№ 673
гр. София, 28.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Снежина Колева
Членове:Петър В.. Сантиров
Петя Попова
при участието на секретаря Ирина Ст. В.
като разгледа докладваното от Снежина Колева Въззивно наказателно дело
от частен характер № 20211100605079 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С присъда от 07.06.2021 г., постановена по н.ч.х.д. № 5874/2019 г. по описа на
Софийски районен съд, Наказателно отделение, 18-ти състав, подсъдимият О. С. П. е
признат за невинен в това на 18.01.2019 г. и 19.01.2019 г. в гр. София, при условията на
продължавано престъпление с две отделни деяния, осъществяващи състав на едно и също
престъпление, извършени през непродължителен период от време, при една и съща
обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и
субективна страна продължение на предшестващите, да е казал нещо унизително за честта и
достойнството на Т. И. В., като обидата е нанесена публично, а именно:
1. На 18.01.2019 г. в гр. София публично да е казал нещо унизително за честта и
достойнството на Т. И. В., като отправил по неин адрес думите: „боклук долен“, „селянко“ и
„селянко долна“;
2. На 19.01.2019 г. в гр. София публично да е казал нещо унизително за честта и
достойнството на Т. И. В., като отправил по неин адрес думите: „курво мръсна“, поради
което и на основание чл. 304 от НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение за
извършено престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. чл. 146, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
С присъдата подс. О. П. е признат за невинен и в това на 18.01.2019 г. и 19.01.2019
г. в гр. София, при условията на продължавано престъпление с две отделни деяния,
осъществяващи състав на едно и също престъпление, извършени през непродължителен
период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което
последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите,
да се е заканил на Т. И. В., че ще повреди противозаконно чужда движима вещ – че ще бъде
ударен автомобилът й, поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдан по
повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 144, ал. 1, вр. чл. 216, вр. чл.
26, ал. 1 от НК.
1
С присъдата подс. О. П. е признат за невинен и в това на 19.01.2019 г. в гр. София
публично да е разгласил позорно обстоятелство за Т. И. В. в нейно присъствие, като я
нарекъл „лъжкиня“, поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдан по
повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1, вр.
чл. 147, ал. 1 от НК.
С присъдата е отхвърлен като неоснователен предявеният на основание чл. 45 от
ЗЗД срещу подс. О. П. граждански иск за сумата от 5000,00 (пет хиляди) лева – обезщетение
за претърпени от твърдените с тъжбата деяния неимуществени вреди – психически и
физически страдания, ведно с обезщетение за забава на основание чл. 86 от ЗЗД в размер на
законната лихва от датата на предявяване на иска.
На основание чл. 190, ал. 1 от НПК е постановено направените по делото разноски
да останат за сметка на частната тъжителка Т. В..
Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от частната
тъжителка Т. В. чрез повереника й, с която се прави оплакване, че атакуваният акт е
неправилен. Прави се искане присъдата да бъде отменена и подсъдимият да бъде осъден по
повдигнатите обвинения, като му бъде наложено справедливо наказание.
В закрито съдебно заседание въззивният съдебен състав по реда на чл. 327 от НПК е
преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага събирането на
допълнителни доказателства.
В открито съдебно заседание частната тъжителка Т. В. и повереника й – адв. М. Я.,
редовно уведомени, не се явяват.
В хода на съдебните прения защитникът на подс. О. П. счита първоинстанционната
присъда за правилна. Излага доводи, че от представените по делото доказателства
несъмнено се изяснява, че подсъдимият не е извършил твърдените в тъжбата деяния.
Изтъква, че от показанията на св. А.Ш. се опровергават категорично твърденията на
частната тъжителка, касаещи извършването на съответните деяния. Прави искане за
потвърждаване на обжалваната присъда като законосъобразна и обоснована, както и да
бъдат присъдени разноските за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция,
направени от подсъдимия.
В своя защита подс. О. П. поддържа казаното от защитника си, а в последната си
дума моли да бъде признат за невинен, като бъде потвърдена първоинстанционната присъда.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, XVII-ти въззивен състав, като обсъди доводите
във въззивната жалба, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните, взе
предвид разпоредбите на закона и извърши цялостна проверка на атакувания съдебен
акт, намери за установено следното.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от надлежно легитимирана страна,
срещу съдебен акт, който подлежи на въззивен съдебен контрол, поради което е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Подсъдимият О. С. П. е роден на ****1 г. в гр. София, българин, български
гражданин, със средно образование, женен, неосъждан.
През януари 2019 г. подс. О. П. и ЧТ Т. В. живеели в една и съща сграда, находяща
се в гр. София, кв. „Бояна“, ул. ****, вход „Б“. На 18.01.2019 г. подс. О. П. искал да излезе с
автомобила си от гаража, в който го държал, но автомобилът на ЧТ В. бил паркиран
непосредствено пред гаража и възпрепятствал възможността му да извърши маневри, с
които да излезе от паркинга. С оглед на това подс. П. се обадил по телефона на ЧТ В. и я
помолил да премести автомобила си, тъй като му пречел да излезе от гаража. ЧТ В. излязла
и в този момент срещнала св. А.Ш. – техен съсед, който лично възприел цялата последваща
ситуация. Подс. П. опитал да направи маневри, с които да излезе от гаража си, но не успял.
Въпреки това ЧТ В. отказала да премести автомобила си и отказала на предложението на св.
Ш. той да премести автомобила й. Подсъдимият продължил да прави опити да излезе, но
2
при една от маневрите автомобилът му леко докоснал предната броня на автомобила на
тъжителката. Последната се ядосала и между нея и подсъдимия започнал вербален
конфликт. След това тъжителката подала сигнал на спешен телефон 112, че подсъдимият е
ударил автомобила й. На място се отзовали полицейски служители, които констатирали
липса на щети и по двата автомобила и съставили на подсъдимия и тъжителката протоколи
за предупреждение да не се саморазправят и да спазват законите в Република България.
Няма данни на 18.01.19 и на 19.01.2019г. подсъдимият да е изрекъл към
тъжителката визираните в тъжбата изрази, нито да е отправял закана, че ще удари колата й
.
Описаната по-горе фактическа обстановка се установява от събраните от
първоинстанционния съд доказателства и доказателствени средства, както следва: гласните
доказателствени средства чрез обясненията на подсъдимия О. С. П. (л. 37-40, 77, 87-88, 98
от съд. д.) и показанията на свидетелите Атанас Г. Ш. (л. 56-57 от съд. д.), Р.И.Р. (л. 86-87 от
съд. д.) и Т. И. В. (л. 96-97 от съд. д.) и писмените доказателства: писмо от 09.06.2020 г. от
Софийска районна прокуратура (л. 22 от съд. д.), писмо от 05.06.2020 г. от Районен център
112 – София, Дирекция „Национална система 112“ към МВР (л. 47 от съд. д.), писмо от
22.06.2020 г. от Районен център 112 – София, Дирекция „Национална система 112“ към МВР
с приложен оптичен носител с надпис „18.01.19 г.“ и електронни карти на инцидента (л. 49-
54 от съд. д.), писмо от 06.10.2020 г. от Отдел „Пътна полиция“ към СДВР – МВР с
приложена справка (л. 66-67 от съд. д.), писмо от 01.10.2020 г. от Териториална дирекция на
НАП София (л. 68 от съд. д.), писмо от 12.10.2020 г. от Служба по вписванията към Агенция
по вписванията с приложена справка (л. 69-71 от съд. д.), справка за съдимост на подс. О. П.
(л. 73-74, 84-85, 94-95 от съд. д.), писмо от 26.11.2020 г. от Дирекция „Информационни
системи за дългосрочни и краткосрочни плащания“ към НОИ (л. 75 от съд. д.), писмо от
30.12.2020 г. от Директор на Дирекция „Електронно правосъдие и регистри“ към МП (л. 81
от съд. д.), писмо от 11.03.2021 г. от Директор на Дирекция „Електронно правосъдие и
регистри“ към МП (л. 92 от съд. д.) и писмо от 01.07.2020 г. от СРП с приложени заверени
копия по пр. пр. № 10049/2019 г. по описа на СРП (гръб дело).
Въззивният съд извърши проверка на доказателствената дейност на първостепенния
съд и не констатира наличие на процесуални нарушения в тази насока, тъй като
доказателствата не са тълкувани превратно, нито е допуснато необоснованото им
надценяване или неглижиране, поради което доводите в жалбата на ЧТ Т. В. въззивната
инстанция намира за неоснователни.
Първоинстанционният съд правилно е поставил в основата на фактическите си
изводи обясненията на подс. О. П. и показанията на св. А.Ш., като ги е оценявал както
самостоятелно, така и в съвкупност .
СРС е анализирал обясненията на подсъдимия, съобразявайки тяхната двойствената
природа като средство за защита, но и като важно гласно доказателствено средство, и е
достигнал до обоснован извод, че същите кореспондират с показанията на св. Ш., който е
пряк очевидец на стеклите се на 18.01.2019 г. събития, имал е възможност непосредствено
да проследи поведението на подсъдимото лице и частната тъжителка.
По делото не са налице доказателства, които да поставят под съмнение
обективността или безпристрастността на св. Ш., като възраженията във въззивната жалба в
това отношение са декларативни.
И първоинстанционният съд е обърнал внимание на съобщеното от св. Ш.
обстоятелство, че ЧТ В. се е опитвала да го манипулира с цел да отмъсти на подсъдимия,
но свидетелят Ш. отказал и блокирал опитите на страната, вкл. и телефона й. Така
заявените от този свидетел обстоятелства очертават и личното му осъзнато поведение, в
което не се наблюдава пристрастност, а показанията му за събитията се възприемат от
настоящия състав като правдиви.
Твърденията на подс. П., че на 18.01.2019 г. не е изричал инкриминираните в
частната тъжба изрази, въззивният съд намира за достоверни и логични, предвид, че същите
3
съответстват на показанията на св. Ш.. В разпита си последният посочва, че причина за
възникване на конфликта между двамата е отказът на тъжителката да премести автомобила
си, който пречел на подсъдимия да излезе от гаража, съответно подсъдимият опитал да
направи маневри да излезе, но не успял, и много леко докоснал бронята на автомобила й, но
нямало видими щети между двете превозни средства, вследствие на което са възникнали
пререкания между двамата, но св. Ш. е категоричен, че не е имало физическа или вербална
агресия между тях. В този смисъл са изложени и основанията на първата инстанция поради
които коментираните доказателства са тези, послужили за формиране на фактическите
изводи.
На следващо място въззивният съд анализира показанията на другите двама
разпитани по делото свидетели – Р.Р. и Т. В., и подобно на СРС, достигна до извод, че
същите единствено пресъздават оплаквания от страна на ЧТ В. от твърдяно от нея
поведение на подс. П.. Посочените свидетели не са възприели лично подобно поведение от
страна на подсъдимото лице, с оглед на което същите не възпроизвеждат техни лични
възприятия относно факти и обстоятелства, релевантни за предмета на доказване по
конкретното дело.
От приобщените материали по пр. пр. № 10049/2019 г. по описа на СРП и
прослушаните в хода на първоинстанционното съдебно следствие телефонни обаждания на
тъжителката към спешен тел. 112 се установява, че на 18.01.2019 г. е подала сигнал до
органите на реда, че подсъдимият е ударил автомобила й, както и че е била блъскана и
обиждана от него, но последните твърдения, инкорпорирани след това и в тъжбата, остават
изолирани от събрания по делото доказателствен материал.
На тази база СРС е достигнал да обоснован извод, че твърдените в тъжбата деяния
не са извършени .
В обобщение въззивната инстанция намира, че фактическата обстановка е изведена
от районния съд при стриктно съблюдаване на процесуалните правила и не е допуснато
превратното тълкуване на доказателствата, вътрешното убеждение на първостепенния съд
по фактите е правилно формирано и няма основание да бъде променяно или замествано.
Въз основа на направения доказателствен анализ и установената чрез него
фактическа обстановка, настоящата инстанция споделя и правните изводи на
първоинстанционния съд, че подс. О. П. не е извършил престъпленията, за които му е
повдигнато обвинение.
При отсъствие на извършени деяния, така както се поддържат от частното
обвинение –подсъдимият да е изрекъл на 18.01.2019 г. и 19.01.2019 г. следните обиди към
тъжителката: „боклук долен“, „селянко“, „селянко долна“ и „курво мръсна“, на 18.01.2019
г. и 19.01.2019 г. да е отправял към тъжителката заплахи, че ще бъде ударен автомобилът й,
както и на 19.01.2019 г. да е нарекъл тъжителката „лъжкиня“, правилни са изводите на
първостепенния съд, че подсъдимият следва да бъде признат за невиновен и оправдан по
обвиненията, предявени от ЧТ Т. В. за престъпния по чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. чл. 146, ал. 1,
вр. чл. 26, ал. 1 от НК, по чл. 144, ал. 1, вр. чл. 216, вр. чл. 26, ал. 1 от НК и по чл. 148, ал. 2,
вр. ал. 1, т. 1, вр. чл. 147, ал. 1 от НК.
Въз основа на изтъкнатите съображения СРС законосъобразно и обосновано на
основание чл. 304 от НПК е признал подс. О. П. за невинен и го е оправдал по повдигнатото
му обвинение.
Настоящата инстанция споделя и съображенията на първоинстанционния съд за
липсата на основания за ангажиране гражданската отговорност на подс. О. П. за нанесени
неимуществени вреди. Фактическият състав на гражданската отговорност по чл. 45 от ЗЗД
включва освен противоправно деяние, реално настъпили и претърпени вреди, причинно-
следствена връзка между двете и вина, но и установяване на лицето, което е причинило
съответните вреди. При отсъствие на деликтно поведение в лицето на подс. П. не може да
се ангажира и неговата гражданска отговорност, поради което правилно гражданският иск за
сумата от 5000,00 (пет хиляди) лева, представляваща обезщетение за причинени
4
неимуществени вреди от извършване на инкриминираните с тъжбата деяния, ведно със
законната лихва от датата на увреждането, е отхвърлен изцяло като неоснователен.
СРС правилно предвид изхода на делото е възложил разноските в тежест на ЧТ Т. В.
на основание чл. 190, ал. 1 от НПК. ЧТ В. следва да бъде осъдена да заплати на подс. О. П. и
направените от него разноски за заплащане на възнаграждение за защитник във въззивното
производство. Тези разходи, видно от представените в хода на производството пред СГС
доказателства, възлизат на 500,00 (петстотин) лева.
С оглед констатация, че ЧТ В. не е внесла дължимата ДТ за въззивното
производство в размер на 6 лева, дължима съгл. т. 12 вр. т.9 от Тарифа № 1 към ЗМДТ,
същата следва да бъде осъдена да я заплати по сметка на СГС.
При осъществената в цялост служебна проверка на обжалваната присъда,
въззивният съд, противно на доводите във въззивната жалба, не констатира неправилност на
същата, които да налагат нейната отмяна или изменение, поради което следва да бъде
потвърдена.
Така мотивиран и на основание чл. 334, т. 6, вр. чл. 338 от НПК, Софийски градски
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 07.06.2021 г., постановена по н.ч.х.д. № 5874/2019 г.
по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 18-ти състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 190, ал. 1 от НПК частната тъжителка Т. И. В. ДА
ЗАПЛАТИ на подсъдимия О. С. П. сумата от 500,00 (петстотин) лева, представляваща
разноски за адвокатска защита пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА Т. И. В. ДА ЗАПЛАТИ на СГС ДТ в размер на 6 лева, както и ДТ при
служебно издаване на изпълнителен лист.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5