О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
София, …………… г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV въззивен състав, в закрито
заседание на четвърти март две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАС С. АТАНАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: АТАНАС Н. АТАНАСОВ
ИРИНА СТОЕВА
при секретаря ……………. и прокурора ……….., като разгледа докладваното от съдия
Атанасов ВНЧД № 774/2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава двадесет и втора
от НПК.
Образувано е по частен протест на прокурор от СРП срещу
определение от разпоредително заседание от 21.01.2021 г. по НОХД № 16086/2020 г.
по описа на Софийски районен съд, НО, 102 състав, с което на основание чл. 248,
ал. 5, т. 1 и ал. 6, вр. чл. 249, ал. 4, т. 1 и ал. 1 от НПК е прекратено
съдебното производство по посоченото дело и същото е върнато на СРП за
отстраняване на посочени в определението нарушения по досъдебното производство.
В частния протест се излагат доводи, че определението,
с което е прекратено съдебното производство и делото е върнато на СРП, е неправилно,
тъй като обвинителният акт отговарял на изискванията на процесуалния закон. Предлага
се да бъде отменено определението на СРС и делото да се върне за продължаване
на разглеждането му.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
като обсъди доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства,
взе предвид разпоредбите на закона и извърши цялостна проверка на атакувания
съдебен акт, намери за установено следното:
Протестът е частично основателен.
Протестът е основателен
в частта, в която се оспорват възприетите от първоинстанционния съд
съображения, според които било налице противоречие между описанието на вещите,
чийто ремонт обвиняемият обещал да извърши. Въззивният съдебен състав счита, че
не е налице засягане на правото на обвиняемото лице да разбере извършване на
какви действия му е вменено, чрез използването на думите „врати“ и „крила на
врати“ в различни места на обвинителния акт. Ясно е от цялостното съдържание на
обвинителния акт, че тези две понятия са използвани за описание на едни и същи
вещи и в този смисъл значението им е тъждествено, поради което и не е налице
изискващо допълнително уточняване противоречие или неяснота. В това отношение
следва да се посочи и че не е налице съществена разлика между значението на
тези две думи, доколкото общоизвестно е че като „крило на врата“ може да бъде
използвана пълноценно и думата „врата“. От описанието на инкриминираните
действия на обвиняемия в обстоятелствената част на обвинителния акт става ясно
кои негови поети пред пострадалата ангажименти са били квалифицирани от
държавното обвинение, като такива, представляващи възбуждане и поддържане на
заблуждение.
Протестът се явява
основателен и относно съображенията, изложени в атакуваното определение, според
които не ставало ясно дали на обвиняемият е била дадена сумата от 10 лв., която
се твърди в обстоятелствената част на обвинителния акт, като поискана от него
за осъществения първоначален оглед. Макар и на л. 2 от обвинителния акт да не е
посочено изрично това обстоятелство, в по-нататъшното изложение на
обстоятелствената част – в абз. 3 на л. 5 от обвинителния акт – е посочено, че
освен сумата от 450 лв., обвиняемият е получил от пострадалото лице и сумата от
10 лв. за извършения оглед.
Протестът е
неоснователен в частта, в която се оспорват съображенията на първоинстанционния
съд за това, че от обстоятелствената част на обвинителния акт не става ясно
защо като инкриминиран е посочен и период за извършване на измамливи действия,
последващ датата, на която, според същото обвинение обвиняемият е получил
сумата, с която се е обогатил противоправно и с която е била ощетена
пострадалата. В това отношения въззивният съдебен състав се солидаризира с
първоинстанционния съд, че след като държавното обвинение е посочено в
обстоятелствената част на обвинителния акт, както и в диспозитива, че
обвиняемият е поддържал заблуждение у пострадалата след датата 15.01.2018 г.,
то следва да бъде надлежно аргументирано по какъв начин тези действия се
отнасят към вече извършеното имуществено разпореждане на същата дата, с което е
бил ощетен патримониума на пострадалото лице и защо прокуратурата счита, че
престъплението е било извършвано и след тази дата.
Въззивният съдебен
състав намира, че крайният извод на първоинстанционния съд за допуснати при
изготвянето на обвинителния акт съществени процесуални нарушения е правилен и
по съображение, което не е било констатирано в протестираното определение. В
обстоятелствената част на обвинителния акт не са изложени фактите, които
обуславят възприемането на квалификацията по чл. 209, ал. 3, вр. ал. 1 от НК от
страна на държавното обвинение, а именно, че случаят е „маловажен“.
Разпоредбата на чл. 246, ал. 2 от НПК изисква описание в обстоятелствената част
на обвинителния акт на всички факти, които обуславят конкретната правна
квалификация на обвинението, включително и когато се касае за приложение на
привилегировани или по-тежко наказуеми квалификации. Това изискване не е
спазено, доколкото в обстоятелствената част на обвинителния акт не са описани
никакви факти, характеризиращи случая като „маловажен“ по смисъла на чл. 93, т.
9 от НК.
С оглед на изложеното
въззивният съдебен състав намира, че следва да бъде потвърдено определението на
първоинстанционния съд за връщане на делото на прокурора.
Водим от горното и на основание чл. 249, ал. 3 от НПК, СГС, НК, ІV въззивен състав
О
П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение от разпоредително
заседание от 21.01.2021 г. по НОХД № 16086/2020 г. по описа на Софийски районен
съд, НО, 102 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО И НЕ ПОДЛЕЖИ НА
ОБЖАЛВАНЕ И ПРОТЕСТИРАНЕ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.