Р Е Ш Е Н И Е
№ 60 21.05.2021 г. град Търговище
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд -
Търговище
пети състав
На осемнадесети май година
2021
В публично заседание в
следния състав:
Председател: Иванка
Иванова
Секретар: Гергана Бачева
Като разгледа докладваното от
председателя Иванка Иванова
АД № 107 по описа за 2021
година
За да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на Глава Х от АПК във вр. с
чл. 124, ал. 1 от ЗДСл.
Делото е образувано по жалбата на И.Д.М.
ЕГН ********** ***, чрез адв. Й. К. *** със съдебен адрес:***, х-л „Мизия“, ет.
.. кантора .. против Заповед № РД -09-31/ 31.03.2021 г. на директора на РЗОК –
Търговище, с която на основание чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 5 от ЗДСл във вр. с
чл. 90, ал. 1, т. 3 от ЗДСл му е наложено дисциплинарно наказание „отлагане на
повишението в ранг с 1 година“.
Жалбоподателят счита, че процесната заповед
противоречи на материалния и процесуалния закон. Жалбоподателят сочи, че оспорения
адм. акт е издаден в нарушение на чл.
97, ал. 1, т. 4 -7 от ЗДСл във вр. с чл. 91, ал. 1, т. 1-4 от ЗДСл във вр. с
чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК във вр. с чл. 146, т. 2 и т. 3 от АПК.
В съдебно заседание по делото жалбоподателят, редовно
призован се представлява от адв. Й.К. *** поддържа жалбата като изразява
становище за отмяна на оспорената заповед. Пледира за присъждането на разноски.
Ответникът по оспорването – директорът
на РЗОК – Търговище, редовно призован се представлява от гл.юрк. Й., редовно
упълномощена и приета от съда. Последната изразява становище за
законосъобразност на оспорения адм. акт, като представя в същия смисъл и подробна
писмена защита. Пледира за присъждането на разноски по делото в размер на юрк.
възнаграждение.
Съдът като прецени допустимостта на
жалбата, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок, налице е
правен интерес, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество
последната е основателна при следните
съображения:
От фактическа страна съдът приема за
установено, че жалбоподателят И.Д.М. към момента на налагане на дисциплинарното
наказание е заемал длъжността „ст. експерт“ в отдел „ДОКИМДП“ при РЗОК – Търговище
(заповед № 13/ 31.07.2012 г. на стр. 20 от преписката).
На 13.08.2020 г. д-р Г.Г. – изпълнител
на дентална помощ е уведомил РЗОК – Търговище с писмо с вх. № РЗОК № 29.06-1777
от същата дата, че не е получил заплащане на суми за неблагоприятни условия на
работа (НУР) за дейността си за м. юни 2020 г. След разпореждане на началник
отдел „ДОКИМДП“ и проверка от негова страна (докладна записка стр. 5 от
преписката) на всички изпълнители на дентална помощ за изплащане на сумите за
НУР за дейността им за м. юни 2020 г. е установено, че действително сумата за
НУР на ЛЗ „Индивидуална практика за първична дентална помощ – Д-р Г.Л.Георгиев“
не е изплатена от РЗОК – Търговище.
На 18.08.2020 г. началникът на отдел
„ДОКИМДП“ при РЗОК – Търговище е изпратил до директора на РЗОК – Търговище
докладна записка (стр. 5 от преписката), в която посочил, че РЗОК – Търговище
дължи сумата от 515, 87 лв. на Д-р Г. Георгиев, която сума ще му бъде заплатена
през м. август 2020 г.
На 24.08.2020 г. жалбоподателят дал
писмено обяснение до директора на РЗОК – Търговище (стр. 5 от преписката), че
не може да даде обяснение за несъвършенствата на справочната система на НЗОК.
На 11.09.2020 г. жалбоподателят е дал
писмено обяснение до директора на РЗОК – Търговище (стр. 3 от преписката), в
което посочил, че всеки ден идва на работа и си върши служебните задължения, а
какво се случва не може да обясни.
Видно от представена докладна записка от
началник отдел „ДОКИМДП“ (стр. 10 от делото) от 05.03.2021 г. след изпращане на
месечните известия в ПИС на изпълнителите на дентална помощ договорни партньори
на РЗОК – Търговище през м. февруари 2021 г. се е установило, че жалбоподателят
е подписал фактура на „СЪНИ ДЕНТ ЕС ЕЙЧ –Амбулатория за индивидуална практика
за първична медицинска помощ по дентална медицина“ ЕООД касаеща отчетена дейност
към РЗОК – Варна. Фактурата е с всички реквизити на РЗОК – Варна, но е с
различна стойност от отчетената в РЗОК – Търговище дейност за м. 12.2020 г.
На 10.03.2021 г. жалбоподателят е дал
обяснение, че по инерция е подписал фактура № 5 на „СЪНИ ДЕНТ ЕС ЕЙЧ
Амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска по дентална
медицина“ ЕООД по договор с РЗОК – Варна (стр. 16 от делото).
На 31.03.2021 г. директорът на РЗОК –
Търговище е издал процесната заповед № РД-09-31 (стр. 1 и 2 от преписката), с която
на основание чл. 20, ал. 1, т. 2 от ЗЗО, чл. 42, т.2 и т. 15 от Правилника за
устройството и дейността на НЗОК, заповед № РД-09325/ 18.03.2020 г. на
управителя на НЗОК чл. 97 от ЗДСл, чл. 90, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 89, ал. 1
и ал. 2, т. 1 и т. 5 от ЗДСл за неизпълнение на служебните задължения и
неспазване на правилата на Кодекса за поведение на служителите в държавната
администрация при спазване на изискванията на чл. 91, ал. 1, чл. 93, ал. 1, чл.
94, ал. 1 от ЗДСл, е наложил на жалбоподателя М. дисциплинарно наказание
„отлагане на повишението в ранг с 1 година“
По делото е представена и длъжностната
характеристика на жалбоподателя (стр. 21 до 25 от делото), от която са видни
преките служебни задължения на жалбоподателя.
При тази фактическа обстановка съдът
направи следните правни изводи:
Съдът счита процесната заповед № РД-09-31/
31.03.2021 г. на директора на РЗОК - Търговище, с която на жалбоподателя М. е
наложено дисциплинарно наказание „отлагане на повишението в ранг с 1 година“ за
законосъобразен адм. акт, издаден от компетентен орган в кръга на неговите
правомощия, определени в чл. 92, ал. 1 от ЗДСл във вр. със Заповед № РД-09-325/
18.03.2020 г.
Съдът приема, че оспорения адм. акт е
издаден при съществено нарушение на процесуалните правила, определени в Закона
за държавния служител.
Съдът констатира, че в процесната
заповед липсва преценка от дисциплинарно наказващия орган (ДНО) на визираните в
чл. 91, ал. 1 от ЗДСл критерии за определяне на наказанието. Предвид на
изискването за мотивиране на акта и съобразявайки нормата на чл. 91 от ЗДСл,
визираща критериите за определяне на вида и размера на дисциплинарното
наказание, а именно-тежестта на нарушението и настъпилите от него последици за
държавната служба или за гражданите, формата на вината на държавния служител,
обстоятелствата, при които е извършено нарушението и цялостното служебно
поведение на държавния служител, се налага безспорно изводът, че в заповедта за
дисциплинарно наказание следва да бъде обоснован вида на наложеното наказание,
което ДНО не е сторил в конкретния случай. Липсата на мотиви, както и
необсъждането на обясненията и възраженията на дисциплинарно отговорното лице
във всички случаи съставляват основание за отмяна на издадения адм. акт, без
значение дали същият е постановен в хипотезата на обвързана компетентност на
органа или при условията на оперативна самостоятелност. В случаите когато ДНО
не е изложил мотиви в заповедта по чл. 97, ал. 1 от ЗДСл, тя се счита за
мотивирана, ако такива се съдържат в решението на дисциплинарния съвет (пред
каквато хипотеза не сме изправени в настоящия случай).
Отделно от това писмените обяснения на
наказаното лице не са били обсъдени от ДНО, който не е взел отношение по нито
едно от наведените там обстоятелства от жалбоподателя. Относно определяне на
наказанието, липсват мотиви защо именно е определено това наказание – отлагане
на повишението в ранг с 1 година, а не по-леко. С оглед на това съдът приема,
че събраните в адм. преписка доказателства не могат да заместят липсата на мотиви
в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание.
Не е посочена формата на вина на
служителя. Съгласно чл. 89, ал. 1 от ЗДСл, държавният служител, който е нарушил
виновно своите служебни задължения, се наказва с предвидените в този закон
наказания. Изключение от изискването допуснатото нарушение да е извършено
виновно, не е предвидено.
При определяне на вида на наложеното
дисциплинарно наказание не е съобразен критерият по чл. 91, ал. 1, т. 4 от ЗДСл
– цялостното поведение на държавния служител. Липсват изложени мотиви и
констатации в тази връзка както в издадената заповед, така и в представената
адм. преписка.
От горните съображения съдът намира, че
допуснатите нарушения са съществени, доколкото водят до необоснованост на
наложеното дисциплинарно нарушение по вид, както и до извод, че то е
несъответно и несъразмерно по отношение на дисциплинарните нарушения, за които
е наложено.
Съдът констатира също, че не е спазено и
императивното изискване на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл. Съгласно тази норма ДНО е
длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния
служител и да му даде срок за писмени обяснения, да събере и оцени посочените
от него доказателства. В случая жалбоподателя М. е депозирал писмени обяснения
до ДНО – директора на РЗОК – Търговище. По делото не са налице доказателства за
изслушване на жалбоподателя.
От изложените съображения следва да се
приеме, че оспорената в настоящото производство заповед е издадена при
съществени нарушения на процесуалните правила, поради което следва да бъде
отменена.
Жалбоподателят М. е наказан за вменени му
две адм. нарушения, установени в чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 5 от ЗДСл. за общо 2 деяния.
Първото нарушение, в което е обвинен
жалбоподателя е неизпълнение на служебните му задължения, дължими от него
съгласно длъжностната му характеристика във връзка с незаплащане на д-р
Георгиев на парични суми за НУР за м. юни 2020 г., което е установено на
13.08.2020 г.
Нормата на чл. 28, ал. 1 от ЗДСл вменява
на служителя задължение да осъществява поведение, което да опазва престижа на
държавната служба. В процесната заповед липсват мотиви относно това, с какво е
уронен престижа на държавната служба от незаплащането на дължимите се суми от
РЗОК – Търговище на денталния лекар д-р Георгиев.
По отношение на вменено нарушение на
Етичния кодекс за поведение на служителите в държавната администрация (ЕК) съдът
счита, че както в процесната заповед липсва позоваване на текстове от ЕК, така
липсва и позоваване в цялата представена адм. преписка, с който жалбоподателя М.
следва да съобразява своето поведение, поради което и съдът няма да как го
коментира нарушението. В тази връзка съдът приема за основателно възражението
на жалбоподателя за нарушение на чл. 97, ал.1, т. 4 и 5 от ЗДСл. Липсата на
посочване на кои точно текстове от ЕК е нарушил с поведението си държавния
служител М. в процесната заповед нарушава и правото му на защита. Заповедта е издадена в нарушение на предписаната от закона
форма и при съществени нарушения на административно-производствените
правила. В нарушение на императивното изискване на чл. 97, ал. 1, т. 4 от
ЗДСл заповедта не съдържа описание на извършените нарушения, датата и мястото,
където са извършени, обстоятелствата, при които са извършени. Описаните
фактически обстоятелства за издаването й са общи, декларативни и не посочват
конкретните действия или бездействия, които е допуснал служителя и с които е
нарушил служебните си задължения и Кодекса за поведение на служителите в
държавната администрация. От изложеното в заповедта не става ясно в какво се
изразява конкретното нарушение, извършено от жалбоподателя, датата, на която е
извършено и обстоятелствата при които е извършено – за какъв документ става
въпрос, на кого е предаден, кога и къде е станало това. Такава обосновка не се
съдържа и в предхождащите заповедта документи. Липсва решение на дисциплинарния
съвет по въпроса. Посочените нарушения на формата на административния акт са
достатъчно основание за незаконосъобразност на обжалваната заповед.
Поради тези съображения процесната
заповед следва да бъде отменена като незаконосъобразна.
Предвид на изхода от оспорването и
претенцията на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждането на
разноски, съдът приема, че на основание чл. 143, ал. 1 от АПК на жалбоподателя
следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 500 лв.,
съставляващи адв. възнаграждение.
Воден от горното и на основание чл. 172,
ал. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 143, ал. 1 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед № РД -09-31/ 31.03.2021
г. на директора на РЗОК – Търговище, с която на основание чл. 89, ал. 2, т. 1 и
т. 5 от ЗДСл във вр. с чл. 90, ал. 1, т. 3 от ЗДСл на И.Д.М. ЕГН ********** ***
е наложено дисциплинарно наказание „отлагане на повишението в ранг с 1 година“ за
нарушение на чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 5 от ЗДСл.
ОСЪЖДА РЗОК – Търговище да заплати на И.Д.М.
ЕГН ********** *** направените по делото разноски в размер на 500 лв.,
съставляващи адв. възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на
основание чл. 124, ал. 1, изр. последно от ЗДСл.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: