Р Е Ш Е Н И Е
№1454/6.8.2020г.
Град Пловдив, 06.08.2020 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, ХХІІ
касационен състав, в
публично заседание на девети юли две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Анелия
Харитева
Членове: Стоил Ботев
Георги Пасков
при
секретар Севдалина Дункова и с участието на прокурора Мирослав Христев, като
разгледа докладваното от съдия Харитева к.а.н.д. № 1412 по описа на
съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Касационно производство по чл.63 ЗАНН, във
връзка с чл.208 и сл. АПК.
Образувано е по касационна жалба на
„Стори клуб“ ООД против решение № 33 от 16.03.2020 г., постановено по а.н.д. №
945 по описа на Асеновградския районен съд за 2019 година, с което е потвърдено
наказателно постановление № 1292 от 30.10.2019 г. на началника на РУ
Асеновград, с което на „Стори клуб” ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: град Асеновград, ул. „Княгиня Евдокия” № 10, ет.3,
представлявано от управителя С.М.П., на основание чл.45, ал.2, вр. чл.8, ал.3 и
4 от Закона за закрила на детето е наложена имуществена санкция в размер на 2000
лева за нарушение на чл.45, ал.2 ЗЗД.
Според дружеството-касатор обжалваното
решение е неправилно и необосновано. Твърди се, че нарушението е допуснато от
фирмата, извършваща охраната на дискотеката, съответно
административнонаказателна отговорност е следвало да се търси от това
дружество. Иска се отмяна на обжалваното решение и присъждане на разноските по
делото.
Ответникът чрез процесуалния си
представител моли касационната жалба да бъде отхвърлена и да се потвърди
първоинстанционното решение като правилно. Претендира юрисконсултско
възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура
Пловдив дава заключение, че жалбата е неоснователна и следва да се потвърди
решението на Асеновградския районен съд като правилно.
Административен съд Пловдив, ХХІІ
касационен състав, като прецени допустимостта и основателността на жалбата,
намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от страна
по делото, за която решението е неблагоприятно, и е процесуално допустима.
Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка, жалбата е
неоснователна поради следните съображения:
За да потвърди наказателното
постановление, районният съд е приел, че от събраните писмени и гласни
доказателства по безспорен начин е доказано нарушението – на 29.09.2019 г.,
около 2,30 часа, в дискотека „Стори“, стопанисвана от „Стори клуб“ ООД, е
присъствал Д.А.Д., който не е бил навършил 18-годишна възраст и не е бил
придружаван от родител или други пълнолетно лице; правилно е квалифицирано
нарушението по чл.45, ал.2 ЗЗД. Според районния съд не е допуснато съществено
процесуално отношение в акта за установяване на административното нарушение във
връзка с правната квалификация на нарушението, защото съгласно чл.53, ал.2 ЗАНН
е допустимо такова уточнение да бъде направено в наказателното постановление.
Правилно според районния съд е ангажирана административнонаказателната
отговорност на дружеството, стопанисващо дискотеката, защото управителят на
това дружество е бил длъжен да организира пропускателния режим в заведението.
Като неоснователно е преценено възражението, че пропускателният режим е бил
задължение на охранителната фирма, тъй като предметът на договора не включва
такова задължение. Според районния съд правилна е преценката на
административнонаказващия орган за липса на маловажност на нарушението.
Правилно е определен минималният размер на имуществената санкция с оглед на
обстоятелството, че нарушението е за първи път, липсата на възражения от страна
на управителя и указаното съдействие по време на проверката.
Решението е правилно. При напълно
изяснена фактическа обстановка районният съд е направил правилни и обосновани
изводи, които напълно се споделят от настоящата инстанция и няма да бъдат
преповтаряни.
Изпълнителното деяние по чл.45, ал.2 ЗЗД се състои в допускане от 22,00 ч. до 6,00 ч. на дете в управляван от него
търговски обект. Следователно по безспорен начин е доказано извършването на
нарушението. Наличието на облигационни отношения между дружеството,
стопанисващо търговския обект, и дружеството, на което е възложена охраната на
обекта, не могат да игнорират задълженията, които законът вменява на лицата,
съответно ангажирането на административнонаказателната отговорност при тяхното
неизпълнение.
Водим от изложеното, съдът намира, че
не са налице касационни основания по чл.348, ал.1 НПК, обжалваното решение като
допустимо, обосновано и правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход
на делото и с оглед своевременно направеното искане от процесуалния
представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение същото
като допустимо и основателно следва да
бъде уважено и да бъде осъдено дружеството-касатор да заплати на ОДМВР Пловдив
80 лева за юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78, ал.8 ГПК, във
връзка с чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ. Затова и на
основание чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2 АПК
Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав,
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА решение № 33
от 16.03.2020 г., постановено по а.н.д. № 945 по описа на Асеновградския
районен съд за 2019 година.
ОСЪЖДА „Стори клуб” ООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: град Асеновград, ул. „Княгиня
Евдокия” № 10, ет.3, представлявано от управителя С.М.П., да заплати на ОДМВР
Пловдив сумата 80 (осемдесет) лева, юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове:
1.
2.