Р Е Ш Е Н И Е № 254
гр.Стара Загора, 15.06.2022 год.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд в публичното
заседание
на тридесети май
през
две хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Членове:
при
секретаря Николина Николова
и
в присъствието на прокурора , като разгледа докладваното от БОЙКА ТАБАКОВА адм.дело
№ 232 по описа за 2022 год, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е с правно основание чл.156 и сл. от данъчно-осигурителния процесуален кодекс
/ДОПК/ във връзка с чл.4, ал.1 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/ и чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/
във връзка с §2 от ДР на ДОПК.
Образувано е по жалба от „ЕС Пропърти“ ЕООД със
седалище и адрес на управление с.Стряма, м-т Перселик, административна сграда
на „ИНСА ОЙЛ“ общ Брезово, против Акт за установяване на задължение по
декларация /АУЗД/ №80424/20.01.2022г., издаден от орган по приходите при Община
Стара Загора, потвърден с Решение №80424/28.03.2022г. на Началник Отдел „Местни
данъци и такси“ при
Община Стара Загора, с който е установен размер на задължения за данък
придобиване на недвижим имот в размер на 344402,84 лв. и лихви за просрочие в
размер на 18420,46 лв. В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност
на обжалвания акт, като постановен при допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и в
несъответствие с целта на закона. Жалбоподателят твърди, че при издаване на
АУЗД са нарушени разпоредбите на чл.26 АПК и чл.34 АПК. Поред него актът не съдържа всички реквизити по чл.59, ал.2 АПК и неправилно е
определен моментът на възникване на задължението за заплащане на местен данък,
респективно на лихви за просрочие. Поддържа нарушаване на принципа на съразмерност
по чл.6 АПК. На последно място, счита, че не е спазен приложимият способ за
установяване на местния данък, тъй като според него не е налице хипотезата за
служебно издаване на АУЗД. Направено е искане за отмяна на обжалвания акт.
Ответникът
по жалбата - Началник отдел „Местни
данъци и такси” при Община Стара Загора, редовно и своевременно призован, не
изпраща представител и не изразява становище.
От събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи следната фактическа обстановка:
С Постановление №260007/28.07.2021г на
Софийския окръжен съд по т.д.№ 171/ 2016г, влязло в законна сила на 06.10.2021г,
на основание чл.717з от Търговския закон, на „ЕС Пропърти“ ЕООД е възложен
Търговски обект – Хипермаркет „Карфур“, находящ се в гр.Стара Загора,
бул.“Никола Петков“ 10, включващ самостоятелен
обект с площ от 7349,00 кв.м. и идентификатор 68850.523.5498.2.1 по КККР на гр.
Стара Загора, самостоятелен обект с площ от 58,84 кв.м. и идентификатор
68850.523.5498.2.3 по КККР на гр. Стара Загора, самостоятелен обект с площ от
345,66 кв.м. и идентификатор 68850.523.5498.2.4 по КККР на гр. Стара Загора, 37,20
% идеални части от правото на собственост върху самостоятелен обект с площ от
16675,16 кв.м. и идентификатор 68850.523.5498.2.15 по КККР на гр. Стара Загора,
37,20 % идеални части от правото на собственост върху самостоятелен обект с
площ 16869,21кв.м и идентификатор 68850.523.5498.2.16 по КККР на гр. Стара
Загора, самостоятелен обект с площ от 1499,20 кв.м. и идентификатор 68850.523.5498.2.23
по КККР на гр. Стара Загора и 7783,73 /
20924 идеални части от правото на собственост върху поземлен имот, с площ от
20924,00 кв.м. и идентификатор 68850.523.5498 по КККР на гр. Стара Загора, за
сумата 2 350 000.00лв.
С декларация по чл.14 от ЗМДТ вх.№87
БФ/06.01.2022г жалбоподателят заявява пред Община Стара Загора, че е придобил
собствеността върху търговски обекти, други нежилищни обекти, гаражи в сграда,
като доказателство за което представя Постановление №260007/28.07.2021г на
Софийския окръжен съд.
След извършената проверка орган по
приходите – старши инспектор в отдел „МДТ” при Община Стара Загора, определен
със Заповед № РД-25-152/ 23.01.2012г на Кмета на Община Стара Загора, на основание чл.107, ал.3 от ДОПК във връзка с
чл.4 от ЗМДТ въз основа на собствени данни и данни, получени от трети лица и
организации относно задължение, за което по закон не предвидено подаване на декларация, издава
АУЗД № 80424/ 20.01.2022г. С него на жалбоподателя са определени задължения за
данък при придобиване на имущество за 2021г в размер на 403 152.84лв /от които
внесени 58 750лв/ и лихва за просрочие в размер на 18 420.46лв,
изчислена към датата на съставяне на акта, или обща сума за внасяне
362 823.30лв. Като мотив за начисляване на данъка е посочено, че към датата
на придобиване на имота - 28.07.2021г,
данъчната му оценка, изчислена по нормите на Приложение № 2 от ЗМДТ съобразно
данните от подадените декларации по чл.14 от ЗМДТ, е по-висока от цената при
придобиване /уговорената цена/. Затова като основа за определяне на данъка при
придобиване на имущество по дарение и възмезден начин се приема данъчната
оценка в размер на 16 126 113.40лв, изчислена съобразно Приложения
1-7. На основание чл.37, ал.2 от Наредбата за определянето и администрирането
на местните данъци на територията на Община Стара Загора /в редакцията, валидна
към 28.07.2021г/ е приета ставка в размер 2.5 на сто върху посочената данъчна
основа и е определено задължение за данък при придобиване на имущества по
дарение и по възмезден начин, дължимо от жалбоподателя, в размер на 403 152.84лв.
Приспадната е платена с банков превод от 02.11.2021г сума в размер на
58 750.00лв и разликата от 344 402.84лв е посочена като дължим
остатък за довнасяне ведно с лихва за просрочие, изчислена по периоди върху
пълния размер на дължимия данък от момента на прехвърлянето на собствеността на
28.07.2021г до извършеното плащане на сумата 58 750.00лв на 02.11.2021г и върху
остатъка от 344 402.84лв от 03.11.2021г до
датата на издаване на АУЗД.
В
нормативно установения срок по чл.107, ал.4 от ДОПК издаденият АУЗД е оспорен
пред Административен съд Стара Загора, който с Определение № 97/ 15.02.2022г по
адм.д.№ 93/ 2022г е оставил жалбата без разглеждане като недопустима поради
подаването й срещу акт, неподлежащ на пряко съдебно оспорване и я е изпратил на
Началника на отдел „МДТ” при Община Стара Загора по подведомственост. С Решение
№ 80424/ 28.03.2022г. АУЗД е потвърден изцяло като не е възприето възражението
на жалбоподателя за недължимост на определения размер за довнасяне на данъка.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността
на оспорения акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира
за установено следното от правна страна:
Оспорването,
като направено в законово установения срок, от легитимирано лице, за което
актът е неблагоприятен, както и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и
контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
Предвид
законовата уредба по ЗМДТ и с оглед представените доказателства, съдът намира,
че АУЗД № 80424/ 20.01.2022г е издаден от компетентен орган - старши инспектор
в отдел „Местни данъци и такси” при община Стара Загора, упълномощен да
осъществява функции на орган по приходите съгласно изискванията на чл.4, ал.4
във вр. с ал.3 от ЗМДТ със Заповед № РД–25–152/ 23.01.2012г. на Кмета на община
Стара Загора.
Актът
е постановен в изискуемата писмена форма, съдържа фактически и правни основания
за издаването му. Спазен е и видът
на административното производство. В случая
безспорно е развито служебно производство за установяване на публични общински
задължения. Според чл.107, ал.3,
изр. трето ДОПК, във връзка с чл.4, ал. 1 от ЗМДТ акт може да се издаде и
служебно, когато не е подадена декларация или задължението не е платено в срок
и не е извършена ревизия. В съдебната практика е прието, че не съществува
пречка задължението за данък по чл.44, ал.1 от ЗМДТ да бъде определено по реда
на чл.107 от ДОПК чрез издаване на АУЗД, както и няма пречка в това производство
да бъдат определени задължения за лихви. Неоснователно е оплакването на
жалбоподателя, че АУЗД е издаден при съществено нарушение на процесуалните
правила. ДОПК, към който препраща чл.4,
ал. 1 от ЗМДТ, не урежда специална процедура за АУЗД, поради което на основание
§2 от ДР на ДОПК са приложими разпоредбите на Глава Пета "Издаване на
административни актове" по АПК. В случая действително не са налице данни
за изрично уведомяване на жалбоподателя за започване на производството по
смисъла на чл. 26, ал.1 от АПК, но настоящият състав намира това процесуално
нарушение за несъществено. От приложеното по преписката писмо изх.№ 04/
14.01.2022г, получено в Община Стара Загора на 17.01.2022г е видно, че е узнал
за допълнително начисления данък по партидата му, а като адресат на АУЗД го е
получил на 27.01.2022г, след което е използвал всички процесуални възможности
да изложи съображенията си против него. Пред горестоящия административен орган
и пред съда не са представени доказателства.
В този смисъл не е нарушено нито правото на защита, нито правото на
жалбоподателя на участие в производството.
От фактическа страна не е спорно между
страните по делото, че жалбоподателят в настоящото производство „ЕС Пропърти“
ЕООД е придобил собственост върху недвижими имоти, изнесени на публична
продажба по реда на чл.717-717з от Търговския закон, и е задължено лице по
смисъла на чл.46, ал.1 във вр. с чл. 44, ал.1 от ЗМДТ за данък върху недвижим
имот, придобит по възмезден начин. Не е спорно също, а и е отразено в обжалвания
АУАН, че е извършено плащане на този данък в размер на 58 750.00лв в
предвидения от закона срок. Спорният въпрос се свежда до установяване на основата
за определяне размера на данъка, респективно налице ли е подлежащ на довнасяне
данък.
Съгласно
разпоредбата на чл.46, ал.1 ЗМДТ основа за определяне на данъка е оценката на
имуществото в левове към момента на прехвърлянето, а при придобиване по давност
- към момента на издаване на акта, удостоверяващ правото на собственост, който
подлежи на вписване. А според ал.2, т.1 имуществото се оценява, както следва:
недвижимите имоти и ограничените вещни права върху тях - по уговорената цена
или по определена от държавен или общински орган цена, а в случай че тя е
по-ниска от данъчната им оценка - по последната, съгласно приложение № 2. Законоустановен
принцип за определяне на данъчната основа на данъка е, че той се определя върху
по-високата от двете оценки – тази на придобиване и данъчната оценка съгласно
приложение № 2. От обстоятелството, че в хипотезата на чл. 46, ал.2, т.1 ЗМДТ са
посочени само „по уговорената цена или по определена от държавен или общински
орган цена“ не следва извод, че тази норма не намира приложение за определяне
на данъчната основа на данъка по отношение на придобиване на недвижими имоти
чрез публична продан. Понеже продажбата по реда на чл. 717 от Търговския закон
представлява деривативен възмезден способ за придобиване на права върху
недвижим имот, лицата, придобили недвижим имот чрез нея, се явяват задължени
лица по чл.45,ал.1 ЗМДТ за данъка по чл. 44 от ЗМДТ. Даденото обратно тълкуване
в цитираната в жалбата съдебна практика на ВАС - Решение № 966/ 23.01.2018г по
адм.д.№ 10864/2016г, Решение № 3120/ 13.10.2018г по адм.д. № 11146/2017г, е
отречено с актуалната практика на ВАС, постановена по дела на Административен
съд Стара Загора, коректно посочени в оспореното решение.
По делото не се спори по начина на изчисляване на
данъчните оценки на процесните имоти към правнорелевантния момент. Правилно е
извършено и начисляването на дължимите лихви като са съобразени разпоредбите на
чл.49, ал.2 от ЗМДТ, според която данъкът се заплаща при прехвърлянето на
недвижимия имот, и на чл.717з, ал.2 от Търговския закон, регламентираща, че от
датата на издаване на постановлението за възлагане купувачът придобива всички
права, които длъжникът е имал върху имущественото право. Следователно
жалбоподателят се легитимира като собственик от датата на издаването на
постановлението, а не от влизането му в сила. Този извод следва от редакциите
на чл. 717з, ал. 2 от Търговския закон и чл. 496, ал. 2 от ГПК, като в случая
приложимият ред е този по Търговския закон, тъй като безспорно придобиването на
собствеността е в резултат на проведено универсално изпълнително производство.
Затова началният момент на забава за плащане на целия размер на определения
данък е датата на издаване на постановлението за възлагане, а именно
28.07.2021г, както е приел административният орган. Съобразно датата и размера
на извършеното частично плащане на дължимия данък е направено изчисление на
лихвата за просрочие му.
Изложеното
обосновава извод, че издаденият по реда
на чл. 107 от ДОПК АУЗД №80424/20.01.2022г., издаден от орган по приходите
при Община Стара Загора, потвърден с Решение №80424/28.03.2022г. на Началник
Отдел „Местни данъци и такси“ при
Община Стара Загора, с който на „ЕС Пропърти“ ЕООД са определени
задължения за данък придобиване на недвижим имот в размер на 344402,84 лв. и
лихви за просрочие в размер на 18420,46 лв, изчислени към датата на съставяне
на акта, е законосъобразен. По тези съображения жалбата на „ЕС Пропърти“ ЕООД следва
да бъде отхвърлена изцяло като неоснователна.
Водим от тези мотиви и на основание
чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на „ЕС Пропърти“ ЕООД със седалище и адрес на управление с.Стряма, м-т
Перселик, административна сграда на „ИНСА ОЙЛ“ общ Брезово, против Акт за
установяване на задължение по декларация №80424/20.01.2022г., издаден от орган
по приходите при Община Стара Загора, потвърден с Решение №80424/28.03.2022г.
на Началник Отдел „Местни данъци и
такси“ при Община Стара Загора, с който на „ЕС Пропърти“
ЕООД са определени задължения за данък придобиване на недвижим имот в размер на
344402,84 лв. и лихви за просрочие в размер на 18420,46 лв, изчислени към
датата на съставяне на акта, като неоснователна.
Решението подлежи на касационно оспорване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред ВАС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: