Р Е Ш Е Н И
Е
№ ........
гр. Варна, 28.03.2016г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VII състав, в
публичното заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди и
шестнадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ЕЛЕНА АНДРЕЕВА
при участието на секретаря В.А. и прокурора З.З.,
като разгледа докладваното от съдията гр.д.
№ 2385/2015г. по описа на ВОС, съобрази следното:
Производството
е образувано по предявени от Л.А.Я., ЕГН **********,***/, чрез адв. П. Б. Н. ***, съдебен адрес:***, офис 11, против
Прокуратурата на Република България, искове с правно основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ и чл.86 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от сумата от 50
000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди
изразяващи се в причинени силен стрес, непрекъснато психическо напрежение, фрустрация, накърняване на доброто й име в обществото,
засягане на професионалната й репутация и влошаване на здравословното й
състояние, в следствие на обвинение в извършване на престъпление, по което воденото срещу нея
наказателното производство ДП № 206/2013 г. по описа на ОСС – Варна, прекратено с Постановление от
25.05.2015 г. на прокурор при ВРП, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 04.06.2015г. до окончателното й изплащане. Претендират се
направените по делото разноски.
В исковата
молба се твърди, че с постановление от 21.12.2013г. ищцата е била привлечена в
качеството й на обвиняема за престъпление по чл.309 ал.1 вр.чл.20
ал.2 от НК и по отношение на нея е била взета мярка за неотклонение „Подписка”.
Привличането на ищцата в качеството й на обвиняема е станало след проведен
преди това разпит на същата като свидетел и въз основа на резултатите от
допусната по досъдебното производство съдебно-графическа експертиза. На датата,
когато е била привлечена в качеството й на обвиняема, е проведен разпит на
ищцата, като искането й за назначаване на повторна експертиза на подписа и
почерка й е било оставено без уважение от прокурор при ВРП. С постановление от
06.02.2014г. на ВРП делото е внесено във ВРС с предложение ищцата да бъде освободена
от наказателна отговорност, като е било образувано НАХД № 575/2014г. по описа
на ВРС, 27 състав, насрочено за разглеждане за 15.04.2014г. от 9,30 часа, като
в съдебното заседание са представени два амбулаторни листа, в които е отразено,
че ищцата е бременна в четвърти месец с второ дете, с термин 13.09.2014г.
Производството по делото било отложено за 30.05.2014г. като след приключване на
заседанието по делото, поради силния стрес и негативните емоционални
преживявания от факта, че е предадена на съд с обвинение в престъпление, което
не е извършила, ищцата се почувствала физически много зле, с тежест ниско в
корема. На 16.04.2014г. била приета в отделение Патологична бременност към МБАЛ
– гр. Русе АД с генитално кървене в резултат на частично отлепване на
плацентата и тежест ниско в корема. При прегледа лекарите й споделили, че това
патологично развитие на бременността се дължи на скорошно преживян стрес, като
според ищцата, същият е следствие от явяването й пред съда по обвинение в
престъпление, което не е извършила. Второто по делото заседание е било отложено
за 09.07.2014г., поради неявяване на трима свидетели, а междувременно, на
17.06.2014г. съпругът й Н.И.Р. получил инсулт и бил настанен в болница в гр.
Марсилия, Република Франция. Наложило се да замине заедно с първото им дете, за
да се грижи за съпруга си, който изпаднал в кома. Семейството било настанено в
общинско жилище от френските социални служби, а на 19.08.2014г. ищцата била
приета в Многопрофилна болница в гр. Безие за първа ехография след първо тримесечие. При
изследването на плода лекарите установили несъразмерност на легенчетата
на бъбреците/лявото е в пъти над нормата/, като е констатирана и аномалия на
мозъка. Твърди се, че тези увреждания на плода са резултат от отлепването на
плацентата. На 20.09.2014г. в гр. Безие се родило
второто им дете, като детето било с бъбречни и мозъчни увреждания и до
настоящия момент се намира под лекарско наблюдение. Воденото срещу ищцата
наказателно производство било отлагано на 09.07.2014г., 14.10.2014г. и
13.01.2015г., като при разглеждането на делото в съдебно заседание на
24.03.2015г. вещото лице, изготвило оспорената от ищцата на досъдебното
производство съдебно-графическа експертиза не поддържало заключението си, а
посредством петорна експертиза било установено, че подписа и почерка под
инкриминираното пълномощно, предмет на обвинението за документно престъпление в
това производство не са изпълнени от ищцата, прекратил съдебното производство,
вследствие на което съдът е върнал делото на ВРП за произнасяне, предвид
установеното ново фактическо обстоятелство. С постановление от 25.05.2015г. на
прокурор при ВРП, наказателното производство против ищцата било прекратено, на
основание чл.24 ал.1 т.1 от НПК и била отменена взетата мярка за неотклонение.
Твърди се,
че периода 21.12.2013г. – 25.05.2015г. действията на Прокуратурата и на
разследващите органи по образуване и водене на наказателно производство срещу
ищцата, по повдигане на обвинение и поддържането му пред съда са били
произволни и незаконни, както и че на ищцата са били причинени неимуществени
вреди, намиращи с пряка връзка с воденото наказателно производство и
незаконните действия на Прокуратурата. Поддържа се, че в резултат на
неоснователно повдигнатото обвинение и наказателното преследване ищцата
преживяла силен стрес, непрекъснато психическо напрежение и фрустрация.
Накърнени и опетнени били името и авторитета й в обществото, уронени били
честта и достойнството й. Ищцата израснала в семейна среда, в която личният
морал е силно застъпен и явяването пред следовател и пред наказателен съд били
необичайни за нея, а шокът и притеснението били неимоверни. Излага се, че към
момента на предявяване на обвинението и последвалите съдебни заседания е
работила като учител – притежава образователна степен бакалавър по начална
училищна педагогика с немски език, като понастоящем следва магистратура по
специалността Педагогическа превенция на престъпността и пробационни
практики, и се наложило да подава молби за неплатен еднодневен отпуск, към които
прилагала призовките, в които пишело, че се призовава в качеството на обвиняема
и подсъдима, а това повлияло на мнението на училищния директор и на бъдещото му
отношение към нея, както и на част от колегите й, като била обект на постоянни
коментари от тяхна страна. Авторитетът й на стойностен и морален човек –
учител, пред роднини, колеги и познати бил непоправимо уронен. Взетата по
отношение на нея мярка за неотклонение й създала непрекъснат дискомфорт и необходимост да се съобразява с ограниченията,
произтичащи от тази мярка. Силно се притеснявала, че случващото се оказва
негативно влияние и върху най-близките й хора – съпруг и майка, които също били
подтиснати и изплашени. Тя се чувствала отчаяна и непълноценна като родител и
съпруга, изпитвала постоянни притеснения от финансово и битово естество, тъй
като поради чести отсъствия от работа поради неплатени отпуски, за да се явява
пред разследващите органи и съда, не получавала в пълен размер трудово
възнаграждение, което се явява единствения й приходоизточник, с който осигурява
препитанието и издръжката на семейството си. По това време синът й Н.Н.Р. бил едва на година и пет месеца, като за него се
грижел съпругът й, който не получавал възнаграждение. Обстоятелството, че била
обвинена в престъпление, което не е извършила, засегнало непоправимо
професионалната й репутация и кариерното й развитие. Отрицателно били повлияни
както служебните, така и личните й отношения. Мнозина нейни колеги, близки и
познати били разколебани и избягвали или изцяло прекратили контактите си с нея.
Воденото срещу нея наказателно производство оказало травмиращо въздействие
върху нея и засегнало драстично не само психическото й равновесие, но и
здравето й и това на детето, с което е била бременна. Прави се искане за уважаване
на предявения иск в пълния му размер.
Ответникът - Прокуратурата на Република България,
е депозирал отговор на исковата молба в срока
по чл. 131 от ГПК, в който оспорва изцяло исковете, като неоснователни. Твърди
се, че не са доказани вредите и причинно-следствената им връзка с повдигнатото
обвинение, както и техния размер. Излага се, че не са ангажирани доказателства
органи на Прокуратурата на Република България да са разпореждали или да са
извършвали действия извън правнорегламентираните, не
са давали гласност на обстоятелството, че срещу ищцата е било водено
наказателно производство и ако то е станало известно на трети лица, това не е
било в резултат на действия, от страна на ответника. Излага се, че
наказателното производство във фазата на досъдебното производство по отношение
на ищцата е протекло в изключително кратък срок, била е взета най-леката мярка
за неотклонение. Претендираното обезщетение е
прекомерно високо и предвид обстоятелството, че обвинението срещу нея е било за
деяние, което не е тежко умишлено престъпление и за което, поради чистото й
съдебно минало, в случай, че би била призната за виновна би получила наказание
по административен ред. Ищцата не е търпяла никакви ограничения и неудобства,
предвид разпоредбата на чл.60 от НПК, като от представените доказателства се
установява, че тя е напуснала Република България след 21.12.2013г. без да
уведоми Прокуратурата или съда за това и до приключване на съдебнто
дирене точното й местонахождение и местоживеене е останало неизвестно. Липсват
доказателства за това с какъв авторитет се е ползвала ищцата сред колегите си в
училището, където е работила, както и за това кога и по какъв начин именно
поради воденото срещу нея наказателно производство същият е бил накърнен. Не са
ангажирани и доказателства, че през посочения от нея период от време се е
намирала с трудово-правни отношения. Излага се, че при справка в системата Апис е установено, че ищцата е управител на ЕТ”Ники Р. – Л.Я.”.
Не е доказано твърдението, че явяването пред разследващите органи и съда е
наложило ползването на неплатени отпуски, като ищцата в хода на досъдебното
производство се е явявала пред разследващите органи само на 21.12.2013г., а в
съдебно заседание се е явявала по свое желание само два пъти. Липсват доказателства
воденото срещу нея наказателно преследване да е повлияло в негативен план върху
професионалната й репутация и кариерното й развитие, както и че притесненията й
са били свързани с повдигнатото й обниение, доколкото
по същото време се водило наказателно производство срещу съпруга й за тежко
умишлено престъпление по чл.206 ал.3 от НК, а и съпругът й е знаел, че
документното престъпление, за което е обвинена е извършено от сестра му. Не е
доказано воденото наказателно производство да е повлияло върху здравословното й
състояние, като няма пряка и непосредствена връзка между полученото от ищцата
генитално кървене на 16.04.2014г. и воденото срещу нея наказателно
производство. Не подлежат на обезвреда морални вреди,
причинени на трети лица – майка, съпрузи, деца. Ответникът счита исковата претенция за
недоказана по основание и размер.
Съдът, като съобрази доводите на страните, както и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна, следното:
Не се спори
между страните, а и от събраните по делото доказателства се установява, че срещу ищцата е било образувано досъдебно
производство/ДП/ № 206/2013г. по описа на ОСлО-ОП-Варна,
за престъпление по чл.309 ал.1 вр.чл.20 ал.2 от НК,
прекратено с Постановление от 25.05.2015г. от прокурор при ВРП, влязло в сила
на 06.04.2015г.
По същото
досъдебно производство ищцата била привлечена в качеството на обвиняема с
Постановление от 21.12.2013г., като по отношение на нея била взета мярка за
неотклонение „Подписка”. С Постановление от 06.02.2014г. на прокурор при ВРП
било направено предложение за освобождаване на Я. от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание по чл.78а ал.1 от НК и делото било
внесено във ВРС. В хода на образуваното НАХД № 575/2014г. по описа на ВРС – 27
състав, при разглеждането на което ищцата се явила в съдебни заседания на
15.04.2014г. и 30.05.2014г., било установено, посредством петорна експертиза,
че подписът и почеркът в пълномощното, за чието съставяне й било повдигнато
обвинение, не са изпълнени от ищцата, поради което и съдът прекратил делото
и го върнал на ВРП, след което
наказателното производство било прекратено с посоченото по-горе постановление
от 25.05.2014г.
От показанията на свид. П.Л.Й., които съдът
кредитира, доколкото същият е съсед на ищцата в гр. Русе, се установява, че той
е приятел на семейството от 2011г. През 2013г. Л. започнала работа в училище
като по това време за детето им се грижел съпруга й. Двамата потърсили
свидетеля когато получили призовка ищцата да се яви при следовател в гр. Варна,
защото знаели, че той е завършил специалност “Право” в Русенския
университет. Л. не знаела защо я викат и
била стресирана. Потърсили го втори път когато получила постановление за
привличане в качеството на обвиняема, като обвинението било, че е участвала с
мъжа си и е подписала пълномощно от името на бившата му приятелка за продажба
на автомобил от нейно име. Л. се разплакала и обяснила, че са й отказали
назначаване на експертиза на подписите и текста. Била стресирана, а животът на
семейството й се променил, защото дотогава не се била сблъсквала с полиция.
Същата година отказала да празнуват заедно Коледа, защото имали общи познати, а
те знаели за делото. Споделила със свидетеля, че представяла призовките в
училище, за да може да се явява по делото и че всички нейни колеги знаели за
случващото се, както и че изпитвала неудобство от родителите на децата. Била
притеснена преди всяко идване в гр. Варна и когато се връщала в гр. Русе. През месец април 2014г., когато вече била
бременна с второто им дете, се явила на дело в съда в гр. Варна, а след това
съпругът й се обадил на свидетеля и му казал, че са я приели в болница с
кръвоизлив, заради разкъсана плацента. Съпругът на ищцата – Н., се занимавал с
внос на автомобили и при едно от пътуванията си до Франция получил инсулт. Това
наложило заминаването на ищцата с детето, за да се грижи за мъжа си. Във
Франция им дали социално жилище, като там се родило второто им дете с
деформации на бъбрека и мозъка. След инсулта Н. получил множествена склероза.
Свидетелят разбрал от ищцата, че делото е приключило и че тя е невинна, като
при разпита си заявява, че не е чувал някой да е коментирал, че Л. е
престъпница. Знаел от нея, че по повод воденото срещу нея дело, тя се
опасявала, че може да остане без работа, защото била на изпитателен срок.
От показанията на свид. Г.Ц.Я. – първи братовчед на
съпруга на ищцата, се установява, че същият я познава от 2010г. откогато
заживяла с Н., като двамата сключили брак през 2011г. Свидетелят живее в
съседна къща на тази на семейството, разположени в общ двор, и има
непосредствени впечатления за живота и навиците им преди и след привличането на
ищцата като обвиняема. Ищцата и съпругът й имат две деца, като голямото – Н. се
родило на 02.05.2012г. Л. завършила начална педагогика с немски език, степен
бакалавър и започнала работа през 2013г. в училище “Отец Паисий” в гр. Русе,
като това била първата й работа като учител. Ищцата и съпругът й се разбирали и
докато тя била на работа за детето се грижел бащата. Поддържали приятелски
отношения със свидетеля и нормални съседски отношения с живущите около тях.
Ищцата се променила след като й повдигнали обвинение за фалшификация на
пълномощно. Преди това тя била приветлив човек, а след това станала вглъбена в
себе си, затворена, като на моменти свидетелят не разбирал какво иска да каже.
Престанала да общува със съседите, всички опити на свидетеля да я предразположи
към разговор били неуспешни, като дори отказала да празнуват заедно Коледа и
Нова година. Чувствала се угнетена от повдигнатото обвинение за нещо, което не
е извършила. От ищцата свидетелят разбрал, че на работа са научили за
повдигнатото й обвинение, ходела със страх в училището и се притеснявала от
евентуално осъждане за нещо, което не е извършила. Споделяла му, че
забелязвала, че колегите й я гледат укорително. Изпитвала притеснение, че
родителите й ще разберат за воденото дело и за това как биха реагирали, тъй
като дотогава не са имали досег с полиция и прокуратура. Ищцата продължила
образованието си когато започнала работа. Във Франция, откъдето мъжът й Н.
закупувал автомобили във връзка с осъществяваната от него дейност, той получил
инсулт и тя заминала при него, заедно с първото им дете, а още преди това
разбрал, че е бременна и очакват второ дете. Имала проблеми с втората
бременност, а след едно от идванията си в гр. Варна във връзка с обвинението,
като се върнала в гр. Русе, постъпила в болница, където лекарите й казали, че
бременността ще е тежка и че детето ще се роди с увреждания. Детето се родило с
увреждане на мозъка и увеличение на единия бъбрек. Н. заболял от множествена
склероза и лечението му продължавало във Франция, като семейството се издържа
от социални помощи.
От заключенията на допуснатите по делото
съдебно-медицинска експертиза се
установява, че по делото не са представени документи за извършен преглед на
соматичното състояние на ищцата, несвързано пряко с бременността й с второто
дете в периода м.12.2013г./ след привличането й в качеството на обвиняема/ и
след това. Съгласно приложената по делото епикриза, на ищцата не са извършвани
консултативни прегледи при престоя й в отделение “Патологична бременност” на
МБАЛ Русе и няма данни за здравословното й състояние в този период. В тесен
смисъл, според акушерския статус на бременната, ултразвуковия преглед сочи на
локализация по задна стена на матката на плацентата и съмнения за предлежаща
плацента. Не е конкретно описано отплепване на плацентата към 16.04.2014г. –
датата на постъпване в болницата, като съобразно медицинските стандарти, при
отплепяне на плацента се говори за ретроплацентарен хематом, описва се неговата
локализация и големина, а след като в епикризата не са описани такива находки,
няма данни, удостоверяващи отплепване на плацентата към този момент. В
следващите ехографски прегледи – при ехографията през трето тримесечие от
бременността, извършена на 16.07.2014г. също не са посочени записвания, сочещи
отлепване на плацентата в по-ранен етап на бременността. Операции върху
матката: посочената операция на матката през 2011г., локализацията на плацентата
по задна маточна стена и ултразвуковото предположение, че се касае за
предлежаща плацента сами по себе си поотделно, както и в съвкупност често водят
до генитално кървене по време на цялата бременност. Горепосочените акушерски
факти сочат рискова бременност от началото на бременността и нямат пряка връзка
с други обстоятелства. По делото са представени данни за състоянието на детето
на третия ден от раждането му. Съобразно документа на л.22 от делото, детето е
родено с разширено ляво бъбречно легенче и раздута дясна белодробна съдова част
преди раждането. Според експерта, така посочените симптоми са белег на вродени
аномалии и нямат пряка връзка със състоянието на плацентата. В същия документ е
записано, че детето е с нестабилно здраве и не е възможно осъществяване на
контрол в болницата в Безие, както и че е родено на ***г., т.е. 7 дни след
вероятния термин на раждане – ***г., като съобразно световните медицински
стандарти следтерминното раждане крие висок риск за преносеност на плода и
свързаната с това по-висока заболеваемост. От епикризата на л.81 от делото е
видно, че към 16.04.2014г. ищцата е хоспитализирана в отделение “Патологична
бременност” заради преждевременни контракции и генитално кървене, които в
рамките на 4 дни отшумяват и пациентката е изписана с подобрение и запазена
бременност. При последващи прегледи на 16.07.2014г. и на 19.08.2014г. не са
констатирани заболявания на майката и на плода. На 16.07.2014г. е записано, че
бъбречната ехография е нормална и двата бъбрека са налице, с нормален обем. В
заключение е препоръчана ехография след един месец за съдов контрол на лявото
бъбречно легенче. При диагностиката, извършена на 19.08.2014г., също е
констатирано увеличение на лявото бъбречно легенче и е препоръчана бъбречна ехография
при раждане. Вещото лице е категорично, че съобразно приложената медицинска
документация, по време на бременността не е установено наличие на болест или
синдром на заболяване на плода.
От
заключението на допуснатата по делото съдебно-психилогическа
експертиза, изготвено след запознаване с доказателствата по делото,
представената медицинска документация и извършен личен преглед и изследвания,
което съдът приема като обективно и компетентно дадено, се установява, че
повдигнатото срещу Я. обвинение и воденото срещу нея наказателно производство е
изиграло ролята на тежък стрес по време на отглеждане на малко дете, работа с
временен трудов договор, по-късно допълнен от нов стрес - заболяване на съпруга
и на фона на втора бременност с неблагоприятно протичане и резултат. Участието
в процесуалните действия е водело до нови натоварвания - физически, психични,
морални, със социалнопсихологично значение и отзвук.
Застрашен е бил имиджа й на морална личност, на благонадежден професионалист.
Поставена била под въпрос професионалната й реализация и кариерното развитие.
Изпитвала е неудобства, фрустрация, срам, страх,
тревожност и други отрицателни емоции и чувства. Изгубила приятелства и
контакти. Сама реагирала с отдръпване и затваряне. Бояла се да не загуби уважението
и обичта на близките си, които я познавали като честен човек. Личностните
особености на ищцата, нейната вродена устойчивост са благоприятствали до
известна степен намаляването на интензивността на преживявания стрес. Тя дори
не е посочила всички житейски събития, носещи й стрес-точки, а основните,
засегнали най-значими ценности в нейната йерархия на ценностите, именно -
бременността й, здравето на новороденото, здравето на съпруга й. Използвала е
механизми на психологична защита отричане, изолация, изтласкване, за да
продължи да функционира, въпреки вътрешните си терзания, емоции и чувства. Пренапрягала цялата си личност, за да запази интегритета си
и да функционира в усложнената обстановка като поемала още отговорности, заедно
с това пренапрягала задръжните
процеси, за да понася наложените й условия, обвинения, да дочака момента на
реабилитацията си. Това напрягане на двата основни процеса на висшата нервна
дейност продължително време нанася понякога тежки вреди, действа разболяващо
пряко върху психиката или чрез нея, на други органи и системи.
Според
експерта, в момента ищцата е емоционално лабилна. Лесно се актуализират психотравмените преживявания. Преживява загуба - относно
здравето на членовете на семейството, съпруга и малкото дете, загубата на
семейното щастие, относно личния си социален статус, личните си ценности и
стойност. Не са изчезнали страхът, срамът, потиснатото възмущение за извършена
спрямо нея несправедливост без възможност за пълно обезщетяване, тревожността
за бъдещето - всичко, свързано изводимо за ищцата с обвинението в престъпление,
което не е извършила. Преживяният стрес в теоретичен
аспект може да се развие в няколко посоки: 1/ да бъде интегриран, личността да
се реорганизира и да функционира по здравословен начин, като такова развитие е
малко вероятно с оглед тежките последствия в семейството - развитието на
заболяването на съпруга, възможността за пълно излекуване на малкото дете,
липсата на партньорство в отглеждането на децата, финансовото натоварване,
непредвидимата професионална реализация, физическата и психична издържливост на ищцата, степента на социална реабилитация;
2/ отключване на психично разстройство с реактивен характер вследствие преживяния стрес и усложнената актуална ситуация на ищцата;
3/ отключване други соматични и/или психични заболявания, за които ищцата може
да има предразположение, но които не биха са развили без този тежък стрес,
засегнал най-висшите за нея ценности. Съгласно същото заключение, интегрирането
на цялата поредица от стресогенни събития по здравословен
начин в живота на ищцата може да се подпомогне от психотерапевтична интервенция
и подкрепа в амбулаторни условия.
Относно
влошеното здравословно състояние на съпруга на ищцата, по делото са представени
медицински документи на френски език, придружени с легализиран превод на
български език /л.13-15 от делото/ за извършен преглед на 20.03.2015г.,
30.03.2015г. в Многопрофилна болница – гр. Безие. В същата болница е извършен преглед и на детето Г.,
р.20.09.2014г. /л.20-23 от делото/, видно от приложените медицински документи,
като е установено – разширено ляво
бъбречно легенче и раздута дясна белодробна съдова
част преди раждане. Приложени са документи от Многопрофилна
болница – гр. Безие за извършена ехография на ищцата
през трето тримесечие/л.2429 от делото/, като документите, отнасящи се до
извършените прегледи на майката и детето са обсъдени от експерта, изготвил
съдебно-медицинската експертиза.
Приложено е писмо от 11.11.2015г. на ВРП, в което е
отразено, че срещу съпруга на ищцата – Н.И.Р., са водени наказателни
производства, както следва: ВРП № 7686/2004г. На 28.06.2004г. е образувано ДП №
1248/2004г. По описа на ІІ РУ- ОД МВР – Варна. На 17.11.2010г. е привлечен като
обвиняем за престъпление по чл.210 ал.1 т.2 вр.чл.209 ал.1 от НК. На
20.06.2013г. ВРП е изготвила обвинителен акт срещу Р. и същият е внесен във
ВРС, където е образувано НОХД № 3283/2013г- - 22 състав, съдебното заседание е
било насрочено на 14.10.2014г., след което е било отстрочено и до настоящия
момент няма насрочено ново такова; ВРП № 12934/2011г. На 10.01.2012г. е
образувано сл.д.№ 32/2013г. по описа ОслО-ОП-Варна. На 03.01.2013г. материалите
са предявени на Р.. На 23.04.2013г. е внесен обвинителен акт срещу Р. за
престъпление по чл.206 ал.3 вр.ал.1 вр.чл.26 ал.1 вр.чл.29 ал.1 б”б” от НК и
чл.309 ал.1 вр.чл.20 ал.3 и ал.4 от НК във ВРС, където е било образувано НОХД №
2169/2013г. – 22 състав, съдебното заседание, по което е било насрочено за
14.10.2014г., било е отстрочено и до настоящия момент не е насрочено ново
такова.
От приложения по делото Трудов договор №
А-512/30.08.2013г./л.123 от делото/ е видно, че ищцата, за времето от
02.09.2013г. до 31.05.2014г. е била назначена на длъжност “Млади възпитател” в
ОУ “Отец Паисий” гр. Русе, като договорът е сключен, на основание чл.68 ал.1
т.1 и чл.70 ал.1 и ал.2 от КТ, с изпитателен срок от шест месеца. Представени
са копия от студентска книжка на ищцата, като видно от отразеното в документите
Л.А.Я. е студент задочно обучение в Русенски университет “Ангел Кънчев” – гр.
Русе, факултет “Природни науки и образование”, специалност “Педагогическа
превенция на престъпността и пробационни практики”, като съгласно Уверение №
64/28.01.2016г., издадено от посочения университет, ищцата е дипломирана с
Протокол № 21/23.01.2016г.
Съдът, като взе предвид установеното от фактическа
страна и при съобразяване на изложеното в исковата молба и възраженията на
ответника в отговора на същата и в съдебно заседание, намира следното:
Предпоставка за отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани
от правозащитни органи, е незаконността на техните действия, а в случая,
предвид прекратяването на воденото срещу ищцата наказателно производство, тази
незаконност е налице.
Безспорно е установено по делото, че вследствие воденото наказателно
производство срещу ищцата, във връзка с извършени действия на длъжностни лица
от Прокуратурата на Република България, която е повдигнала обвинението, внесла
е в съда предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание по чл.78а ал.1 от НК, въз основа на което е било
образувано НАХД № 575/2014г. по описа на СРС – 27 състав, приключило с
прекратяване на съдебното производство и прекратяване на наказателното
производство с Постановление от 25.05.2014г. на прокурор при ВРП и отмяна на
взетата по отношение на нея мярка за неотклонение „Подписка“, на ищцата са били
причинени неимуществени вреди, намиращи се в причинно-следствена връзка с тези
действия, като в случая е осъществен състава на чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ.
Посредством събраните гласни доказателства се установи, че воденото срещу
ищцата наказателно производство се е отразило негативно върху емоционалното й
състояние - търпяла е тревоги, стрес и притеснения от неоснователното наказателно
преследване. Според експерта, изготвил съдебно-психологическата експертиза,
чието заключение съдът изцяло кредитира, и съобразно свидетелските показания, повдигнатото срещу Я. обвинение и
воденото срещу нея наказателно производство е изиграло ролята на тежък стрес по
време на отглеждане на малко дете, работа с временен трудов договор, по-късно
допълнен от нов стрес - заболяване на съпруга и на фона на втора бременност с
неблагоприятно протичане и резултат. Участието в процесуалните действия е водело
до нови натоварвания - физически, психични, морални, със социалнопсихологично
значение и отзвук. Застрашен е бил имиджа й на морална личност. Изпитвала е
неудобства, фрустрация, срам, страх, тревожност и
други отрицателни емоции и чувства. Променила начина си на живот, като
избягвала контакти с познати и приятели, с които преди това се събирали, сама
реагирала с отдръпване и затваряне. Бояла се да не загуби уважението и обичта
на близките си, които я познавали като честен човек. И към момента не са изчезнали
страха, срама и потиснатото възмущение за извършена спрямо нея несправедливост.
Същевременно
с това, по делото не се събраха убедителни доказателства, че воденото срещу
ищцата наказателно производство е повлияло по негативен начин на нейното
професионално и кариерно развитие и до променено отношение спрямо нея на
колегите й в училище, като никой от свидетелите не е очевидец на това, че е
представяла призовките във връзка с делото по местоработата й в ОУ“Отец Паисий”
гр. Русе и няма безспорни доказателства, че същото е станало достояние на
директора и останалите учители, както и такива, че авторитетът й на морален
човек пред роднини, колеги и познати е бил уронен. Напротив, свид.Й. дори
заявява, че не е чувал някой да е коментирал, че ищцата е престъпница, а и
двамата свидетели са категорични, че тя е отказала да празнува със свои
приятели и понати Коледа и Нова година, защото се чувствала неудобно от това,
че срещу нея се води наказателно производство, а не са ангажирани доказателства
за това лицата, с които преди това е общувала да са избягвали контакти с нея
след като било образувано делото. Безспорно се установи, че по времето, когато
срещу нея се е водило наказателното производство, същата се е явила само в две
съдебни заседания и макар да е била с мярка за неотклонение “Подписка”, същата
е излязла безроблемно извън пределите на страната, като не е доказано по какъв
точно начин същата се е съобразявала с огрниченията, произтичащи от най-леката
мярка на процесуална принуда и как вземането на таци мярка за неотклонение, по
отношение на нея, й е създала дискомфорт, в какво се е изразил същия. По
времето, когато срещу ищцата се водело наказателното производство, две
наказатени производства са били водени и срещу съпруга й, който впоследствие
заболял и бил настанен на лечение във Франция, като по време на делото ищцата
била бременна с второто им дете, налагало се да пътува от гр. Русе до гр.
Варна, имала рискова бременност и докато делото се гледало в съда, същата била
принудена да замине да се грижи за съпруга си във Франция, като отпътувала за
там докато била бременна с второ дете и водейки със себе си първото си дете,
ненавършило двугодишна възраст. Всички тези обстоятелства са повлияли негативно
нейното здраве, поради което и не може по несъмнен начин да се установи, че
психическите преживявания, стреса, фрустрациите са обусловени единствено от
воденото срещу ищцата наказателно производство. Налице са множество житейски
преживявания, които биха могли да повлияят психическото и физическото здраве на
ищцата, която въпреки това е успяла да завъри магистратурата си. Не се установи
също така, че заболяванията на детето, родено с малформации, са в
причинно-следствена връзка с обвинението срещу ищцата, като съдът изцяло
кредитира заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-медицинска
експертиза, независимо от установената неточност на превода на медицинските
документи, ползвани от него, което е довело до посочване от експерта, че детето
е имало раздута дясна белодробна съдова част преди раждането. Според вещото
лице, описаните симптоми в медицинските документи са белег на вродени аномалии
при детето и нямат пряка връзка със състоянието на плацентата. Недоказани са
твърденията на ищцата, че вследствие стреса, по причина на воденото срещу нея
наказателно производство, същата е получила отлепване на плацентата, което е
довело до увреждания на плода, като експертът е категоричен, че в епикризата от
16.04.2014г./ден след явяването и в съдебно заседание по наказателното дело/ за
настаняване на ищцата в отделение “Патологична бременност” при МБАЛ – Русе, не
са налице данни, удостоверяващи отплепване на плацентата към този момент, както
и че в следващата ехография от болницата в гр. Безие, Франция, извършена на
16.07.2014г., също не са посочени записвания, сочещи на отплепване на
плацентата в по-ранен етап на бременността.
Преценявайки по справедливост, в съответствие с чл.52 от ЗЗД, характера и
размера на причинените на ищцата морални болки и страдания, от обвинението, за което е била привлечена в
качеството на обвиняема и по което впоследствие наказателното производство е
било прекратено с влязло в сила постановление на прокурор при ВРП, по отношение
на които се събраха доказателства, че са в причинно-следствена връзка с
воденото срещу ищцата наказателно производство, като съобрази общата
продължителност на наказателното производство, съдът намира, че сумата,
достатъчна за репариране на причинените й от незаконното обвинение
неимуществени вреди, като необходима и достатъчна за обезщетяване на
причинените неимуществени вреди на ищцата възлиза на 3000лв., поради което до
тази сума предявеният иск се явява доказан по размер, като за разликата над
3000лв. до 50 000лв., като недоказан, искът следва да бъде отхвърлен. Сумата от
3000лв. е дължима, ведно със законната лихва, считано от датата на влизане в
сила на постановлението за прекратяване на наказателното производство –
04.06.2015г., до окончателното й изплащане.
Предвид изхода на спора и като съобрази разпоредбата на чл.10 ал.3 от ЗОДОВ, Прокуратурата на Република България следва да бъде осъдена да заплати на
Л.А.Я. сумата от 10лв., представляваща платена държавна такса по делото и 21лв.
– разноски за възнаграждения на вещи лица и за призоваване на свидетел,
съобразно уважената част от иска.
Поради това, че на ищцата е оказана безплатна адвокатска помощ, съгласно
приложения по делото договор за правна защита и съдействие, в който е посочено,
че основанието за предоставяне на правна помощ е чл.38 ал.1 т.2 от Закона за
адвокатурата, и като съобрази разпоредбата на чл.38 ал.2 от с.з., ответникът
следва да бъде осъден да заплати на адв.П. Б. Н. ***,
осъществил процесуалното пледставителство по делото
на ищцата, сумата от 440лв., на основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата.
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на Л.А.Я.,
ЕГН **********,***, сумата от 3000лв./три хиляди лева/, представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди изразяващи се в причинени силен стрес,
непрекъснато психическо напрежение, фрустрация,
накърняване на доброто й име в обществото, засягане на професионалната й
репутация и влошаване на здравословното й състояние, вследствие на обвинение в извършване на
престъпление, по което воденото срещу нея наказателното производство ДП №
206/2013 г. по описа на ОСС – Варна е прекратено с Постановление от 25.05.2015 г. на
прокурор при ВРП, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
04.06.2015 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над 3000лв./три хиляди лева/
до 50 000лв. /петдесет хиляди лева/ и за лихвата върху нея.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на Л.А.Я.,
ЕГН **********,***/, на основание чл.10 ал.3 от ЗОДОВ, направените по делото
разноски в размер общо на 31лв./тридесет
и един лева/, от които 10лв. – внесена държавна такса и 21лв. – разноски за
призоваване на свидетел и депозити на вещи лица.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на адв.П. Б. Н. ***, процесуален представител на ищцата Л.А.Я., сумата от
440лв./четиристотин и четиридесет лева/, на основание чл.38 ал.2 от Закона за
адвокатурата.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Варненския апелативен съд.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: