Р Е Ш Е Н И Е
№ 5618
гр. Варна, 11.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XLI – ви състав, в публично заседание проведено
на единадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: С.Т.
при секретаря Х.И., като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 121 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба от „Е.П.“ АД, с ЕИК *** и седалище и
адрес на управление ***, представлявано от членовете на управителния съвет П.С.С.
и Б.Д.П., чрез пълномощника им юрк. Н.И. срещу С.Р.Н., с ЕГН ********** и Т.Р.Н.,
с ЕГН ********** ***, в качеството им на наследници по закон на Р.Т.Н., с ЕГН **********,
починал на ***г., с която са предявени субективно и обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД
и чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за приемане за установено в отношенията
между страните, че всеки от ответниците дължи на ищцовото дружество по ½
от следните суми, за които срещу наследодателя им Р.Т.Н., починал на ***г. е
издадена Заповед № 7555/05.10.2018г. за изпълнение на парично задължение по
ч.гр.д. № 15046/2018г. по описа на ВРС:
сумата
1 111.37 лв. /хиляда сто и единадесет лева и тридесет и седем стотинки/,
представляваща главница за незаплатена цена на ел. енергия по фактури, издадени
за периода 20.03.2018 г. – 20.08.2018 г., за обект с абонатен № ***, кл. № ***,
находящ се в гр. ***, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване
на заявлението в съда – 03.10.2018 г. до окончателното й изплащане, както и
сумата
36.27 лв. /тридесет и шест лева и двадесет и седем стотинка/, представляваща
мораторна лихва върху главницата от деня, следващ падежа на всяка фактура,
първата с падеж 10.04.2018 г. до 20.09.2018 г.
Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба:
Р.Т.Н. бил клиент на ищцовото дружество за доставяна от него ел. енергия в обект находящ се в гр.***, отчитана по клиентски номер *** и абонатен номер ***. В периода от 04.02.2018г. до 03.08.2018г. в посочения обект на потребление била доставена ел. енергия и предоставен услуга по възстановяване на ел. захранване в имота на обща стойност 1111.37 лева, за което ищцовото дружество издало фактури на посочената стойност, които не били заплатени от потребителя в срок. Тъй като задълженията не били заплатени в срок, то абоната дължал и обезщетение за забава за периода от падежа на всяка от фактурите до 20.09.2018г. в общ размер на 36.27 лева.
На 03.10.2018г. ищцовото дружество подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за процесните вземания, по което било образувано ч.гр.д. № 15046/2018г. по описа на ВРС и издадена заповед за изпълнение срещу ответницата. Заповедта за изпълнение била връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК и на заявителя били дадени указания да предяви иск за установяване дължимостта на вземанията по издадената в негова полза заповед за изпълнение, ответника подал възражение в срока по чл.414, ал.2 ГПК, което породило правен интерес за ищеца от предявяване на настоящите искове.
След предявяване на установителните искове е настъпила смъртта на ответника Р.Т.Н., като по реда на 230, ал.2 ГПК като ответници са конституирани неговите наследници С.Р.Н. и Т.Р.Н., като с уточняваща/допълваща молба от 14.05.2019г. ищецът изрично е посочил каква част от вземанията претендира да е дължима от всеки от ответниците.
Моли за уважаване на предявените искове, прави искания по доказателствата и претендира присъждане на направените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от от ответниците, с който оспорват предявените искове като допустими, но неоснователни.
Ответниците оспорват техния наследодател да е бил в облигационни отношения с ищцовото дружество за доставка на ел. енергия в обекта описан в исковата молба, като по делото липсвали доказателства за това.
На следващо място се оспорва ищцовото дружество да е доставило на посочения адрес на потребление ел. енергията описана в процесните фактури.
Фактурите от 16.05.2018г. и 09.07.2018г. били за такса за възстановяване, което означавало, че на 16.05.2018г. ищцовото дружество е поискало прекъсване на електроподаването в процесния имот и след тази дата нямало как да се потребява ел. енергия в имота. В условията на евентуалност се поддържа, че след 16.05.2018. ищцовото дружество незаконосъобразно е начислило процесните суми, без ел. енергия на посочената в исковата молба стойност реално да е доставена до имота и отчетена от електромера.
Ответниците поддържат, че ищцовото дружество няма правомощия да извършва действия по електропреносната мрежа, при което не му се следва такса възстановяване на снабдяването. Клауза в общите условия позволяваща на предприятието да изисква предварително заплащане на суми за възстановяване на снабдяването и да определя едностранно техния размер се явявала неравноправна, а доколкото не била уговорена индивидуално била и нищожна.
Ответниците молят за отхвърляне на предявените искове и присъждане на направените по делото разноски..
В открито съдебно заседание страните, чрез проц. представители подръжат изложеното в исковата молба и отговора по нея и претендират присъждане на направените по делото разноски.
СЪДЪТ,
преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК
и чл. 235, ал.
2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна и формулира следните изводи от правна страна:
Производството е
образувано по предявен установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК,
като от ч.гр.д.№ 15046/2018г. по описа на ВРС се установяват предпоставките за
допустимост на исковите претенции. В полза на ищеца е издадена Заповед № 7555/05.10.2018г.
за процесните вземания срещу длъжника Р.Т.Н.. В т.9в от заявлението, по което е
образувано заповедното производство изрично е посочено, че се претендират
вземания за консумирана и незаплатена електрическа енергия, такси възстановяване
и лихва просрочие. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на
чл.47, ал.5 ГПК, на заявителя са дадени указания за предявяване на иск за
установяване дължимостта на вземанията и исковата молба е подадена в
законоустановения едномесечен срок.
Ответникът е
починал след предявяване на установителните искове и с Определение от
23.05.2019г. е възобновено производството по делото и като ответници на мястото
на починалия Р.Т.Н. са конституирани децата му С.Р.Н. и Т.Р.Н. /л.88/.
С оглед изложените от страните фактически твърдения доказателствената тежест по делото бе разпределена между тях, като в тежест на ищцовото дружество бе да докаже доставянето на ел.енергия и предоставена услуга по възстановяване на захранването на стойност 1111.37 лв. в обект с абонатен № ***, с клиентски № ***, за обект находящ се в гр.*** наследодателя на ответниците да е бил ползвател/собственик на посочения обект на потребление в процесния период; както и изпадането на потребителя в забава по отношение дължимите за процесния период плащания за консумирана от него ел. енергия и размера на дължимото обезщетение за забава.
Със заявление от ***г. Р.Т.Н. е поискал от ищцовото дружество да бъде снабден с електрическа енергия процесния имот, като към заявлението е представено и копие от нотариален акт, с който той се е легитимирал пред дружеството като собственик на имота /л.69-72/.
На ***г. между „Е.М.“ АД и Р.Т.Н. е сключен договор за достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на „Е.М.“ АД за процесния имот /л.73-74/.
От издадено от Община *** удостоверение за наследници се установява, че Р.Т.Н. е починал на 23.02.2019г., като е оставил за свои наследници по закон С.Р.Н. – дъщеря и Т.Р.Н. – син /л.56/.
Тъй като и двамата ответници са деца на Р.Т.Н., то всеки от тях придобива по ½ от правата и задълженията включени в наследството му съгласно чл.5, ал.1 от Закона за наследството.
По
искане на ищеца по делото е допусната съдебно-техническа експертиза, от която
се установява, че количеството ел. енергия начислено в издадените от ищцовото
дружество за процесния период може реално да бъде доставено и потребено от
абоната, с оглед пропускателната способност на комутационните проводници в
таблото и тази на присъединителното съоръжение – електромер. Начислените
количества ел. енергия, отразени във фактурите са само и единствено от редовно
снети показания на електромера и не е извършвана корекционна процедура.
Количествата ел. енергия отразени във фактурите са правилно и аритметично точно
изчислени, съобразно утвърдените от КЕВР цени на ел. енергията за съответния
период. Електромерът, с който е отчетно количеството потребена ел. енергия е
произведен през 2015г. и същата година е минал задължителна метрологична
проверка в БИМ. Към датата на процесния период уредът е бил в метрологична годност,
която изтичала през 2021г. В обекта на потребление два пъти е прекъсвано
захранването с ел. енергия на 16.05.2018г. и 09.07.2018г., поради незаплащане
на стари задължения към ищцовото дружество. На ***г. било прекъснато
захранването, а след това имало показания по електромера, което означавало, че
абоната се е самовключил към мрежата. Прекъсването на ел.захранването ставало
от електрическото табло. В зависимост от способа, по който е прекъснато
захранването, можело възстановяването на захранването да се извърши с или без да се отваря електромера, съответно
с или без да е необходимо възстановяването да се извърши от квалифициран човек.
Съдът
кредитира заключението на вещото лице като мотивирано, обективно и компетентно
дадено и неоспорено от страните по делото /л.85-88/.
С
оглед разпределената доказателствена тежест и ангажираните по делото
доказателства съдът намира за доказани при условията на пълно и главно
доказване твърденията в исковата молба, че е доставена ел. енергия на стойност 1073.37
лева в процесния период /две от издадените фактури от ищцовото дружество са за
възстановяване на ел. енергия в обекта на потребление/, както и
ползвател/собственик на посочения обект на потребление да е бил наследодателят
на ответниците. В тази част исковата претенция се явява основателна и следва да
бъде уважена. По отношение на същите
вземания наследодателя на ответниците е изпаднал в забава с настъпване падежа
на задълженията и дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за
претендирания период от падежа на всяко конкретно задължение до 20.09.2018г. Общия размер на дължимото обезщетение за
забава за посочения период върху неплатените задължения за доставена ел.
енергия е в размер на 36.27 лева, поради което исковата претенция за тази сума
се явява доказана по основание и размер и следва да бъде уважена изцяло.
Неоснователни
и недоказани се явяват исковите претенции срещу ответниците за установяване
дължимостта на суми за такса възстановяване на ел. захранването в имота. Сумите
са описани в заявлението за издаване на заповед за изпълнение като такси
възстановяване, но от събраните в настоящето производство доказателства се
установява, че ел. захранването в процесния период на два пъти е прекъсвано и
липсват данни за възстановяването му по нареждане от ищцовото дружество. В този
смисъл не са предоставени услугите, за които се претендира заплащане на сумите
в общ размер на 38 лева и исковата претенция в тази ѝ част се явява
недоказана и следва да бъде отхвърлена само на това основание и без да се
изследва възможността за предварително начисляване на такива такси за сметка на
потребителя и въвеждането на заплащането им като условие за възстановяване на
захранването в имота.
С
оглед изхода от спора всяка от страните има право на разноски. Направените от
ищеца разноски са в общ размер на 300 лева в исковото производство и 75 лева в
заповедното. Ответниците са сторили разноски в общ размер на 400 лева, които
следва да се приемат за направени по равно – по двеста за лева за всеки от
ответниците. Съразмерно на уважената част от исковете в полза на ищеца следва
да се присъдят разноски в размер на 290.06 лева в исковото производство и в
размер на 72.52 лева в заповедното, като разноски в посочените размери следва
да се възложат в тежест на ответниците, разделно при равни части за всеки от
тях. В полза на всеки от ответниците следва да бъдат присъдени разноски в
размер на 3.31 лева, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че С.Р.Н., с ЕГН ********** и адрес ***, в качеството ѝ на наследник по закон на Р.Т.Н., с ЕГН **********, починал на 23.02.2019г. ДЪЛЖИ на „Е.П.“ АД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление *** следните суми, за които срещу наследодателя Р.Т.Н., починал на 23.02.2019г. е издадена Заповед № 7555/05.10.2018г. за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 15046/2018г. по описа на ВРС:
сумата 554.82 лв. /петстотин петдесет и четири лева и осемдесет и два лева/, представляваща ½ от сума в размер на 1109.64 лв. - главница за незаплатена цена на ел. енергия по фактури, издадени за периода 20.03.2018 г. – 20.08.2018 г., за обект с абонатен № ***, кл. № ***, находящ се в гр. ***, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 03.10.2018 г. до окончателното й изплащане, както и
сумата 18.14 лв. /осемнадесет лева и четиринадесет стотинки/, представляваща ½ от сума в размер на 36.27 лв. - мораторна лихва върху главницата от деня, следващ падежа на всяка фактура, първата с падеж 10.04.2018 г. до 20.09.2018 г., КАТО ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за установяване дължимостта на вземане в размер на 19 /деветнадесет/ лева, представляващо ½ от сума в размер на 38 лева – такса за възстановяване на ел. захранването в имота.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Т.Р.Н., с ЕГН ********** и адрес ***, в качеството му на наследник по закон на Р.Т.Н., с ЕГН **********, починал на 23.02.2019г. ДЪЛЖИ на „Е.П.“ АД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление *** следните суми, за които срещу наследодателя Р.Т.Н., починал на 23.02.2019г. е издадена Заповед № 7555/05.10.2018г. за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 15046/2018г. по описа на ВРС:
сумата 554.82 лв. /петстотин петдесет и четири лева и осемдесет и два лева/, представляваща ½ от сума в размер на 1109.64 лв. - главница за незаплатена цена на ел. енергия по фактури, издадени за периода 20.03.2018 г. – 20.08.2018 г., за обект с абонатен № ***, кл. № ***, находящ се в гр. ***, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 03.10.2018 г. до окончателното й изплащане, както и
сумата 18.14 лв. /осемнадесет лева и четиринадесет стотинки/, представляваща ½ от сума в размер на 36.27 лв. - мораторна лихва върху главницата от деня, следващ падежа на всяка фактура, първата с падеж 10.04.2018 г. до 20.09.2018 г., КАТО ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за установяване дължимостта на вземане в размер на 19 /деветнадесет/ лева, представляващо ½ от сума в размер на 38 лева – такса за възстановяване на ел. захранването в имота.
ОСЪЖДА С.Р.Н., с ЕГН ********** и адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „Е.П.“ АД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление *** сумата от 145.03 лв. /сто четиридесет и пет лева и три стотинки/, представляваща сторени в исковото производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Т.Р.Н., с ЕГН ********** и адрес
*** ДА ЗАПЛАТИ на „Е.П.“ АД, с ЕИК ***
и седалище и адрес на управление ***
сумата от 145.03 лв. /сто четиридесет и
пет лева и три стотинки/, представляваща сторени в исковото производство
съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА С.Р.Н., с ЕГН ********** и адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „Е.П.“ АД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление *** сумата от 36.26 лв. /тридесет и шест лева и двадесет и шест стотинки/, представляваща сторени в заповедното производство по ч.гр.д. № 15046/2018г. по описа на ВРС, съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Т.Р.Н., с ЕГН ********** и адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „Е.П.“ АД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление *** сумата от 36.26 лв. /тридесет и шест лева и двадесет и шест стотинки/, представляваща сторени в заповедното производство по ч.гр.д. № 15046/2018г. по описа на ВРС, съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „Е.П.“ АД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на С.Р.Н., с ЕГН ********** и адрес *** сумата от 3.31 лв. /три лева и тридесет и една стотинки/, представляваща направени по делото разноски съответно на отхвърлената част от иска, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА „Е.П.“ АД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на С.Р.Н., с ЕГН ********** и адрес *** сумата от 3.31 лв. /три лева и тридесет и една стотинки/, представляваща направени по делото разноски съответно на отхвърлената част от иска, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.
Препис
от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: