Решение по дело №584/2024 на Административен съд - Добрич

Производството по делото е по реда на глава Х от АПК, във връзка с чл. 118, ал. 1 от КСО.

Образувано е по жалба на Г. Й. Г., с постоянен адрес в [населено място], чрез адв. М. Г., срещу Решение № 31/ 22.10.2024 г. на Директора на ТП на НОИ – Добрич, с което е потвърдено разпореждане [номер] от 02.07.2024 г. на Ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Добрич, с което му е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 69б от КСО.

Жалбоподателят счита, че Решението е незаконосъобразно, тъй като неправилно е счетено, че прекратяването на трудовия договор между него и „Евроманган“ ЕАД (в нес.) не е на основание чл. 328, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда КТ). Приема, че не отговаря на изискванията на чл. 69б, ал. 1 от КСО, но оспорва извода, че не отговаря на условията на чл. 69б, ал. 4 от КСО. Сочи, че заповедта за прекратяване на трудовото му правоотношение, издадена през 2019 г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ, е отменена с влязло в сила решение по гр. дело № 232/ 2019 г. по описа на РС – Балчик, но предвид отмяната на заповедта трудовото правоотношение според жалбоподателя следва да се счита за възстановено за страните по него, а трудовият договор продължава да действа и ги обвързва. Позовава се на чл. 354, ал. 1, т. 1 от КТ, че за трудов стаж се признава и времето, през което не е съществувало трудово правоотношение в случай, че работникът е бил без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи от датата на уволнението до възстановяването му на работа. Обръща внимание, че съобщението за възстановяване на работа е било получено от него през месец август 2020 г., когато предприятието вече не е функционирало, а два месеца по – рано, на 08.06.2020 г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 1 от КТ е бил прекратен трудовият договор на жалбоподателя, както и на всички останали работници. С оглед на това счита, че са налице предпоставките за отпускане на пенсия по чл. 69б, ал. 4 от КСО. Изразява несъгласие с приетото от административния орган, че трудовото му правоотношение следва да е било прекратено на основание чл. 345, ал. 1 от КТ, тъй като в двуседмичен срок от влизане на съдебното решение за отмяна на уволнението в сила не се е явил да заеме длъжността, като настоява, че изчисляването на срока е не от влизане на съдебното решение в сила, а от получаване на съобщението за възстановяване на работа. Добавя, че невключването му във ведомостите за заплати е бездействие на работодателя, за което не може да носи вина, а възстановяването на работа е по силата на закона и не зависи от волята на работодателя.

Иска да бъде отменено Решението и потвърденото с него Разпореждане и да му бъдат присъдени сторените по делото разноски.

Ответникът - Директорът на ТП на НОИ - Добрич, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Счита, че оспореното Решение е правилно и законосъобразно, поради което жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Административен съд – Добрич, III състав, като взе предвид становищата на страните и след преценка на събраните по делото доказателства, в съответствие с изискванията на чл. 168 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата, като подадена в срок и от легитимирано лице, е процесуално допустима, а разгледана по същество, е и основателна.

Г. Й. Г. е подал Заявление с вх. № 2113-24-297/ 24.03.2021 г. (л. 5) за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 69б от Кодекса за социално осигуряване КСО) за първа категория труд, а впоследствие е подал второ Заявление № 2113-24-818/ 05.06.2024 г., по което Ръководител „ПО“ при ТП на НОИ – Добрич се е произнесъл с разпореждане [номер]/ 02.07.2024 г. (л. 53), с което е отказал да отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ОСВ) на жалбоподателя на няколко правни основания, както следва:

• на основание чл. 69б, ал. 1, тъй като няма 10 години от първа категория, а има 08 г. 06 м. 09 дни и няма навършена възраст 53 год. 06 месеца към датата на заявлението 16.06.2020 г.

- на основание чл. 69б, ал. 2 от КСО, тъй като има 10 години стаж от първа категория, но няма навършена възраст от 54 години 02 месеца, а е на 49 години 07 месеца и 27 дни и няма 100 точки, а има сбор от осигурителен стаж и възраст от 90 точки 03 месеца и 23 дни.

- на основание чл. 69б, ал. 3 от КСО, тъй като има сбор от осигурителен стаж и възраст от 90 точки, но няма навършена за 2024 г. възраст от 53 години и 06 месеца, а има 49 години 07 месеца и 27 дни към датата на Заявлението – 05.06.2024 г.

- на основание чл. 69б, ал. 4 от КСО, тъй като има 10 години стаж по чл. 104, ал. 3 от КСО, има навършена възраст за 2024 г. от 46 години и 06 месеца, но няма освобождаване от „Евроманган“ ЕАД на основание чл. 328, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ, тъй като съгласно съдебно решение № 117 от 02.08.2019 г. на БРС заповед № 2 от 18.01.2019 г. на Директора на „Евроманган“ ЕАД, [населено място] по прекратяване на трудовия договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ е отменена като незаконосъобразна, от което е направен извод, че работникът не е уволнен на основание чл. 328, ал. 1, т. 1-2 от КТ.

С. Р. за отказ е подадена жалба с вх. № 1012-24-77/ 26.09.2024 г. на ТП на НОИ – Добрич по административен ред пред Директора на ТП на НОИ - Добрич (л. 56) с довода, че предвид отмяната на заповедта за уволнение трудовото правоотношение се счита за възстановено с всички права и задължения на страните по него, но поради това, че работодателят „Евроманган“ ЕАД (в нес.) вече е преустановил основната си търговска дейност и не е бил във възможност да осигури работа на Г. Г., то на 08.06.2020 г. трудовият му договор е бил прекратен както на всички останали работници. След тази дата последващи отношения между работодател и работник не съществуват, сочи жалбоподателят, поради което прекратяването на 08.06.2020 г. се явява последно такова, с оглед на което отговаря на изискванията по чл. 69б, ал. 4 от КСО и моли да бъде отменено Разпореждането за отказ.

С Решение № 31/ 22.10.2024 г. (л. 58) Директорът на ТП на НОИ - Добрич е отхвърлил жалбата по съображения, че правилно пенсионният орган е отказал отпускане на пенсия за ОСВ на жалбоподателя. Административният орган е посочил, че е била извършена проверка по отношение два периода на осигуряване на лицето, като вторият касае процесното правоотношение – 10.01.2017 г. до 05.08.2020 г., тъй като е установено несъответствие между данните в трудовата книжка и Регистъра на осигурените лица за първия период и несъответствие между вписването в трудовата книжка и данните по съдебното решение с № 117/ 02.08.2019 г. на БРС по гр. дело № 232/ 2019 г., касаещо втория период. Отразено е, че съдебното решение е влязло в сила на 27.09.2019 г., а в трудовата книжка е отбелязана дата на освобождаване – 05.08.2020 г. Административният орган обяснява, че с разпореждане [номер]/ 03.08.2022 г. длъжностното лице е спряло производството по Заявление с вх. № 2113-24-297/ 24.03.2021 г. на основание чл. 98, ал. 2, т. 1, б. „а“ от КСО. Инициираната проверка е приключила с издаването на Констативен протокол № КВ-5-24-01178687/ 10.08.2022 г. от главен инспектор по осигуряването в ТП на НОИ – Добрич, като според констатациите в същия е прието, че лицето не отговаря на условията за отпускане на пенсия за ОСВ по чл. 69б от КСО. В Решението е посочено, че впоследствие със Заявление № 2113-24-818/ 05.06.2024 г. Г. Г. е сезирал отново пенсионния орган с искане да му бъде отпусната лична пенсия за ОСВ от първа категория (л. 45), като с оспореното пред Директора на ТП на НОИ – Добрич разпореждане [номер]/ 02.07.2024 г. Ръководителят на отдел „ПО“ в ТП на НОИ – Добрич е зачел на жалбоподателя стаж, както следва: по чл. 104, ал. 3 от КСО — 11 г. 07 м. 00 дни, трета категория – 05 г. 10 м. 27 дни, общ осигурителен стаж, превърнат към трета категория – 40 г. 07 м. 26 дни. Към вече зачетения с предходното разпореждане осигурителен стаж от трета категория, придобит до 23.03.2021 г. (04 г. 05 м. 19 дни), е прибавен стажът на лицето след тази дата, до 30.04.2024 г. (също от трета категория труд), съгласно данните в регистъра на осигурените лица. Осигурителният стаж по чл. 104, ал. 3 от КСО на жалбоподателя е изцяло придобит при осигурителя „Евроманган" ЕАД и е с продължителност 11 г. 07 м. 00 дни. Той е зачетен въз основа на констатациите в КП № КВ-5-24-01178687/ 10.08.2022 г. и обхваща периодите: 10.03.2003 г. - 19.06.2004 г., 03.12.2009 г. - 31.10.2018 г., 18.01.2019 г. - 11.10.2019 г., както и извънреден труд през периодите: 03.12.2009 г. - 31.12.2009 г., 01.02.2010 г. - 30.09.2010 г., 01.01.2011 г. - 30.11.2011 г., 01.06.2012 г. - 31,12.2012 г., 01.04.2013 г. - 30.04.2013 г., 01.05.2013 г. - 31.05.2013 г., 01.06.2013 г. -30.06.2017 г. Ответникът е отразил, че жалбоподателят не оспорва размера на зачетения му осигурителен стаж, съответно, че спорът се състои в това дали е придобил право на лична пенсия за ОСВ по чл. 69б, ал. 4 от КСО, тъй като има 10 години стаж по чл. 104, ал. 3 от КСО, има навършена възраст 46 години и 6 месеца, но въпросът е дали е освободен на основание чл. 328, ал. 1, т. 1 от КТ. В Решението са анализирани относимите от КСО норми и е прието, че лицето отговаря на изискванията за стаж и възраст, но за него не е изпълнено изискването трудовият договор да е прекратен на основание чл. 328, ал. 1, т. 1-2 от Кодекса на труда. Административният орган е счел, че предвид отмененото незаконно уволнение със съдебно решение правилно пенсионният орган е зачел осигурителния стаж и доход на жалбоподателя за периода на незаконно уволнение - от 18.01.2019 г. до 11.10.2019 г. вкл. Същевременно е изтъкнал, че при проверката не са установени данни лицето да се е явило да заеме длъжността, на която е възстановено по реда на чл. 345, ал. 1 от КТ, поради което е налице прекъсване на осигуряването, считано от 12.10.2019 г. и няма основание за зачитане на осигурителен стаж в „Евроманган" ЕАД след тази дата. Според ответника, вписването в трудовата книжка, която е вторичен документ, че трудовото правоотношение на лицето е прекратено на 05.08.2020 г., не съответства на първичните счетоводни документи, водени от осигурителя „Евроманган" ЕАД (в несъстоятелност) и не е достоверно. Счел е и за необосновано твърдението на жалбоподателя, че трудовият му договор е прекратен на 08.06.2020 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда. При тези доводи е приел, че не са изпълнени всички изисквания на чл. 69б, ал. 4 от КСО и е потвърдил обжалваното пред него Разпореждане.

Решението на Директора на ТП на НОИ - Добрич е съобщено на жалбоподателя с писмо с обратна разписка на 25.10.2024 г. (л. 60).

Жалбата е подадена чрез административния орган на 05.11.2024 г.

По делото е приета като доказателство в надлежно заверено копие трудовата книжка на жалбоподателя, в която е задраскано прекратяването на трудовия му договор, считано от 19.01.2019 г. и е отбелязано прекратяване, считано от 05.08.2020 г., като е удостоверено, че корекцията е извършена на основание Решение № 117 от 02.08.2019 г. на РС – Балчик (л. 13, л. 24). Надлежно е удостоверен зачетеният трудов стаж и неговата продължителност. Като основание за прекратяване е записана разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 1 КТ.

Според Справка от Персоналния регистър на НОИ за работника е налице последно отразяване през януари 2019 г.

Като доказателство е прието по делото Съобщение от РС – Балчик до Г. Й. Г., че на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ с Решение № 117/ 2.8.2019 г. по гр. дело № 232/ 2019 г. на РС – Балчик, влязло в законна сила на 27.09.2019 г., е уважен искът на работника за предишната, заемана от него длъжност с указание, че има право да се яви на работа за заемане на длъжността в срок от две седмици от получаване на Съобщението. В. С. е поставен печат „08-06-2020“ (л. 28). Към него няма разписка за връчване.

Въпреки опитите в съдебното производство не бе открита Заповед за прекратяване на трудовия договор на г-н Г..

В отговор от синдика Л. М. Б. (л. 79) е заявено до съда, че през 2020 г. по електронен път, бившият изпълнителен директор на „Евроманган“ ЕАД (в нес.), му е изпратил сканирано копие на трудовата книжка на Г. Й. Г. и приемо-предавателен протокол № 5519-24-59 от 18.11.2022 г. с ТП на НОИ – Добрич, в който е отразено, че комисия от ТП на НОИ – Добрич, назначена на 12.02.2021 г., е приела ведомостите за заплати и/или трудовоправните документи на минното предприятие с приложен опис № 1, 390 броя дела с досиета и 1 брой дело със заповеди за прекратяване (л. 80).

По делото са получени от РС – Балчик два броя съобщения по гр. дело № 232/ 2019 г. до Г. Г. (л. 91), като първото вече беше цитирано по – горе, като приложено към административната преписка, а второто е с печат за дата „22-07-2020“, а на разписката към него е записана дата на получаване – 05.08.2020 г.

В хода на съдебното производство е получено и писмо от ТД на НАП Варна, офис Добрич с вх. № 803/ 20.03.2025 г. (л. 102), в което е отразено, че за жалбоподателя има данни за два договора с минното предприятие, а именно: от 10.03.2003 г. до 20.06.2004 г. и от 03.12.2009 г. до 05.08.2020 г., като е приложена справка за всички подадени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ за конкретното лице.

С молба от процесуалния представител на ответника е направено изявление, че за жалбоподателя не са открити в НОИ трудово досие и заповед за прекратяване на трудовото му правоотношение, а същият не фигурирал във ведомостите за заплати за периода 19.01.2019 г. до 05.08.2020 г. (л. 109).

От процесуалния представител на жалбоподателя е представено Съобщение по чл. 130а от КТ до работниците и служителите на „Евроманган“ ЕАД от временния синдик И. М., с което се уведомяват същите, че с Решение № 29 от 11.03.2020 г., постановено по т.д. № 15 по описа на Окръжен съд – Добрич за 2019 г., е открито производство по несъстоятелност срещу длъжника „Евроманган“ ЕАД, като Решението е обявено в ТР към АВ на 13.03.2020 г., както и че предстои да бъдат прекратени всички действащи трудови правоотношения, което представлява „масово уволнение“ по смисъла на КТ. Добавено е в Съобщението, че обезщетението за уволнението на всеки един от работниците и служителите ще е в размер на предвиденото в чл. 222 от КТ във връзка с прекратяване на трудовоправните им отношения на основание чл. 328, ал. 1, т. 1 от КТ (л. 110)

ТП на НОИ – Добрич е поискало указания от МТСП за начин на действие по отношение работниците и служителите, на които са прекратени правоотношенията, считано от датата на прекратяване дейността на дружеството и обявяването му в несъстоятелност – 08.06.2020 г., като е посочило, че на част от тях договорите са прекратени по – късно, като е отправило запитване дали правилно синдикът е издал заповед на тези лица за платени и неплатен отпуск преди да ги освободи на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ (л. 113).

В съдебно заседание на 08.05.2025 г. процесуалният представител на ответника направи изявление, че не е открита в ТП на НОИ – Добрич заповедта за отпуск, цитирана в това писмо, както и че не на всички документи, представени при проверката, са били правени копия.

При тази фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Оспореното решение е издадено от Директора на ТП на НОИ – Добрич, като в този смисъл е постановено от компетентен административен орган по чл. 117, ал. 3 КСО, в предписаната от закона форма, но при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон.

С разпоредбите на чл. 69б от КСО и чл. 168 от КСО е дадена законова възможност на лицата, които са работили при условията на първа и втора категория труд, да се пенсионират преди навършване на определената в чл. 68 от КСО възраст, ако отговарят на установените в тези разпоредби изисквания, които в различни варианти се свеждат до това лицата да имат определен осигурителен стаж при условията на първа или втора категория и в частност определен осигурителен стаж, положен при условията на чл. 104, ал. 3 от КСО, определен сбор от осигурителен стаж и възраст и да са навършили определена възраст. Тези изисквания са кумулативни и е необходимо едновременното им наличие за придобиване на правото на ранно пенсиониране по чл. 69б от КСО или правото на професионална пенсия по чл. 168 от КСО.

Предметът на спора касае извода на административния орган, че жалбоподателят не отговаря на условията за пенсиониране по чл. 69б, ал. 4 от КСО, тъй като според ответника не е освободен на основание чл. 328, ал. 1, т. 1-2 от КТ. Не се оспорват останалите основания за отказ по чл. 69б от КСО.

При така приетия предмет на спора съдът съобрази следното:

В случая трудовото досие на работника не е налице, за което той няма вина.

Същият не фигурира във ведомостите за заплати от 19.01.2019 г. до 05.08.2020 г., но отразяването във ведомостите е задължение на работодателя, а в случая, освен това, от жалбоподателя е водено дело срещу заповед за освобождаването му, поради което е обяснимо отсъствието му от ведомостите за заплати. Служебно известно на съда е, че подобно обстоятелство е налице и за други работници на минното предприятие.

Работникът твърди, че е освободен със заповед от 08.06.2020 г., когато е извършено така нареченото „масово уволнение“. Такава заповед не бе открита. В данните на НАП е отразено, че той е освободен на 05.08.2020 г., за която дата е подадено на 12.02.2021 г. уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ. Уведомлението е направено по интернет, поради което не може да се установи физически кое е лицето, сторило това. Към този момент дружеството се управлява от синдик, по това време временен синдик е И. М.. Последният отговаря, че не притежава документи и е предал цялата документация на следващия синдик – Л. Б..

Съобщението на последния до работниците, че ще бъдат прекратени договорите им на основание чл. 328, ал. 1, т. 1 от КТ, е в насока, че и договорът на жалбоподателя е прекратен на това основание. Изявление в този смисъл е налице и в писмото на ТП на НОИ – Добрич до МТСП, в което изрично е изписано, че на 08.06.2020 г. са прекратени договорите на основание чл. 328, ал. 1, т. 1 от КТ, а някои са прекратени по – късно.

С оглед горното, доводът на длъжностното лице по осигуряването, че тъй като е отменена заповедта за уволнение от 2019 г. на г-н Г. като незаконосъобразна, то неговият договор не е прекратен на същото основание като на останалите работници, не намира подкрепа в доказателствата по делото. В Решението, с което е потвърдено Разпореждането за отказ, е добавен мотив, че работникът не се е явил да заеме длъжността, поради което е налице прекъсване осигуряването за него от 12.10.2019 г. Този мотив е в противоречие с Тълкувателно решение № 3 от 02.12.2021 г. по тълк. д. № 3/2019 г., ОСГК на ВКС, съгласно което двуседмичният срок за явяване на работа по чл. 345, ал. 1 КТ започва да тече само от получаването от страна на работника или служителя на нарочното съобщение за възстановяване на работа, изпратено от разгледалия делото първоинстанционен съд. Административният орган е изчислявал срока за явяване на работа от датата на влизане съдебното решение в сила – 27.09.2019 г. В случая съобщението е получено обаче от работника на 05.08.2020 г. От този момент тече срок за явяване на работа, но дейността на предприятието вече е прекратена, поради което обективно няма къде работникът да се завърне, за да заеме длъжността, на която е възстановен. Освен това обстоятелството дали е прекъснато осигуряването или не, е ирелевантно за случая, тъй като от страна на ответника е прието за безспорно, че той притежава необходимия за пенсиониране осигурителен стаж. Този извод не обосновава правно основание за прекратяване на трудовия договор. След като е налице изявление на синдика за основанието за прекратяване на трудовите договори поради особения случая – несъстоятелност на предприятието и прекратяване дейността на същото, то това изявление се отнася и до жалбоподателя, за който към този момент е налице трудово правоотношение предвид влязлото в сила съдебно решение за отмяна на уволнението му. Без значение е на коя дата е прекратен трудовият договор – 08.06.2020 г. или 05.08.2020 г., тъй като и към двете дати работникът е имал необходимият осигурителен за пенсиониране по чл. 69б, ал. 4 от КСО стаж. От значение е, че единственото правно основание, на което може да е прекратен договорът, е това по чл. 328, ал. 1, т. 1 от КТ предвид събраните по делото доказателства.

Административният орган е извършвал проверка за установяване правото на пенсия за ОСВ по чл. 69б КСО, във връзка с чл. 104, ал. 3 от КСО, но в хода на съдебното производство се оказа, че тази проверка не е била достатъчно задълбочена и съответна на изискванията на чл. 35 от АПК. От писмените доказателства и изявления същевременно на процесуалния представител на ответника се установява, че има документи, на които не са правени копия, но се оказва, че са от значение за правата на работниците. Изпратеното на синдика Б. копие от трудова книжка през 2020 г. от бившия изпълнителен директор, г-н Д. У., очевидно е копие на трудовата книжка преди отмяната на уволнението. Кой и кога е нанесъл промените след уволнението и получаването на съобщението за възстановяване на работника на работа, не е установено, но те са факт. Тези промени съответстват на подаденото в ТД на НАП уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ и при липса на други доказателства, оспорването на записването е неуспешно. Както беше отбелязано, работникът не може да носи вина за неотразяване във ведомостите, респ. за загубата на трудовото му досие. Според Удостоверение от 22.11.2022 г., издадено от ТП на НОИ – Добрич, осигурителят е предал трудовоправни документи за времето от м.06.1997 г. – м.07.2020 г. вкл., т.е. издадените след това документи, предвид подаденото на 12.02.2021 г. уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ документи не са предадени, но не е установено какви са и къде се намират те. По този начин са нарушени правата на работника и правото му на защита.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че решението и потвърденото с него разпореждане са незаконосъобразни като издадени при неизяснена фактическа обстановка, а част от изводите (относно прекъсване на осигуряването, считано от 12.10.2019 г.) са в противоречие с материалния закон.

Действително административният орган е изяснил служебно част от спорните данни, което обаче не е достатъчно за направените заключения за липсата на правото на пенсия за ОСВ на жалбоподателя. Видно е, че множество писмени доказателства и данни относно това право съществуват, но не са събрани в административната преписка, съответно не са обсъдени и взети предвид от Началника на Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ – Добрич.

От всичко изложено дотук се налага изводът, че оспорените актове са постановени при непълнота на доказателствата и неизяснена фактическа обстановка. В случая пенсионният орган не е изпълнил основните си задължения да изясни всички факти и обстоятелства от значение за спора, да обсъди обясненията и възраженията на жалбоподателя, както и да събере и оцени всички необходими и допустими доказателства за разкриване на обективната истина. Той е бил длъжен да провери всяко едно от тях с оглед на всички факти и обстоятелства по случая, като посочи в мотивите към решението си на кое от тях дава вяра и на кое не и въз основа на какви правни аргументи и съображения. Вместо да преодолее несъответствията в доказателствата, като използва всички възможни и допустими доказателствени средства, пенсионният орган е приел формално, че лицето няма право на пенсия за ОСВ по чл. 69б, ал. 4 от КСО, без да ги прецени съвместно с останалите доказателства по делото и съобразно приложимия материален закон, както и обективните данни, че дейността на предприятието към момента на получаване на съобщението за възстановяване на работа от работника вече е била прекратена.

С оглед изложеното оспореното Решение и потвърденото с него Разпореждане се явяват неправилни и незаконосъобразни като постановени при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон и следва да бъдат отменени. След отмяната на актовете и понеже естеството им не позволява решаване на спора по същество, административната преписка следва да бъде върната на ТП на НОИ - Добрич за ново произнасяне по Заявлението на Г. Й. Г. за отпускане на пенсия за ОСВ. При новото разглеждане административният орган следва да извърши преценка за наличието на предпоставките по чл. 69б, ал. 4 от КСО, като съобрази доказателствата, фактите и обстоятелствата в тяхната съвкупност, които в своето единство обосновават правото на лицето на пенсия за ОСВ по смисъла на чл. 69б, ал. 4 от КСО.

С оглед изхода от спора и своевременното стореното в тази насока искане от жалбоподателя с представени доказателства за извършване на разноските, на същия следва да бъдат присъдени такива за адвокатско възнаграждение в размер на 660.00 лв. (шестстотин и шестдесет лева).

Водим от изложеното, както и на основание чл. 172, ал. 2, във връзка с чл. 173, ал. 2 от АПК, Административен съд – Добрич, III състав,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба на Г. Й. Г., с постоянен адрес в [населено място], Решение № 31/ 22.10.2024 г. на Директора на ТП на НОИ – Добрич и потвърденото с него разпореждане [номер] от 02.07.2024 г. на Ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Добрич, с което му е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 69б, ал. 4 от КСО.

ИЗПРАЩА преписката на длъжностното лице по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Добрич за ново произнасяне по Заявление № 2113-24-818/ 05.06.2024 г. на Г. Й. Г. при съобразяване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението.

ОСЪЖДА ТП на НОИ - Добрич да заплати на Г. Й. Г., [ЕГН], от [населено място], сумата от 660 лв. (шестстотин и шестдесет лева), представляваща разноски за адвокатско възнаграждение пред първата инстанция.

Решението може да се обжалва чрез Административен съд – Добрич пред Върховния административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.