№ 333
гр. Шумен, 03.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, VIII-И СЪСТАВ ( Н ), в публично
заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Валентина Люб. Тонева
при участието на секретаря Й.Р.К.
като разгледа докладваното от Валентина Люб. Тонева Административно
наказателно дело № 20233630201277 по описа за 2023 година
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 23-0869-000771/26.04.2023г. на Началник
сектор в ОДМВР – Шумен, сектор ПП Шумен, с което на основание чл.175, ал.3, пр.2 от
ЗДвП, на К. Д. К., ЕГН ********** са наложени административно наказание „глоба“ в
размер на 200 /двеста/ лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за 6 месеца, за
нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят моли наказателното постановление да бъде отменено като
незаконосъобразно. Редовно призован явява се лично и с представител адв. Н. при ШАК .
Процесуалният представител на ОД на МВР - Шумен - административно-наказващ
орган, призован съгласно императивната разпоредба на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН, оспорва
жалбата и моли съда да я отхвърли като неоснователна.
Жалбата е подадена в срок от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл. 84 от
ЗАНН, във вр. чл. 320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана
по същество, жалба се явява основателна.
ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на
закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Обжалваното наказателно постановление е издадено въз основа на Акт серия GA
№ 841843 от 07.03.2023г. за установяване на административно нарушение, от който е видно,
че на същата дата, около 17,20 часа, в гр. Шумен, бул.“Славянски“, до № 5 в посока
пл.България , жалбоподателят управлява собствения си л. а. Пежо 308, рег.№ Н 7127 КА
като при спиране и проверка било констатирано, че водачът управлява МПС, без предна
регистрационна табела на автомобила / същата липсва /. Иззет е КТ № **********.
Обстоятелството, че при спирането на МПС за проверка от органите на реда ППС
не е имало предна регистрационна табела, не се отрича и от жалбоподателя.
Горните обстоятелства се установяват и от показанията на разпитаните по делото
свидетели- св.М., св.И. и актосъставителя Н. , които съдът кредитира изцяло, доколкото
приема, че са ясни, последователни и изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства,
възприети от тях. Освен това, няма данни по делото, които да създават съмнения относно
обективността и безпристрастността на тези свидетели.
Фактическата обстановка се изяснява в цялост и от свидетеля, поискан от
1
защитата – св.К.а, чиито показания съдът също кредитира.
По делото е налично писмо от Летище Варна, в което се посочва, че процесният
автомобил е бил на летището в диапазона от 12,37 ч на 07.03.2023г до 13, 30 часа на
07.03.2023г.
В съставеният акт за установяване на административно нарушение са отразени
действителни факти и обстоятелства относно описаното нарушение.
Настоящата инстанция намира, че в процеса не се доказаха факти и обстоятелства,
които да оборят доказателствената сила на съставения акт, като нарушението е извършено
от обективна страна.
Съгласно чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние (действие или
бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е
виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по
административен ред. Вината, съобразно чл. 7 от ЗАНН, може да бъде проявена в двете
форми - умисъл и непредпазливост.
При непредпазливостта деецът, макар да не е желал настъпването на вредоносен
резултат, е могъл и е бил длъжен да знае, че върши нарушение и вредоносният резултат ще
настъпи.
Въз основа на събраните гласни и писмени доказателства, съдът намира, че
жалбоподателят е предприел управление на автомобила на 07.03.2023г. около 13,30 часа
тръгвайки от летище Варна, с налична предна регистрационна табела.
Около 4 часа по-късно същия ден, на 07.03.2023г., в 17,20 часа, същият е спрян в гр.
Шумен с липсваща табела, за което му е съставен АУАН .
За административните нарушения не се изиска умисъл, достатъчно е да са извършени
по непредпазливост. За да е налице непредпазливост, е необходимо кумулативно деецът да е
бил длъжен и да е могъл да предвиди обществено опасния резултат, като възможността на
лицето да предвиди и предотврати резултата се преценява не изобщо, а конкретно за всеки
отделен случай и то в рамките на дължимото поведение.
При предприемане на управлението на автомобила от водача на 07.03.2023г. около
13,30 часа, същият е бил с предна табела и жалбоподателят не е бил в нарушение.При
спирането му от полицейски служители в гр.Шумен ,на 07.03.2023г. в 17,20 часа се
установило че липсва предната регистрационна табела на МПС.
Съдът намира,че в случая водача на МПС, не е осъществил състав на нарушение
/управлявайки автомобила с липсваща предна регистрационна табела и със съзнанието, че
такава липсва/, доколкото е узнал обстоятелството, че табелата липсва едва при спирането
му в гр. Шумен от полицейските служители. Този извод се налага съобразявайки
свидетелските показания.
След като е спрян и уведомен от полицейски служител, жалбоподателя вече
разбрал, че липсва предната регистрационна табела.
При това положение съдът намира, че няма период на управление на МПС в който
да е налице и субективна страна в поведението на жалбоподателя, което води до извод за
отмяна на НП поради несъставомерност.
Независимо от горното, дори да се приеме наличие на субективна страна, то в случая
е налице деяние с незначителна обществена опасност, по смисъла на чл.9, ал.2 от НК.
Съобразно разпоредбата на чл.189з от ЗДВП, нарушението на ЗДВП не може да
представлява маловажен случай.
Критериите, обуславящи малозначителност на случая, а оттам липса на
престъпление, съответно на нарушение, съгласно чл.9, ал.2 от НК, приложим според
препращащата норма на чл.11 от ЗАНН, не съвпадат с тези предвидени в чл.28 от ЗАНН и
§1 ал.1, т.4 от ДР на ЗАНН.
Съгласно чл.11 от ЗАНН, по въпросите за вината, вменяемостта, обстоятелствата,
изключващи отговорността, формите на съучастие -приготовлението и опитът, се прилагат
разпоредбите на общата част на НК.
„Маловажният случай“ не следва да се отъждествява с т. нар. „малозначително
деяние“ - чл. 9, ал. 2 НК, защото разликата между тях е съществена, доколкото се
диференцира престъпното от непрестъпното деяние.
Съгласно разпоредбата на §1, ал.1, т.4 от ДР на ЗАНН, "Маловажен случай" е този,
при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от
едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства,
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи
на нарушаване или на неизпълнение на задължение от съответния вид.
2
Нормата на чл.9, ал.2 от НК предвижда, че не е престъпно деянието, което макар
формално и да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление, поради
своята малозначителност, не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно
незначителна.
Разпоредба на чл.9, ал.2 НК е относима към всички текстове от особената част на НК,
съгласно трайната съдебна практика, относима е и към административните нарушения
съобразно препращащата разпоредба на чл.11 от ЗАНН при наличие на условието -
деянието, макар и да осъществява признаците на предвиденото в закона престъпление,
съответно нарушение, поради своята малозначителност да не е общественоопасно или
неговата опасност да е явно незначителна. По силата на тази норма, противоправният
характер на деянието се изключва при наличието на една от двете форми на
"малозначителност" - пълна липса на обществена опасност или наличие на обществена
опасност, но с явна незначителност.
Малозначителността на деянието представлява конкретно негово обществено
качество, като в тази връзка следва извършване на внимателен анализ на обстоятелствата
дали то обективно не може да окаже отрицателно въздействие върху обществените
отношения или неговото въздействие е толкова минимално, че не застрашава реално тези
отношения. В практиката си ВКС- Решение № 102 от 13.03.2014 г. на ВКС по н. д. №
2093/2013 г., II н. о., НК и др., прави именно такова разграничение .
Следва и извършване на преценка за пропорционалност между конкретното
извършено деяние, последиците от него и наложеното наказание.
При маловажния случай съдът следва да прецени обществената опасност, както на
деянието, така и на дееца.
В тази насока правната доктрина и съдебната практика приемат, че при обсъждане
приложението на разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК, за всеки отделен казус, следва да се
отчете, че водеща роля има оценката на степента на обществена опасност на деянието, както
и да се отчете степента на обществена опасност на дееца.
В този смисъл, ако деянието е такова, че въобще не може да окаже отрицателно
въздействие върху обекта на посегателство или това негово въздействие е толкова лишено
от значение, че в действителност не застрашава този обект, ще е налице малозначителност в
най-висша степен, то няма да бъде обществено опасно и следователно няма да бъде
престъпно. Дори и когато малозначителността не изключва обществената опасност на
деянието, но обосновава една нейна явна незначителност -ниска степен, която не е
достатъчна за да бъде третирано като престъпление, съответно нарушение, отново ще е
налице хипотезата на чл.9 ал.2 от НК.
Обществената опасност на дееца оказва влияние в случаите, когато неговите особени
качества имат значение /напр. възползване от служебното положение/ или когато се
установи завишена степен на неговата лична обществена опасност и тя е довела до по-
висока степен на обществена опасност на самото деяние.
В конкретния случай съдът намира, че не са налице безспорни и категорични
доказателства за осъществен състав на нарушението от субективна страна .
Независимо от горното, дори да се приеме обратното, съдът намира, че е налице
втората хипотеза на разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК, а именно деянието, макар формално
да осъществява признаците на предвиденото в закона престъпление, не е престъпно, тъй
като неговата обществена опасност е явно незначителна. Съдът счита, че конкретното
деяние на жалбоподателя не съставлява не само престъпление, но и административно
нарушение, доколкото обществената опасност е присъща не само на престъплението, но и
на административното нарушение.
Извършвайки преценка относно пропорционалност, съразмерност и адекватност
между извършеното деяние, последиците от него и наложеното наказание, съдът приема, че
наложените на жалбоподателя наказания са неадекватни и несъразмерни в конкретната
ситуация и предвид установените по делото факти. По изложените съображения, съдът
намира, че НП следва да бъде отменено.
Съобразявайки изхода на делото, съдът намира искането на наказващия орган за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение за неоснователно. При този изход на
делото ОДМВР – Шумен, следва да заплати направените от жалбоподателя К. Д. К., ЕГН
********** разноски за адвокатско възнаграждение и държавна такса в общ размер от 505
лв.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
3
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 23-0869-000771/26.04.2023г. на
Началник сектор в ОДМВР – Шумен, сектор ПП Шумен, с което на основание чл.175, ал.3,
пр.2 от ЗДвП, на К. Д. К., ЕГН ********** са наложени административно наказание
„глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за 6 месеца,
за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОДМВР – Шумен да заплати на К. Д. К., ЕГН ********** разноски за
адвокатско възнаграждение и държавна такса в общ размер от 505 лв. Решението подлежи
на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от
съобщаване на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
4