Р Е Ш Е Н И Е

                   № 95

11.05.2016 година, гр. Варна

в името на народа

 

Варненският апелативен съд, наказателно отделение, на двадесет и пети април две хиляди и шестнадесета година, в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Лолова

ЧЛЕНОВЕ: Павлина Димитрова

Ангелина Лазарова

секретар Г.Н.

прокурора Искра Атанасова,

 като разгледа докладваното от съдия Р.Лолова

ВНДОХ №129 по описа за 2016 год.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство пред въззивната инстанция е образувано по протест на Варненска окръжна прокуратура и жалби от Ч.С.П., чрез служебния му защитник, адв. Вл.Й. и Й.Г.Й., чрез защитника му, адв. Ан.А., подсъдими по нохд №546/15г. по описа на Варненския окръжен съд против присъдата на същия съд от 14.01.2016г., с която на подсъдимите е наложено наказание от пет години и шест месеца лишаване от свобода при строг режим и конфискация на цялото имущество, както и глоба в размер на 1000лв.за извършени деяния по чл.255 ал.3 т.2 и 7 вр.чл.26 НК, по чл.255 ал.1 т.2 и 7 вр.чл.20 ал.2 НК, по чл.309 ал.1 вр.чл.26 ал.1, по чл.308 ал.2 вр.ал.1 и чл.23 НК за подс. П. и две години и шест месеца лишаване от свобода с приложение на чл.66 НК с пет годишен изпитателен срок за подс. Й. за извършено  деяние по чл.255 ал.1 вр.ал.1 т.2 и 7 вр.чл.20 ал.2 вр.чл.54 НК.  В протеста, по отношение на подс. Й. се излагат съображения за нарушение на материалния закон, тъй като съдът не е определил комулативно предвиденото наказание глоба. Прави се искане въззивният съд да измени присъдата в тази й част като определи на подс. Й. наказание глоба в размер на 1000лв.  

В жалбите на подсъдимите се излагат съображения за необоснованост и незаконосъобразност като се прави искане същата да бъде отменена и подсъдимите бъдат оправдани, алтернативно делото да се върне за доразследване на прокурора. Алтернативно, в жалбата на подс. Й. се излагат и съображения за явна несправедливост и се прави искане да се намали размера на наложеното наказание.

Представителят на апелативната прокуратура поддържа протеста и изразява становище за неоснователност на жалбите.

Протестът и жалбите са подадени  в срок и са допустими.

Въззивната инстанция, като разгледа становищата на страните и провери правилността на обжалваната присъда изцяло, на основание чл.313 и 314 НПК намира за установено от фактическа страна следното:

С присъда от 14.01.16г. Варненският окръжен съд е признал подсъдимия Ч.С.П. за виновен в това, че за периода 14.12.2010г.-14.01.2011г. в гр.Варна, при условията на продължавано престъпление, в качеството си на управител и представляващ „Флентпром” ЕООД, избегнал установяване на данъчни задължения  като потвърдил неистина в 2 бр. СД по ЗДДС като приспаднал неследващ му се данъчен кредит в особено големи размери общо в размер на 139099.24лв. и на основание чл.255 ал.3 вр.ал.1 т.2 и 7 вр.чл.26 ал.1 вр.чл.54 НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от пет години и шест месеца при строг режим; На 14.11.2010г. в гр.Варна при съучастие като съизвършител с подс. Й.Г.Й., управителна „Доверителни инвестиции”ЕООД избегнал установяване и плащане на данъчни задължения в големи размери, като потвърдил неистина в подадена СД по ЗДДС и приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 10 072.60лв. като на основание чл.255 ал.1 т.2 и 7 вр.чл.20 ал.2 и чл.54 НК му е определил наказание от три години лишаване от свобода при строг режим, както и глоба в размер на 1000лв.; В периода 20.02.2010г.-14.03.2011г. в гр.Варна, при условията на продължавано престъпление съставил неистински частни документи и ги употребил пред Агенцията по вписванията зада докаже,че съществува правно отношение по отношение „Флентпром”ЕООД и „Доверителни инвестиции”ЕООД и на основание чл.309 ал.1 вр.чл.26 ал.1 и чл.54 НК му е определил наказание от една година лишаване от свобода при строг режим; На 18.08.2009г. в гр.Варна съставил неистински официален документ – нотариална заверка на подпис на нотариус В.П.№205 НК, с цел да бъде използван и на основание чл.308 ал.2 вр.ал.1 и чл.54 НК му е определил наказание от четири години лишаване от свобода при строг режим. На основание чл.23 ал.1 НК е определил на подс. П. едно общо наказание от пет години и шест месеца лишаване от свобода при строг режим като е присъединил към него наказанията конфискация на цялото имущество и глоба в размер на 1000лв.

Със същата присъда е признал подсъдимия Й.Г.Й. за виновен в това ,че на 14.11.2010г. в гр.Варна, в качеството му на управител на „Доверителни инвестиции”ЕООД, в съучастие като съизвършител с подс. П., избегнал установяване и плащане на данъчни задължения в големи размери – 10 072,60лв. като потвърдил неистина в справка декларация по ЗДДС и приспаднал неследващ се данъчен кредит като на основание чл.255 ал.1 т.2 и 7 вр.чл.20 ал.2 НК и чл.54 НК му е определил наказание от две години и шест месеца лишаване от свобода при условията на чл.66 ал. НК с пет годишен изпитателен срок.

Осъдил е подс. П. да заплати на м-во на финансите сумата от 139 099.24лв., както и сумата от 5036.30лв. обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на деянията. Осъдил е подс. Й.Й. да заплати на м-во на финансите сумата от 5036,30лв. обезщетение за причинени имуществени вреди.

Осъдил  е подсъдимите да заплатят на държавата, и  съответните такси и направените по делото разноски.

За да стигне до този резултат съдът е приел за установено от фактическа страна следното:

Подс. Ч.П. е осъждан многократно, включително за данъчни и документни престъпления. Срещу него има и висящи производства също за данъчни престъпления.

Подс. Й.Й. също е осъждан многократно – реабилитиран.

По неустановен начин подс. П. се сдобил с електронния подпис на свид. М.Н., живееща в гр.София и пенсионер по болест от 12 години. Свидетелката установила, че на нейно име има регистрирани фирми – „Флентпром”ЕООД и „Доверителни инвестиции” ЕООД, когато била потърсена от НАП Варна във връзка с данъчни задължения на тези фирми.

След като започнало разследване по случая се установило, че подс. П. е създал частни документи свързани с регистрацията на тези фирми. Документите са подробно описани от първоинстанционния съд- протоколи на общи събрания,     учредителни актове, декларации от името на свид. Нуамеруе и пр.

От назначената графологична експертиза е установено по несъмнен начин, че подписите върху тези документи са изпълнени от подс. П.. На тях е придаден вид, че изхождат от свид. М.Нуамеруе и й придават качеството собственик на дружествените дялове и управител на „Флентпром”ЕООД и на „Доверителни инвестиции”ЕООД. Всички описани документи са били представени в Агенцията по вписванията, търговски регистър именно с електронния подпис на свид. Нуамеруе. Последващите промени в двете дружества са правени с електронния подпис на подс. П., тъй като срокът на този на свид. Нуамеруе вече бил изтекъл. Към момента на изискване на справките от разследващите органи – м.ноември 2011г., Агенцията по вписванията не е пазила логовете към  IP адреса, от който са подадени документите за регистрация.

Освен подписи от името на свид. Нуамеруе, подс. П. положил подпис и от името на нотариус Веселин П. *** в официален документ – нотариална заверка на „Декларация-съгласие”от М.Н. с рег.№8891/18.08.2009г., с цел да бъде използван този документ при регистрацията на дружеството в АВ. Без тази декларация с нотариална заверка на подписа регистрацията би била отказана. Графологичната експертиза е категорична в извода си, че подписа на нотариус В.П. е изпълнен от подс. Ч.П..

С помощта на така създадените документи двете фирми били регистрирани като за управител на „Флентпром” бил посочен подс. Ч.П., а на „Доверителни инвестиции” - подс. Й.Й.., като двамата следвало да управляват дружествата заедно и поотделно със свид. М.Нуамеруе.

Целта на създаването на двете дружества била използването им за източване на ДДС чрез регистриране на несъществуващи сделки. Косвено била нанесена щета и на дружествата получатели по „доставките” от двете дружества, на които не им било признато право на възстановяване на ДК като „Клас”ООД, „Българско сирене”АД и пр.

За прегледност, тук ще бъдат обсъдени и възраженията на подсъдимия П. по отношение обвиненията по чл.308 и 309 НК.

Подсъдимият П. и защитата му възразяват срещу годността на така изготвената графологична експертиза, тъй като се базирала на преписи, а не на оригиналните документи.

Това възражение е абсолютно несъстоятелно. Не следва да се забравя, че документите са подавани по електронен път и при разпечатването им няма как те да бъдат „оригинали” в тесния смисъл на думата. Безспорно е установено, че подписите върху инкриминираните документи са изпълнени с почерка на подс. П.. Безспорно е, че тези документи са създадени с цел да бъдат използвани при регистрацията на фирмите и без тях те нямаше да бъдат регистрирани. Установено е и, че свид. М.Н. няма абсолютно никакво касателство към тези фирми. Дори самия подсъдим П. при изявлението си, че е бил нает от жена да управлява фирмата, не твърди че това е била свид. Нуамеруе.

Възражението относно IP адресите също е неоснователно, тъй като е изяснено, че тези следи не се пазят.

Относно обстоятелството, по какъв начин и от кого подс. П. се е сдобил с електронния подпис на свидетелката същото е без значение за изпълнителното деяние по чл.308 и чл.309 НК. Предмет на доказване е съставянето на неистинските официални и части документи със съответната за това цел. Тези деяния са установени по безспорен и категоричен начин.

След регистрирането на фирмите в АВ същите са били регистрирани и по ЗДДС. „Флентпром”ЕООД е била регистрирана на 04.11.2009г. и дерегистрирана на 25.03.2011г. В периода на „действие” на тази фирма, подс. П. като нейн управител е създал 6бр. фактури като доставчик и 8бр. приемо-предавателни протоколи/подробно описани в мотивите/ за месеците ноември и декември 2010г. За счетоводното обслужване на фирмата, подс. П. наел свид. П.В. от гр.Габрово. Последната не познавала лично нито подс. П. нито свид. Нуамеруе. Пълномощното от името на свид. Нуамеруе, заверено от нотариус Дионисиева, получила чрез свид. Весела Василева. По силата на пълномощното свид. Вълева трябвало да подава месечните СД в ТД НАП Варна чрез своя електронен подпис. /Видно от събраните доказателства нотариус Дионисиева не е извършвала удостоверяването – т.Іл.176 дп/.

За периода 14.12.2010г.-14.01.2011г. като контрагенти на „Флентпром” в дневниците за продажби фигурират „Сирма-Приста”АД,”Би Си Си Хандел” ООД „ИА85”ЕООД и „Българско сирене” ООД. Според свид. Ст.Василев – представляващ „Сирма-Приста”АД и управител на „Би Си Си Хандел”ООД и двете фирми са контактували с „Флентпром”ЕООД с предмет на доставки сухо мляко. Представил е документи по сделките – фактури, складови разписки, приемо-предавателни протоколи и пр. Заявява, че е контактувал със свидетелите В.Васиева и Ст.Христов, виждал е веднъж подс. П.. Свидетеля Ст.Киров – търговски сътрудник в „Сирма-Приста”АД, заявява, че познава подс. П. и че същия му е дал пълномощно да тегли от сметката на „Флентпром” в ТБ „Алианц-България”АД и да ги предава на ръка на представител на „Флентпром”. Заявява, че веднъж е теглил по този начин пари и ги е предал на подс. П.. След това сметката е била празна. Контактувал е с подс. П. и чрез друго негово дружество – „Калавар”ЕООД.

Свидетелят Христо Овчаров, управител и съдружник в „Българско сирене”АД заявява, че е имал доставчик „Флентпром”ЕООД, не познава подс. П., като е контактувал с лице на име Весела от Габрово по различни сделки на различни фирми.

Във връзка с тези сделки „Флентпром”ЕООД се е задължило с ДДС за внасяне. С цел да избегне установяването и пращането на това задължение подсъдимият П. е решил да увеличи разходите си като вписал документално несъстояли се покупки. Така през инкриминирания период е вписал в дневниците за покупки сделки с „Калавар”ЕООД, „Милбекс”ЕООД, „Доверителни инвестиции”ЕООД, „Пиеро 97”АДр „Хоулсейл Булконсулт”ЕООД.

В хода на разследването е установено, че „Калавар”ЕООД е регистрирана на 03.09.2009г. със собственик и управител Петя Спасова Въкрест. На 29.09.2009г. като управител и представляващ бил вписан и свид. Иво Г. Николов. За факта, че е станала собственик на тази фирма узнала по повод разпита й пред Икономическа полиция. /Свид. Иво Николов и подс. Ч.П. са осъдени за съвместната си престъпна дейност чрез „Калавар”ЕООД с влязла в сила присъда по нохд №1620/14г. ВОС/. Свид. Петя Въкрест заявява, че не познава нито един от двамата,няма понятие с какво се е занимавала фирмата и никога не е извършвала търговска дейност чрез нея. От своя страна свид. Николов е заявил, че не познава подсъдимия П. и че някакво лице му предложило в някаква игрална зала да стане управител на фирма и му предоставил да подпише пълномощно от свое име, с което да упълномощи подс. П. да представлява дружество „Калавар”ЕООД пред НАП, за което получил 100лв. Пълномощното било подписано в кантората на нотариус Р.Кожухарова. На 28.01.2010г. свид. Николов открил сметка на фирмата в „Уникредит Булбанк”АД, като удостоверението от АВ, за управител на търговеца подписал подс. П.. От м.март до м.юни 2010г., суми от сметката били теглени от свид. Николов.

На 26.01.2010г. като собственик и управител на дружеството, чрез продажба на акциите на Петя Въкрест бил вписан свид. Илия П. И.-от ромски произход, неграмотен и безработен. Същия се препитавал чрез товаро-разтоварна работа, чакайки на пиацата до Градска болница. Разказва, че в началото на 2010г. на пиацата дошли двама души, като разпознал в последствие единия като подс. П., които му предложили да стане собственик на фирма срещу сумата от 50лв. и свидетеля, пред нотариус, подписал някакви документи. Същия има на свое име пет фирми между които и „Хоулсейл булконсулт” ЕООД.

Фирма „Милбекс”ЕООД е била регистрирана със собственик свид. Наталия Боянова. В показанията си същата заявява, че на нейно име имало регистрирани няколко фирми, чиято дейност движели С.Х. и Весела Василева от гр.Габрово. Самата Боянова никога не се е занимавала с търговска дейност, не е съставяла фактури, не й е известна фирмата „Флентпром” нито свидетелката Нуамеруе, нито подс.. П.. Установено е,че същите лица С.Х. и Весела Василева са били пълномощници и по сделките на „Флентпром” с „Сирма Приста” , „Би Си Си Хандел” и „Българско сирене”.

Във връзка с „дейността” на „Флентпром”, подс. П. подал СД по ЗДДС като в тази за м.ноември 2010г., подадена на 14.12.2010г. декларирал право на данъчен кредит в размер на 109 556,17лв. по сделки с доставчик „Калавар”ЕООД по фактури 108/23.11.2010г. и 109/24.11.2010г. както и с доставчик „Милбекс”ЕООД по фактура №127 с право на данъчен кредит и на стойност 150 500лв. и ДДС 30 100лв. като не бил посочен предмета на сделката, доказателства за реалното й осъществяване, както и оригинала на фактурата.

За следващия данъчен период, на 14.01.2011г., подс. П. подал СД в която отново включил нереални сделки с „Калавар” и „Милбекс” и приспаднал неследващ се ДК в размер на 47 098,60лв.

От заключението на ССЕ е видно, че неправомерно е бил ползван ДК общо в размер на 139 099.24лв. Няма доказателства за реално прехвърляне на стоки, собствениците по документи на тези две фирми никога не са извършвали търговска дейност, не знаят с какво реално са се занимавали тези фирми.

По отношение фирмата „Доверителни инвестиции” ЕООД вече беше споменат начина на регистрацията й, с неистински документи. Същата е била регистрирана по ЗДДС на 29.06.2010г. и дерегистрирана на 06.04.1011г. Подсъдимият П. е подавал СД по ЗДДС с електронния подпис на фирма „Мон доре” ЕООД, чийто едноличен собственик е бил той. Процесното дружество, с управител подс. Й.Й. е имал само един служител – Доротея Ж., която е живеела на съпружески начала с подс. П.. Установено е, че документите, чрез които фирмата се е регистрирала във Варненската търговско-индустриална камара са подписани от подс. П. от името на свид. Нуамеруе. Дружеството е разполагало с банкови сметки, а спесимена е бил на името на подс. Й.Й., който е извършвал и тегления на суми.

През м.октомври 2010г. фирмата е била доставчик само на „Хидроинжинеринг” ООД. Управителят на фирмата заявява, че се е занимавал с хидроизолации и подс. Й. му е доставял строителни материали. Не познавал подс. П., получил е две фактури, а разплащането е станало по банков път.

Във връзка с тази сделка „Доверителни инвестиции” се е задължило с ДДС за внасяне. С цел избягване установяването и плащането на това задължение двамата подсъдими решили да увеличат разходите като отразили документално несъстояли се покупки.

За целта е било използвано дружеството „Хоулсейл булконсулт”, което беше споменато по-горе със собственик и управител Илия П. И., притежател и на други подобни „кухи” фирми. Свид. И. разпознава подс. П., като човекът, който му е прехвърлил фирмата и заявява, че никога не е извършвал търговска дейност. Печатът на тази фирма е бил иззет от дома на подс. П. по друго ДП, за което има образувано нохд №1411/15г. ВОС.

В дневника за покупки на фирмата била включена и сделка с доставчик „Пиеро 97”АД, чийто управител е заявил че никога не е имал търговски отношения с „Доверителни инвестиции”ЕООД и не е издавал фактура **********/09.10.2010г.

За данъчен период м.октомври 2010г., на 14.11.2010г. двамата подсъдими подали чрез електронния подпис на подс. П. СД по ЗДДС в която декларирали право на ДК в размер на 10 072,60лв. като включили двете несъществуващи сделки с доставчици „Хоулсейл булконсулт” по фактура 112/14.10.2010г. и 113/15.10.2010г. и „Пиеро 97” по фактура **********/09.10.2010г. Фактурите са издавани от лица, които не са търговците, посочени в тях и отразени в тях обстоятелства са неверни. Дружеството не разполага с доказателства за реалност на доставките, поради което и няма право на ДК.

По отношение създаването на използваните за регистрация на тази фирма документи вече беше взето отношение.

По жалбата на подс. П.:

На първо място се твърди наличие на допуснати съществени процесуални нарушения ограничаващи правото на защита на подс.П..

По делото съществува разпореждане за допълване на протокол от с.з. от 02.09.15г. в което е отразено допълнението относно отказа на съда да свали белезниците на подс. П. в съдебната зала. Заседанието на 02.09.15г. е било прекъснато поради напущането му от страна на защитата на подс. П. и е продължило на 20.10.15г. с разпита на свидетеля Илия П. И., прекъснат в предходното заседание. В жалбата пред въззивния съд защитата е направила искане на потворен разпит на този свидетел, тъй като била лишена от възможност да му зададе въпроси. Това твърдение е невярно, тъй като в с.з. на 20.10.15г. този свидетел е бил на разположение на страните, но защитата на подс. П. сама се е поставила в невъзможност да му задава въпроси, тъй като е заявила, че ще присъства но няма да задава въпроси, след като съдът е отказал да уважи искането за отвод поради предубеденост.

Дори да се приеме, че несвалянето на белезниците на подс. П. е ограничило до някаква степен правата му, то действията, които са се провели тогава – разпит на свид. И., са повторени в следващото с.з., когато подс. П. вече не е бил с белезници. В това с.з. правата му с нищо не са били ограничени.

Защитата на подс. П. възразява, че не били изследвани доставчиците на процесните две фирми. Това възражение също е неоснователно. Безспорно е установено, че доставчиците са т.нар.”Кухи фирми”, регистрирани на неграмотни и безработни лица, без каквато и да е възможност да развиват търговска дейност. Особено показателно е относно доставчика „Калавар”ЕООД, за дейността, на което дружество подс. П. и свид. Иво Николов са осъдени с влязла в сила присъда но нохд №1620/14г. ВОС. В същото дело е разследван и другия доставчик –„Хоулсейл Булконсулт”ЕООД, което дружество, както и Калавар ЕООД са регистрирани на името на въпросния свидетел Илия П. И..

Въобще не е вярно заявеното от подс. П. пред въззивната инстанция, че по това дело всички фактури на „Калавар” са били признати за действителни. Напротив, точно за съставянето на тези фактури подсъдимия е бил признат за виновен.

Подс. П. представя пред въззивния съд две фактури изхождащи от „Калавар” ЕООД, придружени с касови бонове, които обаче по никакъв начин не могат да се свържат с тези фактури, още повече с реално прехвърлени стоково-материални ценности. Но дори и това да не беше така, само с наличието на касов бон не може да се установи реалност на сделката. Липсват каквито и да е други придружителни документи, особено като се има предвид и начина и целите на регистриране на това дружество, установен освен по това дело и по нохд № 1620/14г., с влязъл в сила съдебен акт.

Подс. П. твърди, че е бил нает от някакво лице и че само е внесъл документите на процесните фирми за регистрация. Тези твърдения са абсолютно несъстоятелни като се има предвид поредицата от документи съставени и подписани от подс. П. от името на свид. Нуамеруе /фамилия достатъчно необичайна и вероятно уникална за страната/. Версията за наличие на жена с име „Мария”, „появила” се по време на съдебните заседания, различна от свид. Нуамеруе, която била наела подс. П. също е най-меко казано нелогична, ако не и нелепа. Подс. П. има доста богат „опит” с търговските дела и правилно съдът е приел, че това е зле скалъпена защитна версия.

Подс. П. отрича да е регистрирал двете процесни фирми, както и че е сторил това с електронния подпис на свид. Нуамеруе. Това, както вече се посочи, е абсолютно несъстоятелно твърдение и се опровергава от всички събрани по делото доказателства. Без абсолютно никакво значение са показанията на свидетеля Стоян И. Тодоров, за когото се твърди, че е владял този ел. подпис. Дали той първоначално е бил у него, дали този свидетел го е предоставил на подс. П. или не е без никакво значение. Факт е, че е бил използван за представяне на необходимите за регистрация на фирмите документи, а тези документи са съставяни или подписвани от подс. П..

Подс. П. твърди, че е нямало как да знае дали доставчиците му имат физическата възможност да осъществяват търговски сделки, че можел да се информира само дали те са съществуващи и дали са регистрирани по ЗДДС. Това твърдение отново е несъстоятелно. Подс. П. е бил пълномощник и на „Калавар”ЕООД, за дейността на тази фирма е осъден заедно със свид. Иво Николов с влязла в сила присъда. От това може да се направи извода, че той много добре е знаел с какво „се занимава” тази фирма и дали има възможности да извършва доставки. Същото се отнася и за „Доверителни инвестиции”ЕООД, където престъпната дейност е осъществявана заедно с подс. Й., „Хоулсейл булконсулт”ЕООД, позната му и от нохд№1620/14 ВОС, „Милбекс” ЕООД, където „дейността” са развивали познатите му С.Х. и Весела Василева и пр.

Следва да се отбележи, че предмет на делото са определени данъчни периоди и определени фактури, поради което извън предмета на делото е дали процесните две фирми са имали или не други дейности и дали те са били реални или не.

По отношение на подс. Й.Й. – Същия заявява, че няма никакво касателство към фирма „Доверителни инвестиции” и че не е теглил суми от сметките й. Това твърдение е несъстоятелно. Безспорно е, че същият е имал спесимен и е извършил общо 10 тегления с него от сметката на фирмата в „МКБ Юнионбанк”. Установено е и че съжителката на подс. П. е била осигурявана в същата фирма, както и че подс. Й. е подавал документи за регистрация на фирмата във Варненската търговско-индустриална камара. Осъждан е 17 пъти за престъпления от общ характер, което изключва възможността да не е бил наясно с какво се занимава.

Деянието от страна на подс. Й. е извършено в съучастие като съизвършител с подс. П., тъй като всеки от участниците е взел участие в изпълнителното деяние. Подс. Й. като управител на дружеството е следвало да подава СД по ЗДДС. Тези СД са подавани в НАП чрез електронния подпис на фирма „Мон доре”, чийто едноличен собственик пък е бил подс. П.. /По отношение тази фирма има образувано и друго ДП като е внесен обв. акт и е образувано нохд №1411/15г. ВОС/. В процесната СД от 14.11.10г. създадена от двамата подсъдими са включени двете процесни  фактури от доставчиците „Пиеро97”АД и „Хоулсейл булконсулт”ЕООД и е деклариран ДК за приспадане 10 072,60лв.

От всичко изложено може да се направи единствения правилен и обоснован извод за извършени престъпления от страна на подс. П. по чл.255 ал.3 и ал.1 т.2 и 7 НК като са налице и двете изпълнителни деяния – да потвърди неистина в подадена декларация и да приспадне неследващ се данъчен кредит и за подс. Й. – по чл.255 ал.1 т.2 и 7 НК.

Предвид изложеното жалбите на двамата подсъдими са неоснователни.

По отношение на протеста – същият е само по отношение на подс. Й. и касае неправилно приложение на материалния закон и по-точно неналагане на комулативно предвиденото наказание глоба. Протеста е основателен и на подс. Й. следва да се наложи и наказанието глоба предвидено в разпоредбата на чл.255 ал.1 НК. Въззивната инстанция намира, че следва да се определи глоба в размер на 600лв., съобразена и с размера на наложеното наказание лишаване от свобода като в този смисъл присъдата следва да бъде изменена.

По отношение размера на наложените наказания въззивната инстанция намира, че те са справедливи и съобразени с разпоредбите на чл.36 НК.

Наложените на подс. П. наказания по отделните престъпления са съответни като са отчетени както отегчаващите така и смекчаващите обстоятелства. Наложените наказания, респ. общото най-тежко наказание, са съобразени и с обществената опасност на деянията и дееца, които в конкретния случай определено са завишени. Подс. П. е осъждан многократно и то за подобни престъпления,като до сега налаганите наказания очевидно не са изиграли своята възпираща и предупреждаваща роля. Следва да се отчита и размера на причинените имуществени вреди, които макар и при квалифициращ елемент „особено големи размери” са многократно над посочения в чл.93 т.14 НК размер от 12 000лв.

По отношение на подсъдимия Й. настоящата инстанция счита, че определеното му наказание от две години и шест месеца лишаване от свобода с приложение на чл.66 ал.1 НК с изпитателен срок от три години би било съразмерно и би осъществило целите както на специалната, така и на генералната превенция. Към момента на извършване на деянието подс. Й. следва да се счита неосъждан.  При определяне на наказанието обаче следва да се имат предвид данните за личността му, показващи една завишена степен на обществена опасност.

По отношение присъденото обезщетение за причинени имуществени вреди – налице е причинно следствената връзка между действията на подсъдимите и настъпилия вредоносен резултат, поради което и искът е основателен. Неговият размер е доказан от събраните по делото писмени доказателства, вкл. и ССЕ.

Други нарушения, които да водят до отмяна или изменение на присъдата при служебната проверка не бяха установени, поради което и на основание  чл.337 ал.1 т.1 и чл.338 НПК Варненският апелативен съд

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

ИЗМЕНЯВА присъдата от 14.01.2016г. на Варненския окръжен съд, постановена по нохд № 546/15г. в наказателно-осъдителната й част по отношение на подсъдимия Й.Г.Й. с ЕГ№********** като НАЛАГА на същия и наказание ГЛОБА в размер на 600лв./шестстотин лева/

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.

Решението подлежи на касационна жалба или протест в 15-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено, на основание чл.337а ал.2 НПК.

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                      2.