Р Е
Ш Е Н
И Е № 2088
гр. Пловдив,07.12.2018г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, VI – ти н.с. в публичното заседание на 08.11.2018г. в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН КАЛИБАЦЕВ
при секретаря МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА, като разгледа докладваното
от съдията АНД № 6451/2018г. по описа на ПРС, VI н.с.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 16-002164
от 14.09.2018г. на Директор на Дирекция “Инспекция по труда” гр. Пловдив, с
което на „Леда Петко Диневски” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Хасково, ул. „Княз Борис I” № 31, ет.3, представлявано от П.З.Д. –**** е
наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 2 000 /две хиляди/ лева
на основание чл.416, ал.5, вр. чл.415, ал.1 от Кодекса на труда КТ/ за
нарушение на чл.415, ал.1 от КТ.
Жалбоподателят атакува наказателното постановление
като неправилно и незаконосъобразно, по подробно изложени в жалбата
съображения, поради което моли съдът да го отмени. В съдебно заседание се
представлява от процесуалния си представител –Н.А., който поддържа жалбата и прави
същото искане.
Въззиваемата страна, редовно призована, чрез
процесуалния си представител – Н.К.,
оспорва жалбата. Счита, че наказателното постановление е законосъобразно и
правилно, като моли съда да го потвърди. Излага съображения в съдебно заседание.
Съдът въз основа на събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в съвкупност и след като се запозна с доводите на
страните приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в преклузивния 7-дневен срок за
обжалване, изхожда от надлежна страна, поради което е допустима. Разгледана по
същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
На 20.07.2018г. от служители към Инспекция по труда
– гр.
Пловдив, сред които и свидетелят В.Б., на длъжност „******”, била извършена
проверка в обект – магазин за спално
бельо, находящ се в гр. Пловдив, ул. „Оборище” № 29, спопанисван от
жалбоподателя „Леда Петко Диневски” ЕООД. В хода на проверката в обекта с
призовка на основание чл.45, ал.1 от АПК с изх. № 1825321/ 20.07.2018г. били изискани документи, удостоверяващи
изпълнението на предписания, дадени в протокол от 19.04.2018г. От представените
с призовката документи на 10.08.2018г. в Дрекция „Инспекция по труда” гр.
Пловдив и от дадените на 16.08.2018г. писмени обяснения от управителя на „Леда Петко Диневски” ЕООД, било установено,
че в срок до 15.05.2018г., от страна на дружеството –жалбоподател, в качеството
си на работодател, не е изпълнило даденото задължително за изпълнение
предписание под №4 в протокол с изх. №
ПР1812276/19.04.2018г. , а именно – работодателят да изплати уговореното
трудово възнаграждение за извършената от страна на работника К. Д. Д. – К. работа
за месец декември 2016г., за месеците януари, февруари, март, април, май, юни,
юли, август, септември,октомври,ноември, декмври на 2017г. и за месеците януари
и февруари на 2018г., съгласно разпоредбата на чл.128, т.2 от Кодекса на труда.
За констатираното нарушение бил съставен АУАН №
16–002164 от 16.08.2018г., в който актосъставителят квалифицирал нарушението по
чл. 415, ал.1 от КТ.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено и атакуваното наказателно
постановление.
Описаната фактическа обстановка се установява по несъмнен
и категоричен начин от събраните по делото писмени доказателства и от гласните
доказателства – показанията на свидетеля В.П.Б. /актосъставител/. От
показанията на свидетеля Б. се установява, че на 20.07.2018г. извършила
проверка на процесния магазин за спално бельо, находящ се в гр. Пловдив, ул.
„Оборище” № 29, спопанисван от жалбоподателя „Леда Петко Диневски” ЕООД, като
поводът за това било да се провери, дали е изпълнено от страна дружеството -
жалбоподател предписание, дадено с лично съставения от нея протокол от
19.04.2018г. В тази връзка при проверката били изискани с призовка и
предоставени на 10.08.2018г. документи от управителя на дружеството, като от
последния на 16.08.2018г. били снети и писмени обяснения. От предоставените документи и снетите обяснения,
било установено констатираното нарушение за неизпълнение на конкретното
предписание, като единствено на 10.08.2018г. на работника било изплатено
трудово възнаграждение за месец февруари
2018г. Свидетелят пояснява,че в обясненията си управителят се оправдал с
изплащането на трудовите възнаграждения
в предишен предиод по време на работата на самия работник, но твърденията
му останали недоказани. Свидетелят сочи, че нарушението било установено с
последващата проверка от 10.08.2018г., поради което срокът по чл. 34 от ЗАНН за
съставяне на АУАН бил спазен. По отношение наведеното от жалбоподателя
възражение,че контролните органи нямат право да дават предписание, сочи, че в
противовес на това твърдение, на основание чл.404, ал.1, т.1 от КТ, могат да
дадат предписание за отстраняване на нарушение на трудовото законодателство,
каквото всъщност е било констатирано с неизплащане на трудово възнаграждение на
работник/служител. Предписанието под №4
от протокола не било обжалвано, въпреки посоченият в него срок за
обжалване. Що се отнасяло до заявената от жалбоподателя т.8 от същата цитирана разпоредба
по повод възражението, то същата хипотеза нямало отношение към настоящия спор,
доколкото засяга невписване на ведомости на вече изплатено възнаграждение.
Съдът
кредитира изцяло показанията на свидетеля като логични, вътрешно
непротиворечиви, обективни и съответни на останалите събрани по делото писмени
доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира следното от правна страна:
При съставяне на
акта за установяване на административно нарушение и издаването на атакуваното
наказателно постановление са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42
и чл.57 от ЗАНН.
Наказателното постановление е издадено от компетентен
орган в кръга на неговата компетентност, в предвидената от закона форма, при
спазване на материалноправните и процесуално правните разпоредби, съобразено е
с целта на закона.
Настоящият съдебен
състав счита, че по делото са налице категорични и безспорни доказателства,
относно факта, че е извършено нарушение по чл.415, ал.1 от КТ от страна на
„Леда Петко Диневски” ЕООД, поради което правилно е ангажирана административнонаказателната
му отговорност. С оглед на това, че не е изпълнено даденото задължително
предписание под № 4 от протокол за извършена проверка с изх. № ПР1812276 от
19.04.2018г., със срок за изпълнение до 15.05.2018г., съгласно изискванията на чл. 128, т.2 от КТ - работодателят в установените срокове да плаща уговореното
трудово възнаграждение за извършената работа, води до извода за извършване на
административното нарушение и от тук следва да бъде понесена и предвидената
административнонаказателна отговорност. Обстоятелството, видно от събраните по делото
гласни и писмени доказателства, че едва впоследсвие е изплатено, и то малка
част, от дължимото трудово възнаграждение за положен труд от работника К.Д.-К.,
представляващо частично изпълнение на предписанието, не освобождава по никакъв
начин от отговорност дружеството. Що се отнася до твърденията на жалбоподателя,
че дължимите трудовите възнаграждения били
изплатени в месеците, когато конкретния работник бил обекта на ул. „Оборище”
29, същите останаха недоказани.
По отношение на
наведеното от страна на жалбоподателя възражение, че субект на нарушението по
чл. 415, ал.1 от КТ може да бъде единствено физическо лице, то същото съдът
счита за неоснователно, тъй като в самата разпоредба законодателят е предвидил
за това нарушение, освен наказание глоба за физически лица, така и имуществена
санкция за юридически лица, носещи отговорност на основание чл.83 от ЗАНН,
какъвто е жалбоподателят. В случая в
съотвествие с последно цитираната разпоредба, от страна на жалбоподателя, като
работодател по смисъла на в §1, т.1 от допълнителните разпоредби на КТ, е
налице именно неизпълнение на задължение към държавата, в лицето на контролните
органи, даващи предписание за спазване
на трудовото законодателство. Затова е и
ирелеватно по предмета на спора, дали
впоследствие и по какъв ред ще уредят отношенията си работодателят и
конкретният работник.
Не се споделя и
твърдението, че в настоящия казус контролните органи нямат право да дадат
предписание, тъй като в чл.404, ал.1,
т.8 от КТ плащането на трудовото възнаграждение не било предвидено в тази
хипотеза. Действително визираната разпоредба не засяга конретния случай, но
изрично в т.1 на чл.404, ал.1 от КТ е
посочено, че контролните органи по преценка дават задължителни предписания на
работодателите, предприятията ползватели, органите по назначаването и
длъжностните лица за отстраняване на нарушенията на трудовото законодателство,
каквото всъщност е било установено, тъй като не са били изплатени трудови
възнаграждения на конкретния работник.
Ето защо съдът
намира направените възражения за неоснователни и следващи единствено защитната
линия на жалбоподателя да избегне отговорност по така повдигнатото му административно обвинение, за
да се предизвика отмяна на наказателното постановление на формално основание.
Предвид
гореизложеното, неоснователността на възраженията и безспорно установеното
нарушение по чл.415, ал.1 от КТ, съдът намира, че правилно е ангажирана
отговорността на дружеството. Описанието на нарушението е пълно, точно и
недвусмислено до степен, в която е
станало ясно за какво точно негово поведение е бил санкциониран работодателя. В
този смисъл по един недвусмислен начин е описано, че нарушението се изразява в
неизпъление предписание на контролен орган, а не за неплащане на трудово
възнаграждение.
Правилно и законосъобразно
административният орган е ангажирал отговорността на жалбоподателя на основание
чл.416, ал.5, вр. чл.415, ал.1 от КТ и е наложил имуществена санкция в размер
на 2000 лв. Съдът отчете отегчаващи обстоятества, обусловили неналагането от
наказаващия орган на минимално предвидения в закона размер на санкцията, като
взе предвид от една страна продължителния период, в който дружеството не
е изпълнило предписанието, дадено от контролните органи, от друга – прави
впечатлие,че месеци наред жалбоподателят не е изпълнявал основно негово
задължение по КТ, а именно като работодател да възнагради положения в негова
полза труд на работника. Ето защо съдът
намира, че наложената санкция е съобразена с предпоставките по чл.27, ал.1 - 3 ЗАНН и определеното наказание се явява адекватно на извършеното, на тежестта на нарушението, значимостта на
нарушените обществени отношения и е годно да реализира целите на наказанието,
посочени в чл.12 от ЗАНН.
В този смисъл
настоящият случай не може да бъде определен като маловажен по чл.28 от ЗАНН,
тъй като не разкрива обществена
опасност, по-ниска от типичната за този вид нарушения. Що се отнася до
частичното изпъление на предписанието, то същото е взето предвид при определяне
на санкция, ориентирана към минимума. Необходимо е да се отчетат и обществените
отношения, които са засегнати с установеното нарушение, а именно защита на едни
от най - важните конституционни права на гражданите - трудовите права. Няма основание да се
приложи и разпоредбата на чл.415в от КТ, доколкото нарушението не е отстранено и до
този момент.
При извършената служебна проверка съдът не
констатира допуснати в хода на административнонаказателното производство
съществени нарушения на процесуалните
правила, които да налагат отмяна на обжалваното наказателното постановление.
По изложените съображения, предвид липсата на
основания за отменяване или изменяване на наказателното постановление, и на
основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление
/НП/ № 16-002164 от 14.09.2018г. на Директор на Дирекция “Инспекция по труда”
гр. Пловдив, с което на „Леда Петко Диневски” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.Хасково,
ул. „Княз Борис I” № 31, ет.3, представлявано от П.З.Д. е наложено
административно наказание – имуществена
санкция в размер на 2 000 /две хиляди/ лева на основание чл.416, ал.5,
вр. чл.415, ал.1 от Кодекса на труда КТ/ за нарушение на чл.415, ал.1 от КТ.
Решението подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от
съобщаването му на страните пред
Административен съд- Пловдив.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно
с оригинала!
М.Г.