№ 5145
гр. София, 24.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Мария Ст. Танева
при участието на секретаря РУМЯНА Д. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от Мария Ст. Танева Гражданско дело №
20241110160061 по описа за 2024 година
Образувано е по искова молба по чл. 422 ГПК след проведено заповедно
производство от „Т.С.” ЕАД, ЕИК //////, със седалище и адрес на управление
гр.//////////, срещу В. В. С. с ЕГН: **********, с адрес: гр.//////////.
В исковата молба се твърди, че ответникът е клиент на „Т.С.” ЕАД, тъй
като собственик на недвижим имот с адрес: за топлоснабден имот: гр.София,
п.к. 1463, обл. ////////// и е потребявал топлинна енергия като не е заплатил
начислените суми за процесния период. Моли съдът да признае за установено,
че ответникът дължи на „ТС“ ЕАД следните суми: за сумата от 1401.54 лв. -
главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за
периода м. 5.2021г. до м.04.2023г., мораторна лихва за забава в размер на
296.55 лв. за периода 15.09,2022г. до 21.05,2024г., както и сумата за дялово
разпределение за периода м.5.2021г. до м.04,2023г. в размер на 41.75 лв. -
главница и мораторна лихва за забава в размер на 9.16 лв. от 16.07.2021г. до
21.05.2024г., ведно със законните лихви върху двете главници, считано от
датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумите.
Претендира и разноски в исковото и заповедното производство.
С отговора на исковата молба ответника признава иска и заявява, че ще
заплати задължението.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
Предявени са установителни искове с правна квалификация чл. 422 ГПК
вр. чл. 150, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, и чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1
ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
С оглед изричното признание на иска от страна на ответника, по делото
1
не се спори по основанието и размера на предявения иск. При признание на
иска по чл. 237 от ГПК съдът постановява решението си, като в мотивите му е
достатъчно да се укаже, че същото е постановено при признание на иска.
Съдът намира, че в конкретния случай са налице предпоставките за
произнасяне с решение по чл.237, ал.1 от ГПК.
С оглед събраните по делото доказателства, исковете се явяват
основателни, което не се оспорва от страните. Спазени са и изискванията на
чл.237, ал.3 ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона или на
добрите нрави, а от друга страна е такова, с което страната може да се
разпорежда.
Ищецът е депозирал молба от 24.02.2025 г., с която е поискал да се
постанови решение при признание на иска, а в открито съдебно заседание
ответникът потвърдил, че признава предявените искове.
С оглед направеното признание на иска, съдът намира предявените
искове за основателни и доказани и следва да бъде уважени.
Ето защо, съдът постановява настоящото решение при признание на
иска, като на основание чл.237, ал.2 ГПК не е необходимо да излага мотиви за
това.
По разноските
При този изход на спора право на разноски има единствено ищецът
съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК. Съгласно задължителните указания на ВКС,
дадени с т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г., постановено по
тълк. д. № 4/2013 г. по описа на ОСГТК, съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като
съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в
исковото, така и в заповедното производство.
За заповедното производство ответникът следва да заплати на ищеца
разноски в общ размер на 84,98 лв., от които 34,98 лв. държавна такса и 50
юрисконсултско възнаграждение.
За исковото производство ответникът следва да заплати на ищеца
разноски в общ размер на 133,45 лв., от които 83,45 лв. държавна такса и 50
лв. юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В. В. С. с ЕГН: **********, с
адрес: гр.////////// дължи на „Т.С.” ЕАД, ЕИК //////, със седалище и адрес на
управление гр.////////// на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 150, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79,
ал.1 ЗЗД, и чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД следните
суми: 1401.54 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия /ТЕ/ за периода м. 5.2021г. до м.04.2023г. за имот с адрес: за
топлоснабден имот: гр.София, п.к. 1463, обл. ////////// с абонатен № //////////,
2
мораторна лихва за забава в размер на 296.55 лв. за периода 15.09,2022г. до
21.05,2024г., както и сумата за дялово разпределение за периода м.5.2021г. до
м.04,2023г. в размер на 41.75 лв. - главница и мораторна лихва за забава в
размер на 9.16 лв. от 16.07.2021г. до 21.05.2024г., ведно със законните лихви
върху двете главници, считано от датата на подаване на заявлението
(13.06.2024 г.) до окончателното изплащане на сумите, за които му е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 36068/2024 г. по описа на
СРС, 78-ми състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК В. В. С. с ЕГН: **********, с
адрес: гр.////////// ДА ЗАПЛАТИ, на „ТС” ЕАД, ЕИК ////// сумата 133,45 лв.,
представляващи разноски в исковото производство; 84,98 лв. разноски в
заповедното производство.
Решението е постановено при участието на „Техем сървисис“ ЕООД
като помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
връчването на страните пред Софийски градски съд с въззивна жалба.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3