№ 94
гр. Сливен , 14.05.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в закрито заседание на четиринадесети май, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Янакиева
Членове:Мартин Ц. Сандулов
Красимира Д. Кондова
като разгледа докладваното от Надежда Н. Янакиева Въззивно частно
гражданско дело № 20212200500207 по описа за 2021 година
Производството се движи по реда на чл.274 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по частна жалба подадена от Й. Ц. Ч., ЕГН
*******, от гр. Сливен, ******* и Ж. Ц. Ч., ЕГН **********, от гр. Сливен,
******* против определение № 260796/10.03.2021г. по гр.д. № 3720/2020г.по
описа на Сливенския районен съд, с което е прекратено производството по
делото поради недопустимост на предявените искове по чл. 124 от ГПК във
вр. с чл. 108 от ЗС.
В жалбата се посочва, че обжалваното определение е неправилно и
незаконосъобразно. На първо място се изтъква, че предявеният иск по гр.д.
4788/2016г. по описа на РС – Сливен е бил предявен само от един от
настоящите ищци – Й.Ч., но не и от Ж.Ч., който за първи път претендира
своето право на собственост на ½ ид.ч. от процесния имот. На второ
място се посочва, че в случая се предявява отрицателен установителен иск и
то за първи път. В тежест на ищеца било да докаже твърдените от него
факти, а именно, че е придобил имота на твърдяното от него основание, а
ответникът – общината да докаже, че имотът е бил безстопанствен.
Установяването на тези обстоятелства не можело да се извърши
единствено при преценка на допустимостта на иска, тъй като те касаели
решаването на спора по същество. Страната изтърква, че разпределената
доказателствена тежест по делото не била правилно извършена. В
1
останалата част от жалбата са изложени теоретични постановки
относно природата на положителния установителен иск и отрицателния
установителен иск, както и цитати от ТР на ВКС, без обаче изложеното да
обосновава конкретно становище относно незаконосъобразността на
обжалваното определение.
По делото не е депозиран отговор от ответника Н. И. К..
В законния срок е депозиран отговор на частната жалба от адв. Д. –
пълномощник на Община Сливен, с който жалбата е оспорена като
неоснователна. Посочва се, че предявеният иск е недопустим, тъй като към
момента Община Сливен не е собственик на процесния имот. Тя се била
разпоредила с него в полза на втория ответник Н.К.. Освен това искът бил
недопустим и поради наличието на абсолютна процесуална пречка – сила на
пресъдено нещо. Изтъква се, че е налице влязло в сила съдебно решение №
118/16.02.2018г. по гр.д. № 4788/2016г. на СлРС, потвърдено с решение №
78/15.05.2018г. на СлОС, касационното обжалвано, по което не е било
допуснато. С тези решения бил отхвърлен предявеният от Й.Ч.
положителен установителен иск за признаване за установено по отношение
на Община Сливен, че той е собственик на ½ ид.ч. от правото на
собственост от процесния имот на основание давностно владение и
наследство. С тях е била отхвърлена и исковата претенция против Н.К. за
предаване на владението на ½ ид.ч. от имота. Страната посочва, че към
момента на образуване на делото въпросът за правото на собственост на
имота е решен със сила на пресъдено нещо с влязло в сила решение по чл. 108
от ЗС. Константна била практиката на ВКС, че когато с влязло в сила
решение е отхвърлен ревандикационен иск, ищецът не може да търси
признаване на правата си чрез предявяването на отрицателен
установителен иск. В случая правният интерес на отрицателния
установителен иск се обосновавал със същите факти, на които било
обосновано правото на собственост по предявения ревандикационен иск –
давностно владение. С влизане в сила на решението по чл. 108 от ЗС било
отречено правото на собственост на ищеца в отношенията му с
ответниците и те не можели отново да се позоват на същото основание.
Ответната страна е посочила, че предявеният иск е недопустим и
поради липса на правен интерес. Наличието на такъв интерес следвало да се
2
установи по преценка на съда, но не било част от предмета на
претенцията. Когато се установяло липса на правен интерес,
производството по делото следвало да се прекрати. В случая ищците не
били имали правна възможност да придобият право на собственост на
процесния имот по давност (както те претендират), поради наличието на
законова забрана да придобият имота на основание давностно владение.
Моли се да се потвърди обжалваното определение.
От събраните по делото доказателства съдът установи следното от
фактическа страна:
На 28.10.2020г. жалбоподателите депозирали пред РС – Сливен
предявили против Община Сливен и Н.К. отрицателен установителен иск за
признаване за установено, че ответникът Община Сливен не е бил
собственик на имот с идентификатор 67338.420.235 с площ 850 кв.м. и с
искане ответникът К. да бъде осъден да предаде владението на имота.
Правата си ищците основавали на твърдения за изтекла в полза на техния
общ наследодател Ц. Ч. придобивна давност.
През 2016г. пред РС – Сливен е била депозирана искова молба от
единия жалбоподател - Й. Ц. Ч., по която било образувано гр.д. № 4788 по
описа на РС – Сливен за 2016г. С нея били предявени положителен
установителен иск и ревандикационен иск със същите ответници - Община
Сливен (по първия иск) и Н.К. (по двата иска). От съда било искано да
признае за установено, че ищецът е собственик на основание давностно
владение на процесния имот с идентификатор 67338.420.235, както и да му
бъде предадено владението. По делото било постановено решение №
118/16.02.2018г., с което исковете били отхвърлени. Решението на РС -
Сливен било потвърдено с решение № 78/15.05.2018г. по възз. гр.д. №
186/2018г. на СлОС. По жалбата против решението на СлОС било
образувано касац.д. № 3432/2018г. на ВКС, по което, не било допуснато
касационното обжалване.
На 10.03.2021г. РС – Сливен постановил обжалваното определение. С
него приел, че е налице абсолютна процесуална пречка за разглеждане на
делото, а именно наличие на сила на пресъдено нещо и прекратил
производството по него.
3
Обжалваното определение било съобщено на жалбоподателите
съответно на 31.03.2021г. – Й.Ч. и на 01.04.2021г. на Ж.Ч.. Частната жалба
е депозирана на 06.04.2021г.
Частната жалба се явява процесуално допустима като подадена в
законовия срок от лица с правен интерес от обжалване на съдебния акт.
Разгледана по същество същата се явява частично основателна поради
следните съображения:
В разпоредбата на чл. 299 ал.1 от ГПК е посочено, че спор разрешен с
влязло в сила решение не може да бъде пререшаван освен в случаите, когато
законът разпорежда друго.
В правната теория (проф. д-р Ж.Сталев) е прието схващането, че
според това дали УИ цели да установи съществуването или
несъществуването на спорното право той бива положителен
установителен иск или отрицателен установителен иск. Един и същи правен
спор може да даде повод за предявяване на положителен или отрицателен
иск, в зависимост от това коя страна ще поеме инициативата. Тъй като
обаче и двата иска са насочени към решаването на един и същи спор, делата
по двата иска се явяват тъждествени. Така след като по единия иск има
постановено решение и е налице сила на пресъдено нещо, при предявяването
на втория иск е налице основание да се иска прекратяване на
производството. Да се уважи положителен УИ е равнозначно на това де се
отхвърли отрицателен УИ.
В настоящия случай предявените от Й.Ч. искове през 2016г. и през
2020г. се явяват тъждествени. Правните основания на ищеца са едни и
същи. Налице е идентичност на спора и тъй като има влязло в сила решение
на СлРС- съответно е налице сила на пресъдено нещо, поради което е
недопустимо повторното разглеждане на същия спор, между същите
страни. Спорът вече е решен. По отношение на ищеца Й.Ч., обжалваното
определение следва да се потвърди.
Тук следва да се посочи, по повод релевираните доводи във връзка с
допустимостта на отрицателния установителен иск, с оглед разписаното в
ТР № 8/12 на ОСГТК на ВКС, че в случая не се отрича въобще правния
4
интерес на този ищец от предявяването на отрицателен установителен иск
за собственост, а неговата недопустимост произтича от това, че е налице
съдебно произнасяне по идентичен спор, макар и иницииран чрез предявяване
на положителен установителен иск за собственост.
С цитираното ТР се посочва, че при отрицателния установителен
иск за собственост и други вещни права ищецът доказва твърденията, с
които обосновава правния си интерес и следва да установи наличието на
свое защитимо право, засегнато от правния спор, като докаже фактите,
от
които то произтича. Чрез отрицателния установителен иск ищецът
защитава своето право, отричайки правото на ответника върху същия
обект, или отричайки правата му, които са пречка, за да реализира
собственото си право.
Следователно правният интерес при отрицателния установителен
иск за собственост се поражда от твърдението или за наличие на
притежавано от ищеца, различно от спорното, право върху същия обект,
чието съществуване би било отречено или пораждането, респективно
упражняването му би било осуетено от неоснователната претенция на
насрещната страна в спора, или когато ищецът заявява самостоятелно
право върху вещта, респективно - при конкуренция на твърдяни от двете
страни вещни права върху един и същ обект. В случая не се касае за първата
хипотеза, тъй като ищецът заявява свои права върху същия обект, който е
и предмет на спора, поради което този иск би бил по принцип допустим, с
оглед обоснования правен интерес, но както вече бе посочено това право
вече е било заявено като предмет на положителен установителен иск за
собственост между тези страни, като по него вече има формирана сила на
пресъдено нещо с постановяването на влязъл в сила съдебен акт. Ищецът
заявява за защита свое накърнено материално право, което му се оспорва
от ответниците, но същият спор е вече разрешен и се активира правилото
на чл. 299 ал. 1 от ГПК, забраняващо пререшаването му.
Не така стои въпросът с другия ищец - Ж.Ч.. Той не е бил участник в
предходното производство и не е обвързан със силата на пресъдено нещо по
постановеното решение. В неговите правомощия е да определи, по какъв
5
начин ще брани претенцията си за признаване на правото на собственост
на ½ ид.част от правото на собственост на процесния имот – като предяви
положителен УИ или отрицателен УИ. Не може да се отрече интереса му
от установяване на липсата на право на собственост над процесния имот у
ответниците, обосноваваща се с наличието на такова право у него, поради
което предявената искова молба от този частен жалбоподател е
допустима. Обжалваното определение по отношение на него следва да се
отмени и делото да се върне на РС – Сливен за продължаване на
съдопроизводствените действия по него.
С оглед на изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 260796/10.03.2021г. по гр.д. № 3720/2020г. по
описа на Сливенския районен съд, В ЧАСТТА, с която е прекратено
производството по делото поради недопустимост на предявените искове по
чл. 124 от ГПК във вр. с чл. 108 от ЗС по отношение на Ж. Ц. Ч., ЕГН
**********, от гр. Сливен, *******, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Й. Ц. Ч., ЕГН
*******, от гр.Сливен, ******* против определение № 260796/10.03.2021г.
по гр.д. № 3720/2020г. по описа на Сливенския районен съд, с което е
прекратено производството по делото поради недопустимост на
предявените искове по чл. 124 от ГПК във вр. с чл. 108 от ЗС по отношение
на него, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 260796/10.03.2021г. по гр.д. №
3720/2020г. по описа на Сливенския районен съд В ЧАСТТА, с която е
прекратено производството по делото поради недопустимост на
предявените от Й. Ц. Ч. искове, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
6
ВРЪЩА делото за продължаване на съдопроизводствените действия
по него във връзка с исковите претенции на Ж. Ц. Ч..
Определението подлежи на обжалване в частта, с която частната
жалба е оставена без уважение в едноседмичен срок от връчването му пред
ВКС на РБългария.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7