Решение по дело №419/2023 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл. 54, ал. 6 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР).

Жалбоподателят „КАЛИФЕЯ“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на регистрация: [населено място], [улица], представлявано от Д. В. – изпълнителен директор на дружеството, против мълчалив отказ на началник на Служба по „Геодезия, картография и кадастър“ /СГКК/ гр. Пловдив, по жалба вх. № 02-15/05.01.2023 г. за служебно отстраняване на допуснати непълноти и грешки по отношение на [имот номер], във връзка със Заповед № РД-18-218 от 24.11.2022 г., обнародвана в ДВ бр. 101 от 20.12.2022 г., подписана от Р. Я., за изпълнителен Директор на АГКК – София.

Твърди се, че при приемане и графичното и текстово отразяване в одобрената със Заповед № РД-18-218 от 24.11.2022 г. на изпълнителния директор на Агенция по „Геодезия, картография и кадастър“ – Пловдив (АГКК) кадастрална карта и кадастрални регистри (КК и КР) на гр. Хисаря са допуснати непълноти и грешки по отношение на [имот номер]. В жалбата са изложени съображения, че СГКК не е уведомило жалбоподателят за образувано административно производство по посочената жалба или преписка да е изпращана на друг орган по компетентност, като органът не се е произнесъл в законовия срок, което представлява мълчалив отказ на органа за произнасяне по жалбата. Допълнителни съображения са изложени в депозирана по делото писмени бележки. Претендират се съдебни разноски.

Ответникът Началник на СГКК град Пловдив /погрешно изписан в последното заседание като Изпълнителен директор на АГКК/, в предоставен писмен отговор, счита не е налице мълчалив отказ, тъй като няма нормативно установено задължение за произнасяне, тъй като подадената жалба е срещу акт, чийто издател е ИД на АГКК.

От фактическа страна е установено, следното:

Със заповед № РД-18-218 от 24.11.2022 г. на изпълнителния директор на Агенция по „Геодезия, картография и кадастър“ – Пловдив са приети кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти за урбанизираната територия в землището на град Хисаря. Същата е обнародвана в ДВ бр. 101 от 20.12.2022 г.

Административното производство е образувано по подадена жалба от вх. № 02-15/05.01.2023 г. от „КАЛИФЕЯ“ АД, ЕИК *** адресирана чрез Началника на СГКК гр. Пловдив до Административен съд – София Град, с която се прави искане бъдат изменени КККР за гр. Хисаря служебно, поради допуснати съществени нарушения при приемане на КККР за гр. Хисаря по отношение на имот с [идентификатор]. Искането на жалбоподателя е във връзка с чл. 91 ал. 1 от АПК, с което се моли в законовия срок органът да преразгледа посочената Заповед, касаеща [имот номер] и съответно новообразуваните в неговите граници №*** - представляващ „улица“ по неприложен РП; №*** и №***(представляващи УПИ-та и част от У ПИ по неприложен РП от 1971г,), като да бъде отменена или изменена процесната Заповед. Искането за изменение на КК е във връзка с разпоредбата на чл. 57 вкл. ал. 2 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на КК и КР, която указва, че СТКК служебно отстранява допуснатите непълноти или грешки в КК и КР, „когато границите на имот съществуват в източниците по чл. 41 ЗКИР и могат да бъдат еднозначно определени въз основа на тях“, т. е. искането е във връзка с нанасянето в границите на имота на жалбоподателя на имоти по неприложен устройствен план. По същество искането е за изменение в кадастралната карта на южната граница на поземлен имот с [идентификатор], в съответствие с представен документ за собственост — вписан Устава на Специализирана болница за рехабилитация Калифея" АД в Районен съд - Пловдив акт № 3918/2004 г„ ведно с учредителен протокол от 02.11.2000 г. и актуален вписан устав от 04.04.2022 г. и Акт за държавна собственост № 757/20.08.1984 г. на санаториум па МВР, явяващ се южна граница на имота с материализирана на място ограда, така както са отразени в проекта за КК и КР, публикуван, в ДВ бр. 95/2021 г., както и в съответствие с материализираните на място граници на имота и тези по КП от 2000 година.

В жалбата е посочено, че в случай, че административният орган не отстрани служебно допуснатите непълноти или грешки, включително и по отношение на отразените граници в КК на [имот номер], допуснати при изработването и одобряването на КК, подадената жалба да се счита за подадена по съдебен ред срещу Заповед № РД - 18-218 от 24 ноември 2022г., в частта й по отношение на [имот номер], както и по отношение на новообразуваните със същата Заповед имоти без основание и по неприложен РП както следва: [имот номер] - представляващ „улица“ но неприложен РП; [имот номер] и [имот номер].

Началникът на СГКК от своя страна изпраща жалбата в АГКК гр. София, тъй като тя е издател на обжалвания административен акт.

След подаване на посочената жалба от страна на жалбоподателя е подадена идентична на първата жалба с вх. № ЖС-1/11.012023 г. в АГКК гр. София.

Въз основа на подадената жалба вх. № 02-15/05.01.2023 г. е образувано адм. дело № 266 по описа за 2023 г. на Административен съд Пловдив. С определение на трети състав на АС – Пловдив жалбата обявена за процесуално недопустима, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 49, ал. 1 от ЗКИР е изключен съдебният контрол върху този вид актове и същата е оставена без разглеждане, а делото прекратено.

По нова жалба на „КАЛИФЕЯ“ АД, ЕИК ***, за оспорване на посочената заповед административната преписка е изпратена до АССГ, където е образувано адм. д. № 1902 по описа на съда за 2023 година. Производството по делото е прекратено, а делото е изпратено по подсъдност на Административен съд Пловдив. Въз основа на това в АС – Пловдив е образувано адм. д. № 632 по описа на съда за 2023 година. С определение № 806 от 28.03.2023 г. съдът е направил идентични констатации с тези на състава адм. дело № 266/ 2023 г., че жалбата е подадена срещу акт, който не подлежи на оспорване и се явява недопустима. Същата е оставена без разглеждане, а производството по делото е прекратено.

В настоящето производство по молба на жалбоподателя с протоколно определение от 02.05.2023 г. е допусната съдебно-медицинска експертиза, като същата е приета 24 месеца след допускането и по делото без възражения от страните.

По поставените въпроси вещото лице е установило следното :

От комбинираната скица е установено несъответствие, по отношение на площ от 1381 кв.м., в североизточния ъгъл на имот пл.№ 3069 по КП от 2000 г., която попада в границите на [ПИ***] - с НТП: второстепенна улица по действащата КККР на гр. Хисаря. Съществуващата на място масивна ограда, която материализира южната граница на процесното дворно място, съответства на масивната ограда отразена в КП от 2000 г., в проекта за КККР от 2021 г. и в действащата КККР от 2022 г. Съществуващата на място масивна ограда, по южната граница на процесното дворно място е отразена с условен знак за масивната ограда в КП от 2000 г. и граничи с имот пл. № 1047 - балнеосанаториум на МВР. Масивната ограда, по южната граница е отразена по същия начин в проекта за КККР от 2021 г. и в действащата КККР от 2022г., като имотна граница с поземлен имот с [идентификатор] - балнеосанаториум на МВР. Имот пл. № *** по КП от 2000 г. съответства на имот пл.№ *** по предходния КП от 1971 г., за който са отредени УПИ l-Балнеосанаториум на трудещите се селяни от кв.36, УПИ l-Градина и УПИ III - Профилакториум за ДСО "Редки метали" гр.Бухово от кв.40 по РП от 1971г., които УПИ образуват общата площ от 60 дка на дворното място - бившия санаториум на трудещите се селяни, по АДС №959/12.07.1991 г.

Границите на дворното място, бивш "Санаториум на трудещите се селяни", съгласно АДС № 959/12.07.1991 г. и съгласно актовете на съседните имоти (АДС №757/20.08.1984 г. на санаториум на МВР и АДС № 954/12.07.1991 г. на бивш санаториум на ГУСВ), съответстват на приложеното удостоверение за идентичност (на лист 49-54 по делото), издадено от правоспособно лице "инженер - геодезист“ с пълна проектантска правоспособност рег.№08457 на КИИП.

Проектът за КККР на гр.Хисаря, община Хисаря, област Пловдив е публикуван в Неофициалния раздел на ДВ, бр. 95 от 16.11.2021 г. Съгласно кадастралния регистър на проекта, поземлен имот с [идентификатор] е със следните собственици и документи за собственост: Община Хисаря – общинска частна собственост и „КАЛИФЕЛЯ“ АД – частна, като дружеството е вписано в регистър собственици в проекта за КК публикуван в ДВ бр. 97/2021г.

В случай, че отчуждените площи са заплатени на собствениците и регулацията по плана от 1971 г. е приложена, то тогава регулационните граници по този план е следвало да станат имотни граници по последващия кадастрален план от 2000 г. В разглеждания случай не се е констатирало регулационните граници по плана от 1971 г., по отношение на УПИ I - Градина от кв.40, УПИ III - Профилакгориум на ДСО ’’Редки метали” гр.Бухово от кв.40., както и улицата между о.т.137, о.т.54, о.т.182, о.т.247 и о.т.181 да са станали имотни граници по последващия кадастрален план от 2000 г.

Според вещото лица липсват данни да са провеждани отчуждителни процедури по регулационния план от 1971 г., относно разглежданата улицата, УПИ I - Градина и УПИ III - Профилакгориум за ДСО "Редки метали" - Бухово от кв.40. Видно от приложената към заключението Комбинирана скица №5, за УПИ I - Градина от кв.40, за УПИ III - Профилакгориум за ДСО "Редки метали" гр.Бухово от кв.40 и за улицата мехаду о.т.137 и о.т.181, предвидени по ПР от 1971 г. не са попълвани самостоятелни поземлени имоти в плана от 1971 г.

Вещото лице извършило трасиране на място на осовите точки, които образуват оста на улицата по действащия регулационен план на гр. Хисаря, одобрен със Заповед №516/25.02.1971 г., като установява, че цитираните осови точки не са материализирани на място с геодезически знаци, а улицата не е реализирана на място с някакъв вид настилка, т. е. е само регулационно предвиждане по плана от 1971 г.

Съдът кредитира експертизата като компетентна и безпристрастно изготвена, като същата ще бъде коментирана при необходимост в разглеждането на спора по същество.

При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

Жалбата срещу мълчаливия отказ е подадена в срока по чл. 149, ал. 2 АПК, поради което е допустима, а разгледана по същество е основателна.

В производството по изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри на основанието по чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР /изменение при установени непълноти и грешки/ са приложими специалните правила на чл. 54 ЗКИР.

Разпоредбата на чл. 54, ал. 1 от ЗКИР предвижда възможност за изменение на одобрените кадастрална карта и кадастрални регистри, когато съдържат непълноти или грешки. Отстраняването им е едно от основанията за поддържане на кадастралната карта и кадастралните регистри в актуално състояние - чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР. Според легалното определение, дадено в § 1, т. 16 от ДР на ЗКИР, "непълноти или грешки" са несъответствия в границите и очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо действителното им състояние. Съгласно чл. 54, ал. 2, изр. 1 от ЗКИР, когато непълнотите или грешките са свързани със спор за материално право, те се отстраняват след решаването му по съдебен ред. В тази хипотеза началникът на службата по геодезия, картография и кадастър не следва да одобри, а да откаже изменението на кадастралната карта и регистри, съгласно чл. 70, ал. 4 / Началникът на службата по геодезия, картография и кадастър издава отказ за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри при установяване на недопустимост или неоснователност на искането или при установяване на спор за материално право въз основа на представени или събрани в производството писмени доказателства за местоположението и границите или очертанията на имотите – предмет на проекта. /, във връзка с § 1, т. 16 от ДР на Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри.

Настоящият спор между страните се изразява в това налице ли е мълчалив отказ от страна на Началника на СГКК гр. Пловдив по направените възражения в жалбата на КАЛИФЕЯ“ АД.

По смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК Мълчаливият отказ представлява бездействие на администрацията в случаите, когато административният орган има задължение да се произнесе по направено пред него искане. Непроизнасянето на сезирания административен орган се приравнява на административен акт, когато за последния съществува законово основание за изпълнение на искането. Наличието на надлежно сезиране и компетентност за разглеждането на подаденото искане е условие за прилагането на фикцията, уредена в чл. 58, ал. 1 от АПК, че непроизнасянето в срок се счита за мълчалив отказ, подлежащ на обжалване. Мълчалив отказ е налице тогава, когато органът е сезиран и има задължение да се произнесе по направеното искане, т. к. само тогава се засягат правата на заинтересованата от издаването му страна. Проявлението на установената законова фикция се осъществява при наличие на елементите от визирания в правната норма фактически състав, който изисква подадено до компетентния орган искане за издаване на административен акт и непроизнасяне на органа в определения срок. Съгласно константната съдебна практика при преценката за законосъобразността на мълчаливия отказ съдът изхожда от естеството на искането и предполагаемите мотиви на органа да не го уважи.

В настоящия случай е формиран мълчалив отказ на административния орган да се произнесе по жалбата на „КАЛИФЕЯ“ АД, ЕИК *** с акт по същество - отказ. Това е така, тъй като административния орган е бил сезиран с жалба за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри в хипотезата на допусната грешка и непълнота. Въпреки че жалбата е адресирана „чрез Началника на СГКК гр. Пловдив до Административен съд – София Град“, то реално същата е подадена до компетентния административен орган -СГКК гр. Пловдив, която според разпоредбата на чл. 54, ал. 1 от ЗКИР непълнотата или грешката се допълва или поправя от службите по геодезия, картография и кадастър въз основа на писмени доказателства и проект за изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти. В чл. 54 ал. 4 от ЗКИР е изрично посочено, че измененията в кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти при отстраняване на непълнота или грешка се одобряват със заповед на началника на службата по геодезия, картография и кадастър по местонахождение на имота. Заповедта се придружава от скица-проект. Заповедта за одобряване на изменението се съобщава по реда на Административнопроцесуалния кодекс на заинтересованите лица, чиито права са засегнати от изменението. В допълнение на посоченото задължение е и чл. 70, ал. 4 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г., според който началникът на службата по геодезия, картография и кадастър издава отказ за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри при установяване на недопустимост или неоснователност на искането или при установяване на спор за материално право. От представените доказателства по делото не се установява началника на СГКК гр. Пловдив да е издал отказ за изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти за отстраняване на непълнота, като по този начин органът е формирал мълчалив отказ /каквато възможност ЗКИР не предвижда/ подлежащ на обжалване. С получаване на надлежно издаден от органа отказ жалбоподателят ще може да защити претендираните права, като поиска изменение на отразените в КККР данни за имота и евентуално да оспори отказа. В този случай административният орган вместо да постанови такъв отказ се е задоволил да изпрати преписката до АГКК гр. София, във връзка с направеното допълнително искане в жалбата при отказ на органа, какъвто както се каза не се констатира да е издаден, то същата да се счита за жалба срещу заповед № РД-18-218 от 24.11.2022 г., издадена от изпълнителния директор на АГКК гр. София, като именно във връзка с това искане са образувани адм. д. № 266/2023 г. и № 632/2023 г. по описа на АС Пловдив и адм. д. 1902/2023 г. по описа на АССГ.

С оглед на гореизложеното се налага извод, че при така формирания от органа мълчалив отказ, за произнасяне по жалбата на от „КАЛИФЕЯ“ АД, ЕИК ***, то следва преписката да бъде изпратена на компетентния орган за произнасяне по подадената жалба, с вх. рег.№ 02-15-05.01.2023 година.

При този изход на спора право на разноски има жалбоподателя, които своевременно претендират такива, поради което и на основание чл. 143, ал. 1 АПК следва да им бъдат присъдени доказаните по делото разноски, както следва: 50.00 лв. за заплатена държавна такса, 1250.00 лв. за адвокатско възнаграждение и 1500.00 лв. за изготвяне на СТЕ, предвид липсата на своевременно направено възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.

 

Воден от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ мълчалив отказ на Служба по „Геодезия, картография и кадастър“ гр. Пловдив за произнасяне по жалба вх. № 02-15/05.01.2023 г. на КАЛИФЕЯ“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на регистрация: гр. С., [улица]за служебно отстраняване на допуснати непълноти и грешки по отношение на [имот номер], във връзка със Заповед № РД-18-218 от 24.11.2022 г., обнародвана в ДВ бр. 101 от 20.12.2022 г., подписана от Р. Я., за изпълнителен Директор на АГКК – София.

 

ВРЪЩА административната преписка на Служба по „Геодезия, картография и кадастър“ /СГКК/ гр. Пловдив за изрично произнасяне по същество с мотивиран акт по подадената жалба.

 

ОСЪЖДА Агенция по геодезия, картография и кадастър, гр. София да заплати на КАЛИФЕЯ“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на регистрация: гр. С., [улица]на основание чл. 143, ал. 1 АПК сумата в общ размер от 2 750.00 /две хиляди седемстотин и петдесет/ лв., представляваща разноски по делото.

 

Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.