Р Е Ш Е Н И Е № 1074
25.07.2018 г., гр.Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, VІІ-ми гр.състав, в закрито заседание на двадесет и пети юли две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ:
НАДЕЖДА ДЗИВКОВА
ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА
Секретар: Ангелина Костадинова
като разгледа в.гр.дело № 1593 по описа за 2018г. на Окръжен съд – Пловдив, VІІ гр.с., докладвано от
съдия Виделина Куршумова, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435, ал. 2 и сл. от ГПК, образувано по жалба вх. №15089/18.05.2018 г. на ПдОС, подадена от А.С.К.,
ЕГН: **********, с адрес: *** – длъжник по изпълнително дело № 20188240400787 по
описа на ЧСИ Константин Павлов с рег. № 824 от КЧСИ, против Постановление изх.№
39710/09.05.2018 по изп.дело № 20188240400787 по описа на ЧСИ Константин Павлов
с рег. № 824 от КЧСИ, район на действие Окръжен съд Пловдив.
С обжалваното Постановление е оставено без
уважение искането на А.С.К., изпълнителното производство по изпълнително дело №
20188240400787 по описа на ЧСИ Константин Павлов да бъде прекратено поради
изтекла погасителна давност за събиране на вземането, посочено в изпълнителен
лист, издаден на 10.10.2011 г. от Районен съд Пловдив на основание Заповед за
незабавно изпълнение (чл.417)
по ЧГД № 17187 от 2011 г., поради което съдебният изпълнител е постановил продължаване
на изпълнителното производство по делото.
В жалбата се релевират оплаквания за неправилност
на обжалваното Постановление, като длъжникът А.С.К. се позовава на погасяване
по давност на вземането на взискателя И.Ф.К. по Изпълнителен лист, издаден по
ЧГД № 17187 от 2011 г. на Районен съд Пловдив. В тази връзка се излагат
твърдения, че на основание на изпълнителния лист е образувано изп.дело № 20118270400784 по описа на ЧСИ
Величко Апостолов, рег.№ 827 от КЧСИ, което е перемирано през 2013 г. на
осн.чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. През 2017 г. делата на ЧСИ Величко Апостолов са
прехвърлени за продължаване при ЧСИ Константин Павлов като изп.дело № 20118270400784
по описа на ЧСИ Величко Апостолов е продължено като изп.дело № 20178240405662
по описа на ЧСИ Константин Павлов. С Постановление от 29.03.2018 г. ЧСИ Константин
Павлов, на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, е прекратил производството по
изп.д № 20178240405662. На 30.03.2018 г. ЧСИ е върнал изпълнителния лист на
взискателя И.Ф.К., като на същата дата по молба на последния е образувано
изп.дело № 20188240400787. Поради това, жалбоподателят прави искане към
въззивния съд да постанови решение, с което да отмени, като незаконосъобразно,
Постановление изх.№ 39710/09.05.2018 по изп.дело № 20188240400787 по описа на
ЧСИ Константин Павлов с рег. № 824 от КЧСИ, както и да постанови прекратяване
на производството по изп.дело № 20188240400787 по описа на ЧСИ Константин
Павлов с рег. № 824 от КЧСИ, поради изтекла погасителна давност.
Преписи от жалбата са изпратени на ответната
страна - на И.Ф.К. *** /присъединен взискател/.
В срока по чл.436, ал.3 от ГПК са постъпили
писмени възражения от взискателя И.Ф.К., в които сочи подробни съображения за неоснователността
на жалбата. Взискателят излага подробни съображения за законосъобразността на
действията на ЧСИ Константин Павлов при образуване на изп.дело № 20188240400787
по молба на взискателя с вх.№ 23535/30.03.2018 г., както и че съдебният
изпълнител не следи служебно за изтеклата погасителна давност и няма законово
право да преценява дали вземането се дължи или не, а така и че последното би
могло да бъде установено само с влязло в сила съдебно решение. Поради това,
взискателят прави искане към въззивния съд да потвърди Постановление изх.№
39710/09.05.2018 по изп.дело № 20188240400787 по описа на ЧСИ Константин Павлов
с рег. № 824 от КЧСИ и да остави без уважение жалбата на длъжника А.С.К..
В законоустановения срок не е депозирано становище
по жалбата от ТД НАП Пловдив.
Постъпили са мотиви от ЧСИ Константин Павлов, в
които са изложени аргументи за неоснователност на жалбата. Поддържа се, че изп.дело
№ 20188240400787 по описа на ЧСИ Константин Павлов е образувано на 30.03.2018
г. по молба на взискателя И.Ф.К., въз основа на изпълнителен лист, издаден на
10.10.2011 г. от Районен съд Пловдив на основание Заповед за незабавно
изпълнение (чл.417) по ЧГД № 17187 от 2011
г. на Районен съд Пловдив срещу длъжника А.С.К.. ЧСИ Константин Павлов сочи, че
между същите страни – взискателя и длъжника, и въз основа на горепосочения
титул – изпълнителен лист, е имало образувано друго изп.дело № 20118270400784
по описа на ЧСИ Величко Апостолов. В изпълнение на Заповед №
СД-04-57/30.06.2017 г. на Министъра на правосъдието и на Заповед №
115/03.07.2017 г. на Председателя на Окръжен съд Пловдив, целият служебен архив
на ЧСИ Величко Апостолов е бил прехвърлен на ЧСИ Константин Павлов. Ето защо,
изп.дело № 20118270400784 по описа на ЧСИ Величко Апостолов е било продължено
под № 20178240405662 по описа на ЧСИ Константин Павлов, което е било прекратено
с постановление от частния съдебен изпълнител на осн.чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. Посочва
се, че на 30.03.2018 г. ЧСИ Константин Павлов е върнал оригинала на
изпълнителния лист на взискателя И.Ф.К., като последният с молба от същата дата
е поискал образуването на ново изпълнително дело въз основа на същия титул. С
разпореждане от 30.03.2018 г. ЧСИ Константин Павлов е образувал новото
изпълнително дело № 20188240400787 със страни взискателя - И.Ф.К. и длъжника - А.С.К..
С молба с вх.№ 26558/17.04.2018 г. длъжникът А.С.К. е поискал прекратяване на
новообразуваното дело № 20188240400787 с аргументи за изтекла погасителна
давност на вземането, посочено в изпълнителния лист. Във връзка с направеното
искане в молба с вх.№ 26558/17.04.2018 г. е издадено Постановление изх.№
39710/09.05.2018 по изп.дело № 20188240400787 по описа на ЧСИ Константин Павлов,
съдържащо отказ за прекратяване на изпълнителното производство по изп.дело №
20188240400787 по съображения, че съдебният изпълнител няма процесуалната
възможност при възражение от страна на длъжника да прекрати изпълнението поради
изтичането на давността по отношение на вземането по изпълнителния лист,
съдебният изпълнител не следи служебно за изтеклата погасителна давност и не е
оправомощен при възражение от страна на длъжника да преценява дали вземането се
дължи или не, както и че изтичането на погасителната давност на вземането
следва да бъде установено с влязло в сила съдебно решение по реда на чл.439 от ГПК.
Пловдивски окръжен съд, като взе предвид събраните
по делото доказателства, намери следното:
По допустимостта на жалбата.
Изпълнителното производство по изп.дело №
20188240400787 е образувано срещу А.С.К. по молба на И.Ф.К., въз основа на
изпълнителен лист, издаден на 10.10.2011 г. от Районен съд Пловдив на основание
Заповед за незабавно изпълнение (чл.417) по ЧГД № 17187 от 2011 г. С молба с вх.№
26558/17.04.2018 г. длъжникът е поискал от ЧСИ Константин Павлов да прекрати
изпълнителното дело, поради изтекла погасителна давност на вземането и недължимост
на същото.
С Постановление изх.№ 39710/09.05.2018 съдебният
изпълнител е оставил без уважение искането на длъжника за прекратяване на
изпълнителното производство. За това постановление длъжникът е уведомен на
11.05.2018г., срещу което е депозирал жалбата на 18.05.2018 г.
Съгласно разпоредбата на чл.435, ал.2, т.6 от
ГПК длъжникът може
да обжалва отказа на съдебния
изпълнител да прекрати
принудителното изпълнение. В
случая жалбата изхожда
от длъжника по
изпълнително дело, с нея се
обжалва постановление на
съдебния изпълнител, с което
е оставено без
уважение искането на длъжника за
прекратяване на изпълнителното
производство и същата
е подадена в срока по
чл.436, ал.1 от ГПК.
Ето защо, въззивната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирана
страна, която има правен интерес от обжалването, срещу подлежащо на обжалване
действие на съдебния изпълнител, поради което е допустима и подлежи на
разглеждане по същество.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
Съгласно чл.426 от ГПК съдебният изпълнител
пристъпва към изпълнение по молба на заинтересованата страна на основание
представен изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на изпълнение. Съдебният
изпълнител няма право на преценка дали притезателното право, което е
материализирано в изпълнителния титул, съществува или не, респективно и дали същото
е погасено по давност. Това е така, тъй като такава преценка може да бъде
извършена само от съда, в рамките на състезателен исков процес, в който следва
да участват както кредитора, така и длъжника, като бъдат обсъдени и
евентуалните техни доводи за спиране и прекъсване на давността, каквато
преценка съдебният изпълнител в рамките на изпълнителното производство не би
могъл да извърши. Именно поради тази причина, давността като материално правен
институт, може и следва да бъде навеждана като процесуален довод или
възражение, само в рамките на нарочното съдебно състезателно производство, при
участието на двете страни, което законодателят е предоставил на длъжника чрез
предявяване на иск с правно основание чл. 439 от ГПК,
по общия исков ред пред съда. Едва въз основа на влязло в законна сила съдебно
решение по такъв иск, съдебният изпълнител на основание чл. 433, ал.1, т. 7 от ГПК, би могъл да прекрати изпълнителното производство,
поради изтекла в полза на длъжника погасителна давност.
Ето
защо, поставеният от жалбоподателя въпрос за погасяване на вземането на
взискателя по изп.дело № 20188240400787, поради изтекла погасителна давност, не
може и не следва да бъде решаван в изпълнителното производство, респективно от
съда в производството по обжалване на действията на съдебния изпълнител. Този
въпрос би следвало да бъде предмет на разглеждане по исков ред и единствено
влязлото в сила съдебно решение, ако е в полза на настоящия жалбоподател, би
било основание за прекратяване на изпълнението на основание чл. 433, т. 7 от ГПК.
Воден от горното настоящият въззивен състав приема, че отказът на ЧСИ Константин Павлов да прекрати изпълнителното производство по изп.дело № 20188240400787 по молба на длъжника А.С.К.,
поради изтекла погасителна давност за събиране на вземането по изпълнителен
лист, издаден на 10.10.2011 г. от Районен съд Пловдив на основание Заповед за
незабавно изпълнение (чл.417)
по ЧГД № 17187 от 2011 г. на Районен съд Пловдив, се явява законосъобразен.
Поради това, жалбата на А.С.К. срещу Постановление изх.№
39710/09.05.2018 г. по изп.дело № 20188240400787 по описа на ЧСИ Константин
Павлов следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.
В настоящото производство не се претендират
разноски, поради което такива не се присъждат.
Мотивиран от
горното, Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ жалба вх. №15089/18.05.2018
г. на ПдОС, подадена от А.С.К., ЕГН: **********, с адрес: ***, против
Постановление изх.№ 39710/09.05.2018 по изп.дело № 20188240400787 по описа на
ЧСИ Константин Павлов с рег. № 824 от КЧСИ, район на действие Окръжен съд
Пловдив, с правно основание чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.