№ 378
гр. Бургас, 16.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на десети април през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Боряна Анг. Димитрова
при участието на секретаря Мария Н. Тошева
като разгледа докладваното от Боряна Анг. Димитрова Гражданско дело №
20242100101727 по описа за 2024 година
Производството е образувано по повод исковата молба на С. Я. В., ЕГН **********
от ******, съдебен адрес: гр.Бургас, ул.“Гладстон“ №1, вх.Б, ет.1, адв. Милен Козарев
против Н. Х. Г.а, ЕГН ********** и И. Г. И., ЕГН **********, двамата с адрес: *********, с
която се моли да се приеме за установено между страните, че ищецът не дължи сумата от
140 087,54 лв. или по 70 043,77 лв. на всеки от тях, които вземания са предмет на
изпълнително дело №449/2023г. на ЧСИ М., образувано въз основа на изпълнителен лист от
08.12.2009г. по НОХД №264/2008г. по описа на Ямболския окръжен съд.
Ищецът заявява и по делото не е спорно, че с Определение №100/17.11.2008г.,
постановено по НОХД №264/2008г. по описа на ЯОС е осъден да заплати на всеки един от
ответниците сумата от по 70 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди
и сумата от 5000 лв. неустойка.
На 27.01.2009г. ищецът заплатил доброволно, по банков път, чрез майка си, по 10 000
лв. на всеки от ответниците.
Въз основа на издадения изпълнителен лист е било образувано изпълнително дело
№58/2010г. при ЧСИ Ивелина Божилова, по което в периода 15.02.2010г.- 16.01.2014г. е била
събрана и изплатена на взискателите- ответници в настоящото производство, сумата от общо
10 087,54 лв.
На 26.01.2015г. делото е преместено при ЧСИ Делян Николов, образувано под негов
№70/2015г. за продължаване на изпълнителните действия. По него, на 25.02.2015г. е бил
наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищеца. Последващи действия по
изпълнителното дело от ЧСИ Николов по искане на взискателите, се твърди, че не са
извършвани и давността не е била прекъсвана. С Постановление от 24.10.2023г. на ЧСИ
Николов, изпълнителното дело е било прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК- поради
бездействие на взискателя в продължение на две години.
На 21.11. 2023г. същият изпълнителен лист е бил представен на ЧСИ Георги
Михалев, който образувал изпълнително дело №449/2023г. и предприел изпълнителни
действия. Издал и удостоверение за актуален размер на дълга към 19.08.2024г., в което не е
отразено извършеното доброволно плащане. Ищецът твърди, че то и от материалноправна
гледна точка не е правилно.
1
По изложената фактическа обстановка, която не се оспорва от ответната страна,
ищецът твърди, че в периода 26.06.2015г.- 21.11.2023г. давността не е била прекъсвана и
вземането е погасено по давност.
Ответниците оспорват иска.
Не спорят, че ищецът е погасил сумата от по 10 000лв. за всеки от тях, но на дата
27.01.2009г., а не както било определено в споразумението по делото- на 17.01.2009г.До
17.11.2009г. не бил заплатен и остатъкът от по 60 000 лв. за всеки от тях.
Оспорват твърдението, че в периода 26.06.2015г.- 21.11.2023г. не са извършвани
никакви действия от ЧСИ по тяхно искане и вземанията са погасени по давност. В тази
връзка сочат, че последното валидно извършено изпълнително действие по делото е от
16.01.2019г., видно от писмо изх.№39714/09.11.2023г. на ЧСИ Делян Николов, на която дата
е било извършено плащане с вх.№960/16.01.2019г. Изискано е изпълнителното дело от ЧСИ
Николов, от което е видно, че съществува писмо, изпратено до ответницата Н. И.,
удостоверяващо, че последното извършено плащане към датата на издаване на писмото,
което ЧСИ е счел и за последно извършено изпълнително действие, е от дата 16.01.2019г.
Ответниците твърдят също, че на основание решението на НС от 13.03.2020г., прието
във връзка със ЗМДВИП, издадено по повод обявеното извънредно положение и
преодоляване на последиците, давността по изп.д.№70/2015г. не е текла за времето
13.03.2020г.- 20.05.2020г.
Ответната страна не спори, че давността е започнала да тече на 26.06.2015г.
Независимо обаче от настъпилата перемпция, ответниците считат, позовавайки се на т.3 от
ТР №2/04.07.2024г. по т.д.№2/2023г. на ОСГТК на ВКС, че погасителната давност е била
прекъсната с извършеното на 16.01.2019г.изпълнително действие. Затова твърдят, че
образуваното изпълнително дело №449/23г. от ЧСИ Георги Михалев на 21.11.2023г., е преди
изтичане на петгодишната давност . С молбата за образуване на изпълнителното дело е
поискано извършването на конкретни изпълнителни действия, с което давността била
прекъсната и е започнала да тече нова петгодишна такава.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид исканията и твърденията на страните,
прецени представените доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, установи следното
от фактическа и правна страна:
Предявеният иск е с правно основание чл.439 ГПК. Посочената разпоредба
предвижда възможност за длъжника по изпълнителното производство да оспори
изпълнението чрез иск, основан на факти, настъпили след приключването на съдебното
дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Когато той се
позовава на давност, предмет на предявения по реда на чл.439 ГПК иск е съществуването
или несъществуването на правото на принудително изпълнение, въпреки евентуалните
прекъсвания или спирания на давността. Основателността на иска е обусловена от
наличието на юридически факти, настъпили след посочения релевантен момент и довели до
изключване или погасяване на спорното право – предмет на принудителното изпълнение.
Спорно е, дали давността е прекъсвана в периода 26.06.2015г.- 21.11.2023г. По делото
са представени заверени копия и от трите изпълнителни дела: №58/2010г. на ЧСИ Ивелина
Божилова, №70/2015г. на ЧСИ Делян Николов и №449/2023г. на ЧСИ Георги Михалев.
Прекратявайки изпълнително дело №70/2015г., на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК- поради
перемпция, е видно, а и удостоверено, обективирано в писмо изх.№ 39714/09.11.2023г. на
ЧСИ Делян Николов, че за последно изпълнително действие по делото се счита извършеното
от длъжника плащане на 16.01.2019г. То представлява изпълнително действие, изграждащо
посочения от взискателя способ.
Съгласно Тълкувателно решение №3/28.03.2023г. по тълкувателно дело №3/20202г. на
ОСГТК на ВКС за делата, образувани за вземания преди 26.06.2015г., не е текла погасителна
давност до обявяване на Тълкувателно решение №2/26.06.2015г. по тълкувателно дело
№2/2013г. на ОСГТК на ВКС. Давността за тези вземания е започнала да тече от 26.06.2015г.
В конкретния случай, към тази дата изпълнително дело е било образувано въз основа на
2
изпълнителен лист по влязъл в сила съдебен акт и то е било висящо при ЧСИ Делян
Николов. Безспорно и давността по изпълнително дело №70/2015 е започнала да тече на
26.06.2015г. Както бе посочено по-горе, последното изпълнително действие по посочения от
взискателите способ е от 15.01.2019г., когато е последното плащане. При изпълнителния
процес давността се прекъсва многократно- както с предприемането на всеки отделен
изпълнителн способ, така и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо
съответния способ, както е в случая. Затова съдът приема, че с посоченото последно
изпълнително действие погасителната давност е прекъсната и е започнала да тече нова
петгодишна погасителна давност /съгл- ТР №2/26.06.2015г. по т.д.№2/2013, т.10/, която към
датата на прекратяване на изпълнително дело №70/2015г. и към датата на образуване на
изпълнително дело №449/2023г. по описа на ЧСИ Георги Михалев- 21.11.2023г., не е изтекла.
На 06.08.2019г. е депозирано и искане за справка по изпълнителното дело от процесуалния
представител на взискателката. Вярно е изложеното от ответната страна, че давност не е
текла и за времето от 13.03.2020г. до 20.05.2020г. на основание разпоредбите на Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13.03.2020г. Безспорно е също, че на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК
е настъпила перемпция, поради което изпълнително дело №70/2015г. е било прекратено от
ЧСИ Делян Николов, обявено с Постановление от 24.10.2023г. Ефектът на прекъсването
обаче не се засяга от настъпилата по-късно перемпция на изпълнителното дело. Нова
давност е започнала да тече от извършването на последното по време валидно изпълнително
действие в рамките на изпълнителния способ- 16.01.2019г. и с молбата, с която е поискано
образуване на изпълнително производство и извършване на изпълнително действие от ЧСИ
М., петгодишната давност все още не е била изтекла.
Изложеното, дава основание на съда да приеме, че претенцията на ищеца е
неоснователна. Ответниците са загубили възможността да съберат от имуществото на
длъжника вече направените разноски по перемираното дело, но не и правото да искат
принудително изпълнение, като с новото искане, отправено от ответниците- кредитори след
настъпване на перемцията, се поставя началото на ново процесуално правоотношение.
На основание чл.78, ал.3 ГПК, предвид изхода на спора, ищецът следва да бъде
осъден да заплати на ответната страна направените от нея разноски в настоящото
производство, съобразно с отхвърлената част от иска. Представен е списък по чл.80 ГПК от
процесуалния представител на ответниците.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на С. Я. В., ЕГН ********** от ******, съдебен адрес: гр.Бургас,
ул.“Гладстон“ №1, вх.Б, ет.1, адв. Милен Козарев против Н. Х. Г.а, ЕГН ********** и И. Г.
И., ЕГН **********, двамата с адрес: *********, за приемане за установено, че не дължи
сумата от 140 087,54 лв. или по 70 043,77 лв. на всеки от ответниците, които вземания са
предмет на изпълнително дело №449/2023г. на ЧСИ М., образувано въз основа на
изпълнителен лист от 08.12.2009г. по НОХД №264/2008г. по описа на Ямболския окръжен
съд.
ОСЪЖДА С. Я. В., ЕГН ********** от ******, съдебен адрес: гр.Бургас,
ул.“Гладстон“ №1, вх.Б, ет.1, адв. Милен Козарев да заплати на Н. Х. Г.а, ЕГН ********** и
И. Г. И., ЕГН **********, двамата с адрес: ********* сумата от 2000/две хиляди/ лева,
представляваща направени от последните разноски в настоящото производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
3
4