№ 42
гр. Пловдив, 09.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Станислав П. Георгиев
Членове:Стоян Ат. Германов
Христо В. Симитчиев
при участието на секретаря Анна Д. Стоянова
като разгледа докладваното от Христо В. Симитчиев Въззивно гражданско
дело № 20235000500040 по описа за 2023 година
Производство по чл.258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба с вх. №12040/09.11.2022 г. от Община
С.З. против Решение № 293/24.10.2022 г. по гр. дело № 20215500101848 г. на
Окръжен съд - Стара Загора, с което е осъдена Община С.З. да заплати на
ищцата В. С. Д.:
- сумата 27 241,56 лв., представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди за времето от 24.01.2020 г, до 18.01.2021 г., /11 месеца по
2 308, 63 лева на месец и 24 дни/ представляващи пропуснати ползи на база
средно месечно възнаграждение в размер на 2 308,63 лева за последните 3
години -2017 г., 2018 г. и 2019 г., в резултат на невъзможността да полага
труд, вследствие травматично увреждане, получено на 24.01.2020 г. при
падане на ищцата на пътното платно.
- сумата 50 000 лв., представляваща допълнително обезщетение за
настъпили вследствие влошаване в здравословното състояние — ексцес
неимуществени вреди - болки и страдания, в резултат на травматично
увреждане, получено на 24.01.2020 г. при падане на пътното платно,
изразяващи се в ново и необратимо състояние, отклоняващо се съществено от
1
прогнозата при определяне на първоначално определеното обезщетение,
търпени от нея вреди след влизане в сила на решението по гр. д. №
1062/2020г. по описа на Районен съд-Стара Загора, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба - 29,12.2021 г. до
окончателното и изплащане.
- сумата 6578 лв., представляваща направени по делото разноски за
адвокатско възнаграждение, възнаграждение за вещи лица и държавна такса.
В жалбата се изразява становище, че решението е неправилно,
необосновано и незаконосъобразно, за което са изложени конкретни
съображения.
Оспорва се като невярно твърдението на ищцата В. С. Д., че
вследствие инцидента от 24.01.2020 г. се наложило да преустанови работата
си като нотариус и била поставена в пълна невъзможност да полага труд.
Поддържа се, че Законът за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците, и по - точно разпоредбата на чл.5, ал.4
(предишна ал.З - ДВ, бр.34 от 2020 г., в сила от 09.04.2020 г., изм. в бр.44 от
2020 г., в сила от 14.05.2020 г.) предвижда изрично, че: „До отмяна на
извънредното положение се ограничават нотариалните производства до
неотложни такива при спазване на здравно - хигиенните изисквания.
Нотариалната камара осигурява дежурни нотариуси при съотношение най -
малко един нотариус на 50 000 жители за съответния район“. Твърди се, че
след извършена справка на сайта на Нотариалната камара на Република
България се установило, че е публикуван Списък на дежурните нотариуси от
всички съдебни райони, в който фигурира като дежурен нотариус В. С. Д.,
peг. № 402, с район на действие Районен съд - Стара Загора, като
нотариалната кантора работи със стандартно работно време. По делото също
така е приета като доказателство разпечатка от публикувания на сайта на
Нотариалната камара на Република България Списък на дежурните нотариуси
от всички съдебни райони. Счита се, че от изложеното е видно, че В. Д. е
извършвала нотариална дейност по собствено желание към месец март 2020 г.
и не е преустановявала работата си.
Поддържа се, че претенцията на ищцата за обезщетение на база
средномесечното й възнаграждение в размер на 2 308,63 лв. за последните три
2
години -2017 г., 2018 г. и 2019 г. се явява неоснователна и по друга причина.
Разпоредбите на Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение предвиждат, във връзка с епидемиологичната обстановка в
страната, ограничаване на нотариалните производства до неотложни такива,
при спазване на здравно- хигиенни изисквания. Поддържа се, че в обстановка
на пандемия, законовото ограничение за извършване само на неотложни
нотариални производства води до спад в извършената работа и оттам и спад
на печалбата. Според жалбоподателя, това се потвърждава и от показанията
на св. нотариус В., която в съдебно заседание заявила: „по-малко хора
имаше“. Предвид епидемиологичната обстановка в страната и ограничаването
на нотариалните производства, се изразява становище, че В. Д. неоснователно
иска обезщетение, което да се равнява на 27 241,56 лв., за времето от
24.01.2020 г. до 18.01.2021 г., /11 месеца по 2 308,83 лв. на месец и 24 дни/,
представляваща пропуснати ползи на база средномесечно възнаграждение в
размер на 2 308,63 лв. за последните три години -2017 г., 2018 г. и 2019 г.
В жалбата се посочва, че е недоказано твърдението, че ищцата не е
могла да извършва дейност като нотариус поради инцидента, тъй като в
периода, посочен в исковата молба, по нейно желание, ищцата е била
преместена в Г. на мястото на нотариус К.В., което показва готовност и
възможност да извършва нотариална дейност. По делото били приети като
доказателства два броя удостоверения за промени на постоянен и настоящ
адрес на ищцата Д., от които е видно, че от 10.01.2006 г., до настоящия
момент, същата има постоянен адрес: гр. С.З., ул. „Ц.И.Ш.“ №41, вх. А, ет.2,
ап.4, а настоящият й адрес от 06.01.2006 г. до настоящият момент е същия.
Възразява се, че първоинстанционният съд неправилно кредитирал по делото
показанията на св. нотариус Б., тъй като в съдебно заседание същата заявила,
че е майка на нотариус К.В., който благодарение на ищцата се премества да
работи като нотариус в гр. С.З., което сочи, че същата се явява
заинтересувана от изхода на делото.
Посочва се също, че от допълнителната съдебномедицинска
експертиза по писмени данни № 193- А/2020 г., предсатвена на 21.09.2020 г.
по гр. дело № 1062/2020 г. на Районен съд - Стара Загора, е видно, че е
извършен преглед на В. С. Д. от вещите лица д-р П. и д-р Б.. Според вещите
лица, при направения преглед са установили ограничени движения в областта
на раменната става на десния горен крайник. Според тях: „Възстановяването
3
трае около 3-4 месеца. Наличието на метални елементи ограничава
движението на раменната става, които са чужди за организма тела и
наличието им нарушава нормалната биомеханика на ставата.
Възстановяването целостта на раменната кост, както и на основната функция
на ръката - хващането - е приключило. Възстановяването на движенията на
дясната раменна става в пълен обем ще настъпи след отстраняване на
металните елементи.“ Наред с това, вещото лице д-р С. в експертизата си
твърдял, че ищцата би могла да пише ръкописно, но помагайки си с другата
ръка. Направеното функционално изследване ЕМГ доказало и увреда на н.
радиалис и н. мускуло кутанеус, които отговарят за движенията,
контролиращи писането на ръка. Тяхната увреда не била тежка и при активна
рехабилитация и медикаментозно лечение може/ би могла да даде
положителен ефект.
В заключeние, жалбоподателят иска обжалваното решение да се
отмени изцяло и вместо това да се отхвърли изцяло предявения иск или
евенутално да се измени решението относно размера на претендираното от
ищцата обезщетение за пропуснати ползи и неимуществени вреди, както и
относно размера на присъдените на ищците разноски по делото.
От въззиваемата страна В. Д. в срок е подаден писмен отговор вх.
№13252/06.12.2022г. на жалбата, с който се оспорват изцяло наведените в
същата доводи и възражения, за което са изложени подробни съображения.
Иска се въззивната инстанция да потвърди първоинстанционното решение
като правилно и законосъобразно.
От Община С.З. е постъпила и втора въззивна жалба с вх.
№13555/12.12.2022г., подадена срещу Решение № 353/22.11.2022 г. по гр.
дело № 20215500101848 г. Окръжен съд - Стара Загора, с което Окръжен съд
- Стара Загора е допълнил диспозитива на основното Решение №
293/24.10.2022 г. по същото дело, като е осъдил, на основание чл.86. ал,1 от
ЗЗД, Община С.З. да заплати на В. С. Д. законна лихва върху сумата от 27
241,56 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди
за времето от 24.01.2020 г. до 18.01.2021 г. - пропуснати ползи, в резултат на
невъзможност за полагане на труд, вследствие на травматично увреждане
получено на 24.01.2020 г., считано от датата на подаване на исковата молба -
29.12.2021 г., до окончателното и изплащане.
4
В жалбата се поддържа, че допълнителното решение, постановено
по реда на чл.250 ГПК, е неправилно и незаконосъобразно. Посочва се, че в
случая, окръжният съд се произнесъл по въпрос, за който не е сезиран.
Според съда, поставянето на запетайка след искането за присъждане на
обезщетение за причинените й пропуснати ползи в размер на 27 241,56 лева,
показвало, че искането за присъждане на законна лихва се отнася, както за
иска в размер на 27 241,56 лева, така и за другия иск, който е предявен - за
обезщетение за сумата от 20 000 лева, представляваща допълнително
обезщетение за допълнителни неимуществени вреди - болки и страдания.
Жалбоподателят оспорва този извод по съображения, че ако в исковата молба
е било формулирано искане за лихва върху сумата от 27 241,56 лева,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди за времето от
24.01.2020 г. до 18.01.2021 г., е щяло изрично да се изпише след запетайката:
„ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба
до окончателното й заплащане“. Вместо това, в исковата молба, двете
искания са формулирани на два различни реда - в отделни абзаци, между
редовете има оставен голям интервал, което още повече доказва според
жалбоподателя, че за сумата от 27 241,56 лева не е поискано присъждане на
законна лихва.
Предвид гореизложеното, моли да бъде отменено Решение №
353/22.11.2022 г., по гр. дело № 20215500101848 г. на Окръжен съд - Стара
Загора.
По втората жалба също е подаден в срок отговор вх.
№216/09.01.2023г. от въззиваемата В. Д., с който се оспорват доводите на
въззивника, за което са изложени конкретни съображения.
Пловдивският апелативен съд, като взе предвид твърденията и
възраженията на страните, в съвкупност с доказателствата по делото и в
аспекта на чл.269 ГПК, намира следното:
Ищцата е предявила срещу Община С.З. обективно кумулативно
съединени осъдителни искове с правна квалификация чл.49, във вр. чл.45 и
чл.86 ЗЗД, както следва:
-иск за сумата от 27 241,56 лева, представляваща обезщетение за
5
имуществени вреди под формата на пропуснати ползи за периода 24.01.2020г.
- 18.01.2021г., през който ищцата не е могла да работи като нотариус и да
реализира доходи от тази си дейност, средномесечно по 2308,63 лв,
вследствие получено на травматично увреждане, на 24.01.2020г., в гр.С.З.,
при падане на пътното платно при слизане от тротоара на ул.“М.М.К.”, близо
до кръстовището с ул. „В.Л.” срещу зеленчуков магазин, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба - 29.12.2021г. до
окончателното и изплащане;
-иск за сумата от 50 000 лева, представляваща допълнително
обезщетение за неимуществени вреди, вследствие ексцес, настъпил в резултат
на горепосоченото травматично увреждане, получено на 24.01.2020г.,
изразяващ се в ново и необратимо състояние, отклоняващо се съществено от
прогнозата при определяне на първоначално определеното обезщетение,
които вреди са настъпили след влизане в сила на решението по гр.д.№
1062/2020г. по описа на РС - Стара Загора, ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на исковата молба - 29.12.2021г. до окончателното и
изплащане.
С оглед вербалната формулировка и граматическата структура на
петитума на исковата молба, настоящата инстанция приема, че искането за
присъждане на законната лихва, считано от датата на подаване на ИМ, до
окончателното изплащане, волеизявено в края на абзац 3 на стр.3 от ИМ (л.5
от първоинст. дело), касае и двата предявени иска, а не само този за
неимуществени вреди от ексцес на полученото увреждане. Този извод е
мотивиран, на първо място, с това, че абзац 2 и 3 от ИМ не са разделени
пунктуационно като отделни изречения, с оглед поставената запетая помежду
им, което означава, че се касае за едно изречение, макар и дълго. Поставянето
на третия абзац на нов ред е извършено очевидно само за прегледност, макар
че противоречи на граматическите правила, доколкото, с оглед поставения
между двата абзаца пунктуационен знак „запетая“, очевидно изречението от
предходния абзац 2 продължава в следващия абзац 3. Освен това,
изявлението, с което е поискана законната лихва, с което свършва абзац 3, а
именно: „ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда, до окончателното й изплащане“, е част от същото
изречение, започнало в абзац 2 и не е обвързано конкретно с главницата по
иска за неимуществени вреди, искането за която се съдържа също в абзац 3, а
6
е общо и според настоящия състав се отнася до цялата претендирана сума по
предявените искове.
Гореизложеното мотивира съда да приеме за неоснователна жалбата вх.
№13555/12.12.2022г., подадена от Община С.З. срещу Решение №
353/22.11.2022 г. по гр. дело № 20215500101848 г. Окръжен съд - Стара
Загора, с което първоинстанционния съд е допълнил диспозитива на
основното Решение № 293/24.10.2022 г. по същото дело, като е осъдил, на
основание чл.86. ал,1 от ЗЗД, Община С.З. да заплати на В. С. Д. законна
лихва върху сумата от 27 241,56 лева, представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди за времето от 24.01.2020 г. до 18.01.2021 г. -
пропуснати ползи, в резултат на невъзможност за полагане на труд,
вследствие на травматично увреждане получено на 24.01.2020 г., считано от
датата на подаване на исковата молба - 29.12.2021 г., до окончателното и
изплащане.
По делото няма спор, а и се установява от доказателствата, че с
Решение № 260293/11.11.2020г., постановено по гр.д.№ 1062/ 2020г. по описа
на РС- Ст.Загора, влязло в сила на 25.10.2021г., Община С.З. е осъдена, на
основание чл. 49 ЗЗД, да заплати на В. С. Д. сумата от 11 000 лв,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и
страдания, в резултат на травматично увреждане, получено на 24.01.2020 г.
при падане на ищцата на пътното платно при слизане от тротоара на ул.
„М.М.К.“ близо до кръстовището с ул. „В.Л.“, срещу зеленчуков магазин,
ведно със законната лихва върху тази сума считано от 24.01.2020 г. до
окончателното плащане. Със същото решение, Община С.З. е осъдена да
заплати на В. С. Д. и сумата от общо 2321 лв., представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди - сторени разходи за лечение, в резултат на
същото травматично увреждане, получено на 24.01.2020 г. С решение
№260075/21.03.2021г. по в.гр.д.№ 1014/2021г., Старозагорският окръжен съд
е потвърдил решението на Старозагорския районен съд, а с определение от
25.10.2021г., постановено по гр.д. № 2025/2021г. Върховният касационен съд
е отказал да допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Предмет на първия от исковете, предмет на настоящото дело, е
присъждане в полза на ищцата на обезщетение за имуществени вреди под
формата на пропуснати ползи за периода 24.01.2020г. - 18.01.2021г., през
7
който ищцата твърди, че не е могла да работи като нотариус и да реализира
доходи от тази си дейност вследствие полученото на 24.01.2020г. телесно
увреждане. Доколкото последното е причинено на ищцата по вина на
ответната община и по този въпрос е формирана сила на пресъдено нещо, на
основание влязлото в сила решение по гр.д.№ 1062/ 2020г. по описа на РС-
Ст.Загора, следва по настоящото дело да се отговори на въпроса дали
действително ищцата е била лишена от възможността да изпълнява трудовите
си функции като нотариус през горепосочения период вследствие полученото
увреждане, както и какъв е размерът на пропуснатите поради това ползи под
формата на нереализирани приходи от дейността й като нотариус, с които е
могло с голяма степен на сигурност да се увеличи имуществото й.
Предмет на втория иск е присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди поради ексцес на полученото от ищцата на 24.01.2020г. увреждане,
след постановяване на решението, с което първоначално й е определено и
присъдено обезщетение за неимуществени вреди вследствие същото събитие.
Съгласно постановките по т.10 от Постановление № 4 от 30.X.1975 г., Пленум
на ВС, от принципа за пълно обезщетяване за понесените при непозволено
увреждане вреди (чл. 51, ал. 1 ЗЗД) следва, че ако здравословното състояние
на пострадалия бъде влошено в сравнение със състоянието, при което е
присъдено обезщетението, нему се дължи ново обезщетение за самото
влошаване, но само ако то се намира в причинна връзка с увреждането, а не
се дължи на други фактори и причини. Обезщетението за неимуществени
вреди се определя по справедливост за болките и страданията само от
влошаването, без да се дублира с вече присъденото за първоначалното
страдание. Това означава, че в конкретния случай, следва да се прецени дали
е налице съществено влошаване (ексцес) на здравословното състояние на
ищцата в сравнение със състоянието й към момента на определяне на
предходното обезщетение, присъдено с Решение №260293/11.11.2020г. по
гр.д.№ 1062/ 2020г. по описа на РС- Ст.Загора, дали същото се намира в
причинна връзка само с увреждането, както и дали ищцата е претърпяла
неимуществени вреди от настъпилия ексцес.
По отношение на иска за имуществени вреди, в депозираната от
Община С.З. въззивна жалба, се оспорва твърдението в ИМ, че вследствие
инцидента от 24.01.2020 г., се наложило ищцата да преустанови работата си
като нотариус и била поставена в пълна невъзможност да полага труд.
8
Настоящата инстанция обаче не споделя изложените в тази връзка в жалбата
доводи, споменати по-горе в изложението, по следните съображения:
Действително, с чл.5, ал.4 на Законът за мерките и действията по време
на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13
март 2020 г., и за преодоляване на последиците (предишна ал.3 - ДВ, бр.34 от
2020 г., в сила от 09.04.2020 г., изм. в бр.44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.)
се предвижда че: „До отмяна на извънредното положение се ограничават
нотариалните производства до неотложни такива при спазване на здравно -
хигиенните изисквания. Нотариалната камара осигурява дежурни
нотариуси при съотношение най - малко един нотариус на 50 000 жители за
съответния район“. По делото не е спорно, а и се установява, че в
публикувания по време на извънредното положение на сайта на Нотариалната
камара Списък на дежурните нотариуси от всички съдебни райони, като такъв
фигурира и В. С. Д., peг. № 402, с район на действие Районен съд - Стара
Загора, със стандартно работно време на нотариалната кантора работи. Това
обаче, според настоящата инстанция, не доказва, че В. Д. е извършвала
нотариална дейност по собствено желание към месец март 2020 г. и не е
преустановявала работата си след инцидента на 24.01.2020г., както поддържа
общината, тъй като, както се установява от показанията на св.Б., ищцата е
била вписана в списъка на дежурните нотариуси, по препоръка на нотариус Р.
Б., заедно със всички останали нотариуси в гр.С.З., без предварително това
да е съгласувано с нея. Според св.Б., когато през 2020г. е бил въведен
„локдаун“ в Държавата, тя, като член на съвета на нотариусите, след
обаждане на председателката на националната камара, е казала да включат
всички колеги, от всички кантори, в списъка с дежурните нотариуси, защото
не е знаела кой колега, какви ангажименти има поети. Това означава, че
ищцата Д. е била включена в списъка на дежурните нотариуси не по нейно
желание и без да бъде взето предвид дали фактически може да изпълнява
задълженията си, предвид състоянието й след получената телесна увреда.
По отношение на възражението на жалбоподателя, че през процесния
период е налице нормативно ограничаване на нотариалните производства до
неотложни такива, въведено със Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, което е довело до спад в извършената работа и
оттам и спад на печалбата, съдът намира, че същото е твърде общо и не може
да бъде отнесено пряко към дейността на ищцата. Твърденията за спад на
9
работата и спад на печалбата са такива за положителни факти, които
подлежат на доказване от страната, която ги твърди – ответника Община С.З..
Доказателства в тази насока обаче ответникът не е ангажирал.
Освен това, съдът съобрази показанията на св.Б., нотариус в гр.С.З.,
според която, в самото начало на пандемията, хората са били стъписани,
стресирани, но който нотариус си е имал работа преди това, е имал и през
това време, а който не – не имал и тогава. Същата посочва, че сделките са си
вървели и през този период, извършвани са удостоверявания, животът
продължавал въпреки пандемията и имало нужда от нот. удостоверявания.
Свидетелката сочи също, че при нея не е имало разлика в обема на работа
преди и по време на пандемията.
В подобен смисъл са и от показанията на св.В., също нотариус в гр.С.З.,
която е заявила, че в началото на пандемията, през м.април 2020г., е имало по-
малко хора, но въпреки това, непрекъснато се е работило и имало сделки, като
другите й колеги също не са прекъсвали.
Съдът кредитира показанията на посочените свидетели като обективни,
безпристрастни и безпротиворечиви. От същите е видно, че въпреки
нормативно въведеното ограничаване на нотариалните производства, на
практика, нотариусите са продължили да осъществяват дейността си, при
съобразяване на въведените противоепидемични мерки, като не е имало общ
драстичен спад в обема на работата им. Следва да се отбележи също, че в
действащата нормативна уредба (ЗННД и Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение), няма легална дефиниция за това кои
нотариални производства са „неотложни“, поради което не може да се
приеме, че по време на извънредното положение, нотариусите не са имали
право да изповядват сделки и да извършват всички други нотариални
производства, респ. че не са реализирали доходи от такива производства.
Тоест, неотложността е била оставена преценката на всеки нотариус във всеки
конкретен случай.
По въпроса дали след инцидента, в периода 24.01.2020г. -18.01.2021г.,
ищцата е можела фактически да изпълнява дейността си като нотариус, съдът
съобрази показанията св.Г. В. - нотариус в гр.С.З., която сочи, че не знае
ищцата да е работила след инцидента. Свидетелката посочва, че след
инцидента, В. Д. й се е обадила и й казала, че не може да прави нищо сама -
10
да се обслужва, да се храни, да се къпе. Малко по-късно се е наложило
ищцата да напише молба до Камарата, за което отишла при свидетелката, за
да я напише. Според възприятията на свидетелката, В. Д. не е била в
състояние дори за себе си да напише нещо, поради което след инцидента не е
извършвала нотариална дейност. Докато бил жив синът й, тя имала помощник
в кантората, но след смъртта му, настъпила преди доста време, тя сама
извършвала дейността си като нотариус.
Във връзка със същите обстоятелства, сведения дава и св. М.К. -
приятелка на ищцата. Посочва, че след инцидента, В. Д. не е можела да пише,
като това й състояние продължавало и до ден-днешен. През 2021г., ищцата
дошла веднъж в кантората на свидетелката и поискала от нея да й напише
елементарно писмо, при което свидетелката е разбрала, че ищцата изобщо не
е възстановила възможността си да пише ръчно и на компютър.
Съдът кредитира показанията на тези свидетели като обективни и
безпристрастни. Намира за неоснователно и голословно възражението на
въззивника, че неправилно показанията на св. нотариус Б. не следва да се
кредитират, тъй като в съдебно заседание същата заявила, че е майка на
нотариус К.В., който благодарение на ищцата се премества да работи като
нотариус в гр. С.З., което според въззивника сочи, че същата се явява
заинтересувана от изхода на делото. Видно е, че показанията на св.Б. не са
изолирани и се подкрепят и от показанията на останалите свидетели, за които
няма твърдяна, нито доказана линия на заинтересованост. Освен това, св.Б. не
би могла по-никакъв начин да има пряка заинтересованост от изхода на
делото, който не засяга нейни права и законни интереси. Колкото до
намеците, че показанията й са дадени като благодарност на ищцата за
прехвърлянето на сина й като нотариус в С.З., те са напълно голословни.
В заключение, въз основа на коментираните свидетелски показания,
съдът приема за установено, че след инцидента от 24.01.2020г., в периода до
18.01.2021г., ищцата не е била в състояние да осъществява дейност като
нотариус поради невъзможност да пише на ръка и на компютър, посредством
които действия се извършва фактически дейността й като нотариус.
Горният извод се подкрепя и от заключението на приетата пред първата
инстанция съдебно-медицинска експертиза на д-р М. С., неоспорено от
страните, което съдът кредитира като компетентно. От същото се установява,
11
че в голяма степен амплитудата на различните движения в раменната става на
ищцата са ограничени. Фините, координирани движения на пръстите и
китката са не добре контролирани. Налице е частична пареза. Ищцата има
нарушено повдигане на рамото нагоре /увреда на н.дорзалис скапуле дестра/ и
отвеждане от тялото на ръката в раменната става /увреда на н.аксиларис
декстра/. Увреждането е тежко, лечението е забавено и без големи очаквания
от повлияване на състоянието в положителна насока. Налице е лека увреда на
н.радиалис и н.мускуло кутанеус, които отговарят за движенията,
контролиращи писането на ръка. Тяхната увреда не е тежка и при активна
рехабилитация и медикаментозно лечение би могла да даде положителен
ефект. Установена е силно изразена хипотрофия на делтовидния мускул.
Оттам идва невъзможността на ищцата да пише в редове - за да изписва текст,
тя трябва след всяка дума да премества травмираната ръка, помагайки си с
другата ръка. Мощта на захвата на дясната ръка е чувствително по-слаба от
тази на лявата. Наблюдават се остатъчни патологични симптоми и
усложнения, които ограничават функцията на дясната ръка и тя е
непълноценна за дейностите, които би могла да извършва в живота и в
трудовия процес. Според СМЕ, предвид възрастта на ищцата, тежката
многофрагментна фрактура на дясната раменна кост в проксималния й край -
в зоната на раменната става, която е лекувана оперативно и което е наложило
ползване на имобилизационна ортеза за повече от 3 месеца, и предвид дългия
период на рехабилитация /в специализирано заведение и в домашни условия/,
по-голяма амплитуда на движенията е много малко вероятно да се получи,
дори и при упорити рехабилитации от тук - напред. Според вещото лице,
ищцата би могла да пише ръкописно, помагайки си с другата ръка, която да
премества увредената ръка според вървежа на писмения ред. Изписването на
буквите е бавно, с много несигурен клатещ се почерк, а при опит с
компютърна клавиатура и мишка, проблемът е още по-осезаем.
Посттравматичните увреди пречат на спокойното и гладко ръкописно писане.
При възрастния човек, мускулите, които не се движат повече от 15-25 дни,
много трудно могат да възстановят еластичността си и контрактилността,
колкото и рехабилитационни мероприятия да се проведат. Всички проведени
рехабилитации са се движили в посока към подобряване изключително бавно
и при такава оценка още на петия-шестия месец може да се направи
заключение, че раменната става няма да се раздвижи напълно. В случая, се
12
касае за година и седем - осем месеца след инцидента, поради което, според
вещото лице, при ищцата никога няма да се получи абсолютно раздвижване
на раменната става, няма вероятност за възстановяване на фините движения,
с които се осъществява писане, дори контрол на храненето. Тъй като травмата
е от месец януари 2020г., според вещото лице, какъвто е бил статуса на
рамото, на движенията на пръстите и на ръката към. М. януари 2021г., такъв
ще остане завинаги.
Горните изводи на СМЕ контрастират съществено със заключението на
вещите лица гр.д.№ 1062/2020г. по описа на СтРС, според което, прогнозата
за пълно възстановяване на ищцата е била за около 3-4 месеца. В същото е
посочено, че възстановяването на целостта на раменната кост, както и
основната функция на дясната ръка – хващането, е приключило, а
възстановяването на движенията на дясната раменна става в пълен обем ще
настъпи след отстраняване на металните инструменти.
Според настоящия състав, направените изводи и прогнози относно
възстановяването на ищцата в периода след инцидента не са се реализирали и
не само че същата не се е възстановила напълно от увреждането, а дори
напротив – състоянието й се е влошило, без никакви изгледи за
възстановяване до състоянието преди инцидента. Следователно, установява
се безспорно, че е налице ексцес на увреждането на ищцата, получено на
24.01.2020 г. Поради това, изложените във въззивната жалба възражения
относно състоянието на ищцата и твърденията, че същата се е възстановила
напълно, основание на доп. заключение на СМЕ гр.д.№ 1062/2020г. по описа
на СтРС, са неоснователни.
В практиката на ВКС безпротиворечиво се приема, че при ексцес, за
увредения възниква ново вземане за обезщетение, различно от първоначално
предявеното, което произтича от новото състояние на пострадалия, свързано с
появата на ново страдание и/или съществено утежняване на старите
страдания, което (ново състояние) се отклонява съществено от прогнозата
при определяне на първоначалното обезщетение. Именно такъв е и настоящия
случай, доколкото първоначалните прогнози за пълно възстановяване на
ищцата, дадени от експертите по предходното дело за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди, не са се сбъднали и понастоящем,
повече от година след инцидента, прогнозите на лекарите са, че състоянието
13
на ищцата не се подобрява и дори се влошават, като никога няма да се получи
абсолютно раздвижване на раменната става, няма вероятност за
възстановяване на фините движения, с които се осъществява писане и дори
контрол на храненето, като състоянието й ще остане такова завинаги. Както
се посочи по-горе, според СМЕ пред първата инстанция, при извършения
клиничен преглед се установява, че в резултат на травмата на ищцата, която е
лекувана оперативно и с последваща рехабилитация, се наблюдават
остатъчни патологични симптоми и усложнения, които ограничават
функцията на дясната ръка и тя е непълноценна за дейностите, които
пострадалата би могла да извършва в живота и трудовия процес. Показателен
за влошаването на състоянието на ищцата е и факта, че с решение на ТЕЛК от
27.05.2021г., представено пред първата инстанция, ищцата дори е
освидетелствена пожизнено с 20 % намалена работоспособност вследствие
получената травма „счупване на горния край на раменната кост (хумерус)“.
Предвид горното, съдът намира, че предявените от ищцата искове – за
присъждане на обезщетение за имуществени вреди под формата на
пропуснати ползи за периода 24.01.2020г. - 18.01.2021г., през който ищцата
не е могла да работи като нотариус и да реализира доходи от тази си дейност,
и за присъждане на допълнително обезщетение за неимуществени вреди,
вследствие ексцес, настъпил в резултат на горепосоченото травматично
увреждане, получено на 24.01.2020г., се явяват доказани по основание. Без
съмнение, доказателствата по делото сочат осъществяването на фактите, на
които са основание исковете, а именно – невъзможността на ищцата да
работи като нотариус в периода 24.01.2020г. - 18.01.2021г., както и
настъпването на ексцес на състоянието на ищцата вследствие полученото на
24.01.2020г. увреждане.
Неснователно е възражението на въззивника в жалбата, че е недоказано
твърдението, че ищцата не е могла да извършва дейност като нотариус поради
инцидента, тъй като в периода, посочен в исковата молба, по нейно желание,
ищцата е била преместена в Г. на мястото на нотариус К.В., което показвало
готовност и възможност да извършва нотариална дейност. От доказателствата
по делото е видно, че преместването на ищцата в Г. е считано от 18.01.2021г.,
поради което е неотносимо към процесния период 24.01.2020г. - 18.01.2021г.
Налице е също така съвсем друга логика в това действие на ищцата, а именно
– преместване в по-малко натоварен район, което е обяснимо именно с оглед
14
здравословното й състояние.
По отношение въпроса дали ищцата е претърпяла имуществени вреди
под формата на пропуснати ползи за периода 24.01.2020г. - 18.01.2021г., през
който ищцата не е могла да работи като нотариус и да реализира доходи от
тази си дейност, съдът намира, че отговорът му е положителен. Видно е от
заключението на вещото лице по приетата пред първата инстанция съдебно-
икономическа експертиза (СИЕ), че на база средно месечния доход на ищцата
за последните три години преди инцидента - 2017 г., 2018г. и 2019г., изчислен
на база данните от представените по делото данъчни декларации, неоспорени
от ответника, общата сума, с която В. С. Д. е пропуснала да увеличи
имуществото си за периода 24.01.2020г. - 18.01.2021 г. е 27265,16лв. След
извършена проверка в ТД на НАП - П., офис С.З., в Служба по вписванията -
Г. и при нотариус К.В., който е поел архива на В. С. Д. като нотариус, вещото
лице е установило, че ищцата не е реализирала и не е декларирала доходи за
периода 24.01.2020г. - 18.01.2021г. Според настоящата инстанция, данните за
доходите на ищцата като нотариус пред посочения 3г. период, както и
свидетелските показания на други нотариуси в гр.С.З., че работата им през
процесния период не е намалявала или преставала, въпреки обявеното
извънредно положение, следва да се приемат като доказателства,
установяващи в достатъчна степен съществуването на сигурност за
увеличаване на имуществото на ищцата през процесния период, ако бе имала
възможност да упражнява дейността си като нотариус. Следователно, в
случая тази възможност не е презюмирана, а реална, доказана пълно и главно
от ищцата, чрез ангажираните по нейна инициатива доказателства,
коментирани по-горе.
Ето защо, съдът приема, че предявеният от ищцата срещу Община С.З.
осъдителен иск за сумата 27 241,56 лв., представляваща обезщетение за
претърпени от ищцата имуществени вреди за времето от 24.01.2020 г, до
18.01.2021 г., /11 месеца по 2 308, 63 лева на месец и 24 дни/, представляващи
пропуснати ползи на база средно месечно възнаграждение в размер на 2
308,63 лева за последните 3 години -2017 г., 2018 г. и 2019 г., което не е могла
да реализира и да увеличи имуществото си в посочения размер през периода
24.01.2020 г, до 18.01.2021 г., в резултат на невъзможността да полага труд,
вследствие травматично увреждане, получено на 24.01.2020 г. при падане на
ищцата на пътното платно, ведно със законната лихва върху посочената
15
главница, считано от датата на подаване на ИМ - 29.12.2021 г., до
окончателното изплащане, се явява основателен и доказан.
По отношение на иска за присъждане на допълнително обезщетение за
неимуществени вреди, вследствие ексцес, настъпил в резултат на
горепосоченото травматично увреждане, получено на 24.01.2020г., от
доказателствата по делото безспорно се установява, че в резултат на
усложнението и влошаването на състоянието й, ищцата е претърпяла
твърдяните в ИМ неимуществени вреди – болки, страдания, неудобства. Това
се установява категорично, както от свидетелските показания на разпитаните
пред първата инстанция лица, така и от заключението на приетата СМЕ. Така,
според показанията на М.К. - приятелка на ищцата, след инцидента, живота
на ищцата се е променил коренно, качеството й на живот силно се е влошило,
страхувала се е да излиза от къщи, докато преди това, постоянно са излизали,
ходили са на А.. След инцидента, ищцата отказвала да излиза, страхувала се
да не падне. Трудно й е било да се облича, изисквало много време да се
изкъпе, да се облече, за да може да излезе. Инцидентно не е могла да излезе.
Когато свидетелката К. я е търсила, за да разбере как е, тя била заета с
рехабилитации, масажи, гимнастики. Свидетелката сочи, че и до ден днешен,
ищцата се затруднява в извършване на най-елементарни неща, когато се къпе,
когато простира дрехи, с лявата си ръка придържа дясната, за да може да
простре. Налага се да ползва жени за чистене. Трудно се храни. Вещото лице
е категорично, че в резултат на травмата, въпреки че е лекувана оперативно и
с последваща рехабилитация, при ищцата се наблюдават остатъчни
патологични симптоми и усложнения, които ограничават функцията на
дясната ръка и тя е непълноценна за дейностите, които би могла да извършва
в живота и в трудовия процес.
По отношение справедливия размер на дължимото се на ищцата
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие установения
ексцес на състоянието й, съдът взе предвид, че настъпилото влошаване на
здравословното състояние на ищцата представлява средна телесна повреда по
смисъла на чл. 129, ал. 2 НК - трайно затруднение на движението на десния
горен крайник, което се изразява в ограничаване движенията на крайника, с
изразено затруднение на обичайни функции, което ще продължи до края на
живота й, без възможност за пълно възстановяване. Прогнозата, предвид
16
възрастта на ищцата към момента на травмата - 69 години, и към момента на
делото - 71 години и 4 месеца, при това след проведени рехабилитации и
лечение, е за невъзможност за възстановяване на фините движения, с които се
осъществява писане, контрол на яденето и други.
Безспорно, установената степен на влошаването на здравословното
състояние на ищцата след определянето на първоначалното обезщетение,
невъзможността за пълно възстановяване на движенията и функциите на
десния горен крайник, неудобствата в нормалното ежедневие са
обстоятелства, които водят до съществена негативна промяна в начина й на
живот, вкл. с оглед възрастта й. Съвкупната преценка на всички факти по
делото - полученото влошаване на здравето, изразяващо се в увреда на
функциите и движенията на горния десен крайник, причинените на ищцата
болки и страдания в резултат на настъпилия ексцес, трайността и
невъзможността за пълно подобрение, възрастта на пострадалата,
продължителността и степента на болките, страданията и неудобствата, които
същата ще следва да търпи до края на живота, свързани с ежедневното
обслужване, нарушен житейски ритъм, невъзможност да бъде полаган труд,
икономическата конюнктура в страната към момента на възникване на
ексцеса, мотивират съдът да приеме, че справедливото по см. на чл.52 ЗЗД
обезщетение за неимуществени вреди от настъпилия ексцес, дължимо на
ищцата, следва да е в размер на 50 000 лв.
Предвид изложеното, съдът намира, че предявеният от В. Д. иск за
осъждане на Община С.З. да й заплати сумата 50 000 лв., представляваща
допълнително обезщетение за настъпили вследствие влошаване в
здравословното състояние — ексцес, неимуществени вреди - болки и
страдания, в резултат на травматично увреждане, получено на 24.01.2020 г.,
при падане на пътното платно, изразяващи се в ново и необратимо състояние,
отклоняващо се съществено от прогнозата при определяне на първоначално
определеното обезщетение, търпени от нея след влизане в сила на решението
по гр. д. № 1062/2020г. по описа на Районен съд-Стара Загора, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба – 29.12.2021г., до окончателното и изплащане, се явява основателен и
доказан и следва да се уважи в пълен размер.
Тъй като първоинстанционния съд е стигнал до същия извод,
17
обжалваното Решение № 293/24.10.2022 г. по гр. дело № 20215500101848 г.
на Окръжен съд - Стара Загора следва да бъде потвърдено изцяло.
С оглед основателността на предявените искове, дължимите от
ответника суми следва се присъдят, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 29.12.2021г., до окончателното изплащане.
Предвид това и с оглед изложените по-горе в мотивите доводи, че искане за
това ищецът е направил и по двата иска, правилно и законосъобразно се явява
и като такова следва да бъде потвърдено и постановеното от
първоинстанционния съд допълнително Решение № 353/22.11.2022 г. по гр.
дело № 20215500101848 г. на Окръжен съд - Стара Загора, с което е
допълнено по реда на чл.250 ГПК постановеното по делото Решение №
293/24.10.2022 г., като е осъдена община С.З. да заплати на В. С. Д. и
законната лихва върху сумата от 27241,56 лв, считано от датата на подаване
на ИМ – 29.12.2021г. до окончателното изплащане.
По разноските:
На основание чл.78, ал.1 ГПК, Община С.З. ще бъде осъдена да заплати
на В. С. Д. разноските по делото пред настоящата инстанция от 6830 лв за
адв. хонорар.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 293/24.10.2022 г. по гр. дело №
20215500101848 г. на Окръжен съд - Стара Загора.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 353/22.11.2022 г. по гр. дело №
20215500101848 г. на Окръжен съд - Стара Загора, с което е допълнено по
реда на чл.250 ГПК Решение № 293/24.10.2022 г. по гр. дело №
20215500101848 г. на Окръжен съд - Стара Загора.
ОСЪЖДА Община С.З., гр. С.З., бул. „Ц.С.В.“ № 107, Булстат .... да
заплати на В. С. Д., ЕГН: ...., гр. С.З., ул. „Ц.И.Ш.“ № 1, вх. „А“, ет. 2, ап. 4,
сумата 6830 лв., представляваща направени по делото пред настоящата
инстанция разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, при
наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК, в 1-месечен срок от
18
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
19