена за минало време от деня на подаване на исковата молба.
На основание
чл.242 ал.1 от ГПК решението подлежи на предварително изпълнение.
На основание чл.78 ал.6 ГПК, ответникът
следва да заплати държавна такса в общ размер на 691.20 лева, на основание чл.69 ал.1 т.7 от ГПК и т.1 от Тарифа № 1 към
ЗДТ.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78,
ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца сторените в производството
разноски съразмерно с уважената част от исковете в размер на 315 лева от общо
350 лева, изразяващи се в заплатен адвокатски хонорар.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78,
ал.3 от ГПК ответникът също има право на разноски съразмерно с отхвърлената
част от исковете в размер на 50 лева от общо 500 лева, изразяващи се в заплатен
адвокатски хонорар.
По компенсация в полза на ищеца следва да се
присъдят разноски в размер на 265 лева.
Мотивиран от изложените съображения,
Варненски районен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА *** с ЕГН ********** с адрес ***, ДА ЗАПЛАЩА в полза на децата *** с ЕГН ********** и *** с ЕГН **********,
чрез тяхната майка и законен представител С.А.Р. с ЕГН **********, месечна
издръжка в размер на по 180.00 /сто и осемдесет/ лева за всяко дете, считано от датата на
предявяване на иска – 02.02.2017г., до настъпване на законно основание за нейното изменяване
или прекратяване, заедно
със законната лихва за всяка закъсняла вноска, с падеж всяко пето число на месеца, за който се дължи издръжката,
на основание чл. 143, ал. 1 и ал. 2 от СК, като
отхвърля предявения иск за разликата над 180.00 лева до претендираните
200.00 лева за всяко дете.
ОСЪЖДА *** с ЕГН ********** с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на детето *** с ЕГН **********, чрез неговата
майка и законен представител С.А.Р. с ЕГН **********, сумата от 2160.00 лева, представляваща издръжка за минало време за
периода 02.02.2016г. – 02.02.2017г., ведно със законната лихва върху главницата
за периода от датата на предявяване на иска – 02.02.2017г., до окончателното
изплащане на задължението, на основание чл. 149 от СК, като отхвърля предявения иск за разликата над 2160.00 лева до претендираните 2400.00 лева.
ОСЪЖДА *** с ЕГН ********** с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на детето *** с ЕГН **********, чрез неговата
майка и законен представител С.А.Р. с ЕГН **********, сумата от 2160.00 лева, представляваща издръжка за минало време за
периода 02.02.2016г. – 02.02.2017г., ведно със законната лихва върху главницата
за периода от датата на предявяване на иска – 02.02.2017г., до окончателното
изплащане на задължението, на основание чл. 149 от СК, като отхвърля предявения иск за разликата над 2160.00 лева до претендираните 2400.00 лева.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението в
частта за издръжката, на основание чл.242, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА *** с ЕГН ********** с адрес ***, да заплати на С.А.Р. с ЕГН **********, действаща като майка и законен
представител на децата *** с ЕГН ********** и *** с ЕГН ********** с постоянен
адрес *** 8, сумата от 265.00 лева,
представляваща сторени в производството разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение съразмерно с уважената част от иска и по компенсация, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА *** с ЕГН ********** с адрес ***, ДА
ЗАПЛАТИ в полза на Държавата, по сметка на Варненски районен съд, сумата от 691.20 лева, представляваща държавна такса по исковете за издръжка, на основание
чл.78, ал.6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи обжалване
пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок считано от 13.04.2017г.
РЕШЕНИЕТО да се връчи
на страните.
Районен съдия: