№ 1531
гр. Варна, 14.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и трети септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Даниела Ил. Писарова
Членове:Светлана Тодорова
Цветелина Г. Хекимова
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
като разгледа докладваното от Цветелина Г. Хекимова Въззивно гражданско
дело № 20213100501695 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Образувано е по въззивна жалба вх. №285732/29.04.2021г. от ИСКР. АС. АНТ.,
ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. Варна, ул. „****“ № 6, ет. 7, ап. 25 срещу решение
№261319/14.04.2021г. по гр.д. №14658/2019г. на ВРС, 51 състав, В ЧАСТТА, с която е
уважен предявения от „Топлофикация Плевен” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Плевен, ул. „Източна индустриална зона“ № 128 иск срещу
жалбоподателя за установяване на вземането на кредитора по издадената заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 8434/2019г. на ВРС за заплащане на сумата 936,60
лв., представляваща главница за незаплатена топлинна енергия за периода от 01.10.2016г. до
31.03.2019г. по партида с абонатен № 1004760 за имот, находящ се в гр. Плевен, ул. „***“ №
11, вх. В, ап. 21, от които 407,27 лв. за отопление без индивидуално разпределително
устройство и 529,33 лв. за топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 21.05.2019 г., до
окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 105,54 лв., представляваща
обезщетение за забава, начислено за периода от 02.12.2016 г. до 14.05.2019 г., на основание
чл. 155, ал. 1 от ЗЕ във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно и
необосновано. Сочи се, че въззивникът - ответник не е бил в договорни правоотношения с
1
ищцовото дружество, поради което и няма задължение за заплащане на топлоенергия. В
жалбата не са направени доказателствени искания.
Отправената към съда молба е да бъде отменено решението и отхвърлен изцяло
предявения иск, като се присъдят и направените разноски.
В срока по чл. 263 ГПК, въззиваемата страна „Топлофикация Плевен” ЕАД, е
депозирала писмен отговор, с който изразява становище за неоснователност на въззивната
жалба. Твърди се, че от доказателствата по делото безспорно се установява, че ответникът е
собственик на процесния недвижим имот, който е присъединен към топлопреносната мрежа.
За да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с кумулативно обективно съединени искове
с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 155, ал. 1 от ЗЕ вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД,
предявени от „Топлофикация Плевен” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Плевен, ул. „Източна индустриална зона“ № 128, срещу ИСКР. АС. АНТ.,
ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. Варна, ул. „****“ № 6, ет. 7, ап. 25, за приемане за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми:
сумата от 936,60 лв., представляваща главница за потребена и незаплатена топлинна енергия
за периода от 01.10.2016г. до 31.03.2019г. по партида № 1004760 за имот, находящ се в гр.
Плевен, ул. „***“ № 11, вх. В, ап. 21, от които 407,27 лв. за отопление без индивидуално
разпределително устройство и 529,33 лв. за топлинна енергия, отдадена от сградна
инсталация, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда
– 21.05.2019г., до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 107,40 лв.,
представляваща обезщетение за забава, начислено за периода от 02.12.2016г. до 14.05.2019г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 8434/2019г. по описа на Районен съд – Варна.
Твърди се в исковата молба, че от 1994 г. ответникът е собственик на недвижим
имот, находящ се в гр. Плевен, ул. „Д. Константинов“ № 11, вх. В, ап. 21, за който при
ищеца е разкрита партида № 1004760 и присъединяването на сградата към топлопреносната
мрежа на „Топлофикация – Плевен“ ЕАД било извършено през м. януари 1986г. В имота на
ответника имало един брой щранг – лира в баня без индивидуално разпределително
устройство (ИРУ). Сочи се, че през периода от 01.10.2016г. до 31.03.2019г. ищцовото
дружество доставило до обекта топлина енергия на обща стойност 936,60 лв., от които
407,27 лв. за отопление без ИРУ и 529,33 лв. за топлинна енергия, отдадена от сградна
инсталация. Посочените суми не били изплатени от ответника в 30-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят, съобразно приложимите Общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация – Плевен” ЕАД на
потребители в гр. Плевен от 2007г., поради което същият дължал и законна лихва за забава,
възлизаща на 107,40 лв. за периода от 02.12.2016г. до 14.05.2019г. За дължимата главница и
лихва ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК,
2
която била връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. По същество ищецът моли за
уважаване на предявените установителни искове и претендира присъждането и на съдебно-
деловодни разноски по делото, включително юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 131 ГПК особеният представител на ответника депозира отговор
на исковата молба, в който излага становище за допустимост, но неоснователност на
предявените искове. Не оспорва, че ответникът е собственик на процесния обект на
потребление. Оспорва присъединяването на обекта към топлопреносната мрежа на
„Топлофикация – Плевен“ АД, както и реалното доставяне на топлинна енергия в исковия
период. Оспорва също и размера на претенциите.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните
предели на въззивното производство, очертани в жалбата, приема за установено от
фактическа и правна страна, следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното
решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е
допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните
процесуални предпоставки.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените
в жалбата оплаквания, че при липса на доказателства съдът е възприел като установен факта
на присъединяване на процесния имот към топлопреносната мрежа.
Установява се от представените по делото писмени доказателства и не се спори
между страните относно факта, че ответникът е собственик на апартамент №21, находящ се
в гр. Плевен, ул. „Д.Константинов“ №11, вх.В, който е придобил по силата на договор за
покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 147/1994г.
Основният спорен въпрос между страните е дали притежаваното от ответника жилище е
присъединено към мрежата на топлоснабдителното дружество. В тази връзка се твърди от
ответника, че присъединяването на сградата в етажна собственост към топлопреносната
мрежа на „Топлофикация – Плевен“ ЕАД е извършено през месец януари 1986г., както и че
достъпът и доставката на топлинна енергия до сградата не са били прекъсвани през целия
период.
От ищцовата страна са ангажирани писмени доказателства с оглед доказване
твърденията, че за входа, в който се намира имотът на ответника, е сключен договор от
3
19.09.2001г. за включване в системата за индивидуално топлоотчитане. От заключението на
вещото лице по СТЕ, прието и неоспорено от страните, се установява, че жилището е
топлофицирано, като този извод е направен на база данните от фирмата за дялово
разпределение и топлофикационното дружество. От поясненията на вещото лице, направени
в съдебно заседание, се установява, че абонатната станция е работила, от което следва, че в
жилището е постъпвала топлинна енергия със съответните параметри. Въз основа на
изложеното се налага извода, че процесният имот е присъединен към топлопреносната
мрежа. От заключението на вещото лице се установява също, че всички отоплителни тела в
жилището са демонтирани, както и водомера за топла вода, за отопление в банята се
използва щранг – лира, изработена от два броя гладки тръби.
Твърденията на ищцовата страна за наличие на облигационно правоотношение
между страните се основават на чл.153 от ЗЕ, в редакцията към настоящия момент, както и в
предходните редакции, действали през целия исков период, съгласно който всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти
на топлинна енергия. В настоящия случай от доказателствата по делото се установява по
безспорен начин, че притежаваният от ответника имот се намира в сграда, която е
присъединена към централизирано топлоподаване.
Ответникът е собственик на имот и следователно потребител на топлинна
енергия съгласно чл. 153 ЗЕ, като с оглед изричната уредба на ЗЕ подписване на писмен
договор не е необходимо. Общите условия се одобряват и публикуват по реда на чл. 150 ЗЕ
и специалният закон изключва приложимостта на чл. 16 ЗЗД и на З. по отношение на
необходимостта от изрично приемане на договорни клаузи и ОУ. Налице е колективна
доставка, която се ползва от всички етажни собственици в сграда етажна собственост, като
няма данни да са спазени изискванията за спиране на топлоподаването в сградата /чл. 153,
ал. 2 ЗЕ/, нито да са правени постъпки в тази посока.
Въз основа на изложеното с влизане в сила на горецитираната разпоредба на
чл.153 от ЗЕ, действаща пред исковия период, следва да се приеме за доказано наличието на
облигационни отношения с ищцовото дружество, регламентирани от представените по
заповедното производство Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди
от „Топлофикация – Варна” ЕАД на потребители в гр. Варна, одобрени с Решение № ОУ –
062/19.11.2007г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, публикувани и
влезли в сила по реда на чл.150, ал.2 ЗЕ, без да е необходимо изричното им писмено
приемане от клиентите.
От заключението на вещото лице се установява също, че всички отоплителни
тела в жилището са демонтирани, както и водомера за топла вода, за отопление в банята се
използва щранг – лира, изработена от два броя гладки тръби.
Не са представени доказателства и не са налице твърдения, че е осъществена
4
предвидената в чл.153 от ЗЕ процедура по прекратяване на топлоснабдяването. Начина и
реда за прекратяване на топлоснабдяването е предвиден в разпоредбата на чл.153, ал.2 от
ЗЕ, съгласно която процедурата изисква съгласието и участието на собствениците,
притежаващи най-малко две трети от собствеността в сградата - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Дори да би
била осъществена процедурата по прекратяване на топлоснабдяването, съгласно
разпоредбата на чл.153, ал.6 от ЗЕ клиентите в сграда - етажна собственост, които
прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите
части на сградата.
От заключението на вещото лице се установява и факта на извършена доставка на
топлинна енергия за процесния период, както и количествата отчетена енергия. Съгласно
заключението на вещото лице по основната СТЕ дяловото разпределение на топлоенергията
в етажната собственост е направено правилно съобразно приложимата Методика,
дължимите суми за отопление, за топлоносител за допълване на сградната инсталация са
правилно изчислени. Общата топлоенергия, отдадена от сградната инсталация, се
разпределя пропорционално на отопляемия обем на имотите, при което вещото лице
посочва, че правилно е изчислено количеството топлинна енергия, отдадено от сградната
инсталация, припадащо се на жилището на ответника.
Въз основа на горното съдът приема, че претендираните суми за топлоенергия се
дължат от ответника, предвид и липсата на твърдения и ангажирани доказателства за
извършено плащане. Основателна е и акцесорната претенция относно дължимостта на
обезщетение за забава. Съгласно Раздел VII от Общите условия абонатите дължат
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, която съгласно ал.1 настъпва
на 30-ия ден след изтичане на периода, за който се отнасят дължимите суми.
От съдебно – счетоводната експертиза се установява, че размера на дължимите
суми по партидата на ответника за процесния период възлизат на 936,60 лв., от които 529,33
лв. за топлоенергия, отдадена от сградната инсталация, и 407,27 лв. за топлоенергия за
помещения без ИРУ, както и 15,05 лв. за услуга дялово разпределение. Размера на
мораторната лихва върху всяко едно от задълженията за посочения период възлиза на 107,40
лева за процесния период.
Съобразно изложените мотиви и предвид съвпадане на изводите на въззивния съд
с тези на първоинстанционния, съдът намира, че обжалваното решение следва да се
потвърди изцяло.
С оглед изхода от спора пред въззивния съд, разноски за въззивното
производство се следват само на въззиваемата страна в размер на 100 лв. юрисконсултско
възнаграждение на осн. чл.78, ал.8 от ГПК.
5
Цената на иска е под 20 000 лева, поради което решението не подлежи на
обжалване по аргумент от чл.280, ал. 2 ГПК.
Мотивиран от гореизложеното и на осн.чл.272 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №261319/14.04.2021г. по гр.д. №14658/2019г. на
ВРС, 51 състав, в обжалваната част, с която е уважен предявения от „ТОПЛОФИКАЦИЯ
ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Плевен, ул.
„Източна индустриална зона“ № 128 иск срещу ИСКР. АС. АНТ., ЕГН **********, с
настоящ адрес: гр. Варна, ул. „****“ № 6, ет. 7, ап. 25 за установяване на вземането на
кредитора по издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 8434/2019г. на
ВРС за заплащане на сумата 936,60 лв., представляваща главница за незаплатена топлинна
енергия за периода от 01.10.2016г. до 31.03.2019г. по партида с абонатен № 1004760 за имот,
находящ се в гр. Плевен, ул. „***“ № 11, вх. В, ап. 21, от които 407,27 лв. за отопление без
индивидуално разпределително устройство и 529,33 лв. за топлинна енергия, отдадена от
сградна инсталация, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 21.05.2019 г., до окончателното изплащане на задължението, както и
сумата от 105,54 лв., представляваща обезщетение за забава, начислено за периода от
02.12.2016 г. до 14.05.2019 г., на основание чл. 155, ал. 1 от ЗЕ във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА ИСКР. АС. АНТ., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. Варна, ул.
„****“ № 6, ет. 7, ап. 25 ДА ЗАПЛАТИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Плевен, ул. „Източна индустриална
зона“ № 128 сумата от 100 /сто лева/, представляваща адвокатско възнаграждение за
производството пред ВОС, на осн. чл. 78, ал.8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване, на основание чл.280,
ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
6
Членове:
1._______________________
2._______________________
7