№ 99
гр. Свиленград, 31.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Кремена Т. Стамболиева Байнова
при участието на секретаря Ренета Н. Иванова
като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова
Административно наказателно дело № 20235620200119 по описа за 2023
година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
С постъпилата Жалба от Г. Н. Ч. с ЕГН ********** от град
****************************************, се оспорва Електронен фиш
(ЕФ) серия К № 6742175 на ОДМВР - Хасково, с който на жалбоподателя за
извършено нарушение по чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата
(ЗДвП) и на основание чл. 189, ал. 4, вр.чл. 182, ал. 4 от ЗДвП е наложено
административно наказание „Глоба” в размер 200 лв. С Жалбата са
релевирани оплаквания за незаконосъобразно и неправилно издаване на ЕФ,
сочи се че били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила
и че ЕФ бил издаден в нарушение на материалния закон – не било посочено
дали подлежи на обжалване, в какъв срок и пред кого, както и дали може да
се подаде възражение, не бил посочен органът – издател на ЕФ и датата на
издаването му. Сочи, че на посочените в ЕФ място, дата и час не е бил там.
Алтернативно от Съда се иска да намали размера на Глобата, тъй като не било
налице повторност.
1
В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят Г. Н. Ч., не се
явява.
В съдебната фаза се ангажират писмени доказателства.
Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) –
ОДМВР - Хасково, редовно призовани, не изпращат представител.
В съдебната фаза се ангажират писмени доказателства.
Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград,
редовно призовани по реда на надзора за законност, не изпращат
представител и не вземат становище.
Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието
на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото писмени доказателства, установи следното от
фактическа страна:
Съгласно обжалвания ЕФ на 25.11.2022 година в 11.17 часа в град
Свиленград, област Хасково, по улица „Сан Стефано” до казино „Империал”,
с автоматизирано техническо средство или система (АТСС) (радар) №
120с52а, представляващо преносима система за контрол на скоростта на
моторните превозни средства (МПС) с вградено разпознаване на номера и
комуникации ARH CAM S 1, е регистрирано и заснето движещо се в посока
магазин МБАЛ - Свиленград, МПС – лек автомобил марка „Фолксваген”,
модел „Пасат” с държавен регистрационен номер РВ 14 11 РХ, със скорост 75
км/ч, при разрешена такава 50 км/ч, съответно превишена стойност на
скоростта 25 км/ч. ОДМВР - Хасково издава процесния ЕФ серия К №
6742175 на името на жалбоподателя Г. Н. Ч. в качеството му на собственик на
превозното средство, видно от Справка за собствеността на автомобила към
датата на деянието. ЕФ е изготвен по образец съгласно Заповед № 8121з-172
от 29.02.2016 година на Министъра на вътрешните работи, ведно с образец
към нея, представляващ Приложение № 1 към т. 1.1 от посочената Заповед. В
обстоятелствената част на посочения ЕФ съобразно отразените данни за
установена скорост и превишението й, респ. разрешената, приета и съответно
вписана е правна квалификация по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП за така
констатираното нарушение, за което на основание чл. 189, ал. 4, вр.чл. 182,
2
ал. 4, вр.ал. 1, т. 3 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 200 лв. (цитираното правно основание е
посочено в ЕФ, приложен към преписката; а в ЕФ, приложен към Жалбата е
посочено различно правно основание - чл. 189, ал. 4, вр.чл. 182, ал. 4 от
ЗДвП). Фишът е връчен на лицето на дата 29.01.2023 година (, видно от
Справката за нарушител, Справката относно статуса на ЕФ, отразеното в
Писмо с вх.рег.№ 1777 от 01.03.2023 година на РУ – Свиленград и
изявлението на нарушителя, направено в Жалбата) (възражения относно
начина и формата на връчване на ЕФ не се противопоставят в настоящото
съдебно производство), като съгласно чл. 189, ал. 5 от ЗДвП е даден 14-
дневен срок да плати Глобата, или да предостави писмена Декларация с
данни на лицето, извършило нарушението, респ. копие от Свидетелството му
за управление на МПС. В указания срок, жалбоподателят не представя в
ОДМВР - Хасково Декларация по чл. 188 от ЗДвП и не прави възражения в
срока по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП (7 дни).
За работата и използването на конкретното АТСС ARH CAM S 1 на
процесната дата - 25.11.2022 година е изготвен Протокол съгласно
изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година за
условията и реда за използване на АТСС за контрол на правилата за движение
по пътищата (Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година), издадена от
Министъра на вътрешните работи. Същият, проверен от Началника на
структурното звено, е приложен по делото и приет като доказателство. От
съдържанието на Протокола се установяват данни за датата на използването
на АТСС – 25.11.2022 година и времето (09.00 часа до 12.00 часа), за мястото
– второкласен път № 88, при км. 1+500, до разклона за село Мезек, посока
ГКПП „Капитан Петко войвода”, за общото ограничение на скоростта - 60
км/ч разрешена скорост като преди това е посочено, че ограничението е в
резултат на поставен пътен знак, режима на измерване - стационарен, така и
броя на установените нарушения и други сведения, съгласно реквизитите на
образеца. ЕФ е съставен на основание снимков материал за заснетото
нарушение по ЗДвП, въз основа на направените записи от системата, като е
налична една снимка за конкретния клип, на които е виден автомобил. От
същата се установява, че е заснет автомобил марка „Фолксваген” в процес на
приближаване към преносимата система за видеоконтрол, при измерена
скорост на движение 78 км/ч (преди приспадане на допустимата грешка 3
3
км/ч) и разрешена такава от 60 км/ч.
От представения Протокол № 84-СГ-ИСИС/29.06.2022 година, издаден
от Българския институт по метрология (БИМ) се установява, че на посочената
дата е извършена проверка на преносима система за видеоконтрол ARH CAM
S 1 с фабричен № 120с52а, според който съответства на одобрения тип. В този
документ е посочено, че преносимата система за контрол на скоростта на
МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации ARH CAM S 1 е
одобрен тип, вписан под № 5126 в регистъра на одобрените за използване
типове средства за измерване.
След получаването на ЕФ жалбоподателят не се възползва от правото си
на възражения по него по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП, а го обжалва в срока по чл.
189, ал. 8 от ЗДвП пред съответния местно компетентен Съд – Районен съд –
Свиленград.
В кориците на делото е приложена и Справка за нарушител, видно от
която жалбоподателят има наложени множество административни наказания
„Глоба” с влезли в сила ЕФ и Наказателно постановление (НП) за нарушения
на ЗДвП.
Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при
цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН,
вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на
страните, настоящият състав на Свиленградски районен съд, достигна до
следните правни изводи:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима –
подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст, вр.чл. 189, ал. 8
от ЗДвП видно от датата на депозираното й в Регистратурата на Районен съд
– Свиленград, от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което
е издаден атакувания ЕФ) – лично нарушителят, при наличие на правен
интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното
нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния
Свиленградски Районен съд. Ето защо същата е проявила своя суспензивен
(спиращ изпълнението на ЕФ – аргумент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН) и
девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) ефект.
За пълнота на настоящото изложение следва да се посочи, че
4
разпоредбата на чл. 79б, ал. 2 от ЗАНН е неприложима в случая, тъй като има
изрична разпоредба в тази връзка - чл. 189, ал. 9 от ЗДвП, т.е. настоящият
Съдебен състав намира, че нормата на чл. 79б от ЗАНН не е приложима по
отношение на ЕФ, издаден по реда на ЗДвП, поради което и евентуалното
заплащане на намаления размер на Глобата по същия няма за последица
влизането му в сила, респ. недопустимост на Жалбата против ЕФ.
Преценена по същество, Жалбата е основателна, за което Съдът излага
следващите правни съображения, част от които са идентични с тези,
посочени от жалбоподателя в Жалбата му:
1. Налице са нарушения, свързани с описание на инкриминираното
нарушение, което е самостоятелно основание за отмяна на обжалвания
ЕФ, тъй като са съществени, довели до нарушаване правото на защита на
наказаното лице. Изискванията относно съдържанието на ЕФ са
императивни, тъй като осигуряват правото на защита на привлечения
към административнонаказателна отговорност, в чието съдържание се
включва и правото да знае точно какво административно нарушение се
вменява за извършено, за да може да организира защитата си в пълен
обем. Непълнотите в съдържанието му не могат да се санират в хода на
съдебното производство, поради което съставляват съществено
нарушение на процесуалните правила. Съдът няма правомощието да
изменя описанието на нарушението и обстоятелствата, при които е
извършено, тъй като това би довело до нарушаване правото на защита на
наказаното лице. Налагането на административни наказания засяга пряко
личната сфера на наказаното лице, с оглед на което следва АНО да бъде
стриктен, точен и да подхожда с изключителна прецизност при
изписване на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено.
В случая лицето е санкционирано по ал. 4 на чл. 182 от ЗДвП, но липсва
описание, явяващо се елемент от състава на нарушението, свързано с датата
на влизане в сила на ЕФ серия К № 4224616. В издадения ЕФ не се съдържа и
описание в достатъчна степен на обстоятелствата във връзка с извършеното
нарушение по чл. 182, ал. 4 от ЗДвП относно израза „същото по вид
нарушение”. По този начин посочените обстоятелства са и останали извън
предмета на доказване по делото, а наказаният водач не е могъл да организира
своята защита срещу правните изводи на АНО, които са направени върху
5
неизвестни или неясни фактически обстоятелства. Всяко несъвършенство в
тази връзка ограничава правото на защита на наказаното лице и представлява
съществено нарушение на процесуалните правила.
Иначе казано нарушението следва да е ясно и точно индивидуализирано
на базата на наличните в преписката доказателства, което в настоящия случай
не е така. ЕФ представлява юрисдикционен акт, като за наказания и за Съда
следва да бъдат ясни всички елементи от състава на нарушението. Неяснота
не може да бъде заместена от посочването в друг документ, който дори не е
упоменат в обжалвания акт.
С оглед изложеното, Съдът счита, че процесният обжалван ЕФ следва да
бъде отменен като незаконосъобразен, поради допуснато съществено
процесуално нарушение. Т.е. административната отговорност спрямо Ч. за
нарушението по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП следва да отпадне.
2. В § 6, т. 33 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП е дадена
легална дефиниция на понятието „повторно” – това е нарушението,
извършено в едногодишен срок от влизане в сила на НП, с което на
нарушителя е наложено наказание за същия вид нарушение. Настоящият Съд
счита, че нарушението, предмет на настоящото производство, не е извършено
в условията на повторност спрямо описаните в процесния ЕФ факти. Това е
така, тъй като, на първо място, за въпросните нарушения са издадени ЕФ, а не
НП. Според горецитираната дефиниция на понятието „повторно”, санкцията
за предходното нарушение следва да е била наложена с НП, а не с ЕФ, както е
в конкретния случай. Макар и да има силата на НП (аргумент от чл. 189, ал.
11 от ЗДвП), ЕФ е отделен административен акт и при липсата на изрично му
посочване от законодателя, същият не може да бъде допълван в
съдържанието на понятието „повторно” по силата на разширително
тълкуване.
В този ред на мисли следва да се посочи, че становището на Съда не
кореспондира с това на жалбоподателя относно това кое нарушение е
„повторно”, като намира, че би била налице повторност при нарушение по ал.
1 и по ал. 2 на чл. 21 от ЗДвП, тъй като и при двете хипотези се касае за
нарушение на скоростта независимо дали е общо такова или въведено с пътен
знак, поради което и искането в тази връзка за намаляне размера на Глобата
би било неоснователно.
6
Ето защо, обжалваният ЕФ следва да бъде отменен като
незаконосъобразен и на това самостоятелно основание (извън посоченото в т.
1 от настоящото изложение).
3. Липсват каквито и да е доказателства по делото, от които да се установи
явно и несъмнено конкретният размер на скоростта, с която се твърди от АНО, че
е бил засечен да се движи автомобилът, управляван от жалбоподателя, на
посочените в ЕФ дата и място. В приложения по постъпилата
Административнонаказателна преписка (АНП) снимков материал има посочени
номер на заснетия клип и наименованието и номера на АТСС, но
регистрационният номер на заснетия автомобил не се установява, т.е. не се вижда.
Поради това не може да се направи съпоставка и извърши проверка с
отбелязването в представения Протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 година.
Изложеното определя снимката като обективно негодно веществено
доказателство, което да установи стойността на измерената скорост на конкретния
автомобил, тъй като единствено в оспорения ЕФ е посочен регистрационния
номер и конкретната възприета от органа скорост.
Горното е основание съставеният ЕФ да бъде определен за
незаконосъобразен, поради което и следва да бъде отменен, тъй като нарушението
е абсолютно недоказано от обективна страна. Макар в представената преписка да
се съдържат други писмени доказателства - Протокол за проверка, Протокол по
чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година, справка за собственост и др.,
нарушението се явява недоказано. Изводите на АНО относно установена скорост
на посочения автомобил са неправилни, непочиващи на годно създаден и
приложен снимков материал, тъй като няма доказаност на скоростта на движение
на конкретния, посочен в ЕФ, автомобил.
Задължението да докаже явно и несъмнено всеки един от признаците на
нарушението е изцяло в тежест на АНО. Това задължение в случая не е
изпълнено, съответно не може да се приеме, че вмененото на Г. Н. Ч.
административно нарушение е безспорно установено и доказано.
В изложения смисъл е Решение № 716 от 31.10.2022 година, постановено по
КАНД № 800/2022 година на Административен съд – Хасково, докладчик
Съдията Цветомира Димитрова.
4. Както вече бе посочено, в ЕФ, приложен към АНП е посочено
следното правно основание: чл. 189, ал. 4, вр.чл. 182, ал. 4, вр.ал. 1, т. 3 от
7
ЗДвП; а в ЕФ, приложен към Жалбата и връчен на жалбоподателя е посочено:
чл. 189, ал. 4, вр.чл. 182, ал. 4 от ЗДвП. Т.е. налице е корекция на правното
основание в екземпляра от ЕФ, приложен към преписката, което е основание,
водещо до незаконосъобразност на процедурата по издаване на санкционния
акт, респ. до съществено нарушаване правото на защита на наказаното лице.
Т.е. с връчването на ЕФ на соченото като нарушител лице се повдига
обвинение за конкретно извършено нарушение с индивидуализиращите го
белези – деяние, дата и място на извършване, правна квалификация, правно
основание за налагане на санкцията. От този момент за лицето възниква
възможност да се защитава срещу вмененото му нарушение при посочената
фактическа обстановка, правна квалификация и санкционна норма. В този
смисъл е недопустимо в ЕФ, приложен към АНП да фигурира друга, различна
санкционна норма спрямо посочената в екземпляра от ЕФ, връчен на лицето.
При това положение е накърнено правото на защита на наказаното лице,
който има право да узнае въз основа на коя точно норма е санкционирано. С
други думи при наличие на противоречие относно санкционната норма,
посочена в ЕФ, приложен към Жалбата и тази, посочена в ЕФ, връчен на
лицето, е налице съществено засягане на правата на жалбоподателя и в
частност на правото му на защита, като единственият възможен вариант е
отмяна на обжалвания акт.
5. За пълнота на настоящото изложение и с оглед изложеното в т. 4,
Съдът намира за уместно да посочи следното: в случая следва да се приеме,
че обжалваният ЕФ е този екземпляр, който е връчен на жалбоподателя, в
който при посочване като санкционна норма чл. 182, ал. 4 от ЗДвП не е
посочена привръзката със съответната алинея и точка на чл. 182 от ЗДвП. При
така посочена санкционна норма в ЕФ се създава неяснота
относно законовите разпоредби, на базата на които се твърди, че се налага
наказание на жалбоподателя. В случая с оглед начина, по който са изписани
санкционните правни разпоредби в ЕФ не може да се приеме, че са ясни и
точни, а последното безспорно рефлектира върху правото на защита на
наказаното лице. Некоректното посочване на санкционните законови
разпоредби, представлява съществено нарушение, което опорочава
административнонаказателната процедура и има за последица отмяна на
финализиращия същата ЕФ.
8
Поради изложеното, обжалваният ЕФ следва да бъде отменен като
незаконосъобразен и на това самостоятелно основание.
6. По делото е налице неяснота по отношение на един от основните
реквизити на ЕФ, а именно: мястото на нарушението - от една страна в ЕФ, в
Придружителното писмо, с което е изпратена преписката и в Таблицата към
снимковия материал, е посочено, че нарушението е извършено в град
Свиленград, област Хасково, на улица „Сан Стефано” до казино „Империал”,
посока МБАЛ – Свиленград; а от друга - в Протокола за използване на АТСС,
приложен в АНП и на снимковия материал – на второкласен път № 88 при км.
1+500, на територията на община Свиленград, област Хасково, до разклона за
село Мезек, посока ГКПП „Капитан Петко войвода”, т.е. не става ясно къде
точно е извършено нарушението дали в град Свиленград или на второкласен
път № 88 и съответно за всяко едно от посочените места дали важи общото
правило или има въведено ограничение на скоростта с пътен знак В26, тъй
като се касае за две различни места и от там правилната правна квалификация
(в този смисъл са и Решение № 347 от 20.12.2016 година, постановено по
КАНД № 305/2016 година на Административен съд – Хасково, Решение № 89
от 27.04.2017 година, постановено по КАНД № 43/2017 година на
Административен съд – Хасково).
Това несъответствие между описаното нарушение в ЕФ и в документите
по АНП представлява съществено процесуално нарушение, тъй като води до
нарушаване правото на защита на санкционираното лице. Посоченото
очевидно разминаване между фактите, изложени в ЕФ и в документите по
преписката съставлява процесуално нарушение от категорията на
съществените, доколкото препятства възможността нарушителят Ч. да узнае в
какво точно е обвинен от фактическа и правна страна, за да организира
своевременна и адекватна защита, и е достатъчно основание за отмяна на ЕФ.
Посоченото нарушение се явява самостоятелно основание за отмяна на
издадения ЕФ, тъй като не позволява и контролиращата Съдебна инстанция
да установи по несъмнен и категоричен начин волята на АНО за какво точно
административно нарушение е ангажирана административнонаказателната
отговорност на наказаното лице.
В административнонаказателното производство не е познат института на
фактическа, техническа, явна или очевидна грешка и е напълно недопустимо
9
съществуването на такава, когато се касае до описание на нарушението,
явяващо се задължителен съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП реквизит на същия
акт. Извеждането на описанието на нарушението от други налични по АПН
документи е недопустимо, като в противен случай би се стигнало до хипотеза,
в която по тълкувателен път да се извличат изводите на АНО.
Следва да се отбележи, че ЕФ не се ползва с доказателствена стойност
относно възприетите в него фактически положения. Обратното освен, че не е
предвидено изрично в закона, би противоречало на основните принципи за
равенство на страните в процеса и на разпределение на доказателствената
тежест, отчитайки факта, че ЕФ всъщност се явява и предметът на обжалване,
чиято законосъобразност и доказаност са в обхвата на преценката на Съда по
същество – аргумент от чл. 189, ал. 10 и ал. 11 от ЗДвП. С оглед на това
принципно положение, следва и друго такова, а именно: че в тежест на
издателя на ЕФ е да бъдат установени по недвусмислен начин всички белези
и признаци от обективна и субективна страна на нарушението, чрез
предвидените доказателствени средства.
Посоченото налага изводът, че ЕФ следва да бъде отменен.
7. В разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е въведена забрана на водача на
пътно превозно средство при избиране скоростта на движение да не
превишава определените в нормата стойности, а в ал. 2 е предвидено, че
когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна
от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак.
Представеният по делото Протокол за използване на АТСС е попълнен
изцяло, но е налице неяснота относно способа за въвеждане на ограничението
на скоростта, доколкото в случая веднъж е посочено в цитирания Протокол,
че важи общото правило за подбор на скоростта при движение – 60 км/ч, а
веднага след това е посочено, че едновременно с това е налице и такова,
въведено с пътен знак – без да е посочен конкретния размер на ограничението
(видно от разпечатката на Протокола от Деловодната програма).
Следователно в Протокола са посочени два взаимно изключващи се факта -
въведено с пътен знак ограничение на скоростта и общо ограничение на
скоростта. Изложеното води до различна правна квалификация на
нарушението - по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и по чл. 21, ал. 2, вр.ал. 1 от ЗДвП,
които са два самостоятелни състава на различни нарушения и
10
съответно съдържат различни съставомерни признаци на деянието, респ. са
различни основанията за ангажиране отговорността на нарушителя. Ето защо
предвид обстоятелството, че в Протокола са посочени две различни
ограничения, то няма как да се приеме, че нарушението е именно
визираното в процесния ЕФ по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, а не по чл. 21, ал. 2,
вр.ал. 1 от ЗДвП.
Т.е. налице е противоречие в данните относно инкриминираното
нарушение, обективирани в Протокола за използване на АТСС, което поставя
в невъзможност Съда да прецени дали посочената като нарушена правна
норма в ЕФ е правилна или не. Това води до невъзможност, както
жалбоподателя така и Съдът да разбере как е поставено ограничението на
тази скорост - дали това е общото ограничение или е с пътен знак. Това
противоречие в данните, обективирани в посочения Протокол представлява
съществено процесуално нарушение, тъй като води до нарушаване правото на
защита на санкционираното лице. Посоченото очевидно разминаване
съставлява процесуално нарушение от категорията на съществените,
доколкото препятства възможността нарушителя да узнае в какво точно е
обвинен от фактическа и правна страна, за да организира своевременна и
адекватна защита, и е достатъчно основание за отмяна на ЕФ.
В Протокола за използване на АТСС е налице противоречие и по
отношение на класа на пътя – на едно място е посочен като първокласен, а на
друга – второкласен, което също представлява съществено процесуално
нарушение.
Посоченото по-горе относно института на фактическа, техническа, явна
или очевидна грешка и относно доказателствената стойност на ЕФ важи и в
настоящата хипотеза.
8. На следващо място следва да се посочи, че в ЕФ е посочено
ограничение на скоростта от 50 км/ч, а в Протокола за използване на АТСС –
60 км/ч. Т.е. Съдът, както и санкционираното лице, отново са поставени пред
невъзможността да разберат за какъв размер на ограничението на скоростта
става дума, от което зависи и размера на санкцията.
Независимо от изложеното в случай че не се приеме горния извод, то
Съдът излага следните съображения:
Обжалваният ЕФ би бил законосъобразен от формална,
11
процесуалноправна страна.
Съдът би приел, че не са допуснати съществени процесуални нарушения
по образуването и приключването на административнонаказателната
процедура.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя Ч. би била
правилно ангажирана за нарушение на чл. 182, ал. 4, вр.чл. 21, ал. 1 от ЗДвП,
установено с АТСС № 120с52а (радар) на основание издаден против него ЕФ.
Последният според легалното си определение, съдържащо се в разпоредбата
на § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП представлява електронно изявление записано
върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-
информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за
нарушения от АТСС (в същия смисъл е и определението, съдържащо се в § 1,
т. 1 от ДР на ЗАНН). Съдът би приел, че ЕФ съдържа минимално изискуемото
съдържание. При наличие в ЕФ на посочените в цитираната разпоредба
обективни признаци, Съдът би приел, че се покриват основните съществени
елементи от административнонаказателния състав на чл. 182, ал. 4, вр.чл. 21,
ал. 1 от ЗДвП, твърдян в ЕФ за осъществен и вменен в отговорност на
жалбоподателя. Посочването на дата на издаване на ЕФ, дали подлежи на
обжалване, пред кой подлежи на обжалване, в какъв срок и дали могат да се
подадат възражения срещу ЕФ не са сред задължителните реквизити на ЕФ,
поради което и наведените в тази насока възражения в Жалбата биха били
неоснователни.
Що се отнася до правосубектността и персонификацията на органа, издал
процесния ЕФ, законодателното изискване се свежда до посочване
териториалната структура на МВР, на чиято територия е извършено
нарушението, което е достатъчно касателно авторството. И тук отново,
изключението следва по силата специалната норма на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП,
установяваща отклонение от общите правила на ЗАНН. Обсъжданият
задължителен реквизит, Съдът би приел че е налице, видно от съдържанието
на ЕФ, в който фигурира вписана териториалната единица - ОДМВР –
Хасково, в структурата на Министерството на вътрешните работи (МВР).
ОДМВР представлява основна структура на МВР по силата на нормата на чл.
37, ал. 1, т. 2 от Закона за МВР. Ето защо наведеното в Жалбата възражение в
тази насока би било неоснователно.
12
Относно спазването на срока по чл. 34 от ЗАНН - ЕФ е своеобразен
властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява
едновременно към Акта за установяване на административно нарушение
(АУАН) и НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно чл.
189, ал. 11 от ЗДвП, както вече бе посочено), не и по форма, съдържание,
реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за
форма, съдържание, реквизити и процедури (включително срокове) за
издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са
неприложими по отношение на ЕФ. Предвид изложеното, и в светлината на
Тълкувателно решение № 1/2014 година по т.д.№ 1/2013 година на ВАС,
настоящият Съдебен състав би намерил, че разпоредбите на чл. 34 от ЗАНН
не намират приложение и не следва да се прилагат по аналогия при липса на
изрична разпоредба (в този смисъл са и Решение № 185 от 26.03.2019 година
на Административен съд – Хасково по КАНД № 902/2018 година, докладчик
Съдията Василка Желева, Решение от 29.12.2020 година на Административен
съд – Хасково по КАНД № 965/2020 година, докладчик Съдията Антоанета
Митрушева). Дори и да се приеме обратното, релевантно в случая би било, че
към датата на връчване на ЕФ не е бил изтекъл, респ. несъмнено е спазен
общия давностен срок - една година от извършване на нарушението, според
неговия вид (с основание по ЗДвП извън изключенията с предвидена по-дълга
давност).
Преносимото средство за контрол е одобрен тип, съгласно правилата на
Закона за измерванията, притежава надлежния Протокол за проверка № 84-
СГ-ИСИС от 29.06.2022 година, издаден от БИМ, констатация на Съда видно
от наличния по делото Протокол. Същото Съдът би приел, че е в
съответствие с метрологичните изисквания, технически изправно и
преминало проверка, както би се установило от приетите доказателства от
АНП. Т.е. контролните органи са изпълнили изискванията на чл. 4 от Наредба
№ 8121з-532 от 12.05.2015 година. В обжалвания ЕФ се съдържа номерът на
АТСС, използвано за измерване на скоростта. В този смисъл не би имало
нарушение на нормата на чл. 6, ал. 1 от цитираната Наредба. Действително в
кориците на делото липсват данни по чл. 6, ал. 2 от посочената Наредба за
анализ относно избора на място за контрол с АТСС, но в случая това би било
ирелевантно, тъй като мястото за контрол с АТСС е определено от
контролния орган и дори да не отговаря на критериите, посочени в ал. 2 на чл.
13
6 това не би представлявало нарушение на цитираната Наредба, тъй като по
безспорен и категоричен начин би било установено нарушението.
Съдът би приел, че ЕФ отговаря на образеца, изготвен от Министъра на
вътрешните работи.
За пълнота на настоящото изложение би следвало да се посочи, че при
връчване на ЕФ, АНО няма задължението да представя и наличния снимков
материал на нарушителя, който се прилага към АНП.
От приложените по делото доказателства се установява, че след
съобщаването на ЕФ на жалбоподателя, той не е посочил друго лице, като
извършител на нарушението, при съблюдаване на изискванията на чл. 189, ал.
5 от ЗДвП, което изключва предвидената в цитираната разпоредба
възможност за анулиране на Фиша.
Предвид изложеното биха липсвали предпоставки за отмяна на
процесуално основание, поради недостатък във формата на акта или
допуснато друго процесуално нарушение от категорията на съществените
такива, рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното лице.
От обективна страна, Съдът би приел, че са установени елементите от
фактическия състав на инкриминираното нарушение. Тези доказателства,
обсъдени в съвкупност Съдът би приел, че доказват обективните признаци на
процесното нарушението и биха били основание за санкцията на чл. 182, ал. 4
от ЗДвП.
От събраните по делото доказателства, Съдът би направил извод, че са
спазени изискванията на ЗДвП и на посочената Наредба при използването на
АТСС за контрол на скоростта - преносима камера за контрол на скоростта
ARH CAM S 1 № 120с52а.
Видно от снимковия материал, който Съдът би приел за надлежно
доказателство би станало ясно, че процесното МПС е категория В съгласно
чл. 150а, ал. 2, т. 6 от ЗДвП. С разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 година е въведено изискването при работа с
временно разположени на участък от пътя АТСС за контрол на скоростта,
Протоколът по ал. 1 на същата норма да се съпровожда със снимка на
разположението на уреда. Представена е снимка на разположението на уреда,
с който се извършва заснемането.
14
Следва да се отбележи, че доколкото работният процес на АТСС, в
конкретика преносимото такова, не изисква непосредствена манипулация от
страна на контролен орган през времетраенето на неговата работа, а само
включване и изключване, физическото присъствие на контролния орган на
мястото на контрол не оказва влияние върху работата на техническото
средство за контрол, намиращо се в автоматичен режим, а оттам - на
достоверността на отчитанията му.
При този вариант на разсъждение Съдът би приел, че правилно е
пристъпено към издаване на процесния ЕФ в съответствие с разпоредбата на
чл. 189, ал. 4, изречение първо от ЗДвП. ЕФ за санкциониране на допуснато
нарушение на ЗДвП може да бъде издаден, когато нарушението бъде
установено и заснето с мобилно АТСС, при условие, че са изпълнени
изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година, какъвто би бил и
настоящият случай.
Налице би бил и субективният елемент от състава на нарушението –
извършено виновно, при пряк умисъл, Т.е. жалбоподателят е разбирал
свойството и значението на извършваното и е могъл да ръководи
постъпките си.
В конкретния случай скоростта е превишена с 25 км/ч, поради което за
нарушението, което Съдът би приел, че е повторно, би била приложима
санкцията по ал. 4 от разпоредба на чл. 182, вр.ал. 1, т. 3 от ЗДвП. Чл. 182, ал.
4 от ЗДвП предвижда за превишаване на разрешената максимална скорост
във фиксирано допустим размер, извършено при условията на повторност,
точно фиксирано по размер наказание – Глоба в двоен размер, изключващо
възможността за преценка на обстоятелствата по чл. 27, ал. 2 от ЗАНН, респ.
изключващо възможността за намаляне на наложената административна
санкция.
Така наложеното с обжалвания ЕФ наказание Съдът би намерил за
правилно с оглед постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на
административното наказание.
Процесното административно нарушение не би разкрило пред настоящия
Съдебен състав характеристиките на маловажен случай. Касае се за формално
нарушение - на просто извършване. Като релевантен аргумент би се отчел и
би се ценил характерът на обществените отношения, засегнати от конкретната
15
простъпка - административнонаказателна, с оглед сферата на отношенията,
ползващи се със засилена защита, който и пряко е свързан с охраняването на
публичните интереси, тъй като се касае за правила за движение по пътищата.
В този смисъл не биха били налице основания за приложение на чл. 28, вр.§ 1,
ал. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН, за отпадане на наказуемостта, като
незаконосъобразно санкционираща маловажен случай на нарушение. Отделно
от това съгласно чл. 189з от ЗДвП за нарушения по този закон не се прилага
чл. 28 от ЗАНН.
При този вариант на разсъждение Съдът би изградил изводите си на
базата на писмените доказателства. С правна преценка за достоверност, Съдът
би кредитирал писмените доказателства, приложени в АНП, приобщени по
реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха по тяхното
съдържание от която и да е от страните в процеса, като би ценил същите при
формиране на фактическите и правните си изводи. Същите биха се ценили
изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ.
автентични по признак – авторство. По своя доказателствен ефект и стойност,
така обсъдените и оценени с кредит на доверие писмени доказателства биха
били пряко относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение,
като биха потвърдили фактическото му извършване от жалбоподателя, с оглед
установения факт на управление на МПС със скорост над разрешената при
условията на повторност.
Водим от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 и ал. 2, т. 1, вр.ал. 3, т.
1 и т. 2 от ЗАНН, вр.чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ЕФ серия К № 6742175 на ОДМВР - Хасково, с който на Г. Н.
Ч. с ЕГН ********** от град ****************************************, е
наложено административно наказание „Глоба” в размер 200 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
– Хасково в 14-дневен срок, който тече от получаване на Съобщението за
постановяването му, с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК
и по реда на Глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
16
17