Решение по дело №10700/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 2520
Дата: 6 юли 2022 г.
Съдия: Емилия Атанасова Колева
Дело: 20211110210700
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 23 юли 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 2520
гр. ..., 06.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 100-ЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ЯНА В. НИКОЛОВА

ДИМИТРОВА
при участието на секретаря А.Щ.Т.
като разгледа докладваното от ЯНА В. НИКОЛОВА ДИМИТРОВА
Административно наказателно дело № 20211110210700 по описа за 2021
година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от Закона за
административните надушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на „...“ ЕООД, ЕИК: ..., със седалище и адрес на
управление: ... представлявано от адв. К. срещу наказателно постановление №
22-007439/05.07.2021г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по
труда” - гр. ..., с което на жалбоподателя за нарушение по чл. 62, ал. 3 от
Кодекса на труда (КТ) и на основание чл. 416, ал. 5 във връзка с чл. 414, ал. 3
от КТ му е наложена имуществена санкция в размер на 1500лв.
С подадената жалба се иска отмяна на обжалваното наказателно
постановление. Посочва се, че нарушението е отстранено незабавно след като
работодателят е узнал, че трудовият договор е все още активен в системата на
НАП. На посоченото основание твърди, че нарушението не е извършено
виновно.
Жалбоподателят, редовно призован за датата и часа на съдебно
заседание, не се явява, както не се явява и упълномощен негов представител.
1
Въззиваемата странадиректорът на Дирекция „Инспекция по труда“ –
гр. ..., редовно призована, се представлява от юрисконсулт П., с пълномощно
по делото. Уточнява, че доколкото е ангажирана наказателната отговорност
на юридическо лице, въпросът за вината не се поставя. На основание чл. 415в,
ал. 2 от КТ процесното нарушение не можело да се квалифицира като
маловажно. Моли жалбата да бъде отхвърлена, а НП потвърдено. Моли за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, приема за установена следната
фактическа обстановка:
На 10.05.2021 г. главен инспектор от Дирекция „Инспекция по труда“-
гр. ... извършил проверка по спазване на трудовото законодателство на „..."
ЕООД, ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление: гр. ..., район „...,
представлявано и управлявано от Б.Д.Д., ЕГН: **********. При проверката,
при преглед на изисканото и представено трудово досие на Г.М.И., с ЕГН:
********** е установено, че работодателят със заповед на основание чл. 325,
ал. 1, т. 4 от КТ е прекратил трудовото правоотношение с горепосоченото
лице, считано от 24.07.2020 г. Видно от справката от ТД на НАП за приети и
отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ, с вх. №
22388213188398/08.05.2021 г., уведомлението за регистрация на
прекратяването на трудовия договор с горепосоченото лице е подадено на
08.05.2021 г., т. е. че в седемдневен срок от прекратяване на трудовия
договор, сключен с Г.М.И., „...“ ЕООД в качеството на работодател или
упълномощено от него лице, не е изпратило уведомление за прекратяването
до съответната териториална дирекция на Националната агенция за
приходите, в нарушение на чл. 62, ал. 3 от Кодекса на труда (Обн. ДВ, бр. 26
от 1 април 1986 г.).
Нарушението е извършено в предприятието на работодателя на
31.07.2020 г. и е констатирано на 28.05.2021 г. в Д „ИТ“ - ... при преглед на
представените документи.
Административно-наказателното производство е образувано на
28.05.2021 г., със съставяне на Акта за установяване на административно
нарушение (АУАН) № 22-007439 от свидетелката А.Н. Б. на длъжност
„инспектор” при Дирекция „Инспекция по труда“-гр. .... Актът бил съставен
2
срещу „...“ ЕООД, в присъствието на двама свидетели. В него свидетелката Б.
описала фактическите си констатации, посочила, че нарушението е
извършено на 31.07.2020г. в гр. ... и дала правна квалификация на същото по
чл. 62, ал. 3 от КТ. Екземпляр от АУАН бил предявен и връчен на същата
дата на управителя на дружеството нарушител, които след като се запознал
със съдържанието му го подписал без възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от
ЗАНН в Дирекция „Инспекция по труда“-гр. ... не е постъпило писмено
възражение срещу така съставения акт.
Горното послужило като основание, на 05.07.2021 г. Д.Г.И., директор на
Дирекция „Инспекция по труда“-гр. ..., да издаде обжалваното НП № 22-
007439, с което е ангажирана административно-наказателната отговорност на
„...“ ЕООД. НП е издадено при идентичност на описанието на нарушението и
правната му квалификация, на основание чл. 416, ал. 5 във връзка с чл. 414,
ал. 3 от КТ на „...“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 1500
лева. Наказателното постановление е било връчено на управителя на
нарушителя на 06.07.2021 г.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на писмените доказателства по делото, както и въз основа на гласните
доказателства, съдържащи се в показанията на свидетелката А.Н. Б.
/актосъставител/. На същите съдът се довери изцяло, доколкото
потвърждават и са съответни на събраните по делото писмени доказателства.
Свидетелката потвърждава, че е актосъставител на АУАН. Тя си спомня за
случая и за нарушителя. Посочва нарушението, за което АУАН е съставен и
излага в какво се изразява последното.
Събраните по делото доказателства изясняват фактическата обстановка
по случая, с оглед на което съдебният състав ги кредитира в цялост.
Доказателствените източници са еднопосочни, поради което е безпредметно
подробното им анализиране.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
Жалбата е подадена срещу подлежащ на обжалване акт от родово,
местно и функционално компетентен съд на основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН.
Депозирана е от лице притежаващо активна процесуална легитимация и
правен интерес. Подадена е в рамките на законоустановения 7-дневен срок от
3
връчване на НП, следователно същата се явява редовна и процесуално
допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Като инстанция по същество, в производството по реда на чл. 59 и
следващите от ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка относно
правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от
основанията, посочени в жалбата. В изпълнение на това свое правомощие
съдът намира, че съставеният АУАН и оспорваното наказателно
постановление са издадени от компетентни органи и съобразно представените
заповеди и длъжностна характеристика, действащи в кръга на техните
правомощия, в предвидената от закона писмена форма и съдържание на чл. 42
и чл. 57 от ЗАНН, при спазване на установения ред и в преклузивните
срокове, предвидени в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. Налице е
редовна процедура по връчването на АУАН и НП на жалбоподателя. При
осъществената служебна проверка съдът не констатира допуснати
процесуални нарушения при съставянето на АУАН и издаване на НП.
Съгласно разпоредбата на чл. 62, ал. 3 от КТ в седемдневен срок от
прекратяване на трудовия договор работодателят или упълномощено от него
лице е длъжен да изпрати уведомление за това до съответната териториална
дирекция на Националната агенция за приходите. Националната агенция за
приходите предоставя в реално време на оправомощени лица от дирекции
"Инспекция по труда" електронен достъп до регистъра на трудовите договори
и при поискване в срок три работни дни изпраща копие от съответното
заверено уведомление.
Неизпълнението на това задължение води до осъществяване от
обективна страна на този състав на нарушение.
От събраните по делото доказателства, в частност от представената
заповед от 24.07.2020г. е видно, че трудовото правоотношение (обективирано
в трудов договор № 23/20.03.2020г., също представен по делото) между „...“
ЕООД и Г.М.И. е било прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 4 от КТ,
считано от същата дата.
Видно от справка на приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5
от КТ с № 22388213188398/08.05.2021 г., уведомлението за регистрация на
прекратяването на трудовия договор с горепосоченото лице е подадено на
4
08.05.2021 г. – приблизително десет месец след прекратяване на трудовия
договор със съответния работодател. Посоченото поведение осъществява от
обективна страна състава на нарушението на чл. 62, ал. 3 от КТ. Доколкото се
касае за юридическо лице, отговорността е обективна и въпросът за вината не
се поставя. В тази връзка законосъобразно е била ангажирана отговорността
на жалбоподателя „...” ЕООД за нарушението на трудовите правила.
Санкционната разпоредба на чл. 414, ал. 3 от КТ, предвижда налагането
на административно наказание „имуществена санкция” в размер от 1 500 до
15 000 лева за работодател юридическо лице или ЕТ, който наруши
разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или ал. 3 и чл. 63, ал.1 или ал. 2 от
КТ. В случая правилно и законосъобразно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на юридическото лице
„...” ЕООД, което има качеството на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР
на КТ и е нарушило трудовото законодателство – разпоредбата на чл. 62, ал. 3
от КТ.
С оглед обстоятелството, че от нарушението на трудовото
законодателство не са произтекли вредни последици, нарушението е първо и
е отстранено на датата на установяване, правилно
административнонаказващият орган правилно е определил санкцията в
минимален размер.
Няма основания за прилагането на привилегирования състав по чл. 415в
от КТ. Тази разпоредба предвижда, че за нарушение, което може да бъде
отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс,
и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители,
работодателят се наказва с наказание „имуществена санкция” или „глоба” в
размер от 100 до 300 лева. Законодателят в ал. 2 на чл. 415в от КТ изрично е
посочил, че не са маловажни нарушенията на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и ал. 3
и чл. 63, ал. 1 и ал. 2 от КТ.
Относно разноските.
С оглед изхода на делото, претенцията на ответната страна за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в горния смисъл се явява
основателна. Съобразно възприетото с Тълкувателно решение № 3 от
8.IV.1985 г. по н. д. № 98/84 г., ОСНК ако наказателното постановление бъде
потвърдено или изменено, разноските се възлагат на нарушителя, защото с
5
виновното си поведение е станал причина те да бъдат направени. Съгласно
чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН в полза на учреждението или организацията, чийто
орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг
служител с юридическо образование, като размерът му не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
ЗПП, което от своя страна препраща към Наредбата за заплащането на
правната помощ. Съгласно чл. 27е от Наредбата, възнаграждението за защита
в производството по ЗАНН е от 80 до 150 лева. В настоящото /въззивно/
производство наказващият орган е защитаван от юрисконсулт. Делото е
разгледано в едно публично съдебно заседание, в което са приобщени
писмени доказателства и са разпитани двама свидетели. Същото не
представлява фактическа и правна сложност. При това положение,
справедливият размер на възнаграждението за защита от юрисконсулт е 80
лева, който съответства на минимално предвидения размер в Наредбата. По
аргумент от т. 6 от ДР на АПК разноските следва да се присъдят в полза на
това юридическо лице, от което е част административно-наказващият орган –
в случая това е Дирекция „Инспекция по труда“-гр. ....
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, Софийски
районен съд, 100 състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 22-
007439/05.07.2021г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по
труда” - гр. ..., с което на „...“ ЕООД, ЕИК: ... за нарушение по чл. 62, ал. 3 от
Кодекса на труда (КТ) и на основание чл. 416, ал. 5 във връзка с чл. 414, ал. 3
от КТ му е наложена имуществена санкция в размер на 1500лв.
ОСЪЖДА „...“ ЕООД, ЕИК: ... да заплати на Дирекция „Инспекция по
труда”- гр. ..., сумата в размер на 80.00 /осемдесет/ лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство пред
въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на глава XII от
АПК – пред Административен съд – ... град в 14-дневен срок от получаване на
съобщение за изготвянето му и на основанията, предвидени в НПК.
6
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7