№ 139
гр. Ихтиман, 16.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети август през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Светозар Люб. Георгиев
при участието на секретаря НИКОЛЕТА Г. КУЗЕВА
като разгледа докладваното от Светозар Люб. Георгиев Гражданско дело №
20221840100756 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 7 и сл. от ЗЗДН.
Постъпила е от Ф. Г. Р., ЕГН **********, молба за защита във връзка с
осъществен акт на домашно насилие спрямо нея от страна на АНГ. ЗЛ. Р.
(син), Ж. АНГ. Р. (девер), Р. АНГ. Р. (девер), Р. АНГ. Р. (девер), Н. Р.
(свекърва), Р. К. (етърва).
Твърди се, ответниците са роднини на молителя. Поддържа се, че на
05.08.2022г. около 01,00ч. през нощта молителят и Г.Б. се намирали вкъщи,
когато ответниците влезли и започнали да бият молителя чрез нанасяне на
удари с ръце и крака по главата и тялото. Побоят продължил до 04,00
сутринта, като всички ответници били молителя, взели му личните документи
и телефона на молителя, както и че я изгонили от дома й през нощта. Твърди
се, че ответниците продължават да говорят, че ще бият молителя.
В проведеното открито съдебно заседание подадената молба се
поддържа, а ответниците я оспорват.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и
гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата
на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Молбата по чл. 8, ал. 1 ЗЗДН е допустима- подадена е на 08.08.2022г.,
като за дата на актовете на домашно насилие се посочва 05.08.2022г., поради
което е спазен предвиденият в чл. 10, ал. 1 ЗЗДН едномесечен преклузивен
срок.
В тежест на молителя е да докаже: 1) че всеки ответник се намира в
някоя от посочените в чл. 3 ЗЗДН семейна, родствена или фактическа връзка;
1
2) момента на извършване на твърдения акт на домашното насилие и начина
на осъществяването му. В тежест на всеки ответник е да докаже наведените
от него възражения, ако направи такива.
Безспорно е между страните, че по отношение на молителя АНГ. ЗЛ. Р.
е син, Ж. АНГ. Р. е девер, Р. АНГ. Р. е девер, Р. АНГ. Р. е девер, Н. Р. е
свекърва, Р. К. е етърва. Следователно молителят попада в кръга на лицата по
чл. 3 ЗЗДН.
В подкрепа на изложеното в молбата молителят е представил
декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, в които под наказателна отговорност излага
твърдения за осъществено домашно насилие- посочено е, че ответниците са
извършили акт на домашно насилие, без конкретно посочване в какво се
изразява същото.
От фиш за спешна медицинска помощ се установява, че върху
молителя са констатирани травматични увреди по глава, гръб, гърди, горни
крайници, като същата е заявила, че са причинени на 06.08.2022г. между
03,00ч. и 04,00ч. сутринта от нейните роднини.
От показанията на св. М.П., преценени по реда на чл. 172 от ГПК, се
установява, че молителят Ф.Р. е нейна майка, като на 05.08.2022г. около
02,00ч. св. П. е била извикана на адреса, на който живеят майка й, брат й и
жената на последния, при което възприела, че по молителят и нейна майка
Ф.Р. няма белези, синини, охлузвания или други следи с изключение на
синина по ръката, която обаче била причинена два дни по- рано. Скоро след
това през същата нощ св. П. разговаряла със своя брат- ответникът А.Р., който
й разказал, че е видял през нощта молителят Ф.Р. с мъж, който не живее с тях
в къщата, започнал да го търси, открил го в гардероба на спалнята, като
мъжът го ударил и двамата започнали да се бият. През същото време жената
на А.Р. се била обадила на останалите ответници, които пристигнали на място
и конфликтът бил преустановен. Афектиран от случилото се ответникът А.Р.
ударил два шамара на майка си и молител в производството Ф.Р..
Съдът намира, че изложените в молбата твърдения за осъществени
актове на домашно насилие не се подкрепят от събраните по делото
доказателства, поради което молбата се явява неоснователна.
Декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН е доказателствено средство, чрез
което се доказва конкретният насилнически акт и неговото авторство, както и
евентуалните последици от този акт. Декларацията е частен свидетелстващ
документ, който притежава материална доказателствена сила за
удостоверените от пострадалия изгодни за него факти (за разлика от исковия
процес, където частните свидетелстващи документи имат материална
доказателствена сила, ако удостоверяват неизгодни за издателя факти).
Когато актът на насилие е извършен в отсъствието на очевидци ("на четири
очи"), декларацията е достатъчна, за да се приложат спрямо ответника
мерките по чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН (чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН), именно предвид
нейната материална доказателствена сила. Ако обаче в обективния мир има
други доказателства за извършеното насилие и носещата доказателствената
тежест страна не положи дължимата грижа за събирането им, съдът не може
2
да уважи молбата за защита. В случай че са събрани и други доказателства,
декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН трябва да се цени във връзка с тях, и ако
съдът намери доказателствата, противоречащи на декларацията, за по-
убедителни от нея, отхвърля молбата за защита (т.е. материалната
доказателствена сила на декларацията е оборена). В горния смисъл Решение
№ 264700 от 13.07.2021 г. по в. гр. д. № 1524 / 2021 г. на Възз. I брач състав на
Софийски градски съд..
В конкретния случай посочените в декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН
деяния не се доказаха от събраните по делото доказателства.
Установи се единствено, че между страните са налице обтегнати
отношения, което обаче не е основание за прилагане на предвидените в чл. 5
от ЗЗДН мерки по отношение на ответника.
По отношение на датата 05.08.2022г. не се установи ответниците да са
нанесли побой в продължение на 3 часа по отношение на молителя.
На първо място действително в представения фиш за спешна
медицинска помощ в графа „анамнеза“ е посочено, че лицето съобщава за
нанесен побой, но на различна дата- 06.08.2022г., която е извън предмета на
делото.
На второ място от свидетелските показания на св. П. се установява, че
повод за конфликта е това, че молителят Ф.Р. в къщата, в която живее със
сина си А.Р. и неговата жена, през мощта е довела друг мъж, който
първоначално се е скрил, а впоследствие е ударил и се е сбил с А.Р. в
собствения му дом, след което са пристигнали другите ответници и
конфликтът бил преустановен.
Афектиран от случилото се А.Р. е ударил два шамара на молителя.
Извън тези два шамара по делото не с установиха други посегателства
(физически или други) върху молителя. Въпреки изострената ситуация
действията на ответника А.Р. действително надхвърлят границите на
допустимо реагиране, но не може да се оценяват като домашно насилие
именно поради предхождащите ги събития. Поради това съдът намира, че
това поведение на ответника А.Р., макар и укоримо, в никакъв случай не
представлява акт на домашно насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН. По
отношение на останалите ответниците не се установи да са нанасяли
твърдяните в молбата удари.
С оглед гореизложеното съдът намира, че събраните доказателства,
противоречащи на декларацията, са по-убедителни от нея. В тази връзка
следва да бъде посочено и това, че в декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН
липсват подробности относно конкретните действия на ответниците, а
единствено е посочено, че същите са извършили акт на домашно насилие
спрямо молителя. Поради това молбата следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
По разноските:
На основание чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН молителят следва да заплати
държавната такса и разноските по делото, тъй като за него не е налице
3
предвиденото в закона изключение (лицето да не е навършило 18- годишна
възраст), а именно- 25лв. държавна такса.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Ф. Г. Р., ЕГН **********, за
защита във връзка с осъществен акт на домашно насилие от страна на АНГ.
ЗЛ. Р. (син), Ж. АНГ. Р. (девер), Р. АНГ. Р. (девер), Р. АНГ. Р. (девер), Н. Р.
(свекърва), Р. К. (етърва), и ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА
ЗАЩИТА, с която по отношение на ответниците да бъдат взети мерките по
чл. 5, ал. 1 ЗЗДН.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН Ф. Г. Р., ЕГН **********,
да заплати по сметка на РС- Ихтиман държавна такса за производството в
размер на 25 лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в седемдневен срок от връчването
му с въззивна жалба пред СОС.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
ДА СЕ УВЕДОМИ след влизане в сила на решението съответното
районно управление на МВР, че издадената по делото заповед за незабавна
защита няма действие занапред (чл. 19 ЗЗДН).
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
4