№ 17
гр. Асеновград, 18.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Иван Г. Шейтанов
при участието на секретаря Мария Ил. Ацалова
като разгледа докладваното от Иван Г. Шейтанов Административно
наказателно дело № 20235310200725 по описа за 2023 година
Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Съдебното производство е образувано по жалба подадена на 16.12.2022г. от адв.
Т. Ц. от САК, повереник на Х.Л. Ф. Е. В., с ЕГН **********, против Електронен фиш
за налагане на глоба серия К № 3647235 издаден от ОДМВР Пловдив, с който за
нарушение на чл.21, ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на основание
чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП на Х.Л. Ф. Е. В., с ЕГН **********, в
качеството му на законен представител на фирма *** с адрес с.Радиново, ж.к.„Терес“
210, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100.00 лв.
Настоящето разглеждане на делото е второ по ред. Във връзка с подадената
жалба от страна на адв. Т. Ц. от САК, като повереник на Х.Л. Ф. Е. В., първоначално е
било образувано НАХД №444/2023г. по описа на ПРС. Съдебното производство по
същото е било прекратено с протоколно определение №483/23.01.2023г. като делото е
било изпратено по подсъдност на РС Асеновград. По така постъпилите материали, на
01.02.2023г. е било образувано НАХД № 98/2023г. по описа на РС Асеновград, на ІV-
ти н.с. Същото е приключило с Решение №75/17.05.2023г., с което обжалвания
Електронен фиш е бил отменен. Цитираното решение е било обжалваното от
представителя на АНО, във връзка с което е било образувано КНАХД №1763/2023г. по
описа на Административен Съд Пловдив. С решение №2110/20.11.2023г. на
касационната инстанция, постановеното решение на АРС е било обезсилено и делото е
било върнато за ново разглеждане от друг състав .
1
При новото разглеждане на делото от настоящия състав, жалбоподателят Х.Л. Ф.
Е. В. не се явява лично в съдебно заседание. Чрез отразеното в първоначално
подадената жалба, се излагат оплаквания за незаконосъобразност на обжалвания
Електронен фиш и се моли за неговата отмяна поради допуснати съществени
нарушения свързани с неговото издаване. Претендира за присъждане на направените
по делото разноски.
В хода на съдебното производство пред настоящата инстанция не се явява и адв.
Т. Ц. от САК. От съдържанието на постъпилата допълнително молба, се установява, че
повереника подържа изцяло подадената жалба. Претендира за присъждане на
направените по делото разноски за всички инстанции, съгласно представения списък.
Въззиваемата страна, редовно уведомени, не изпращат представител. Според
представеното писмено първоначално становище, обжалвания фиш е правилен и
законосъобразен и като такъв следва да се потвърди.Претендират за заплащане на
юрисконсултско възнаграждение или алтернативно, при уважаване на подадената
жалба, да се намали присъденото адвокатско възнаграждение до минимално
предвиденото от закона.
След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено следното:
Атакуваният Електронен фиш бил издаден срещу Х.Л. Ф. Е. В., , в качеството му
на законен представител на фирма ***,за това, че на 21.03.2020г. в 09.58 часа, на
главен път ІІ-86,в зоната на км. 23+550, в посока на движение на контролираните
МПС от юг към север, при максимално разрешена в извън населеното място скорост
от 90 км/ч и отчетен/приспаднат толеранс на измерената скорост от минус 3 % в полза
на водача, при движение с МПС товарен автомобил „Фолксваген Пасат“, с ДК№
РВ0283КС, е извършил нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство TFR1-М № 566 / с установена скорост от 113 км/ч. и превишаване
на разрешената скорост с 23 км/ч./. Същото е било квалифицирано по чл.21, ал.1 от
ЗДвП. Като законен представител на *** АД, което се явява собственик на чието име е
бил регистриран автомобила, жалбоподателят бил установен и на същият била
наложена глоба в размер на 100.00лв. Съставения фиш е бил връчен на нарушителя на
05.12.2022г. / справка към адм.нак. преписка по НАХД №444/2023г. /
Гореописаната фактическа обстановка съдът намира за установена въз основа на
събраните и приобщени в хода на производството гласни доказателства- от разпита на
св. К. И. С., както и от писмените и веществени такива: Електронен фиш на ОД на МВР
гр. Пловдив, удостоверение за одобрен тип техническо средство, удостоверение от
проверка на мобилна система за видеоконтрол, Техническо описание и инструкция за
експлоатация на автоматизирано техническо средство TFR1-М, снимков материал,
протоколи за проверка на мобилна система за видеоконтрол „TFR1-М“, Писмо от
2
Председателя на ДАМНТ и приложени към него писмени доказателства.
Съдът намира жалбата за допустима, а разгледана по същество, за
неоснователна.
Безспорно по делото се установи това, че свидетелят К. И. С. работи като
полицейски служител в РУ Асеновград, на длъжност мл. автоконтрольор. Безспорно по
делото се установи и това, че на 21.03.2020г.св. С. е бил на работа дневна смяна и
около 08.30 часа се намирал на главен път ІІ-86 в зоната на км.23+550.От извършената
служебна справка в сайта на https://www.google.com/maps, се установява, че мястото за
което говори в показанията си св. С., се намира извън Асеновград и се пада срещу
бензиностанция „Газпром“ и на около 700 метра преди кръгово кръстовище за
кв.“Долни воден“ по пътя от гр. Асеновград за гр. Пловдив. В този смисъл, отразеното
в обжалвания ЕФ в пълна степен съответства на показанията на св. С.. От справката се
установява, че в дясното платно за движение на пътя, съвпадащо с посоката за
движение от гр. Асеновград към гр. Пловдив, не са били поставени други пътни знаци.
Доколкото мястото на разположение на АТСС е път извън населеното място, то за
същия път важи общото ограничение за скорост, което е до 90 км.ч. До посоченото
мястото св.С. се придвижил със служебен автомобил с ДК№ РВ 7519 ВК, който в
последствие бил позициониран в пътно уширение, ориентиран с предна си част,
съвпадаща с посоката на отдалечаващите се в направлението юг- север автомобила,
или тези в посока от гр. Асеновград към гр. Пловдив превозни средства. В предната
част на купето на автомобила било монтирано АТСС TFR1-М № 566, което при
включен режим е контролирало движещите се в посока от юг на север МПС-та. В 09.58
часа намиращо се в работен режим техническото средство, се активирало, като с него
било заснет клип № 5787 /протокол към адм.нак. преписка / с движещо се МПС-
автомобил с ДК№ РВ0283КС, който преминал със скорост от 116 км/ч, при разрешена
скорост до 90 км/ч. Констатациите на св. С. във връзка с работата му с АТСС TFR1-М
№ 566, били отразени в съставения от него, с дата от 21.03.2020г. протокол, като
заснетите на този ден с устройството клипове били свалени и запазени за по-
нататъшна обработка и анализ. На по-късен етап, информацията от работата на АТСС
от 21.03.2020г. била обработена, като се е установило, че заснетия в 09.58 часа
видеоклип № 5787, съдържа запис на движещ се автомобил „Фолксваген Пасат“, с
ДК№ РВ0283КС собственост на *** АД. Именно превишението на скоростта от 23
км.ч., след приспадане на толеранс от 3 км.ч, станало причина за издаване на
обжалвания Електронен фиш. Същия бил връчен на Х.Л. Ф. Е. В., в качеството му на
законен представител на ***АД, като собственик на въпросното МПС.
При анализа на обстоятелствата по делото не се констатират допуснати
процесуални нарушения включително и на разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, които
да доведат до отмяна на обжалвания фиш. Съгласно текста на чл. 189, ал.4 от ЗДвП то
„При нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или
3
система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява
моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава Електронен
фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер,
определен за съответното нарушение. В случая обжалвания ЕФ съдържа данни за:
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика,
на когото е регистрирано превозното средство, представляващия дружеството,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката
начините за доброволното є заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава
от министъра на вътрешните работи. Направените възражения относно допуснати
процесуални нарушения свързани с издаването на ел. фиш се явяват неоснователни.
При анализа на събраните по делото доказателства, не се установяват и допуснати от
контролния орган нарушения при работата му с АТСС, които също да водят до изводи
относно отмяна на обжалвания фиш. Безспорно по делото се установи, че използваното
АТСС е било закрепено в купето на служебния автомобил с ДК№ РВ 7519 ВК.
Съгласно дадената легална дефиниция в т.65 от §6 от ДР към ЗДвП, използваното
АТСС е било мобилно такова, тъй като е било „прикрепено към превозно средство и
временно разположено на участък от пътя, установяващ нарушение в присъствието на
контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.” Представеният по
делото протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система
съдържа нормативно изискуемите реквизити и представлява доказателство относно
мястото за контрол, посоката на движение на контролираните МПС, ограничението на
скоростта, режима на измерване, посоката за задействане и други обстоятелства,
необходими да бъде извършена преценка за законосъобразността на издадения
Електронен фиш. В протокола е отразен както режим на измерване, така и посока за
задействане - в случая “О”, което означава отдалечаващи превозни средства. Горното
означава, че спрямо полицейския автомобил, който се е намирал с предна част спрямо
отдалечаващите се и движещи се в посока от юг не север автомобили. Такъв е бил е
преминалия посока от гр. Асеновград към гр. Пловдив заснет отдалечаващ се
автомобил-„Фолксваген Пасат“ с ДК№ РВ0283КС. Това именно обстоятелство се
установява и приложения към адм. нак. Преписка снимков материал.
В приложения към преписката Протокол за използване на автоматизирано
техническо средство или системи по чл.10 от Наредба № 8121з-532 от 21.03.2020г. са
отразени номер на първо статично изображение-5759 и номер на последно статично
изображение-5787. От същия протокол се установява, че за времето от 8.30 часа до
10.00 часа на 21.03.2020г.,т.е. по време на наряда на полицейския служител, с това
АТСС се били направени общо 29 клипа, като клипа заснет в 09.58 часа, с номер 5787
въз основа на който е издаден оспорвания фиш е бил между тях. В протокола освен
4
другите обстоятелства са отразени и мястото където е било използвано техническото
средство и посоката на движение на автомобилите.Направените възражения от страна
повереника на жалбоподателя и тези отразени в жалбата се явяват неоснователни и
следва да се оставят без уважение.
Съдът, извършвайки преценка на събраните по делото, както и на доводите и
възраженията на страната счита, че обжалвания ЕФ е издаден в съответствие с
изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за нарушение, установено със система от
одобрен тип и технически годна за експлоатация. Същият има нормативно
предвиденото съдържание по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, като възпроизвежда данните от
видеоклип /снимка/, създадена автоматично от използваното техническо средство.
В действителност от приложените към адм. наказателната преписка черно бели
снимки са установява, че същите представляват разпечатки на клип с № 5787 и
съдържат изображения на автомобил марка „Фолксваген Пасат“, с ДК№ РВ0283КС.
Доколкото именно този клип е отбелязан в дневника към протокола за използване на
АТСС от 21.03.2020г. съставен от св.С. във връзка с неговата работа, именно на тази
дата, то е налице една непрекъсната връзка от доказателства, от които единствения
възможен извод, е че регистрационния номер на МПС, които тези доказателства
възпроизвеждат, принадлежи на автомобил, който е бил заснет с превишена скорост с
посоченото в протокола АТСС. Собствеността на този автомобил се установява от
приложената към адм. наказателната преписка справка от ПП и КАТ при ОД на МВР
Пловдив.
От представения по делото Протокол за проверка на мобилна система №5-32-19
от 16.10.2019. /към адм.наказателната преписка/ се установява, че използваното
техническо средство е преминало съответната проверка, като неговата годност е до
15.10.2020г. Направените в хода на производството възражения, че извършилата
проверката лаборатория към Главна дирекция „Национална полиция“ не е била
надлежно оправомощена да извършва такива проверки, изцяло са опровергават от
изисканите от съда справки от Председателя на ДАМНТ. От приложените към това
писмо писмени доказателства /листи от 28 до 35 от настоящето съд.дело/ , се
установява, че със Заповед № 2050-4/11.02.2019г. на Председателя на ДАМНТ Главна
дирекция „Национална полиция“ са били оправомощени да извършват първоначална
и последваща проверка на мобилни системи за видеоконтрол на нарушенията на
правилата за движение тип TFR1-М. В точка 2 на същата заповед е посочено, че тези
проверки се извършват в лабораторията към Главна дирекция „Национална полиция“.
Последвалите заповеди на Председателя на ДАМНТ за изменение и допълнение на
първоначално издадената Заповед № 2050-4/11.02.2019г., не касаят правомощията на
лабораторията към Главна дирекция „Национална полиция“ във връзка с извършване
на последващите проверки на мобилни системи за видеоконтрол на нарушенията на
правилата за движение тип TFR1-М. В този смисъл съдържанието на представения
5
Протокол за проверка на мобилна система №5-32-19 от 16.10.2019. издаден от
лабораторията към Главна дирекция „Национална полиция“ не беше оборено, а
компетентността на тази институция не подлежи на никакво съмнение.
От представеното по делото Удостоверение от БИМ за одобрен тип средство за
измерване № 10.02.4835 от 24.02.2010г. се установява, че то касае използваното АТСС
TFR1-М № 4835 / с инв. № 566/ което е със срок на валидност до 24.02.2020г.
Действително датата на установеното нарушение е 21.03.2020г. но в случая следва да
се вземе предвид и текста на чл.30, ал.5 от Закона за измерванията. Същия текст
гласи, че „Когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в
употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от
одобрен тип“. Тъй като АТСС TFR1-М № 4835 / с инв. № 566/ е преминало
съответната проверка към датата на нарушението, като неговата годност е удължена
вече до 15.10.2020г. то следва извода, че заснемането на нарушението е било
извършено с разрешено и валидно техническо средство.
По делото не са ангажирани доказателства жалбоподателя Х.Л. Ф. Е. В. да е
упражнил правото си да декларира писмено, че установеното на 21.03.2020г.
нарушение при движение на собствения на *** АД, автомобил, чийто законен
представител (управител) е именно В., съгласно наличната в преписката информация и
тази на сайта на Търговски регистър /достъпна в интернет на адрес registryagency.bg/.
да е направено при управление на автомобила от друго лице, съгласно разпоредбата на
чл.189, ал.5 от ЗДвП. Следователно, установената от закона презумпция, че при
неподаването на писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, в 14-
дневен срок от получаването на електронния фиш от собственика (законния
представител на юридическото лице, собственик), то именно собственикът (законният
представител на юридическото лице собственик) на МПС-то се смята за извършител на
нарушението, санкционирано с електронния фиш, се явява необорена.
При тази установената фактическа обстановка съдът приема, че от страна на
жалбоподателят Х.Л. Ф. Е. В., като представляващ *** АД, което е собственик
установеното МПС е осъществен съставът на вмененото му административно
нарушение. Нарушението за което е ангажирана неговата отговорност, касае
превишаване на разрешената скорост, която за път в извън населено място е била до 90
км/ч, в какъвто смисъл е и текста на посочената като нарушена разпоредба на чл.21,
ал.1 от ЗДвП. От събраните в хода на производството доказателства се установява
съставомерността на констатираното нарушение, тъй като автомобилът на ***АД,
представлявано от Х.Л. Ф. Е. В. е заснет при движение със скорост от 113 км/ч, с
автоматизирано техническо средство, като при определяне на размера на точната
скорост и глобата е отчетена и допустимата грешка/толеранс от 3 км/ч при измерване
на скоростта, при въведено общо ограничение от 90 км/ч. Неоснователни се явяват в
6
тази насока и възраженията относно точния размер на приспаднатия толеранс. В
действителност в съдържанието на обжалвания електронен фиш, АНО е посочил, че от
определената скоростта на движение вместо 3 км.ч. е приспаднат 3% толеранс в полза
на водача. Това обаче не представлява съществено нарушение, което да обоснове извод
относно отмяна на ел.фиш. В същия фиш, определяйки размера на превишената
скорост, която е фиксирана от 113 км.ч. АНО явно все пак е съобразил, че приложимия
в полза на водача толеранс следва да е -3 км.ч. а не -2,58 км.ч. / каквато стойност е
равнозначна на 3 % толеранс при заснета с АТСС скорост от 116 км.ч./. Направеното
възражение в тази насока също се явява неоснователно и следва да се остави без
уважение.
Неоснователни се явяват и останалите възражения направени с жалбата. Факта,
че липса, направена снимка на АТСС, непосредствено преди работата с него на
посочената в протокола дата, не е достатъчно основание за отмяна на обжалвания ЕФ.
За използването на АТСС, на конкретната дата от св.С., който като мл. автоконтрольор
в РУ Асеновград е бил надлежно оправомощен, не е било необходима специална
заповед или спазване на някаква разстановка утвърдена от Директора на ОД на МВР
Пловдив.
При определяне на наказанието, АНО се съобразил изцяло с това, че
нарушението е в извън населено място и превишението се явява с 23 км.ч. над
допустимата скорост, то на нарушителя е била наложена глоба, чийто размер е бил
изцяло съобразен с предвиденото в закона.Видно от обжалвания Електронен фиш, то
наказанието е определено на основание чл.182,ал.2,т.3 от ЗДвП. Същия предвижда, че
„Водач, който превиши разрешената максимална скорост в извън населено място, се
наказва, както следва: за превишаване от 21 до 30 км/ч с глоба 100 лв. За съдът не е
налице възможност да коригира така определената от АНО глоба в размер на 100 лева,
като може единствено може да потвърди санкцията в този й размер.
При този изход на делото искането на процесуалния представителя на АНО за
присъждане на основание чл.63д, ал.3 вр. ал.1 от ЗАНН на възнаграждение за
осъществената юрисконсултска защита. Предвид липсата на изрична уредба в АПК,
същото е дължимо на основание субсидиарното приложение на чл. 78, ал. 8 от ГПК и
следва да бъде определено по реда на чл. 27е от Наредба за заплащането на правната
помощ. Според последната разпоредба, по административни дела възнаграждението за
една инстанция е от 80 до 150 лв. Съгласно чл. 78, ал.8 от ГПК конкретния размер по
всеки спор се определя от съда. В случая казусът не се отличава с особена фактическа
и правна сложност, поради които съдът счита, че присъждането на по-голямо
юрисконсултско възнаграждение от минимално предвиденото в чл.27е от Наредба за
заплащането на правната помощ не би било обосновано. Така, съобразно фактическата
и правната сложност на делото съдът счита, че на ответника се следва възнаграждение
за осъществената юрисконсултска защита в размер общо на 160 лева на основание чл.
7
144 от АПК вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. 27е от Наредбата за заплащането на правната
помощ, което де бъде за разглеждането на делото в две инстанции. Доколкото пред
настоящата инстанция няма искане за присъждане на възнаграждение, то такова не
следва да се присъжда. Такова възнаграждение обаче следва да се присъди, във връзка
направените искания съдържащи се в депозираното становище лист 2 от НАХ№
444/2023г. на ПРС и в жалбата против обжалваното Решение №75/17.05.2023г., по
НАХД № 98/2023г., за което е било образувано КНАХД №1763/2023г. по описа на
Административен Съд Пловдив. Предвид това, че жалбата срещу решението на съда е
била уважена и делото върнато за ново разглеждане, то следва да бъде уважено
искането на касатора за присъждане на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН на
възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита по КНАХД №1763/2023г. по
описа на Административен Съд Пловдив. Така, съобразно фактическата и правната
сложност на делото съдът счита, че на ответника се следва възнаграждение от 80лв.за
осъществената юрисконсултска защита за разглеждането на НАХД № 98/2023г. на АРС
и от 80лв. за образуването ме пред касационната инстанция. Сбора от двете суми-общо
възлизащ на сумата от 160лв. следва да се присъди в полза на ОД на МВР Пловдив.
Посочената сума следва да се присъди в полза на ОД на МВР Пловдив, като Х.Л. Ф. Е.
В. бъде осъден да я заплати.
Предвид изхода на делото искането на повереника на жалбоподателя Х.Л. Ф. Е.
В. си присъждане на разноски съгласно представения списък се явява неоснователно и
не следва да бъде уважено.
При анализа на събраните по делото доказателства, не се установиха допуснати
от страна на АНО процесуални нарушение даващи основание за отмяна на обжалвания
ел.фиш. Всички искания от страна на защита се явяват неоснователни и се оставиха без
уважение.
Мотивиран от горното Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 3647235 издаден
от ОДМВР Пловдив, с който за нарушение на чл.21, ал.1 от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/ на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП на Х.Л. Ф. Е.
В., с ЕГН **********, в качеството му на законен представител на фирма *** с адрес
с.Радиново, ж.к.„Терес“ 210,е наложено административно наказание „глоба” в размер
на 100.00 лв.
ОСЪЖДА Х.Л. Ф. Е. В., с ЕГН ********** с адрес с.Радиново, обл. Пловдивска ж.к.
„Терес“ 210, да заплати на ОДМВР Пловдив с адрес гр. Пловдив, ул. „Княз Богориди”
8
№ 7, сумата от 160.00 лв. /сто и шестдесет лева/ за юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано в 14 дневен срок от съобщаването му на страните,
пред Административен съд Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателнопроцесуалния кодекс и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________
9