Решение по дело №6764/2020 на Районен съд - Пловдив

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е № 260317

                                           Гр. Пловдив, 01.03.2021г.

                                           В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски районен съд, IV н. с. в публично съдебно заседание на двадесет и втори януари две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                                                     

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАСКА АНАСТАСОВА

 

При участието на секретаря АНЕЛИЯ ДЕВЕДЖИЕВА, като разгледа докладваното от съдията АНД № 6764/2020г. по описа на ПРС, IV н. с., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 20-1030-002752/19.03.2020г. на Началник група към ОДМВР - Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ - Пловдив, с което на И.Н.Н., ЕГН ********** *** са наложени административни наказания – глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл.139 ал.1 т.1 от Закон за движение по пътищата /ЗДП/, на основание чл.179 ал.6 т.2 от ЗДП, и глоба в размер на 20 лв. за нарушение на чл.190 ал.3 от ЗДП, на основание чл.185 от ЗДП.

По съображения, изложени в жалбата и в допълнителна писмена защита, И.Н. моли съда да отмени атакуваното НП като незаконосъобразно. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят Н. се явява лично като поддръжа жалбата си.

Въззиваемата страна – ОДМВР Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ - Пловдив, редовно призована, не изпраща представител. В писмена молба-становище пледира съда да отхвърли жалбата като неоснователна и да потвърди обжалваното НП.

Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в преклузивния 7-дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е основателна.

От фактическа страна съдът установи следното:

На 26.02.2020г. около 00:40 ч. в с. Йоаким Груево, на ул. „5-та“ до № 39 И.Н. управлявал собствения си лек автомобил „Хонда Акорд” с рег. № ****. По същото време и място, служителите на Сектор „Пътна полиция“ – Пловдив - И.А.Д. и Р.В.Ж. изпълнявали служебните си задължения по контрол на водачите за спазване на правилата, разписани в ЗДП. Така те забялязали управлявания от жалбоподателя автомобил и своевременно подали сигнал на водача да спре. Жалбоподателят привел в покой управлявания от него автомобил, като актосъставителят Д. извършил проверка. В рамките на същата на проверяващите им се сторило, че управляваният от жалбоподателя автомобил бил по-шумен от нормалното, но не извършили съответно замерване с техническо средство, като приели, че МПС било технически неизправно с неуплатнена шумозаглушителна уредба, като също така констатирали, че жалбоподателят имал връчено НП-19-0327-000337, влязло в сила на 28.08.2019г., което не било платено до момента на проверката. Така за тези констатирани нарушения на жалбоподателя бил съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ с бл. № 324410/26.02.2020г., който му бил предявен. Жалбоподателят го подписал, като посочил, че ще изрази възраженията си в срок, като действително такива били депозирани в срока по чл.44 от ЗАНН, но били приети за неоснователни от административнонаказващия орган, който въз основа на така съставения АУАН издал атакуваното НП, в което било допълнено, че нарушението по пункт 1 от НП, изразяващо се в неизправно шумозаглушително устройство представлявало значителна неизправност на превозното средство.

Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на св. Р.В.Ж., разпитан в качеството на свидетел, както и от събраните по делото писмени доказателства, приложени към административнонаказателната преписка и представени в съдебно заседание.  

При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:

Относно нарушението по чл.139 ал.1 т.1 ЗДП предвиждащ, че движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат технически изправни не се спори, че към момента на съставяне на АУАН жалбоподателят е имал качеството на водач на МПС по смисъла на тълкуванието на §6 т.25 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДП. В случая не е спорно, че на процесната дата и място именно И.Н. е бил водач на л. а. „Хонда Акорд” с рег. № ****, както и че автомобилът му действително е имал техническа неизправност, а именно проблем със шумоизолационната връзка на системата за отработени газове, което се потвърждава и от самия жалбоподател. Разпоредбата на чл.10 от Правилник за приложение на Закона за движение по пътищата /ППЗДП/ урежда изчерпателно повредите и неизправностите, при наличието на които моторните превозни средства следва да се считат за технически неизправни, като сред изброените такива липсва формулировка, изразяваща се в „неизправно шумозаглушително устройство“ така, както е вписано в НП. Единствено в чл.10 т.10 б.“б“ от ППЗДП е посочено, че технически неизправно е МПС, чието ниво на шум на двигателя не съответства на предписаните нормативни стойности. По делото обаче не се установи от страна на административния орган да са извършвани замервания и проверка за съответствието на нивото на шума с допустимите стойности, за да се приеме, че е налице основание за налагане на административно наказание. От показанията на разпитания по делото свидетел се установява, че не е била извършена техническа проверка относно изправността на шумозаглушителната уредба и не е замервана силата на шума. Констатирано е било, че колата е била по-шумна, което само по себе си не може да обоснове твърдение за това дали е било налице съответствие на шума с допустимите стойности. Съгласно административнонаказателната разпоредба на чл.179 ал.6 от ЗДП санкциите, предвидени за водач, който управлява технически неизправно пътно превозно средство са диференцирани в три точки в зависимост от естеството на констатираните неизправности като са предвидени различни по тежест административни наказания за незначителни /т.1/, значителни /т.2/ или опасни неизправности /т.3/ - понятия, дефинитивно определени в §6 т.71, 72 и 73 от ДР на ЗДП. В случая не става ясно защо с НП е прието, че нарушението, изразяващо се в неизправно шумозаглушително устройство, представлява значителна неизправност, поради което и не може да се прецени налице ли е някоя от хипотезите на §6 т.72 от ДР на ЗДП, определящи кога неизправностите са значителни такива. Предвид изложеното НП се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено в този пункт.

Що се отнася до нарушението в пункт 2 от НП на жалбоподателя Н. е наложено наказание за това, че е управлявал МПС с наложено наказание глоба, подлежаща на изпълнение, която не е била заплатена в срока за доброволно заплащане и въз основа на това наказващият орган е приел, че е нарушил разпоредбата на чл.190 ал.3 от ЗДП. В тази връзка дори самият жалбоподател признава, че към момента на съставяне на АУАН сумата от 30 лв. по наложена му глоба с влязло в сила на 28.08.2019г. НП-19-0327-000337, не е била платена. Въпреки гореизложеното на основание приетите по делото доказателства съдът счита, че издаденото НП относно нарушението по чл.190 ал.3 от ЗДП също е незаконосъобразно. Това е така, тъй като тази разпоредба не съдържа изискване глобата да не е заплатена в срока за доброволно заплащане така, както е посочено в НП, защото поначало такъв срок се дава с покана /съобщение/ за доброволно изпълнение, което пък от своя страна предполага вече надлежно образувано изпълнително производство при ДСИ, ЧСИ, публичен изпълнител. Въз основа на всичко гореизложено се налага извод, че за водач, който управлява МПС без да е заплатил глоба, наложена му с влязъл в сила акт, може да се наложи единствено ПАМ по посочените по-горе разпоредби. Следователно, при съобразяване на изложеното по-горе, съдът счита че наложеното наказание глоба в размер на 20 лева е незаконосъобразно и подлежи на отмяна, тъй като се обосновава извод, че неоснователно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на водача досежно вмененото му нарушение по чл.190 ал.3 от ЗДП. В подкрепа на гореизложеното следва да се посочи и нормата на чл.186 ал.7 от ЗДП, която разписва принципното положение, че глобите по незаплатени доброволно фишове, следва да бъдат изпратени за събиране на публичен изпълнител. Т. е. налице е установен ред, по който административният орган следва да събере своето вземане и неговото бездействие да го стори не следва да води след себе си нови глоби за съответния водач.

Съобразно гореизложеното, атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно, следва да бъде отменено изцяло.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 ЗАНН съдът

 

                                                        Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-1030-002752/19.03.2020г. на Началник група към ОДМВР - Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ - Пловдив, с което на И.Н.Н., ЕГН ********** *** са наложени административни наказания – глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл.139 ал.1 т.1 от Закон за движение по пътищата /ЗДП/, на основание чл.179 ал.6 т.2 от ЗДП, и глоба в размер на 20 лв. за нарушение на чл.190 ал.3 от ЗДП, на основание чл.185 от ЗДП.

Решението подлежи на обжалване в 14–дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му пред Административен съд гр. Пловдив по реда на АПК.

                                                     

                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

Вярно с оригинала

А. Д.