Р Е Ш Е Н И Е
гр.Пазарджик, 06.07.2018 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, ХІV състав, в публично съдебно заседание на 25.06.2018
год., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР БИШУРОВ
при секретаря Десислава Буюклиева, като
разгледа докладваното от съдия Бишуров АНД № 903 по описа за 2018 год., за
да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по
жалба на И.С.Б. ***, ЕГН ********** против НП № 18-1006-000495 от 28.02.2018
год. на началник Сектор „ПП” при ОД на МВР-Пазарджик, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.179 ал.2 от ЗДП, за
нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДП й е наложена глоба в размер на 200 лв. /двеста
лева/.
Релевираните в жалбата
оплаквания се свеждат до наличие на материална и процесуална незаконосъобразност
на атакуваното НП, чиято отмяна се иска.
В съдебно заседание
жалбоподателят Б. се явява лично, поддържа жалбата си и излага съображения за отмяна
на НП.
Ответникът
по жалбата - АНО, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител.
Заедно с административнонаказателната преписка изпраща писмено становище, с
което иска НП да се потвърди.
Районният
съд провери основателността на жалбата, като съобрази становищата на страните,
съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото
писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при
съобразяване с разпоредбата на чл.63 от ЗАНН прие следното:
Жалбоподателят Б. е
санкционирана с НП за това, че на 26.08.2017 год., около 02.00 часа, на път
PAZ-1125 км. 2+300 м., посока от с.Ц. за с.А.К., при управленишето на МПС -
л.а. „***” с рег.№ ***, собственост на С.И. Б. извършила следното нарушение:
като водач на МПС
не изпълнила задължението си при избиране скоростта на движение да се съобрази
с релефа на местността и конкретните условия на видимост, вследствие на което
преминала през лентата за насрещно движение, напуснала пътното платно и се блъснала
в дърво, в ляво на пътя. Настъпило ПТП с материални щети и пострадало лице -
возещия се на задна седалка пътник - К.И.И., който получил средна телесна повреда в резултата на фрактура
на лява бедрена кост.
Във връзка с
причинената на пострадалия средна телесна повреда срещу Б. било образувано
наказателно производство – ДП №
1024/2017г. по описа на РУ МВР-Пазарджик, което обаче с постановление от
31.10.2017г. по пр. вх. № 2633/17г. по описа на РП-Пазарджик било прекратено на
основание чл.243 ал.1, т.1 във вр. с чл.24 ал.1, т.9 от НПК, т.е. по искане на
пострадалия. След прекратяването на наказателното производство материалите от
делото били изпратени от прокурора на АНО с оглед преценка дали следва да се
ангажира административнонаказателната отговорност на Б..
Наказващият орган
се произнесъл при условията на чл.36 ал.2 от ЗАНН, като приел, че гореописаното
поведение на Б. съставлявало нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДП, т.к. тя като водач
не била избраал скоростта на движение съобразно атмосферните условия, релефа, условията
на видимост, интезивността на движение и др. обстоятелства, за да спре пред
предвидимо препятствие или създадена опасност за движението.
По този повод било издадено
атакуваното НП, което било връчено лично на жалбоподателя на 08.05.2018 год. Жалбата
против НП била подадена чрез АНО на 10.05.2018г., т.е. в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, при което е процесуално допустима като подадена в срок и от лице, имащо
правен интерес да инициира съдебен контрол
за законосъобразност.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства.
Съдът кредитира изцяло събраните доказателства, т.к. те са непротиворечиви.
При така
установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема:
Жалбата
е основателна по следните съображения:
Настоящия съдебен
състав намира, че атакуваното НП, с което е ангажирана отговорността на жалбоподателя
на основание чл.179 ал.2 от ЗДП е незаконосъобразно.
Още тук е мястото
да се отбележи, че в посочената като нарушена правна норма е предвиден състав
на нарушение свързан с движение с несъобразена скорост, доколкото тази
разпоредба вменява в задължение към водачите на ППС да избират скоростта си на
движение като се съобразяват с конкретни фактори, влияещи на пътната
обстановка. Няма съмнение в правната
теория и практика, че административнонаказателната
отговорност по принцип е лична и виновна. При това
положение трябва безспорно
да е установен субектът на нарушението и неговата вина. Съгласно чл.7 ал.1 от ЗАНН всяко административно нарушение
следва да е извършено виновно под формата на умисъл или непредпазливост, като
съгласно чл.7 ал.2 непредпазливите адм. нарушения не се наказват само в изрично
предвидените случаи. За материалноправните характеристики на умисъла и
непредпазливостта в административнонаказателния процес съгласно чл.11 от ЗАНН
субсидиарно се прилагат разпоредбите на НК, т.е. на чл.11 ал.2 или ал.3 от НК.
В
конкретния казус не е доказано, до изискваната от закона степен на несъмненост,
виновното поведение на жалбоподателя Б. във връзка с горекоментираното
нарушение, нито под формата на пряк или евентуален умисъл, нито на съзнавана или несъзнавана непредпазливост.
На
жалбоподателят е вменено извършването на умишлено нарушение по чл.20 ал.2 от
ЗДП – движение с несъобразена скорост. В съдебната теория и практиката по
транспортно право, където се борави с понятието скорост, се оформят
четири вида, а именно: разрешена,
неразрешена, респ. съобразена и несъобразена. Всяко от тези понятия за скорост
носи собствен смисъл, като основното е, че по принцип несъобразената скорост е
винаги разрешена такава по закон /ЗДвП/, но не е съобразена с конкретната пътна обстановка, която е
налагала движение, с още по-ниска от разрешената скорост, в конкретния пътен
участък. Във всички случаи обаче, за да се каже дали една скорост е била разрешена,
неразрешена, съобразена или несъобразена, то това би следвало да стане чрез
измерване, респ. изчисляване на скоростта по установените в науката способи и
формули. В настоящият казус това не е сторено, което драстично накърнява
правото на защита на санкционираното лице, т.к. то е лишено от възможност
конкретно да научи каква е била неговата скорост преди инцидента, респ. каква е
трябвало да бъде, за да се предотврати неговото настъпване. Освен това,
непосочването на конкретната несъобразена, респ. каква е трябвало да бъде, за
да е съобразена скорост, води и до
недоказаност на обвинението
В
настоящия казус АНО не е положил никакви усилия да установи и посочи каква е
била конкретната скорост на МПС, управлявано от жалбоподателя и то
непосредствено преди настъпването на ПТП. Още по-малко са били положени усилия
да се установи дали ПТП е било обективно предотвратимо и каква е следвало да
бъде скоростта на водача в конкретния пътен участък, за да се приеме, че той се
движи със съобразена скорост.
Извън
казаното до тук следва да се добави и това, че АНО се е задоволил да посочи в
края на обстоятелствената част на НП съвсем декларативно, че жалбоподателят се
е движел с несъобразена скорост, т.к. не бил избрал скоростта съобразно
атмосферните условия, релефа, с условията на видимост, с интензивността на
движението и с други обстоятелства, за да можел да спре пред предвидимо
препятствие или създадена опасност за движението.
При това положение
не става ясно с кои конкретно фактори
и условия на
пътя скоростта не е била съобразена. Няма описание на конкретни
атмосферни условия, конкретен релеф, намалена видимост, интензивност на
движението. Няма описание на т.нар. от АНО „други обстоятелства”, които да са
били налице и с които водачът да не се е съобразил, което пък на свой ред да е
било в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП. В разпоредбата на чл.20
ал.2 от ЗДП са изброени последователно множество фактори, влияещи на
конкретната пътна обстановка, с които един водач следва да съобразява скоростта
си на движение, но описание на конкретни такива в НП липсва.
Липсата на подробно
описание на нарушението по смисъла на чл.57 ал.1, т.5 от ЗАНН, т.е.
непосочването на цифровото измерение на конкретната несъобразена скорост, на
пътните условия, с които тя е трябвала да бъде съобразена, а също и
непосочването на доказателствата, които потвърждават нарушението, както вече се
посочи, освен че води до неговата недоказаност, съставлява и съществено
процесуално нарушение от категорията на накърняващите правото на защита и е абсолютно
основание за отмяна на санкционния акт.
Следва
да се посочи, че в административнонаказателното право АУАН има статут като на обвинителен акт в наказателното право, а
НП – като на присъда. При това положение в рамките на настоящото производство
по силата на чл.84 от ЗАНН се прилага императивната норма на чл.303 ал.1 от НПК, която сочи, че присъдата, респ. НП, не могат да почиват на предположения.
В конкретния случай освен горепосоченото предположение за вината на
нарушителя Б. поради движение с несъобразена скорост, липсва каквото и да е
друго пряко или косвено доказателство в тази посока, което е достатъчно да се
отмени атакуваното НП като незаконосъобразно.
Пазарджишкият
районен съд в настоящият състав, след като извърши анализ на установените
обстоятелства и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ НП № 18-1006-000495 от 28.02.2018 год. на
началник Сектор „ПП” при ОД на
МВР-Пазарджик, с което на И.С.Б. ***, ЕГН **********, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.179 ал.2 от ЗДП, за
нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДП е
наложена глоба в размер на 200 лв. /двеста лева/, като незаконосъобразно.
Решението може да се обжалва в
четиринадесетдневен срок от съобщаването му пред Пазарджишкия административен
съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: