№ 1152
гр. София, 09.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева
като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20211000501540 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл.273 от ГПК.
С решение от 31.12.2021г по гр.д. № 16914/2017г СГС, ГО, І-7 състав е осъдил
КПКОНПИ да заплати на В. М. К. сумата от 25 000лв, на Р. В. К.. - сумата от 15 000лв
и на К. В. К..- сумата от 15 000лв, като сумите представляват обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, причинени в резултат на образуваното гр.д. №
2583/2008г по описа на СГС и наложени обезпечителни мерки по ч.гр.д. № С-32/2008г
, на осн. чл.2а от ЗОДОВ , ведно със законната лихва върху главниците от 30.11.2015г.
СГС е отхвърлил исковете за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за
сумата до претендираните 80 000лв от първия ищец, съответно 50 000лв от втория и
третия ищец. Съдът е възложил разноските по делото съобразно изхода от спора и
доказаните разноски от страните.
Решението на СГС се обжалва с въззивни жалби и от двете страни.
Въззивниците - ищци В. М. К., Р. В. К.. и К. В. К.., представлявани от адв. К.
обжалват решението в отхвърлителните му части за сумата от 25 000лв , съответно от
по 10 000лв, като поддържат, че решението е постановено в нарушение на
процесуалния и материалния закон. Поддържат, че определеният размер на
1
обезщетението за неимуществени вреди е занижен, че съдът неправилно е възприел
претърпените от ищците неимуществени вреди , поддържат, че неправилно е приложен
чл.52 от ЗЗД. Молят решението на СГС да бъде отменено в обжалваните части и на
ищците да бъдат присъдени обезщетения в размер на още 25 000лв за първия ищец до
претендирания размер от 50 000лв и още по 10 000лв за другите двама ищци до
претендирания размер от по 25 000лв. Претендират и направените разноски пред двете
съдебни инстанции.
Въззивникът- ответник КПКОНПИ обжалва решението в осъдителната част, с
твърдения, че неправилно е установено, че дължи обезщетение за неимуществени
вреди на ищците. Поддържа още, че съдът не е ценил правилно събраните по делото
доказателства, че липсва действие на ответника, увреждащо ищците. Поддържа, че
неправилно е приложен материалния закон- чл.52 от ЗЗД и присъденото обезщетение е
завишено по размер. Оспорва установяването на част от неимуществените вреди по
делото, обема на претърпените вреди и връзката между част от вредите и воденото
производство по ЗОПДИППД/отм/ . Моли решението на СГС да бъде отменено в
обжалваната част и предявените искове за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди да бъдат изцяло отхвърлени, евентуално- обезщетенията да
бъдат намалени. Претендира юрк. възнаграждение.
В о.с.з. въззивникът В.К. се явява лично , а тримата ищци се представляват от адв.
К. , която поддържа жалбата на ищците и оспорва жалбата на КПКОНПИ. Моли да
бъде уважена жалбата на ищците като поддържат,че фактическата обстановка е
правилно установена от СГС, но неправилно съдът е приложил разпоредбата на чл.52
от ЗЗД и определеното от него обезщетение за неимуществени вреди е занижено. Моли
жалбата на КПКОНПИ да бъде оставена без уважение. Претендира разноски по делото
, съобразно списък по чл.80 от ГПК, които представя.
В о.с.з. въззивникът КПКОНПИ се представлява от юрк. В., която поддържа
жалбата на Комисията и оспорва жалбата на ищците. Моли жалбата на ответника да
бъде уважена, по съображенията изложени в нея. Поддържа, че решението на СГС
противоречи на практиката на съдилищата по сходни казуси. Моли решението на СГС
да бъде отменено в обжалваната част.
Представителят на САП поддържа, че жалбата на КПКОНПИ е основателна и
следва да бъде уважена.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт,
намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на
чл.269, изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение
въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като
2
служебно има правомощие да провери спазването на императивните
материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение. В този
смисъл са задължителните указания , дадени от ВКС по тълкуването и приложението
на закона с ТР №1/2013г на ОСГТК – т.1.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и
допустимо . Като краен резултат, първоинстанционното решение е неправилно , по
съображения изложени във въззивната жалба на ответника.
По делото се приема за установено от фактическа и правна страна следното:
ЗОДОВ предвижда специален ред за ангажиране отговорността на държавата за
вреди причинени от държавни органи на граждани. Отговорността по този закон на
държавата е обективна и реализируема чрез органите, от чиито действия или
бездействие се твърди да са настъпили вреди. В разпоредбата на чл.4 ЗОДОВ е
посочено, че държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
Съгласно пар.1 от ЗОДОВ общите правила на гражданското законодателство
намират субсидиарно приложение към неуредените от специалния ЗОДОВ въпроси.
Следователно намира субсидиарно приложение нормата на чл.52 от ЗЗД, съгласно
която при определянето на размера на обезщетението за претърпените неимуществени
вреди се изхожда от изискванията на справедливостта.
Ищците поддържат в своята обща ИМ, че на 19.12.2007г е започнало
производство против В.К. по реда на ЗОПДИППД/отм/. Поддържат, че с определение
от 30.04.2008 по ч.гр.д. № С-32/2008г СГС допуска обезпечение на бъдещия иск на
КУИППД срещу В.К., Р. К., Л. Д., К.К. и Р.К. чрез налагане на възбрани и запори
върху тяхно имущество и на 07.05.2008г е издадена обезпечителна заповед. На
05.06.2008г е образувано производство за отнемане в полза на държавата на имущество
на стойност 1010644.44лв и са допуснати обезпечителни мерки - възбрани и запори
върху имущество на ответниците. Производството по делото е продължило до
30.11.2015г , когато е прекратено поради отказ от исковете по реда на чл.233 от ГПК.
Поддържат, че за седемте години на висящност на процеса са проведени 6 съдебни
заседания, изпитвали са стрес, воденото дело е прпидобило публичност, претърпяли
унижение и засягане на честта. Р. К. е постъпила 2011г в Клиника по нефрология и
2013г починала , като не могла да понесе своето публично дискредитиране. Ищците са
променили възприятията си за добро и справедливо, изолирали са се, накърнени били
емоционалното им и психическо здраве, изпитвали тревожност, депресия, влошило се
здравословното състояние на първия ищец. Децата изпитвали и мъка от загубата на
своята майка. Подчертават, че защитата в процеса против искането на КУИППД е
изцяло в тежест на ответниците, че производството силно засяга правото на труд,
частна собственост и свободата на личността.
3
Ответникът в отговора на ИМ е посочил, че са били налице предпоставките за
започване на производство против ищците, че няма извършено незаконосъобразно
действие против тях, че комисията не е разгласила данни от воденото производство, че
липсва връзка между смъртта Р. К. и воденото производство по ЗОПДИППД/отм/, но
от друга страна част от неимуществените вреди, претърпяни от ищците се дължат на
нейната смърт, както и на воденото по-рано наказателно производство против В.К..
Оспорват връзката между влошеното здравословно състояние на В.К. и производството
по ЗОПДИППД/отм/.
Фактическата обстановка по делото е правилно установена от
първоинстанционния съд, против нея няма развити въззивни оплаквания и на осн.
чл.272 от ГПК въззивната инстанция препраща към тази част от мотивите на СГС, като
обосновка на собствения си акт.
Установява се по делото, че производството против ищците за отнемане на
имущество в полза на държавата по реда на ЗОПДИППД/отм/ е започнало с решение
на КУИППД от 19.12.2007г. Проверката е започнала въз основа на уведомление за
влязла в сила присъда против В.К.. С определение от 30.04.2008г по реда на чл.390 от
ГПК е допуснато обезпечение на бъдещ иск на КУИППД против В. М. К., Р. К., Р. В.
К.. и К. В. К.. чрез налагане на възбрани и запори върху тяхно имущество. Исковото
производство е започнало на 05.06.2008г , проведени са шест съдебни заседания и е
прекратено , поради отказ от иска с влязло в сила определение на СГС на 30.11.2015г.
На 30.12.2015г съдът е постановил вдигане на обезпечителните мерки, ограничаващи
имуществото на настоящите ищци.
Установява се, че на интернет страницата на КУИППД е публикувано съобщение
за образуваното гражданско дело против В.К. на 19.01.2009г, а в ДВ съобщението за
исковото производство е публикувано в бр.7/2012г , като е посочено , че искът за
отнемане на имущество е против всички настоящи ищци.
Представени са доказателства, че Р. К. през 2011г страда от новооткрита бъбречна
недостатъчност, хипертонична болест, била е с намалена работоспособност. Не се
спори, че Р. К. е починала на 07.11.2013г.
Представени са доказателства, че В.К. е работил като представител на дружество
пред митнически и данъчни органи.
По делото е приета СПЕ, изготвена от в.л. Б. К., която дава заключение, че към
настоящият момент при ищеца К.К. се наблюдават остатъчни следи от преживяни
силно негативни емоции, свързани с наложените му обезпечителни мерки и воденото
съдебно производство от КОНПИ през периода 2008г. - 2015г. Според вещото лице
младата възраст, на която е бил ищецът К. в началото на тези преживявания /на
двадесет години, току-що започнал работа, студент/, заедно с голямата
продължителност на процеса, по време на който е починала майка му, са оказали
4
негативно влияние върху качеството му на живот, за което свидетелстват събраните
анамнестични данни и достъпните по делото свидетелски показания. Вещото лице
сочи, че понастоящем при К.К. не се наблюдават психопатологични отклонения.
Същото вещо лице дава заключение, че ищцата Р.К. е преживяла стрес поради
нежеланите ограничения по време на съдебно производство от КОНПИ през периода
2008г. - 2015г, че силно влияние върху нея е оказала смъртта на майка й . Според
вещото лице раждането на собствено дете и нужните за отглеждането му грижи
вероятно са допринесли за преодоляване на негативните последици от преживяното.
Понастоящем при ищцата не са констатирани психопатологични отклонения.
В о.с.з. на 17.11.2020г в.л. К. допълва заключението си като сочи,че при втория и
третия ищец излиза като водещ фактор, който ги е „смачкал“ запора наложен върху
средствата им. Добавя още, че за всеки от тях смъртта на майка им е свързана с този
процес. Пояснява обаче, че при двамата ищци липсват тежки инвалидизиращи
последици, като например посттравматично стресово разстройство.
По делото е приета КСМПЕ, изготвена от д-р М. - кардиолог и Б. К.- психолог,
която дава заключение, че понастоящем ищецът е без психотична симптоматика , но
по анамнестични данни процесното производство му е донесло силни негативни
чувства, съществена промяна в качеството на живота. От наблюдаваната невербална
симптоматика вещите лица правят извод за повишено напрежение свързано с
преживяното през процесния период. Според вещите лица при ищеца В.К. се
наблюдават следи от силен стрес, преживян във връзка с наложените обезпечителни
мерки и воденото съдебно производство по инициатива на КОНПИ в периода 2008-
2015г. На следващо място експертите сочат, че представените по делото медицински
документи за заболявания на ищеца- коксартроза, гонартроза, шийна и лумбална
остеохондроза, дискова болест на ниво Л5-Ес1, двустранен неврит на слух. нерви ,
касаят заболявания , характерни за лица в по-напреднала възраст, като някои от
заболяванията –хипертония , могат да се повлияят от стресови състояния. Вещите лица
сочат още, че с оглед възрастта на ищеца В.К. не очакват значително спонтанно
подобряване на психическото му състояние в бъдеще.
По делото са изслушани и показанията на свидетелите Е. М., Г. Г.,Е. Г..
От разпита на свид. Г. се установява, че познава семейството на ищците от 1995г,
като са в приятелски отношения. Свид. Г. сочи, че в периода след 2008г Р.К. се е
променила, затворила се в себе си, отчуждила се от приятелите. Смъртта на майка се
отразила на Р. . Свидетелката установява, че Р. страдала. Свидетелката сочи, че през
2008г К. започнал работа на летище София, където работела и тя и от тогава има преки
наблюдения над тях и че при него също има промяна.
Свидетелят М. установява, че познава К. повече от 20 години. Били заедно, когато
на К. му запорирали заплата. Според свидетеля К. току що бил започнал работа и
5
отишъл да вземе първа заплата, но банкоматът изкарал бележка, на която пишело
минус два милиона лева. Три месеца не вземал заплата, останал без пари и се разделил
с приятелката си. Установява , че К. бил в шок, било го срам от цялата ситуация и от
запора на заплатата му, по причина на съдебно дело и това продължило доста години.
Свидетелят Г. сочи в показанията си, че познава В.К. повече от 20 г. Бил весел
човек, енергичен , усмихнат. Когато започнало съдебно дело на КОНПИ срещу него
той помръкнал, споделял че го тормозят, запорирали цялото му имущество. Спрял да
ходи на работа, затворил се в себе си. По това време работел към „Новотел Европа“.
Според свидетеля ищецът получил здравословни проблеми от неприятности и тревоги.
Отишъл да живее на село. Свид. Г. сочи, че въпреки че делото е приключило ищецът е
в същото състояние и сега.
Съдът счита,че може да кредитира свидетелските показания. Свидетелите
установяват факти, които са възприели лично и техните показания взаимно се
подкрепят. Показанията им са жителийски логични и обективни.
С оглед изложеното съдът приема, че е налице състава на чл.2а от ЗОДОВ , тъй
като против ищците е имало образувано и висящо в продължение на седем години
производство по ЗОПДИППД/отм/, което е приключило с отказ от предявените искове
от страна на ответника.
Неоснователно е оплакването на ответника за това, че няма незаконосъобразни
действия предприети от комисията против ищците. Производството против
настоящите ищци е образувано по реда на ЗОДПИППД /отм/. При действието на този
закон директорът на съответната ТД, уведомен за това, че против конкретно лице е
образувано производство за престъпление по чл. 3, ал. 1 ЗОДПИППД /отм/ не е
задължен да предприеме действия по обезпечаване на вземането на държавата за
отнемане на имущество. Същият дължи преценка дали са налице предпоставките
на чл. 3 ЗОДПИППД /отм/ дали проверяваното лице е придобило имущество със
значителна стойност, за което може да се направи основателно предположение, че е
придобито от престъпна дейност. За тази проверка съответната ТД има големи
правомощия, уредени в чл. 15 и сл. ЗОДПИППД /отм/. В случая преценката дали са
налице предпоставките за започване на провека против настоящите ищци, съответно за
внасяне на искане за обезпечаване на бъдещ иск и предявяването на такъв иск явно не
отговаря на изискавнията на закона. Производството по иска на комисията е
прекратено поради отказ, което означава отказ от поддържаното твърдение, че ищците
са придобили имущество на значителна стойност от престъпна дейност. Отказът от
предявения иск и прекратяването на производството установяват изначалната липса
на основание за образуване на производството за отнемане на имущество придобито от
престъпна дейност против тези ищци. Липсата на основание за образуване на
производство означава , че всички предприети действия в рамките на
6
незаконосъобразно образуваното производство са също незаконосъобразни.
Изложеното е основание да се ангажира отговорността на КПКОНПИ за причинените
на ищците вреди от незаконосъобразните действия, бездействия и актове на
служители на ответната комисия, при изпълнение на техните служебни задължения. За
всички претърпени вреди от незаконното производство по ЗОПДИППД/отм/ - в това
число и неимуществените , ищците имат право на обезщетение от държавата, чрез
нейния субституент- КПКОНПИ, съгласно чл.4 от ЗОДОВ.
С оглед изложеното и за да сформира своето вътрешно убеждение и като
съобразява разпоредбата на чл.4 от ЗОДОВ съдът приема, че ответникът дължи
обезщетение за психическите , физически и емоционални увреждания на ищците ,
които са пряка и непосредствена последица от производството по ЗОПДИППД /отм/ ,
водено против тях .
За определяне размера на дължимото се обезщетение съдът следва да прецени
съобразно доказаните вреди от ищците какво порачни обезщетение би ги репарирало в
най-пълен обем.
Съгласно трайната практика на съдилищата при присъждане на обезщетение на
граждани по реда на ЗОДОВ в тежест на пострадалия –ищец е да докаже засягането на
съответното благо/засягането на правото на собственост, на личен живот, на чест,
достойнство, / и с това, ако са доказани останалите елементи от фактическия състав на
този вид отговорност, искът за обезщетение е доказан в своето основание. Не е в
тежест на пострадалия да докаже всяко свое негативно изживяване, причинено или
свързано с установеното правонарушение. В този случай практиката приема, че искът
за ангажиране на отговорността на държавата е доказан в своето основание и съдът , с
оглед разпоредбата на чл.162 от ГПК, следва да определи размера на дължимото се
справедливо обезщетение за претърпените вреди. В тежест на ищеца е да установи ,
ако твърди настъпването на такива, претърпените вреди над обичайните размери за
ситуацията.
При обезщетяване на вредите на граждани конкретно причинени от действия и
бездействия и актове на КПКОНПИ съгласно практиката на ВКС, обобщена например
в решение №94/2021 по гр.д. № 4316/2019г на III ГО на ВКС следва да се съобразят
характера и степента на увреждане, последиците от същото, продължителността и
степента на интензитет на вредите, възрастта на увредения, общественото му и
социално положение. Като специфични критерии, имащи отношение към размера на
справедливото обезщетение за неимуществени вреди следва да се съобразят предмета,
продължителността и интензитета на проведеното производство, настъпило ли е
разгласяване на данни в медиите от същото, засегнати ле са по друг начин честта и
доброто име на проверяваното лице в обществото, съобразно неговата възраст,
обществено и социално положение, има ли отражение на производството върху
7
здравето /физическо и психическо/ на лицето, засягане на взаимоотношенията в
семейството, последици за професионалната реализация, както и други обстоятелства,
произтичащи от характера и особеностите на производство по ЗОПДИППД /отм/. Като
особеност на производството за отнемане на имущество в полза на държавата следва
да се отчете, че в това производство, за разлика от наказателното , не действа
презумпция за невиновност и ответникът по иска носи доказателствена тежест да
установи законосъобразен източник на своите доходи за период / по ЗОПДИППД /отм/
от 25 години.
Обезщетявайки вреди, причинени от незаконосъобразни действия, бездействия и
актове на КПКОНПИ съдът следва да съобрази, че производството по
ЗОПДИППД /отм/ засяга чувствително правото на собственост на лицата. Формално е
правилно становището на ответника, че обезпечителните мерки засягат само правото
на разпореждане с имуществото на засегнатите лица, но при наложените запори на
вземания от банкови сметки правото на разпореждане със средства от тези сметки
засяга и задоволяването на ежедневни нужди на лицата, което е сериозна намеса в
качеството на живота им. Засегнати са възприетия стереотип на живот, ежедневието и
бита на потърпевшите лица. Потърпевшите е нормално зда изпитват несигулност,
както и страх от загубата на имущество.
Към момента на повдигане на обвинението първият ищец е бил на 52г, вторият
ищец – на 28, а третият- на 20 години. Производството е продължило повече от
7години, считано от искането за налагане на обезпечителни мерки. Проведени са 6
съдебни заседания.
Свидетелите установяват претърпените от ищците неимуществествени вреди-
шок, стрес, срам, ищците се изолирали, споделят чувство на тормаз. От изслушаната
СПЕ и КСМПЕ се установяват изпитваните силно негативни емоции, а при първият
ищец- преживяния силен стрес с отражение и понастоящем и без изгледи за значително
спонтанно подобряване. Следва да се отбележи ,че това са вреди обичайни за лице,
подложено на незаконно производство по реда на ЗОПДИППД/отм/. Като увреждащо
ищците и причиняващо неимуществени вреди съдът приема и разгласяването на
предявания иск против В.К., както и публикуването в ДВ на съобщение за воденото
производство против тримата настоящи ищци.
Неоснователно е възражението на въззивника- ответник , че не той е дал гласност
на воденото против ищците производство за отнемане на имущество. Обезщетението
на процесното основание се дължи за всички вреди, претърпени от това производство.
Доколкото публикуването на съобщение на интернет страницата на комисията и в ДВ
са по причина на воденото против ищците производство по ЗОПДИППД/отм/ то
вредите от това разграсяване следва да подлежат на обезщетяване по настоящия ред от
КПКОНПИ.
8
По делото не се установява здравословните проблеми на първия ищец да са във
връзка с воденото производство по ЗОПДИППД/отм/. Дори и тези заболявания, по
отношение на които стресът може да бъде обострящ фактор- хипертонии- не се
установява документално да са причинили по- сериозни от обичайното проблеми на
здравословното състояние на първия ищец.
По делото не се установява причинната връзка между смъртта на Р. К. и воденото
незаконосъобразно производство по ЗОПДИППД/отм/.Времевото съвпадение между
висящността на производството по ЗОПДИППД/отм/ и смъртта на жената не е
достатъчно доказателство за причинна връзка между двете. От друга страна съдът
следва да съобрази обстоятелството , че част от неимуществени вреди на Р. и К. К.и са
именно от смъртта на тяхната майка, въпреки че се проявяват по време на
производството водено против тях. Това обстотяелството е изрично упоменато от
изслушаната СПИ , изготвена от Б. К..
С оглед всичко изложеното и като взе предвид гореизложените установени при
съвкупното тълкуване на доказателствата претърпени от ищците вреди и на основание
чл.52 ЗЗД съдът намира, че размера на дължимото се от КПКОНПИ обезщетение по
чл.2а ЗОДОВ възлиза на сумата от 15 000.00лв за първия ищец и по 10 000лв- за
втория и третия ищци. С така посоченото обезщетение се репарират в относително
пълен и справедлив размер причинените на ищците неимуществени вреди от
незаконните действия на ответника, като над посочената сума предявените искове
следва да бъдат отхвърлени.
Съгласно дадените задължителни указания по тълкуването на закона с ТР №
3/2004г на ОСГК на ВКС – т.4 обезщетение за забава се 30.11.2015г.
Изводите на двете съдебни инстанции частично не съвпадат.
Първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с която исковата
претенция на В.К. е уважена за сумата от 15 000лв до 25 000лв и в частта, с която
исковете на Р.К. и К.К. са уважени за сумата от 10 000лв до 15 000 за всеки от тях и в
тази част предявените искове следва да бъдат отхвърлени. В останалата си част
решението на СГС, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено
изцяло.
По отношение на разноските:
С оглед частичната отмяна на първоинстанционното решение поради
отхвърлянето на исковете следва да се измени решението в частта за разноските , като
решението следва да бъде отмвенено в частта за разноските , присъдени в полза на В.К.
за сумата над 620.63лв, в полза на К.К. – за сумата над 382лв и в полза на Р.К.- за
сумата над 302лв.
Пред настоящата инстанция въззивниците ищци нямат право на възстановяване
на платената държавна такса, поради неоснователност на жалбите им. На същите
9
следва да се заплатят разноски за адвокатско възнаграждение както следва- на В.К.-
сумата от 382лв, на Р. и К.К.и- по 232лв, изчислени съобразно обжалваемия интерес за
всеки от тях и защитения от тях интерес по делото. Направеното възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, доколкото
заплатените за защита пред САС възнаграждения от ищците не са прекомерно
завишени в сравнение с минималните размери на адвокатските възнаграждение
съгласно чл.7,ал.2 от НМРАВ.
Въззивникът ответник претендира заплащане на юрк възнаграждение, което
съдът определя на 100.00лв и с оглед изхода от спора възлага на насрещната страна
заплащането на 35 лв- разноски за юрк. възнаграждение.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 262114/31.12.2020г, постановено по гр.д. № 16914/2017г по
описа на Софийски градски съд, ГО, 7-ми състав, в частите, с които са уважени иска на
В. М. К. против КПКОНПИ за сумата над 15 000лв до 25 000лв и исковете на Р. В. К..
и К. В. К.. –а сумата над 10 000лв до 15 000лв за всеки от тях- обезщетение за
неимуществени вреди , причинени от дейността на КПКОНПИ, както и в частта, с
която КПКОНПИ е осъдена да заплати на В. М. К. разноски за сумата над 620.63лв,
на Р. В. К.. разноски над 302лв и на К. В. К..- за сумата над 382лв ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ предявените искове против Комисията за противодействие и за
отнемане на незаконно придобито имущество , представлявана от С. Ц., председател
на комисията от В. М. К. с ЕГН ********** за сумата над 15 000лв до 25 000лв, от Р.
В. К.. с ЕГН ********** – за сумата над 10 000лв до 15 000лв и от К. В. К.. с ЕГН
********** – за сумата над 10 000лв до 15 000лв, претендирани обезщетения за
неимуществени вреди от дейността на КПКОНПИ, на осн. чл. 2а от ЗОДОВ.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 262114/31.12.2020г, постановено по гр.д. №
16914/2017г по описа на Софийски градски съд, ГО, 7-ми , в останалата обжалвана
част.
ОСЪЖДА Комисията за противодействие и за отнемане на незаконно придобито
имущество , представлявана от С. Ц., председател на комисията да заплати на В. М. К.
сумата от 384лв, на Р. В. К.. – сумата от 232лв и на К. В. К.. сумата от 232лв -
направени разноски за адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция, на осн.
чл.10,ал.3 от ЗОДОВ.
ОСЪЖДА В. М. К. с ЕГН **********,Р. В. К.. с ЕГН ********** и К. В. К.. с
ЕГН ********** да заплатят на Комисията за противодействие и за отнемане на
10
незаконно придобито имущество , представлявана от С. Ц., председател на комисията
сумата от 35 лв- юрк. възнаграждение, на осн. чл.81 вр. чл.78,ал.8 от ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-
месечен срок от връчването му на страните, при условията на чл. 280,ал.1 и ал.2 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11