Присъда по дело №1478/2022 на Районен съд - Пловдив

МОТИВИ
на присъда по НОХД№1478/22 по описа на 17 наказателен състав

Районна прокуратура – Пловдив е повдигнала обвинение срещу: ..... за
престъпление по чл.183ал.1 от НК за това, че в периода месец юли 2021г. –
месец януари 2022г.включително в гр.Пловдив ,след като е осъдена с
решение №3480 /23.09.2013г. на ПРС по гражданско дело
№993/2013г.,влязло в законна сила на 16.10.2013г.и с решение №
965/14.06.2021г на ПРС по гр.дело №20215330100921 на ПРС—ІІІ бр.състав /
.да издържа свой низходящ- детето си Н.А.Я ЕГН ********** съзнателно не е
изпълнила задължението си в размер повече от две месечни вноски , а
именно – седем месечни вноски по 162,50 лв. лева всяка или общо 1137,50
лв.

В съдебно заседание представителят на Прокуратурата поддържа
повдигнатото обвинение със същата фактическа обстановка, описана в
обвинителния акт и квалификация на деянието. По отношение на
реализацията на наказателната отговорност предлага на подсъдимата да бъде
призната за виновна и да не бъде наказвана ,тъй като е пратила издръжката
преди постановяване на присъдата пред първата инстанция.
Подсъдимата С.Я. се явява в съдебно заседание . Делото прочете по
реда на чл.371т.2 от НПК.Същата признава вината си ,възстанови цялата
издръжка в съдебно заседание ,като моли съда да не я наказва.
Защитникът й адв.В. ,моли съда за приложението на чл.183 ал.3 от НК.
Съдът , след като се запозна със събраните по делото доказателства ,
обсъди доводите и съображенията на страните, намира за установено
следното от фактическа и правна страна
Подсъдимата ..... е родена на ...... в гр.Пловдив ..... ,българска
гражданка,висше образование ,разведена ,неосъждана ЕГН **********.
С.Я. и А.Я. сключили граждански брак през 2003г, от който имали две
деца – И.Я родена през 2003г.,както и НЯ. родена през 2005г.През 2013 г
бракът между тях бил прекратен с решение по гражданско дело
№993/2013г.,влязло в законна сила на 16.10.2013г.,като със същото решение
С.Я. е осъдена да заплати сумата от по 80 лева за всяко от децата ,като с
решение № 965/14.06.2021г на ПРС по гр.дело №20215330100921 на ПРС—ІІІ
бр.състав / издръжката е променена в размер на 162,50 лв.за всяко от
децата.След прекратяване на брака -А.Я. заживял в семейното жилище , а на
Я. била определена за плащане издръжка.В началото същата изплащала
редовно издръжката,като от лятото на 2021т започнала да изпитва финансови
затруднения и съответно спряла да заплаща издръжката от месец юни 2021г и
така до януари 2022г.или общо 7 на брой.
В хода на разследването пред съда ,подсъдимата възстанови дължимата
1

издръжка за инкриминираната сума на издръжката в обвинителния акт.За
което беше представена разписка.
Гореописаната фактическа обстановка, съдът приема за установена по
безспорен начин, от показанията на свидетеля-А.Я. ,свидетелите И. и НЯ. и
писмените доказателства ,събрани на съдебното следствие и тези на
досъдебното производство, прочетени на основание чл.283 от НПК и
надлежно приобщени към доказателствения материал от съда,
характеристична справка , справка за съдимост ,съдебно решение, разписка за
плащане на издръжка.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че с
деянието си подсъдимия С.Я. е осъществила състава на престъпление по
чл.183ал.1от НК.
С неплащането на втората изискуема вноска през м.Август 2021г.
започнало осъществяването на престъплението по чл.183, ал.1 от НК. Тъй
като съгласно чл.68 б.А от ЗЗД изпълнението е следвало да стане в
местоживеенето на детето и баща му, което към инкриминирания период е
било в гр.Пловдив, престъплението е било осъществено на същото място.
За съставомерността на престъплението по така цитирания текст от НК
е необходимо от обективна страна деецът да е бил осъден -тоест да има
влязло в сила съдебно решение за това да издържа свой низходящ. В дадения
казус има такова влязло в сила решение- гр.Пловдив .Същата знае за него.
Знае ,че то касае осъждане за това ,че дължи пари на детето си -НЯ..
Това е престъпление, което се извършва само с пряк умисъл .Той
включва съзнателно неизпълнение на това негово задължение. У дееца ,това
е налице ,тъй като същия макар да не е работил дълго време и да е имал
финансови затруднения ,към настоящия момент не работи ,в същото време
обаче липсата на редовни постъпления, всеки месец не е предпоставката за
неиздължаване в срок на сумите ,за които е осъден. Още повече ,че същите са
предвидени в нисък размер и е принципно задължението му да ги покрива.
По тези факти няма спор, а и те са доказани от всички доказателства по
делото. Те именно доказват по категоричен начин, че подс. С.Я. е
осъществила с бездействието си престъплението по чл.183, ал.1 от НК.
Деянието на Я. е умишлено при пряк умисъл, защото като е съзнавала
отлично задължение към дъщеря си – НЯ. , факта че същата се нуждае от
финансова помощ, тя се е въздържала от изпълнението й в период- от 7
месеца ,което според съда е достатъчно дълъг период.
Видно от нейните обяснения –същата дълго не е разполагала със
средства, имала желание ,но обективно не е имал възможност да изплаща
издръжката . Като се има предвид, че издръжката се определя и следва да се
плаща ежемесечно ,с оглед необходимостите и нуждите на съответното дете
,което именно не е направила ,макар да е била осъдена за това .
Я. е осъдена да заплаща издръжка на дъщеря си , но е явно, че не
2

изпълнява доброволно и добросъвестно задължението си. Преди ,обаче да
приключи делото пред първата инстанция Я. погаси в пълен обем дължимата
издръжка ,за което беше приложена разписка , а и лично в съдебно заседание
А.Я. заяви ,че няма претенции.
Предвид на изложеното по-горе съдът намира, че от всички събрани по
делото доказателства, по реда и средствата предвидени в НПК, се доказа по
несъмнен начин подсъдимата да е осъществила с деянието си съставомерните
признаци на престъплението по чл.183ал.1от НК. Като се има предвид обаче
изплащането на издръжката в пълен размер от 1137,50лв до приключване на
делото ,а и тъй като не се доказа да са настъпили други вредни последици за
пострадалото лице, то действително е приложима разпоредбата на чл.183 ал.3
от НК.
А ,именно съдът приложи разпоредбата на чл.183ал.3 от НК –като я
призна за виновна ,но е не я наказа за дължимата за този период издръжка
,предвид нейното плащане до приключване на делото.

По делото няма данни за направени разноски.

По изложените съображения ПРС – 24н.с. постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

3

Номер на акта:	123
Дата:	13 юни 2022 г. (в сила от 29 юни 2022 г.)
Съдия:	Десислава Пламенова Порязова

Дело:	20225330201478
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	15 март 2022 г.

Присъда по дело №1478/2022 на Районен съд - Пловдив

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите