Р Е
Ш Е Н
И Е № 27
гр. Шумен, 06.02.2019
г.
Шуменският
окръжен съд, в закрито заседание на шести февруари, през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Председател:
Азадухи Карагьозьн
Членове:1.
Мирослав Маринов
2. Ненка Цветанкова
като
разгледа докладваното от съдия Азадухи Карагьозян В.гр.д. № 11
по описа за 2019 г.
за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е жалба вх. № 06275/11.12.2018
г. от Е.Е.А., против постановление за разноски, обективирано в покана за
доброволно изпълнение от 30.11.2018 г. по изп.№ 2018*0400819 по описа на ЧСИ с
рег. №*, с район на действие ШОС, с която са приети разноски в размер на 204,80
лв. допълнителни разноски; 258 лв. разноски по изпълнителното дело и 24,58лв. такса
по т.26 ТТР към ЗЧСИ, или общо към 30.11.2018 г. разноски в размер на 487,38
лв. Жалбоподателката счита, че
разноските са недължими, освен това било ясно тяхното основание. Сочи, че
делото е образувано за изпълнение на режим на лични контакти на малолетното й
дете с неговия баща. Излага, че един единствен път е отказала да предаде детето
на бащата, тъй като в периода 09.11.2018 г. – 14.11.2018 г. детето било в
болница – в МБАЛ „*” ЕООД, поради заболяване от пневмония, а след изписването
му било предписано домашно лечение още 2 седмици. Лекарите препоръчали, с цел
по-бързо оздравяване на детето, то да не контактува с други хора. Прилага
епикриза от МБАЛ „*” на К. А./на 3г./ за стационарно лечение и в периода
01.10.2018 г. – 06.10.2018 г. от остър бронхит. Моли да бъдат допуснати до
разпит двама свидетели за установяване на изложените в жалбата твърдения. Предвид
изложеното моли постановлението за разноски да бъде отменено.
Взискателят е депозирал възражение по жалбата,
в което излага доводи за недопустимост на жалбата, а по същество за нейната
неоснователност.
Съдебният изпълнител е изложил мотиви
по обжалваното действие, по реда на чл.436, ал.3 от ГПК, в които взема
становище за неоснователност на жалбата.
Жалбата е подадена в срок, от надлежна
страна, против подлежащ на съдебен контрол акт на съдебния изпълнител, поради
което е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е и основателна,
поради следното:
Приложеното изп.д.№ 2018*0400819 по описа на ЧСИ , с рег. №*, с район на действие ШОС е образувано по молба от 23.11.2018 г., с приложен към нея изпълнителен лист от 20.11.2018 г., издаден по гр.д.№ 2234/2017 г., с което е одобрено споразумение относно родителските права и режима на лични контакти на малолетното дете К.А.М. с неговия баща А.М.К., както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9 ч. в съботния ден от 17 ч. в неделя с преспиване, като бащата ще взема и връща детето от дома на майката – гр. Ш.. дни през лятото с преспиване, когато майката не е в платен годишен отпуск; един ден за Коледните празници от 9 до 17 ч. на празничния ден и по един ден за двата мюсюлмански празника – от 9 до 17 ч. за всеки един от дните; по 3 часа на рождения ден на детето – 03 март. С молбата си взискателят е поискал ЧСИ да пристъпи към принудително изпълнение по чл.428 и сл. от ГПК, както и да наложи запор на трудовото възнаграждение, опис и продажба на движими вещи, находящи се в жилището на длъжника, вкл. МПС.
На 04.12.2018
г. на длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение, в която е посочено,
че към 30.11.2018 г. дължи разноски в
общ размер на 487,38 лв., от които 204,80 лв. допълнителни разноски; 225 лв. разноски по изпълнителното дело и
такса по т.26 ТТР към ЗЧСИ в размер на 24,58 лв.
Видно от приложената в настоящото
производство справка за разноските от ЧСИ, същите включват 200 лв. адвокатски
хонорар, такси по ТТР към ЗЧСИ, както следва: по т.31 – пощенски разходи 2 х 2
лв.=4 лв. и справка от БНБ - 0,80 лв; т.16 – 60 лв. с ДДС; т.1 – 24 лв.; т.2 –
60 лв. с ДДС; т.5 – 18 лв.с ДДС; т.9 – 18 лв.; т.5 съобщение за вдигане на обезпечителни
мерки – 2 х 24лв.= 48лв. с ДДС и съобщение за прекратяване – 24 лв.с ДДС.
В поканата е посочено още, че следва
на 15.12.2018 г. /което е третата събота на м. декември/ да предаде детето К.
за осъществяване на режима на лични контакти с бащата А.К., като съгласно чл.528, ал.1 ГПК А. да
посочи готова ли е да предаде детето в определеното място и време и място,
какви пречки съществуват за своевременното изпълнение на задължението, както и
на кое място и време е готова да предаде детето. В указания 3-дн. срок А. е депозирала отговор,
в който излага, че изразява готовност да предаде детето на баща му. Един
единствен път не е предала детето за осъществяване на определения режим, тъй
като то е било в болница, поради заболяване от пневмония, а след изписването е
предписано домашно лечение. Предвид това моли ЧСИ да не пристъпва към
принудително изпълнение. Отговорът е подписан от длъжника. С резолюция ЧСИ оставил
същия без разглеждане, с мотива, че не е депозиран от длъжника, а от лице без
представителна власт.
Видно от приложената по изпълнителното
дело епикриза от Детско отделение при МБАЛ „*” ЕООД на детето К.А.М. – на 3 г.,
изх.№ 4160/2018, същото е постъпило за лечение от пневмония с неуточнен
причинител на 09.11.2018 г. и е изписано на 14.11.2018 г. В епикризата е посочено,
че се касае за често боледуващо дете, след 1 г. възраст от бронхити, ларингити,
пневмонии. Детето е заболяло от средата на м. октомври. Описано е приложеното медикаментозно
лечение, като след изписване е насочено за наблюдение от ОПЛ. Насрочени са два
контролни прегледа в болницата – на 04.12.2018 и на 13.12.2018 г. Приложен е и
амбулаторен лист от 15.11.2018 г. Видно от приложената към настоящата жалба
епикриза, издадена от МБАЛ – *, изх.№15697/2018 г. детето К. е постъпило за
лечение в болницата на 01.10.2018 г. и е изписано на 06.10.2018 г., с диагноза
остър бронхиолит, неуточнен. В анамнезата е посочено, че детето е с кашлица от
1 м. Изписано е с терапия за дома и проследяване от педиатър амбулаторно.
С оглед така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното: На основание чл.435, ал.2 от ГПК длъжникът може да обжалва постановлението на съдебния изпълнител за разноските. Съгласно приетото в т.2 от ТР №3/2015 г. от 10.07.2017 г. на ОСГТК на ВКС, на обжалване по реда на чл.435, ал.2 ГПК подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размерът на задължението на длъжника за разноските по изпълнението. Това важи и за разноските посочени в поканата за доброволно изпълнение. В тази част поканата съдържа произнасяне по отношение размера на разноските, които не са удостоверени в изпълнителното основание и издадения въз основа на него изпълнителен лист. В изпълнителното производство няма конкретен момент, в който съдебният изпълнител трябва да се произнесе за разноските. Затова размерът на разноските се променя с извършването на всяко подлежащо на таксуване изпълнително действие. Тъй като разноските се събират от длъжника в хода на производството това налага размерът им да бъде установен, както по основание, така и по размер в течение на самото производство. Ето защо жалбата е процесуално допустима, а възражението на взискателя в този смисъл неоснователно.
Съгласно чл.79,
ал.1 ГПК разноските по принудителното изпълнение са за сметка на длъжника,
освен в случаите, когато той не е дал повод за образуване на изпълнителното
производство, тъй като е изпълнител задължението си преди това или
изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда.
Тези разноски трябва да бъдат във връзка с изпълнението и да са били необходими
за неговото реализиране.
В случая изпълнителното производство е образувано, за изпълнение на режим на лични отношения между малолетното дете К. и неговият баща /родителят на когото не е предоставено упражняването на родителските права/. В случая изпълнителния способ, чрез който се провежда принудителното изпълнение е този по чл.528, ал.5 ГПК /т.3 от ТР №3/2015 г. от 10.07.2017 г. на ОСГТК на ВКС/. В този случай обаче, принудителното изпълнение е насочено не по отношение на неодушевен предмет, който може да се предава и приема без съществени проблеми, а по отношение на малолетно дете - на 3 г. възраст, което представлява самостоятелна личност. Затова действията на страните /вкл. на съдебния изпълнител/, следва да се съобразяват на първо място с интересите на детето. Следва да се има предвид, че предприемането по отношение на него на каквито и да е действия се отразява както на неговото физическо здраве, така и на неговата психика.
В жалбата си жалбоподателката – родител на когото е предоставено упражняването на родителските права на малолетното дете К. твърди, че не е станала причина за образуване на изпълнителното дело. Твърди, че единственият път, в който е отказала да предаде детето за изпълнение на определения режим на лични контакти с бащата е било по обективни причини, тъй като датата 17.11.2018 г. се явява след прекарано лечение в болнично заведение на детето от пневмония. В случая съдът счита, че релевантно за отговорността на длъжника за разноски се явява обстоятелството, станала ли е причина жалбоподателката за образуване на принудителното изпълнение срещу нея. Видно от представената по делото медицинска документация детето К. е лекувано двукратно в болнично заведение - през м. октомври 2018 г. в МБАЛ гр. Ш.от тежък бронхит, а през м. ноември 2018 г. в болнично заведение – в детско отделение на МБАЛ гр. В., от пневмония. При втория си престой в болничното заведение детето е изписано на 14.11.2018 г., с терапия за дома - хранително двигателен режим, антибиотично лечение, консултация със специалист уши нос гърло. Съгласно определения режим на лични контакти, детето К. е следвало да бъде предадено на неговият баща на 17.11.2018 г. /третата събота на месеца/, което е само два дни след изписването му от болницата, след прекарана пневмония, а един месец преди това и тежък бронхит.
Ноторно известно е, че заболяването пневмония е изключително сериозно и въпреки усъвършенстването на антибиотичните терапии и ваксини, нерядко е причина за смърт при най-младите, хронично болните и възрасти хора. Ето защо в случая съдът приема, че детето не е било предадено на бащата на 17.11.2018 г. по обективни причини, т.е. неизпълнението на задължението от длъжника е обективно и е изцяло в интерес на детето, доколкото е съществувала опасност от излагане на риск от други инфекции, които биха застрашили здравето на детето вкл. неговия живот. В случая следва да се отчете и крехката възраст на детето, същото е само на 3 г., скоростта на протичащите при тази възраст заболявания и периодът от време, зимния сезон с характерните за него вирусни епидемии. Нормата на чл.79, ал.1, т.1 ГПК, която е специално по отношение на чл.78, ал.2 ГПК, почива на същата идея, а именно, че взискателя няма защитен от закона интерес да очаква възстановяване на разноските, без това да се е наложило от неизпълнението на длъжника.
Предвид изложеното, съдът счита, че жалбоподателката не е станала причина за образуване на изпълнителното производство е не следва да носи отговорност за сторените до настоящия момент разноски, обективирани в поканата за доброволно изпълнение.
Неотносими и неоснователни се явяват доказателствените искания и на двете страни за разпит на свидетели, доколкото релевантните по делото факти се установяват от приложените писмени доказателства. Поради това същите следва да бъдат оставени без уважение.
Водим от
гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ постановление за разноски,
обективирано в покана за доброволно изпълнение от 30.11.2018 г. по изп.№ 2018*0400819 по описа на ЧСИ с
рег. №*, с район на действие ШОС, с която са приети като дължими от длъжника Е.Е.А.
разноски в размер на: 204,80 лв. допълнителни разноски; 225 лв. разноски по изпълнителното дело
и 24,58 лв. такса по т.26 ТТР към ЗЧСИ или общо към 30.11.2018 г. разноски в
размер на 487,38 лв.
На основание чл.437, ал.4 от ГПК решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.