Р Е Ш Е Н И Е №
гр.Сливен, дата 20.01.2021г.
Сливенският
окръжен съд, гражданско отделение , в закрито съдебно заседание на двадесети
януари през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ
БЛЕЦОВА
СТЕФКА МИХАЙЛОВА
Разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА
ч.гр.д. № 13 по описа за 2021 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по глава
ХХХІХ от ГПК.
Подадена е
жалба от ст.експерт О., в качеството и на пълномощник на Община Сливен, със
седалище и адрес на управление гр.Сливен, бул. „Цар Освободител“ № 1, взискател
по изпълнително дело № 195/2019г. по описа на ДСИ при РС - Сливен против
Постановление от 30.09.2020г. на ДСИ, с което е прекратено производството по
делото на основание чл. 433, ал.1, т.6 от ГПК.
В жалбата се
твърди, че обжалваното постановление е неправилно и незаконосъобразно. Посочва
се, че изп.д. № 195/2019г. по описа на ДСИ при РС Сливен е образувано за
събиране на публични задължения и че взискателят е освободен от заплащане на
такси по изпълнението. Страната счита, че не следва да се внесат разноски по
производството за заплащане на възнаграждение на особен процесуален
представител и че трябва да се приложи хипотезата на чл. 79, ал. 2 от ГПК и в
този случай длъжникът да бъде задължен с несъбраните такси. Направено е
оплакване за неправилно проведена процедура по връчване на поканата за
доброволно изпълнение по чл. 47 от ГПК, но се посочва, че тя не подлежи на
самостоятелно обжалване, съответно че не може да се обжалва разпореждането на
ДСИ, с което жалбоподателят е задължен да внесе разноски за особен процесуален
представител. Моли се обжалваното постановление да бъде отменено, както и да се
присъдят деловодни разноски – юрисконсултско възнаграждение.
В обясненията дадени по реда на чл. 436
ал. 3 от ГПК – ДСИ Мавродиев е посочил, че жалбата е допустима, но е неоснователна. Посочва, че поканата
за доброволно изпълнение е била връчена по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК, поради
което на основание чл. 430 от ГПК ДСИ е длъжен да назначи особен процесуален
представител, разноските за който не се поемат от бюджета, а трябва да се
внесат от взискателя. ДСИ посочва, че взискателят не е изпълнил разпореждането
на съда като не е внесъл разноски в определения срок, поради което
производството по из.дело е било прекратено.
От събраните
по делото доказателства съдът установи следното от фактическа страна:
Изпълнително
дело № 195/2019 г. по описа на ДСИ при РС – Сливен било образувано по молба от 08.03.2019г. на взискателя Община Сливен. С
молбата за образуване на изпълнителното дело било поискано да бъде събрана
сумата от 285.10 лв. – публично вземане по АУЗ № РА000029/28.01.2014г. с
длъжник С.М.И., ЕГН ********** ***.След като длъжникът бил потърсен на
посочения от взискателя адрес и не бил намерен там за връчване на ПДИ, ДСИ
изискал справка от ГРАО за адреса му. Справката от ГРАО посочила същия адрес
като постоянен и настоящ за длъжника. От справка на НАП било установено, че към
09.07.2020г. длъжникът не е в трудовоправни отношения. На 10.07.2020г. ДСИ
постановил разпореждане, в което посочил, че с оглед разпоредбите на чл.47,
ал.6 във вр. с чл. 430 от ГПК за да продължат съдопроизводствените действия по
делото е необходимо взискателят да внесе в 1 – седмичен срок възнаграждение за
особен процесуален представител в размер на 200.00 лв. Било отправено
предупреждение, че ако несе изпълнят указанията на съда производството по
делото ще бъде прекратено. Разпореждането на ДСИ било съобщено на взискателя на
15.07.2020г. До 22.07.2020г. взискателят не внесъл разноски за особен
процесуален представител. На 30.09.2020г. било постановено обжалваното
постановление, с което на основание чл.433, ал.1, т.6 от ГПК производството по
делото било прекратено.
Постановлението
било съобщено на взискателя на 03.11.2020г. и на 16.11.2020г. – в рамките на
законоустановения двуседмичен срок била депозирана настоящата частна жалба.
Съдът намира депозираната
частна жалба за допустима, тъй като същата е подадена в законния срок от лице с
правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество се явява неоснователна.
В разпоредбата на чл. 435
ал. 1 от ГПК е посочено, кои действия на съдебния изпълнител могат да бъдат
обжалвани от взискателя по изпълнението. В т. 3 е посочено, че взискателят може
да обжалва спирането, прекратяването и приключването на изпълнителното
производство. В случая се обжалва постановление за прекратяване на
изпълнението, което действие подлежи на обжалване.
Спорният въпрос е дали
взискателят – Община Сливен е задължена да изпълни разпореждане на ДСИ, с което
е задължена да внесе разноски за особен процесуален представител.
По принцип в разпоредбата
на чл. 430 от ГПК е посочено, че когато е налице хипотезата на чл. 47, ал. 6 от ГПК ( както е в случая), съдебният изпълнител назначава особен процесуален
представител ( ОПП ) на длъжника. От друга страна в разпоредбата на чл. 84, т.
3 от ГПК е посочено, че се освобождават от заплащане на държавни такси, но не и на разноски общините, освен ако
не се касае за частни вземания. В случая няма спор, че вземането на взискателя
е с публичен характер и по принцип Община Сливен е освободена от заплащане на
държавна такса за образуване и водене на изпълнителното производство. Възнаграждението
обаче за особен процесуален представител няма характер на такса по
образуване/движение на изп.дело. То представлява разноски по изпълнението и
общината не е освободена от тях. Няма друг бюджет за сметка, на който да бъде
заплатено възнаграждението на ОПП. Следва да се отбележи, че ако не се заплатят
разноските за ОПП не е възможно такъв да бъде назначен и изп.производство не
може да продължи. Това би означавало производството да е висящо до настъпването
на евентуална перемпция поради непредприемането на никакви изпълнителни
действия по него поради блокирането им от липсата на ОПП.
След като взискателят не е
изпълнил разпореждането на съда за внасяне на възнаграждение за особен
процесуален представител се е изпълнила хипотезата на чл.433, ал. 1, т. 6 от ГПК и изпълнителното производство основателно е било прекратено.
Предвид изложеното съдът намира жалбата за неоснователна
и като такава следва да остави без уважение.
По тези съображения, съдът
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ без уважение
жалбата на Община Сливен, със седалище
и адрес на управление гр.Сливен, бул. „Цар Освободител“ № 1, против Постановление
от 30.09.2020г. на ДСИ, с което е прекратено производството по делото на
основание чл. 433, ал.1, т.6 от ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.