№ 1082
гр. Варна, 24.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Иванка Д. Дрингова
Членове:Весела Гълъбова
мл.с. Христо Р. Митев
при участието на секретаря Петя П. П.
като разгледа докладваното от Весела Гълъбова Въззивно гражданско дело №
20243100501066 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№ 20625/13.03.2024г., подадена от Г.
Х. З., ЕГН **********, срещу Решение № 305/29.01.2024г., постановено по
гр.д. № 6177/2023г. по описа на РС-Варна, 8 състав, поправено с Решение №
1129/03.04.2024г., в частта с която е утвърдено споразумение между Г. Х. З.,
ЕГН ********** и С. Н. И., ЕГН **********, по силата на което С. Н. И., ЕГН
********** е осъден да заплаща в полза на детето А. С. И., ЕГН **********,
чрез неговата майка и законен представител Г. Х. З., ЕГН **********, месечна
издръжка в размер на 350 лева, считано от датата на депозиране на исковата
молба в съда – 16.05.2023 г., до настъпване на основание за изменение или
прекратяване на задължението, с падеж пето число на месеца, за който се
дължи, ведно със законната лихва върху всяка забавена вноска до
окончателното й изплащане.
В останалите му части решението, с което одобрено споразумение
1
между страните между Г. Х. З., ЕГН ********** и С. Н. И., ЕГН **********
не е обжалвано.
Във въззивната жалба са наведени оплаквания, че решението в
обжалваната му част е неправилно и незаконосъобразно. Въззивникът излага,
че в открито съдебно заседание между страните е постигнато съгласие бащата
да заплаща издръжка на детето в размер на 350 лева месечно, както и 50 % от
таксата за детска ясла/детска градина. Въпреки това в постановеното решение
не е включена частта за заплащане 50 % от таксата за детска ясла/детска
градина, като същото не зачита истинското споразумение между страните.
Сочи, че съдебната спогодба не е подписана от процесуалните представители
на страните и майката се чувства измамена. Счита, че споразумение в частта за
издръжката не е постигнато. Твърди, че понастоящем детската ясла на детето
А. струва около 800 лева на месец, тъй като детето не е прието в
държавно/общинско учреждение. Сочи, че не е отчетен фактът, че бащата
живее и работи в Германия, където минималната заплата е много по-висока от
тази в България. Моли решението да бъде изменено в обжалваната част и да
бъде постановено ново решение, с което С. Н. И. да бъде осъден да заплаща в
полза на детето А. чрез неговата майка и законен представител Г. Х. З.
месечна издръжка в размер на 400 лева, считано от датата на депозиране на
исковата молба в съда – 16.05.2023 г., до настъпване на основание за
изменение или прекратяване на задължението, с падеж пето число на месеца,
за който се дължи, ведно със законната лихва върху всяка забавена вноска до
окончателното й изплащане.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната
жалба от въззиваемата страна С. Н. И., ЕГН **********, с който жалбата се
оспорва като неоснователнa. Сочи се, че действително в проведеното о.с.з. на
12.01.2024г. от процесуалния представител на Г. З. е направено заявяване на
претенция за заплащане на половината от таксата за частната детска градина
на детето А., но процесуалният представител на С. И. изрично е посочил, че
доверителят му е склонен да се постигне споразумение в рамките на отговора
на исковата молба и насрещната искова претенция, като не е правил
изявление, изразяващо съгласие за заплащане на сума за такса за детска
градина. Излага още, че обективираното в протокола споразумение е
потвърдено изрично от процесуалния представител на Г. З. – адв. Г. и е
утвърдено с решението на съда. Сочи, че подобно допълване освен, че е
2
процесуално недопустимо е и извън рамките на спора, очертан с исковата
молба и доклада по делото. Моли въззивната жалба да бъде оставена без
уважение и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.
В останалите му части, с което е утвърдено споразумение между
страните относно предоставянето на родителските права по отношение на
детето А. на майката и определянето на местоживеенето му при нея, режима
на личен контакт на бащата с детето и даването на заместващо съгласие всеки
от родителите да пътува самостоятелно в чужбина с детето, както и за
издаване на международен паспорт, решението не обжалвано.
Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл.267, ал.1 ГПК, подадена е
в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен
акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество. Във
връзка със становището на въззиваемата страна за недопустимост на
въззивната жалба следва да се посочи, че формираният петитум да бъде
изменено решението в обжалваната част и да бъде постановено ново решение,
с което С. Н. И. да бъде осъден да заплаща в полза на детето А. чрез неговата
майка и законен представител Г. Х. З. месечна издръжка в размер на 400 лева,
по същество е отправен още с подаването й, като след указанията за
отстраняване на нередовности е прецизиран с последваща уточняваща молба.
Със същата въззивникът изрично е заявил, че не желае осъждане на бащата да
заплаща половината от таксата за детска градина/ясла, тъй като такъв петитум
не е заявен в исковата молба, т.е. че не поддържа първоначално отправеното с
въззивната жалба недопустимо искане.
Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл. 269
ГПК, са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на
първоинстанционното решение в обжалваната част, а по останалите въпроси –
ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи
до неправилност на решението.
Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен
състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност,
поради което е валидно.
Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните
процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването
на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя
3
неговата допустимост, поради което въззивният съд дължи произнасяне по
съществото на спора.
Производството пред РС – Варна е образувано по искова молба на Г. Х.
З., ЕГН ********** срещу С. Н. И., ЕГН **********, с която е предявен иск
по чл.127, ал.2 от СК за предоставянето на родителските права по отношение
на детето А. С. И., ЕГН ********** на майката и определяне на
местоживеенето му при нея, за определяне на режим на лични отношения на
бащата с детето и за осъждане на бащата да заплаща на детето чрез неговата
майка месечна издръжка от 400 лева, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда.
В хода на производството страните са постигнали споразумение, което е
одобрено с постановеното от съда решение.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните по въведените с жалбата оплаквания, съдът приема
от фактическа и правна страна следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.127, ал.2 от СК.
Предмет на въззивното обжалване е само частта от решението, с което е
одобрено споразумение между страните по отношение на дължимата от
бащата месечна издръжка на детето А. при твърдения на въззивника, че
постигнатото между страните споразумение е било с различно съдържание от
посоченото в съдебното решение. В този смисъл въззивникът е изразил
желание за отмяна на решението в частта, с която се одобрява споразумение
относно издръжката на детето, и вместо това за произнасяне по първоначално
предявения иск за издръжка, а именно за осъждане на бащата да заплаща
месечна издръжка на детето в размер на 400 лева.
В протокола от първото по делото съдебно заседание, проведено на
06.10.2023г., е обективиран диалог между процесуалните представители на
страните – адв. К. /на ответника/ и адв. Г. /на ищцата/ относно възможността за
постигане на споразумение. В рамките на същия адв. К. от името на бащата е
заявила, че настояват издръжката да бъде в размер на 300 лева, като в случай,
че детето бъде прието на частна ясла, в която има месечно плащане, за
периода, в който детето посещава такава ясла, бащата заявява готовност да
заплаща половината от таксата. Посочва, че в тази насока е разговаряно с него
да заплати 9000 лева за таксата в рамките на два месеца за следващата една
4
година, което не е по неговите сили и възможности. След посоченото
изявление е отразено такова на ищцата Г. З., с което обяснява, че места няма
нито в държавни, нито в частни ясли, освен в „Малкият принц“, където няма
ежемесечни плащания, а таксата се плаща на две вноски за една година
напред.
В следващото съдебно заседание, проведено на 01.12.2024г. между
страните отново е обсъждана възможността за постигане на споразумение
като адв. Маринов /процесуален представител на майката/ е заявил, че между
страните има принципно съгласие по отношение на издръжката, но чакат
постъпването на изискано от НАП удостоверение. Адв. К. като процесуален
представител на бащата е заявила, че удостоверението не е необходимо с оглед
постигане за споразумение по издръжката, като бащата е съгласен да заплаща
издръжка в размер на 350 лева и докато детето посещава частна детска ясла да
заплаща половината от дължимата месечна такса.
В протокола от съдебно заседание, проведено на 12.01.2024г., е отразено
изявление на адв. Г., съгласно което родителите не са постигнали
споразумение, но след проведен разговор от предния ден майката е склонна на
такова, като отправя предложение за предоставяне родителските права на
майката, определяне на режим на лични контакти с бащата, идентичен с този
по привременните мерки и издръжка в размер на 350 лева и заплащане на
половината от таксата за детска ясла/градина. Адв. К. е заявила, че има
информация от доверителя си за постигнато споразумение, като е останал
въпроса за пътуването извън страната. Уточнено от адв. Г. е, че и по този
въпрос има съгласие. След това е отразено изявление на адв. К., че страните са
постигнали споразумение, като са изредени последователно всички параметри
на същото. По отношение на издръжката е посочено единствено задължение
на бащата да заплаща месечна издръжка на детето чрез неговата майка в
размер на 350 лева, считано от датата на депозиране на исковата молба. В
отговор адв. Г. е изразил изрично съгласие с така постигнатото споразумение.
При гореизложените обстоятелства досежно водените преговори за
постигане на споразумение съдът намира, че действително между страните е
обсъждан вариант на сключване на такова, при което бащата да бъде задължен
да плаща половината от таксата за частна детска ясла/градина, но същото не е
залегнало в окончателно уговорените параметри. Отделно от изложеното, в
5
хода на преговорите не е формирано ясно разбирателство между страните за
начина на заплащане на таксата. Изразеното от процесуалния представител на
ответника становище е, че бащата има готовност да заплаща половината
такса, но само такава в месечен размер. От друга страна, ищцата е настоявала
за заплащане на такса за частно детско заведение „Малкият принц“, която не е
месечна, а се внася на два пъти за цялата календарна година. В този смисъл не
може и да се приеме, че страните са изразили еднозначно съгласие по
отношение на посоченото задължение. Така или иначе, в последния цялостен
вариант на споразумението между страните, представен от адв. К., с който адв.
Г. изрично се е съгласил, липсва задължение за заплащане на половината такса
за детска ясла/градина.
Възражението на въззивника за липса на подписи на споразумението от
страна на процесуалните представители, е неоснователно, предвид че в случая
не се касае за съдебна спогодба по чл.234 от ГПК, където се предвижда
подписването й от страните, а за споразумение по чл.127, ал.1 от СК, което се
одобрява от съда и достатъчно се явява излагането му пред съда в писмена или
устна /ако се сключва в открито съдебно заседание/ форма.
При постигнато ясно изразено финално съгласие между страните за
сключване на споразумение, посочено с конкретни параметри, следва да се
приеме, че то обективира окончателната воля на страните, изразена чрез
процесуалните им представители, като ирелевантни се явяват водените преди
това преговори и разменени реплики.
Предвид, че между страните е постигнато споразумение, което не
противоречи на закона и на добрите нрави и е в интерес на детето, същото
законосъобразно е одобрено от съда. В този смисъл не са налице основания за
отмяна на решението в частта, с която е одобрено споразумението за
издръжката, и постановяване на решение по същество съобразно отправения с
исковата молба петитум, поради което не следва и да се разглеждат
изложените в жалбата съображения досежно нуждите на детето от издръжка и
възможностите на бащата да дава такава.
По гореизложените съображения въззивният състав намира, че
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в обжалваната му
част.
С оглед изхода на спора, отправеното своевременно искане и
6
представените доказателства, и на осн. чл.78, ал.3 от ГПК, въззивникът следва
да бъде осъден да заплати на въззиваемaта страна направените в настоящото
производство разноски за платено адвокатско възнаграждение. От въззивника
е направено възражение за прекомерност на заплатеното възнаграждение в
размер на 1000 лева, което съдът с оглед липсата на фактическа и правна
сложност на делото намира за основателно, като счита, че следва да присъди
минималното по смисъла на чл.21 от Наредба №1/2004г. възнаграждение от
600 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 305/29.01.2024г., постановено по гр.д. №
6177/2023г. по описа на РС-Варна, 8 състав, поправено с Решение №
1129/03.04.2024г., в частта с която е утвърдено споразумение между Г. Х. З.,
ЕГН ********** и С. Н. И., ЕГН **********, по силата на което С. Н. И., ЕГН
********** е осъден да заплаща в полза на детето А. С. И., ЕГН **********,
чрез неговата майка и законен представител Г. Х. З., ЕГН **********, месечна
издръжка в размер на 350 лева, считано от датата на депозиране на исковата
молба в съда – 16.05.2023 г., до настъпване на основание за изменение или
прекратяване на задължението, с падеж пето число на месеца, за който се
дължи, ведно със законната лихва върху всяка забавена вноска до
окончателното й изплащане.
В останалите му части решението не е обжалвано и е влязло в законна
сила.
ОСЪЖДА Г. Х. З., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Орех“ № 7а,
ет.3, ап.12 да заплати на С. Н. И., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.
Варна, бул. „Вл. Варненчик“ №128, офис 1 сумата от 600 лева,
представляваща направени във въззивното производство разноски.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване по арг. от чл. 280, ал.3, т.2
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
7
1._______________________
2._______________________
8