Решение по дело №4658/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 13106
Дата: 2 юли 2024 г.
Съдия: Натали Пламенова Генадиева
Дело: 20241110104658
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 януари 2024 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 13106
гр. София, 02.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 181 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА АТ. ЙОРДАНОВА
като разгледа докладваното от НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА Гражданско дело
№ 20241110104658 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.310 и сл. ГПК
Образувано е по предявени от С. Т. Л. ЕГН **********, действаща чрез своята майка М.
Ц. Л., ЕГН **********, срещу Т. Л. В., ЕГН **********, обективно кумулативно съединени
искове по чл.143, ал.2 СК и по чл. 149 вр. чл. 143, ал. 2 СК - за присъждане на дължима от
родител на ненавършило пълнолетие дете месечна издръжка в размер на 350,00 лв., считано
от 25.01.2024 г., както и издръжка за минало време в размер на 350,00 лв. месечно за периода
01.10.2023 г. – 24.01.2024 г.
В исковата молба се твърди, че ответникът е баща на ищеца, като с майката на ищеца са
разделени. Твърди се грижи за ищеца да полага единствено неговата майка. Сочат се нужди
на ищеца за храна, дрехи, учебни пособия, транспорт и пр. Претендира се присъждане на
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който
изразява становище за частична основателност на претенцията на за издръжка занапред и
неоснователност на претенцията за издръжка за минал период. Претендира се присъждане на
разноски.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
Издръжката на детето се дължи от двамата родители, независимо при кого то живее, но
отглеждащият родителят следва да поеме по принцип по-малък дял от издръжката в пари с
1
оглед даваната от него издръжка в натура при съвместното живеене с детето и посрещането
на разходите на домакинството, част от които са в полза и на детето - в случая последното се
отглежда от майката, а не от ответника.
Установява се, че ищцата е малолетна и е дете на ответника (удостоверение за раждане на
л. 6 от делото). Видно от справката от НОИ майката на ищцата реализира трудово доход в
размер на 1350,00 лева считано от ноември месец 2023г., тъй като преди това доходите й са
били непостоянни (л. 42 от делото). По отношение на ответника се установява
средномесечен осигурителен доход за периода м. 06.2022 г. – м.05.2024 г. в размер на около
2650,00 лв. по трудово правоотношение с АВАНТИ 777 (л. 40 от делото).
Общоизвестно е обстоятелството, че деца на възрастта на ищците (съответно на десет и
на девет години) имат потребност от разнообразна храна, дрехи, обувки, обучение, както и
за почивка и развлечение. Съобразно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 СК, размерът на
издръжката се определя от доходите на лицето, което я дължи. Няма спор, че задължението
за издръжка представлява първостепенен ангажимент и на двамата родители за
осигуряването на физическото, здравословно и психическо състояние на своите деца, на
подходяща социална и културна среда, на образование и всестранно развитие. Съдът намира,
че за издръжката на ищеца месечно е необходима сума в размер на около 500,00 лв. При това
положение, съдът, като взе предвид нуждите на ищцата съобразно възрастта му,
обстоятелството, че ответникът е в трудоспособна възраст, работи по трудово
правоотношение и реализира брутен доход в размер на 2650,00 лева. Не се установи по
делото ответника да има да има други деца за които да се грижи. Съдът съобрази също
обстоятелството, че основните грижи за детето поема неговата майка, чиито доход е дори по
– нисък от този на ответника и възлиза на 1350,00 лв. По изложените съображения и като
взе предвид минималния размер на издръжката към момента на приключване на съдебното
дирене, настоящия състав намира, че исковата претенция се явява частично основателна до
размера от 300,00 лв. месечно, като до пълния предявен размер от 350,00 лева следва да бъде
отхвърлен.
Ето защо иска с правно основание чл. 143, ал. 2 СК следва да бъде уважен частично.
Издръжката се дължи от датата на подаване на исковата молба – 25.01.2024 г., до настъпване
на обстоятелства, обуславящи изменение или прекратяване на издръжките.
Съдът съобразявайки минималния размер на издръжката за 2023 и 2024 година намира, че
следва да се уважат частично и претенцията с правно основание чл. 149, ал. 1 СК до размера
от 300,00 лв. месечно, считано от 01.10.2023г. , доколкото не бе установено по делото в
процесния период ответникът да е заплащал издръжка за детето си – ищец по делото, като
исковата до пълния предявен размер от 350 лева следва да бъде отхвърлен.
По изпълнението на решението: Съгласно чл.242, ал.1, предл. първо ГПК съдът
постановява предварително изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, поради
което съдът е задължен да допусне служебно предварително изпълнение, дори и без искане
на страните.
2
По разноските: При този изход на спора ищцовата страна има право на разноски за
уважената част от исковете, а ответникът - за отхвърлената част от тях. По отношение на
ищцата се установи направата на разноски в размер на 500,00 лв. платено адвокатско
възнаграждение, поради което и следва да й бъдат присъдени разноски в размер на 428,57
лв. Що се отнася до дължимите в полза на ответника разноски съобразно отхвърлената част
от претенциите, по делото не се претендират такива съдът не следва да присъжда такива.
Ищците по иск за издръжка са освободени от държавна такса, поради което държавната
такса по делото за отхвърлената част от обективно кумулативно съединените искове следва
да остане за сметка на бюджета на съда, а ответникът да бъде осъден да заплати в полза на
съда държавна такса върху уважената част от същите в размер на 216,00 лв. и 34,00 лева за
иска за издръжка за минало време или в общ размер от 250,00 лева
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 143, ал. 2 СК Т. Л. В., ЕГН **********, да заплаща на С. Т. Л.
ЕГН **********, действаща чрез своята майка М. Ц. Л., ЕГН **********, месечна издръжка
в размер на 300,00 лв., считано от 25.01.2024 г. до настъпване на законна причина,
обуславяща нейното изменение или прекратяване, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
уважения размер от 300,00 лв. месечно до пълния предявен такъв от 350,00 лв. месечно, като
неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 149 СК Т. Л. В., ЕГН **********, да заплаща на С. Т.
Лилиова, ЕГН **********, действаща чрез своята майка М. Ц. Л., ЕГН **********,
издръжка за минало време в размер на 300,00 лв. месечно за периода 01.10.2023 г. –
24.01.2024 г. (в общ размер на 850,00 лв.), като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения
размер от 300,00 лв. месечно до пълния предявен такъв от 350,00 лв. месечно, като
неоснователен.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1, предл. първо ГПК предварително изпълнение на
решението в частта за присъдената в полза на С. Т. Лилиова, ЕГН **********, издръжка.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК Т. Л. В., ЕГН **********, да заплати по сметка
на Софийския районен съд, сумата в размер на 250,00 лв., представляваща държавна такса
върху присъдената издръжка.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Т. Л. В., ЕГН **********, да заплати на С. Т.
Л., ЕГН **********, действаща чрез своята майка М. Ц. Л., ЕГН **********, сумата в
размер на 428,57 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок,
считано от 04.07.2024 г. (чл. 315, ал. 2 ГПК).
Препис от решението да се връчи на страните.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4