№ 1261
гр. София, 31.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-В, в закрито заседание на
тридесет и първи май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Пепа Маринова-Тонева
Ирина Стоева
като разгледа докладваното от Ирина Стоева Въззивно гражданско дело №
20221100504638 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. № 7757/01.04.2022 г., подадена от
„С.В.“ АД – длъжник по изпълнително дело № 20227900400345 по описа на
ЧСИ Р.М.В., срещу Постановление за приети по делото разноски от
22.03.2022 г., с което частният съдебен изпълнител е отказал да редуцира
приетите разноски в размер на 360,00 лева с вкл. ДДС, представляващи
адвокатски хонорар на процесуалния представител на взискателя.
В постъпилата жалба се посочва, че постановеният отказ е неправилен,
необоснован и незаконосъобразен. Цитира се практика на Съда на
Европейския съюз по отношение на довода, че с оглед прилагането на
наредбата следва да се проверява дали правната уредба действително
отговаря на легитимни цели. Сочи се, че претендираното възнаграждение за
образуването и воденето на изпълнителното производство е в размер, равен
на вземането. Посочва се, че задължението е било платено на 24.03.2022 г. – в
началото на срока за доброволно изпълнение. Изразено е становище, че дори
и да се приложат разпоредбите на Наредба № 1/2004 г., размерът на
адвокатското възнаграждение следва да е в минималните граници. Възразява
се, че не е ясно за какво са начислени таксите и разноските в размер на 240,00
лева, като се посочва, че съдебният изпълнител не е връчил на страната
сметка за таксите, а длъжникът е декларирал, че ще плати в срока за
доброволно изпълнение и е направил това, предвид което било необосновано
начисляването на разноски извън образуването на изпълнително дело и
изготвяне и връчване на покана за доброволно изпълнение. В обжалваното
1
постановление било посочено, че размерът на адвокатското възнаграждение
бил 360,00 лева с включен ДДС. В поканата за доброволно изпълнение обаче
не било посочено, че определеното адвокатско възнаграждение в размер на
300,00 лева включва ДДС, предвид което длъжникът бил платил това, което
било посочено в поканата. Посочва се, че съдебният изпълнител неправилно и
незаконосъобразно едва с обжалваното постановление е установил, че върху
определеното от него адвокатско възнаграждение се дължи ДДС. Направено е
искане за отмяна на обжалваното постановление, като бъдат намалени
разноските за адвокатско възнаграждение до размер, отговарящ на
действителната фактическа и правна сложност на извършените действия, и да
бъдат отменени начислените такси и разноски по изпълнителното дело в
размер, надвишаващ такива за образуване на изпълнителното дело и
изготвяне и връчване на покана за доброволно изпълнение. Направено е
искане за преизчисляване на пропорционалната такса. Направено е искане за
присъждане на разноски в настоящото производство и възражение срещу
адвокатския хонорар, претендиран от насрещната страна за настоящото
производство.
В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК е постъпило писмено възражение от
насрещната страна по жалбата – взискателят по изпълнителното производство
„РИ-СОФ” ООД, в която е изразено становище за неоснователност на
жалбата. Посочено е че минималните адвокатски хонорари за образуване и
процесуално представителство по изпълнителното дело са по 400,00 лева.
липсвали основания за прилагане на чл. 78, ал. 5 от ГПК. Неоснователна била
жалбата и касателно таксите, тъй като същите били посочени по пера.
Направено е искане за оставяне без уважение подадената жалба и искането за
присъждане на разноски в производството. Направено е искане за
присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото
производство.
В мотивите си по чл. 436, ал. 3, изр. 2 от ГПК съдебният изпълнител
изразява становище за неоснователност на жалба. Към молбата за образуване
на изпълнителното производство били приложни пълномощно и договор за
правна защита и съдействие, в последния от които било разписано, че е
договорено и заплатено възнаграждение в размер на 300 лева без ДДС или 360
лева с ДДС. На 17.03.2022 г. бил наложен запор на банковите сметки на
длъжника в ОББ, а на следващия ден постъпила цялата сума по запора. На
24.03.2022 г. постъпила отново дължимата сума, преведена от длъжника,
предвид което принудително събраната сума била незабавно възстановен на
длъжника. Изложени са мотиви, че претендираният адвокатски хонорар от
300 лева е в минималния размер според Наредбата. Не можело да се приеме,
че дължимата сума била доброволно платена – касаело се за образувано
изпълнително производство, а длъжникът могъл да заплати след връчване на
заповедта, но не бил го направил. По отношение на таксите съдебният
изпълнител е посочил, че няма произнасяне, тъй като същите били
нормативно определени и били посочени в находящата се по делото сметка, с
която страните можели да се запознаят.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните и като се съобрази
2
с представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Изпълнително дело № 20227900400345 по описа на ЧСИ Р.М.В., било
образувано по молба от 15.03.2022 г. на „РИ-СОФ” ООД, подадена чрез адв.
С.Б.. В същата било поискано налагане на запор върху банковите сметки на
длъжника. Било направено искане за разноски за адвокатски хонорар за
завеждане и представителство по изпълнителното производство, без да се
конкретизира размера му. Към молбата бил приложен изпълнителен лист за
сумата от 390,00 лева, пълномощно в полза на адв. Б. и адвокатско дружество
„Б. и партнъори” и договор за правна защита и съдействие с уговорен хонорар
за сумата в размер на 300 лева без ДДС или 360 лева с ДДС – за образуване и
водене на производството, в който договор било посочено, че сумата е
заплатена по банкова сметка на адвокатското дружество.
До длъжника-жалбоподател било изпратено съобщение от 15.03.2022 г.
за образуване на делото, инкорпориращо покана за доброволно изпълнение за
сумата в размер на 930,00 лева, от които 390,00 лева присъдени разноски,
300,00 лева разноски по изпълнително дело в полза на взискателя и разноски
в размер на 240,00 лева съгласно Тарифата за такси и разноски към ЗЧСИ.
Съобщението било връчено чрез пощенска услуга на длъжника на 18.03.2022
г.
Със запорно съобщение от 15.03.2022 г., получено от „Общинска банка”
АД на 17.03.2022 г., бил наложен запор на банковите сметки на длъжника.
На л. 9 от изпълнителното се намира извлечение за паричен превод по
сметката на съдебния изпълнител от 18.03.2022 г. с наредител длъжника.
На л. 10 от изпълнителното дело се намира писмо от „Общинска банка”
АД до съдебния изпълнител, с което съдебният изпълнител е уведомен, че
вследствие на наложения запор банката е превела по сметка на съдебния
изпълнител сумата в размер на 930,00 лева. На л. 11 се намира и платежното
нареждане за превода.
С депозиран на 21.03.2022 г. отговор на покана за доброволно
изпълнение длъжникът е възразил срещу размера на адвокатското
възнаграждение, претендирано от взискателя, и е направено искане за
намалянето му. Длъжникът е възразил и срещу сумата в размер на 240,00 лева
– разноски по изпълнителното производство, и е направил искане за
преизчисляване на пропорционалната такса.
С обжалваното постановление съдебният изпълнител е отказал да
редуцира разноските за адвокатски хонорар в размер на 360,00 лева с вкл.
ДДС.
На л. 27 и л. 35 от делото се намират съответно сметка № ********** от
17.04.2022 г. и сметка № ********** от 03.05.2022 г. за разноските във връзка
с начислените такси за образуване и водене на производството.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира
следното от правна страна:
Жалбата е допустима - същата е подадена в законоустановения срок и от
процесуално легитимирано лице – длъжникът, срещу подлежащо на
обжалване действие по чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК.
Разгледана по същество в допустимата ѝ част, жалбата е основателна.
На първо място следва да се отбележи, че както пъроначалното искане за
промяна на разноските в изпълнителното производство, така и частната
3
жалба, са насочени както срещу присъдения адвокатски хонорар в полза на
взсикателя, така и срещу разноските, начислени в изпълнителното
производство. Видно от обжалваното постановление, в него съдебният
изпълнител не се е произнесъл касателно възражението срещу таксите.
Развитите съображения в мотивите си по чл. 436, ал. 3, изр. 2 от ГПК не могат
да заменят акта на съдебния изпълнител по отношение на този въпрос, върху
чиято правилност и законосъобразност съдът следва да извърши контрол,
поради което в тази част делото следва да бъде върнато за изрично
произнасяне от съдебния изпълнител. След произнасяне по въпроса за
възражението за размера на начислените такси, при недоволство длъжникът
може да подаде последваща жалба за иницииране на съдебен контрол върху
този акт на съдебния изпълнител.
Що се отнася до адвокатския хонорар, претендиран за образуване и
водене на изпълнителното производство от взискателя чрез адвокатско
съдействие, съдът счита че хонорар изобщо не се дължи, поради недоказване
на плащането му. От приложеното копие на изпълнителното дело става ясно,
че към депозираната молбата за образуване на изпълнителното производство
с посочване на способ за изпълнение (запор върху банкови сметки) са били
приложени единствено пълномощно и договор за адвокатско съдействие и
защита. В договора е изрично вписано, че хонорарът от 300,00 лева без ДДС
или 360,00 лева с ДДС е бил заплатен по банков път. По делото няма
представено платежно нареждане за извършения превод. В договора не е
посочено, че същият служи за разписка, още повече че не е било уговорено
плащане в брой. Съобразно т. 1 на ТР № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. на ОСГТК
на ВКС за основателността на претенцията за адвокатски хонорар е
необходимо освен представяне на доказателства за уговарянето му,
доказването на плащането му. В настоящия случай такива не са представени.
Произнасянето на настоящата инстанция в горния смисъл обаче би бил в
разрез с диспозитивното начално – в жалбата липсва оплакване или искане в
насока недължимост на адвокатския хонорар изобщо, а напротив – направено
е изрично искане за намаляването му до размер, съответстващ на
извършените действия и на минималните законоустановени размери. В този
смисъл съдът счита, че в настоящия случай се дължи адвокатско
възнаграждение единствено за образуване на изпълнителното производство и
то в минималния размер. От приложеното копие на изпълнителното дело
става ясно, че след депозиране на молбата за образуване на изпълнителното
производство с посочване на способ за изпълнение (запор върху банкови
сметки) не са сочени други изпълнителни способи и не са извършвани други
изпълнителни действия, в рамките на друг определен изпълнителен способ от
взискателя, като длъжникът е изпълнил в двуседмичния срок за доброволно
изпълнение. Следователно не може да се приеме, че са били извършвани
действия по водене на изпълнително дело, за да се дължи възнаграждение за
същото. С оглед процесуалната активност на представителя на взискателя,
правната и фактическа сложност на делото въззивният съд приема, че се
дължи адвокатски хонорар единствено за образуване на изпълнителното дело
и то съобразно минимума, предвиден в чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от
09.07.2014 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Предвид редакция на разпоредбата към момента на образуване на
изпълнителното производство, адвокатското възнаграждение на
пълномощника на взискателя следва да се намали до размера от 200,00 лева,
като то следва да се присъди без ДДС. По делото няма данни за регистрация
на адвокатското дружество по ЗЗД. Отделно от това, видно от съобщението,
инкорпориращо покана за доброволно изпълнение, в същото е фиксирало
плащането на 300,00 лева – разноски за взискателя, без да е посочено дали
4
хонорарът е с или без ДДС, а чак в обжалваното постановление съдебният
изпълнител е посочил сумата 360,00 лева с ДДС.
По гореизложените съображения обжалваното постановление следва да
бъде отменено, като се постанови намаляване на присъденото адвокатско
възнаграждение на взискателя до сумата в размер на 200,00 лева без ДДС. В
останалата част – по отношение на таксите в изпълнителното производство,
жалбата следва да бъде върната на съдебния изпълнител за произнасяне с
изричен акт съобразно вече изложените мотиви по-горе.
В жалбата е направено искане за присъждане на разноски, но такива не
следва да се присъждат за настоящото производство, доколкото същото е
продължение на въпроса по повод дължимостта и размера на направените от
страните разноски в изпълнителното производство и се явява способ за
защита срещу неправилно присъждане на разноски (в този смисъл
Определение № 627/18.08.2014 г. по ч.гр.д. № 696/2014 г., Г. К., ІІІ Г. О. на
ВКС; Определение № 114/20.05.2016 г. по ч.гр.д. № 1847/2016 г., Г.К., ІІ Г. О.
на ВКС; Определение № 196/12.06.2015 г. по гр.д. № 9/2015 г., Г.К., І Г. О. на
ВКС). Противното ще противоречи на целта за закона, както и на уредбата на
института на разноските в процесуалния закон.
По изложените съображения, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Постановление за приети по делото разноски от 22.03.2022 г.,
постановено по изпълнително дело № 20227900400345 по описа на ЧСИ
Р.М.В., с което частният съдебен изпълнител е отказал да редуцира приетите
по делото разноски в размер на 360,00 лева с вкл. ДДС, представляващи
адвокатски хонорар на процесуалния представител на взискателя, ВМЕСТО
КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА приетите по делото разноски за адвокатски хонорар на
процесуалния представител на взискателя „РИ-СОФ” ООД, с ЕИК ****, по
изпълнително дело № 20227900400345 по описа на ЧСИ Р.М.В. до размер от
200,00 (двеста) лева без ДДС.
ВРЪЩА на ЧСИ Р.М.В. частна жалба с вх. № 7757/01.04.2022 г., подадена
от „С.В.“ АД – длъжник по изпълнително дело № 20227900400345 по описа на
ЧСИ Р.М.В., ЗА ПРОИЗНАСЯНЕ с изричен акт по отношение на
възражението за начислените в изпълнителното производство такси и
разноски в размер на 240,00 (двеста и четиридесет) лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5