Р Е Ш Е Н И Е № 150
гр.
Русе , 31.05.2023г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Русе, 6ти състав, в публично съдебно заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в състав:
Съдия: ЕЛИЦА ДИМИТРОВА
при участието на секретаря Диана Михайлова, като разгледа докладваното
от съдията адм. дело № 206 по описа за 2023 год., за да се произнесе, взе
предвид:
Производството е по реда на чл. 145 и
сл. от АПК във вр. с чл. 40, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация.
Производството
по делото е образувано по жалба на В.М.И. *** срещу Решение №2 от 18.04.2023г.
на Административен ръководител – районен прокурор на Районна прокуратура- Русе,
с което е отказано предоставянето на достъп до исканата от жалбоподателя
информация по заявление за достъп за обществена информация с № 8759 от 21.03.2023г.по
описа на РРС,изпратено по компетентност на РРС и регистрирано под № 2/2023г. в
регистъра по ЗОДОИ в РРП,по което е образувана прокурорска преписка под №
1714/2023г., а именно конкретно издаване
на справка –опис на всички досъдебни производства, в които фигурира името му за
периода 2002-2023г. и имената на прокурора работил/ укривал я. Посочва се, че решението е нищожно, постановено
в нарушение на материалния закон. Прави се искане за отмяна на оспорения акт и
връщане на преписката на административния орган за произнасяне с указания за
предоставяне на достъп до исканата информация.
Ответникът – административен ръководител на
РРП– районен прокурор изразява становище за неоснователност на жалбата и
представя допълнителни доказателства към
представените в административната преписка.
Административният
съд, като прецени доказателствата по делото, доводите на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
С „искова
молба“ с вх.№ 8759/21.03.2023г. до РС Русе В.М.И. *** е поискал РП-Русе да бъде
осъдена / задължена/ да му издаде по реда на ЗДОИ „ справка –опис на всички
досъдебни производства,преписки,постановления, в които фигурира името му за
периода 2002-2023г. и имената на прокурора работил/ укривал я.“
Със
заповед № 3 /22.03.2023г. на зам.председател на РРС упоменатата „искова молба“
е приета като заявление по чл.28 вр.чл.32 от ЗДОИ и е препратена по
компетентност на РРП с писмо изх.№ 3022/23.03.2023г по изх.дневник на РРС,
съответно вх.№ 1714/ 27.03.23г. по описа на РРП. Изпратеното по компетентност
заявление на В.И. е регистрирано под № 2/ 2023г в регистъра по ЗДОИ в РП-Русе и
е образувана преписка под № 1714/2023г, А№ 59/2023г. по описа на Районна
прокуратура Русе и е разпределена на административния ръководител на РП-Русе
съобразно указанията на главния прокурор на РБ за работа по този вид преписки.
Последвало
е издаване на оспореното решение № 2/ 2023г.
на Административен ръководител – районен прокурор на Районна
прокуратура- Русе, с което е отказано предоставянето на достъп до исканата от
жалбоподателя информация по заявление за достъп за обществена информация с №
8759 от 21.03.2023г.по описа на РРС,изпратено по компетентност на РРС и
регистрирано под № 2/2023г. в регистъра по ЗОДОИ в РРП,по което е образувана
прокурорска преписка под № 1714/2023г.А-59/2023г.,с мотива, че исканата
информация , а именно конкретно издаване
на справка –опис на всички преписки и досъдебни производства, в които фигурира
името на В.И. за периода 2002-2023г. и имената на прокурора работил/ укривал я,
не попада в легалната дефиниция за обществена информация в чл.2 ал.1 ЗДОИ, тъй
като в заявлението се иска информация,лично отнасяща се до заявителя, и
отношението му с трети лица, като да всички подадени от него сигнали вече е бил
надлежно уведомяван по реда на НПК
В
срока и по реда на чл. 40, ал.1 ЗДОИ, вр. чл. 145, ал.1 от АПК заявителят
обжалва пред съда решението на административния ръководител на РП- Русе.
Ответната
страна е представила пълна справка за издадените постановления за отказ от
образуване на досъдебно производство, прекратени такива по сигнали от И. от
2002, значителна част унищожени поради изтичане на сроковете в Правилника за администрацията
на прокуратурата в РБ, а за тези по отношение на които срока не е изтекъл и
доказателства за уведомяването му.
Преценката
на установената фактическа обстановка, води до следните правни изводи: Жалбата
е процесуално допустима - подадена е от заявителя в административното
производство и срещу административен акт, който подлежи на съдебен контрол за
законосъобразност съгласно чл. 40, ал. 2 от ЗДОИ и в срока, посочен в него. Разгледана
по същество жалбата е неоснователна по следните съображения: Издаденото решение
с което е отказан достъп до обществена информация по заявлението на оспорващия,
проверено на основание чл. 168, ал. 1 от АПК и съобразно критериите по чл. 146
от АПК, съдът приема за законосъобразно. Заявителят като гражданин на Република
България /обстоятелство, което не е спорно/ е лице, което има право на достъп
до обществена информация /арг. чл. 4, ал. 1 от ЗДОИ/.
Същият
е сезирал чрез изпращане по компетентност на заявление-искане административния
ръководител на РП-Русе ,орган по чл.140 ЗСВ
и имащ качеството на задължен субект от категорията на визираните в
разпоредбата на чл. 3,ал.1 и ал. 2, т.1 ЗДОИ. Предвид Вътрешни правила за достъп до обществена информация в прокуратурата на РБ по ЗДОИ, които са общодостъпни и публикувани на
сайта на прокуратурата- глава трета, раздел първи и раздел четвърти: чл.9 ал.2
„ заявленията се адресират до Главния прокурор или до ръководителите на
териториалните прокуратури“ и чл.17 касаещи искания до ръководителите на
териториалните прокуратури,в случая до административния ръководител на РП-Русе,
постановеното решение е издадено от компетентен орган. В административното
производство не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила – изпълнена е процедурата, като
произнасянето по искането след изтичане на сроковете по раздел ІІ на глава ІІІ
на ЗДОИ, при положение ,че се обжалва изричен отказ не е съществено нарушение.
Законосъобразна е и формата на оспорения акт. По аргумент от чл. 34,
респективно чл. 38 от ЗДОИ, компетентният административен орган се произнася по
искане за достъп до обществена информация с акт в писмена форма - решение,
който следва да съдържа определени реквизити. Съгласно чл. 38 от ЗДОИ в
решението за отказ се сочат правното и фактическо основание за издаването му.
Решението в оспорената му част съдържа изложение на онези отрицателни
материалноправни предпоставки, които според преценката на органа са предвидени
в приложимата норма като пречки за предоставяне на достъп до обществена
информация и представляват фактически основания на издадения отказ, т. е.
оспореният акт е изричен отказ, а не мълчалив отказ.
Преценен по същество относно
приложението на материалния закон, оспореният акт не съдържа отказ да се
предостави исканата от заявителя обществена информация, тъй като поисканата
такава не е от категорията по чл 2 от ЗДОИ,които урежда обществените отношения,
свързани с правото на достъп до обществена информация. По смисъла на чл. 2, ал.
1 от ЗДОИ обществена информация е всяка информация, свързана с обществения
живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят
собствено мнение относно дейността на задължените по закон субекти. Понятието
"обществена информация" следва да бъде възприемано като сведение,
знание за някого или нещо, свързано с обществения живот в страната. Тази
обществена информация може да се съдържа в документи или други материални
носители, създавани, получавани или съхранявани от задължените по ЗДОИ субекти.
Всяко искане за достъп по ЗДОИ следва да съдържа описание на исканата
обществена информация, предвид чл. 25, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ. По реда на ЗДОИ
може да се иска достъп до информация в очертания по-горе смисъл, но не и само
достъп до документи като материализиран носител на информацията. Документите са
материални носители на информация, но ако същата не се претендира като описание
на сведение или знание за някого или нещо, а само като искане за предоставяне
на справка и то свързана със заведени негови сигнали, образувани въз основа на
тях преписки или производства,по които са постановени актове, с които е
запознат по реда на НПК, то такава информация не се дължи. Само ако молителят
посочи вида на исканата информация като я опише в смисъла, даден от законодателя, възниква задължение за
предоставянето. Заявленията за предоставяне на достъп до обществена информация
съгласно чл.28 от ЗДОИ, се разглеждат във възможно най-кратък срок, но не по-късно
от 14 дни след датата на регистриране и в този срок органите или изрично
определени от тях лица вземат решение за предоставяне или за отказ от
предоставяне на достъп до исканата обществена информация, за което се уведомява
писмено заявителят. Нормата на чл. 38 от ЗДОИ регламентира съдържанието на
решението за отказ, а чл.39 от същия закон дава указания, как да бъде съобщено
това решение на заявителя. Следователно, единствената призната възможност от
закона за процедиране на задължения субект по чл.3 от ЗДОИ, какъвто безспорно е
административен ръководител на РП-Русе , е да постанови решение за предоставяне
или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация, като
писмено уведоми заявителя за това свое решение. Съгласно чл.38 ЗДОИ в решението
за отказ за предоставяне на достъп до обществена информация се посочват
правното и фактическото основание за отказ по този закон, датата на приемане на
решението и редът за неговото обжалване. В процесния случай в препратеното
заявление от Вл.И. е направено конкретно искане за издаване на списък – опис на
преписки и производства,образувани по негови сигнали за определен период. За
всички водени по негови сигнали производства –преписки,проверки и
досъд.производства е бил надлежно уведомяван.Исканата информация му е била
предоставяна съгласно разпоредбите на чл.213 и сл от НПК и тази информация не е
обществена, а касае отношенията му с трети лица. Информацията по заявлението
според съда в настоящия му състав, не представлява обществена информация по
смисъла на дефиницията, дадена в чл. 2, ал. 1 ЗДОИ, доколкото не осъществява посочената
в правната норма цел – да даде възможност на заявителя да си състави собствено
мнение относно дейността на задължения субект по принцип. Изразеното в жалбата
и в самото искане касае лична неудовлетвореност от актове на прокурори, което
не попада в обхвата на обществена информация, още повече, че всяко
постановление на прокурор подлежи на контрол по реда на чл.201 НПК. Нещо повече
съдебната практика приема, че с разпоредбата на чл. 4, ал. 1 ЗДОИ е изключено приложението на този закон
за информация, за която в друг закон е предвиден специален ред за търсене,
получаване и разпространяване. Редът за предоставяне на информация събрана в
хода на наказателно производство и достъпът до документи и материали, които са
част от същото, независимо от етапа, в който то се намира, е регламентиран в
НПК. Исканата от жалбоподателя справка за всички негови сигнали от 2002 до
2023г. и информация за работилите по тях прокурори е била предоставяна
посредством постановените актове и тя не е информация,която следва да бъде
предоставена по реда на ЗДОИ.
Предвид гореизложеното
обжалвания административен акт е законосъобразен, а жалбата като неоснователна
следва да бъде отхвърлена
При така посоченото съдът намира, че така
подадената жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена, а по арг. от чл.
143, ал. 3 от АПК на жалбоподателя не се следват поисканите от него разноски. Искане
за разноски не е направено от страна на ответника, поради което такива не му се
дължат.
Водим от горното и на осн.
чл. 172, ал. 2 АПК вр. с чл. 40, ал. 1 ЗДОИ, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЯ
жалбата на В.М.И. с ЕГН ********** *** срещу Решение №2 от 18.04.2023г. на административен
ръководител – районен прокурор на Районна прокуратура Русе
Решението
не подлежи на обжалване на основание чл.40, ал.3 от ЗДОИ.
СЪДИЯ: