№ 117
гр. С., 07.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Д. Петков
Членове:Андон Г. Миталов
Кристина Ив. Т.
при участието на секретаря Радиана Д. Андреева
като разгледа докладваното от Кристина Ив. Т. Въззивно наказателно дело
от частен характер № 20221800600565 по описа за 2022 година
С присъда № 1 от 22.06.2022 г. на Районен съд – гр. П., постановена по
н.ч.х.д. № 98/2021 г. по описа на същия съд, подсъдимата Н. А. Т., с ЕГН
**********, от гр.З., Софийска област, е призната за невиновна в това, че
през времето от 04.12.2020 г. до 11.12.2020 г. в гр. З., при условията на
продължавано престъпление, е разпространила публично, чрез жалби и
медия, клевети по отношение на П. И. Х., ЕГН **********, в качеството на
длъжностно лице – директор на ДГ „********“ - гр. З., както следва:
- на 04.12.2020 г. в жалба с вх. № 46-293-1/04.12.2020 г. до кмета на
Община З. и с вх. № 00-13097/04.12.2020 г. до Общински съвет -З. е твърдяла
позорни неверни обстоятелства, а именно че тъжителката П. Х. „многократно
проявява агресия и неуважение към родителите в различни ситуации и от
различно естество“, „Нейният речник е неподходящ от нейна страна, спрямо
нас и заеманата от нея длъжност. Действието на директора П. Х. поставят под
заплаха живота и здравето на децата ни и семействата ни. Като пример за
неадекватното и некомпетентното и поведение - дете на заразен с Ковид-19
1
родител да посещава детското заведение“;
- на 07.12.2020 г. в жалба вх. № 46-293-2/07.12.2020 г. до кмета на
Община З., с копие до Общински съвет - З. и РУО - С. област, е заявила
позорни и неверни обстоятелства за тъжителката П. Х., а именно: „Госпожа
П. Х. многократно проявява агресия и неуважение към родителите в различни
ситуации от различно естество“ и „…Персонал, който работи под постоянен
страх и тормоз.“;
- на 11.12.2020 г., в предаване, излъчено по „С. М.“ в 16.12 часа, в
репортаж „Има ли конфликт в детската градина в З.“, твърдяла, че П. Х. „…
като директор повишава тон на родители, буквално им крещи, унижава ги
публично пред останалите родители. Персоналът е стресиран…“ -
престъпление по чл. 148, ал. 2, пр. 1, вр. ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 147, ал. 1
НК, поради което и на основание чл.304 от НПК е оправдана по така
повдигнатото й обвинение.
Със същата присъда подсъдимата И. С. Б., с ЕГН **********, от гр.З.,
Софийска област, е призната за невиновна в това, че за времето от 04.12.2020
г. до 11.12.2020 г., в гр. З., при условията на продължавано престъпление, е
разпространила публично, чрез жалби и по Viber, клевети по отношение на П.
И. Х., с ЕГН **********, в качеството на длъжностно лице – директор на
ДГ „********“ - гр. З., както следва:
- на 04.12.2020 г. в жалба с вх. № 46-293-1/04.12.2020 г. до кмета на
Община З. и с вх. № 00-13097/04.12.2020 г. до Общински съвет -З. е твърдяла
позорни неверни обстоятелства, а именно че тъжителката П. Х. „многократно
проявява агресия и неуважение към родителите в различни ситуации и от
различно естество“, „Нейният речник е неподходящ от нейна страна, спрямо
нас и заеманата от нея длъжност. Действието на директора П. Х. поставят под
заплаха живота и здравето на децата ни и семействата ни. Като пример за
неадекватното и некомпетентното и поведение - дете на заразен с Ковид 19
родител да посещава детското заведение“;
- На 07.12.2020 г. в жалба вх. № 46-293-2/07.12.2020 г. до кмета на
Община З., с копие до Общински съвет - З. и РУО - С. област, е заявила
позорни и неверни обстоятелства за тъжителката П. Х., а именно: „Госпожа
П. Х. многократно проявява агресия и неуважение към родителите в различни
ситуации от различно естество“ и „…Персонал, който работи под постоянен
2
страх и тормоз.“;
- На 01.12.2020г., в чат в групата между родители по Вайбър,
наименована „П.“, написала по отношение на тъжителката, че „Общината
сподели, че сутрин когато са водели децата бащите на градина, тя си е
показвала гърдите, защото си била правела пластична операция.“ -
престъпление по чл. 148, ал. 2, пр. 1, вр. ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 147, ал. 1
НК, поради което и на основание чл.304 от НПК е оправдана по така
повдигнатото й обвинение.
С горепосочената присъда, на основание чл.190 ал.1 от НПК, частната
тъжителка П. И. Х. е осъдена да заплати на подсъдимата Н. А. Т. сумата от 1
350 лева, представляваща направени от последната разноски в
първоинстанционното производство.
Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от
частният тъжител П. И. Х., подадена чрез повереника й – адвокат Д. Н.. В
същата са изложени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на
атакуваната присъда – постановяването й при неправилна оценка на
доказателствения материал и невярно възприета фактическа обстановка.
Изтъква се, че необосновано първостепенният съд е игнорирал показанията на
свидетелите О. и И., с мотив, че „симпатизират“ на тъжителката. Твърди се,
че първостепенният съд не е поставил на съдебна преценка и съответно не е
коментирал данните, съдържащи се в приобщения по делото констативен
протокол № КМД № 05-205/30.12.2020 г. на РУО-С. област, които напълно
опровергават изложените в процесните жалби твърдения за диктаторско
поведение на тъжителката, като директор на детската градина и установена
работа под стрес в колектива на същата. Сочи се и, че в мотивите на
оспорения съдебен акт, първият съд не е обсъдил установената от събраните
доказателства, неистинност на част от инкриминираните твърдения – тези,
посочени в жалбата от 04.12.2020 г., въпреки което подсъдимите са били
оправдани. Оспорва се от повереникът и приетата от първата инстанция
недоказаност на обвинението срещу подсъдимите по пункт трети от частната
тъжба. Излагат се и доводи, че неправилно районният съд е приел субективна
несъставомерност на извършеното от подсъдимите, тъй като същите са били
убедени в неистинността на изтъкнатите от тях твърдения. Иска се от
въззивния съд, на основание чл.336 ал.1, т.2 от НПК да отмени обжалваната
3
присъда и да постанови нова, с която подсъдимите да бъдат признати за
виновни по повдигнатите им частни обвинения.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция, повереникът на
частния тъжител П. Х. – адвокат Д. Н., поддържа жалбата срещу
оправдателната присъда на първоинстанционния съд, като моли въззивната
инстанция да уважи същата и да признае подсъдимите за виновни по
повдигнатите им обвинения. В подкрепа на това искане се позовава изцяло на
съображенията, изложени във въззивната жалба. Акцентира на основното си
оплакване срещу първоинстанционната присъда – приетата несъставомерност
на процесните деяния, като сочи за несъмнено установено по делото, че
инкриминираните с частната тъжба изрази, са били разпространени от
подсъдимите, че имат позорен характер за тъжителката, и че са неистинни.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, защитникът на
подсъдимата Н. А. Т. в лицето на адвокат Г. Ц., моли въззивната жалба да
бъде оставен без уважение и да бъде потвърдена оправдателната присъда на
първия съд. Изтъква се, че последната е постановена в пълно съответствие с
материалния закон и при спазване на процесуалните правила. Оспорва се от
защитата и релевираното от повереника възражение срещу субективната
несъставомерност на процесните деяния. С оглед на това, защитникът
претендира атакуваната присъда да бъде потвърдена от въззивната инстанция.
Пред настоящата втора инстанция, подсъдимата Н. А. Т. поддържа
заявеното от защитника си и моли атакуваната присъда да бъде потвърдена.
Настоящият съдебен състав на СОС, като съобрази наведените от
страните доводи, във връзка с данните по делото и след като сам служебно
провери изцяло правилността на атакуваната присъда по реда на чл. 314 от
НПК, намери за установено следното:
Въз основа на събраните в първоинстанционното съдебно следствие
гласни и писмени доказателства, първостепенният съд е направил определени
фактически констатации, които изцяло се възприемат и от настоящата
инстанция. След съвкупната преценка на събраните и проверени от първата
съдебна инстанция доказателствени материали, този състав на въззивния съд
намира за безспорно установена и съответно възприема следната относима
към предмета на делото фактическа обстановка, а именно:
Подсъдимите Н. Т. и И. Б. са майки на малолетни деца, които били
4
записани и посещавали детска градина „********“ в гр. З. през 2020 година.
Директор на детската градина по това време била тъжителката П. И. Х., заела
този пост след проведен през 2018 г. конкурс и назначена с трудов договор №
75/18.09.2018 г. между нея и кмета на община З..
По това време родителите и учителите от съответните групи в детската
градина поддържали свои канали за комуникация – групи във „Viber”, в които
осъществявали контакт, като групата, в която участвали подсъдимите Н. Т. и
И. Б., била наименована „П.“.
Със Заповед № 282-58/30.11.2020 г. директорът на ДГ „********“- гр.З.
– частната тъжителка П. Х., наредила да се закрият всички виртуални групи,
създадени от учителите във Facebook и Viber, до които няма достъп
директора, както и групите, създадени от родители, да бъдат напуснати от
учителите, поради липса на контрол, създаване на конфликти и злоупотреба
от страна на членове на групите. В изпълнение на тази заповед участващите
във Viber група „П.“ учители уведомили родителите за наличието на такава
заповед и помолили да бъдат изключени от групата, както и станало.
След като учителите напуснали групата, родителите започнали да
споделят помежду си различни обстоятелства, които са чули или са им били
споделени във връзка с поведението на директора на детската градина, и
стигнали до общо становище за наличие на проблем в учебното заведение.
Обезпокоението на родителите ги накарало да подадат жалба срещу
директора на ДГ „*********“ гр.З. - г-жа П. Х., която била изготвена от група
родители, подписана под формата на „Подписка на родителите“ – подписана
от 12 на брой родители, между които и двете подсъдими. Жалбата била
адресирана до г-н С. Г. - кмет на община З., с копие до Общински съвет - З.,
РУО - С. област и РЗИ - С. област и входирана под рег. № 46-293-1/04.12.2020
г. на Община З. /л.139 – 142 от първоинстанционното дело/.
В жалбата се съдържали твърдения за това, че родителите на деца от
детската градина „са възмутени от арогантното и диктаторско поведение и
отношение на директора на ДГ „*********“ - гр. З. - г-жа П. Х. по отношение
на родителите и персонала на детското заведение“. Изказвало се наблюдение,
че „колектива на детската градина работи под постоянен стрес и натиск от
страна на Директора и това е видно от поведението им, когато тя е в
сградата“. Посочено било и, че директора на детската градина била
5
разпоредила по силата на заповед от 30.11.2020 г., учителите да бъдат
изключени от Viber-групата, с което се препятствал контакта между учители
и родители. Сочело се, че П. Х. „многократно проявява агресия и неуважение
към родителите в различни ситуации от различно естество“, че „действията
на П. Х. поставяли под заплаха живота и здравето на децата и семействата
им”, „като пример за неадекватното и некомпетентното й поведение е дете на
заразен с Ковид-19 родител, да посещава детското заведение”. В заключение
се отправяло искане към съответните институции, да бъде извършена
проверка и резултатите от същата да бъдат предоставени в писмен вид на
посочените адрес – тези на подсъдимите И. Б. и Н. Т..
Няколко дни по-късно – на 07.12.2020 г., била входирана жалба с рег. №
46-293-2 на Община З., адресирана до кмета на община З., председателя на
Общински съвет - гр.З. и РУО - С. област, идентична по съдържание с
жалбата от 04.12.2020г., с изключение на твърдението относно присъствието
на дете на заразен с Ковид-19 родител в детското заведение. Посочено било,
че жалбата се подава от „група родители на деца от ДГ”********” – гр.З.”,
подписана от 22 на брой родители от 1, 2 и 4 група на детската градина,
между които двете подсъдими. Същата съдържала и заявление на подателите
- „с настоящата жалба оттегляме внесената на 04.12.2020г. жалба с входящ
номер в община З. 46-293-1/04.12.2020г. (входящ номер на ОбС 00-
13197/04.12.2020 г.)“.
На 11.12.2020г. по местната за района на гр. З. и околността телевизия
„С. М.“ бил излъчен репортаж със заглавие „Има ли конфликт в детската
градина в гр. П.?“, в който репортаж изявления дали подсъдимите Н. Т. и И.
Б., както и други лица, сред които кмета на община З. - С. Г., бившата
служителка на ДГ „*********“ гр.З. - Т. С. и лице, представило се за настоящ
служител на детската градина, пожелало да запази скрита самоличността си.
По подадената от родителите жалба била извършена проверка от
Регионално управление на образованието С.-регион, завършила с
Констативен протокол № КМД 05-205/30.12.2020 г., изготвен от комисия. По
всеки от пунктовете на жалбата били направени констатации в протокола. От
събраните сведения, комисията е заключила, че „не се потвърждават
изложените в сигналите твърдения за диктаторско поведение на директора и
работа под стрес в колектива на детската градина“. Посочено е още, че „като
6
носител на дисциплинарната власт кметът на община З. може да предприеме
действия по реда на чл.186 - чл. 199 от Кодекса на труда по отношение на
изложените в сигнала твърдения, ако прецени, че са налице основания за
това“. Ангажирани били и методически указания към директорката Х..
На 11.12.2020 г. била отправена покана от кмета на община З. до П. И.
Х. за представяне на писмени обяснения за извършено дисциплинарно
нарушение по повод жалба с рег. № 46-293-2/07.12.2020 г. от група родители
на деца от ДГ „*********“ гр. З.. Подробни обяснения били дадени от П. Х.
още на същата дата - 11.12.2020 год.
Със заповед №77/01.03.2022 г. на кмета на община З. било наложено на
тъжителката П. Иванов Х., на длъжност „директор“ на детска градина
„*********“ гр.З., считано от 01.03.2021 г. дисциплинарно наказание
„Уволнение“, поради установено нарушение на трудовата дисциплина по
смисъла на чл. 187, ал. 1, т. 8, предл. 1 от КТ – злоупотреба с доверие и
уронване на доброто име на община З..
Подсъдимата И. С. Б. е родена на 21.02.1993 г. в гр. П., с постоянен и
настоящ адрес в гр. З., ул. „*****“ №12, българка, българска гражданка, със
средно образование, омъжена, неосъждана, безработна, с ЕГН: **********.
Подсъдимата Н. А. Т. е родена на 18.09.1977 г. в гр. Ж., Република
Украйна, с адрес: гр. З., община З., ул. „******“ №8, българка, българска
гражданка, неосъждана, с висше образование, омъжена, работи като
„оператор“ в контролен център в „********“ ЕАД, с ЕГН: **********.
Въз основа на така изложените, установени фактически положения,
обезпечени изцяло от доказателствата по делото и възприети от въззивната
инстанция, първостепенния съд правилно е приложил материалния закон,
като е достигнал до решаващия си извод, че инкриминираните на
подсъдимите Т. и Б. деяния, остават извън обхвата на престъплението
„клевета”.
Разпоредбата на чл.147 ал.1 от НК криминализира две форми на
изпълнителното деяние на престъплението клевета – разгласяване на
неистинско позорно обстоятелство за другиго /довеждане до знанието на
трето лице на определено несъществуващо позорно обстоятелство, което
дееца свързва с личността на пострадалия/ и приписване на извършено от
него конкретно престъпление. За престъпната съставомерност по този текст
7
от НК са изискуеми и определени субективни признаци на противоправното
посегателство – пряк или евентуален умисъл, като разновидности на
виновното поведение.
Известно е и, че както съдебната практика, така и доктрината приема,
че извън предмета на престъплението по 147 ал.1 от НК са случаите, при
които деецът изказва мнение, своя субективна оценка или извод, изразява
становище или упражнява право на искания, от които произтичат определени
правни последици. В тези случаи, деецът упражнява права, гарантирани му от
Конституцията и законите, като например правото да се изказва свободно, да
сигнализира компетентните органи при закононарушение или престъпление,
да търси защита на свои накърнени права, като реализира предоставените му
за тази цел правни възможности.
Описаната по настоящото дело конкретика, сочеща на обективиране на
инкриминираните изрази в процесните жалби и в телевизионното предаване,
мотивира обективна и субективна престъпна несъставомерност на
инкриминираната от частния тъжител дейност на всяка от двете подсъдими,
при визираната форма на клевета – чрез разгласяване на неистинско позорно
обстоятелство за другиго. По делото е установено, че подсъдимите Н. Т. и И.
Б. са майки на малолетни деца, които през 2020 г. посещавали детска градина
„********“ в гр. З., по което време директор на детската градина била
тъжителката П. И. Х.. Установено е, че в началото на управлението на
тъжителката, част от персонала на детската градина напуснал, поради
недоволството си от ръководните действия и отношението на тъжителката
/показания на свидетелите Х., С. и С./. Именно от тях, родителите на деца от
детската градина добили знание за „напрежение” в детската градина, което
застрашавало да засегне интересите на децата им. Установи се и, че силно
безпокойство и недоволство се породило у родителите и след като
директорката на детската градина /частната тъжителка/ разпоредила да бъде
закрита виртуалната група „П.”, в която родителите и учителите поддържали
своя комуникация във връзка с учебния процес на децата, като задължила
участващите в нея учители да я напуснат, както и се случило. Поради това
обстоятелство, в родителите се породило и притеснение, че няма как да
научават какво се случва с децата им в детската градина, след като до този
момент са разчитали на получаваната от учителите информация. По тези
причини, група от родители на деца от детската градина, между които и двете
8
подсъдими, подали процесните жалби срещу директора, адресирани до кмета
на община З., Общински съвет - З., РУО - С. област и РЗИ – С., в които
изложили инкриминираните твърдения. Подсъдимата Т. участвала и в
предаване по местната телевизия на тема „Има ли конфликт в детската
градина в З.”, по време на което споделила впечатленията си, че тъжителката
„като директор повишава тон на родители, буквално им крещи, унижава ги
публично пред останалите родители, персоналът е стресиран”. Т.е.
несъмнено установено е по делото, че по посочените начини подсъдимите са
упражнили правото си на жалба и съответно правото си на изразяване на
лично мнение, с описание на обективно възприети действия на другиго, със
субективна увереност, че те са неправомерни и действително извършени.
Според въззивната инстанция в случая, не се касае за извършване на
клевета, тъй като липсват признаците на посоченото престъпление, както
правилно е приел и районния съд. Съобщената пред съответните компетентни
органи от подсъдимите информация /чрез процесните жалби/ не е
обективирана с цел да повлияе отрицателно на обществената оценка на
лицето, посочено в същата /частния тъжител П. Х./, т.е. с цел да я оклевети, а
за да сигнализира кмета на Община З., Общинския съвет, РУО и МОН, като
компетентни държавни органи, които в случая имат законови правомощия, да
проверят тези твърдения и евентуално да вземат съответните законови мерки.
Следователно в случая, подсъдимите Т. и Б., като майки на деца обучаващи се
в обществена институция, са упражнили права, гарантирани им от
Конституцията на РБ – да сигнализират компетентните органи при допуснато
според тях закононарушение, да търсят защита на своите накърнени права и
интереси, да изразяват свободно мнението си за дейността на държавни
служители. В противен случай всяко обръщение на гражданите към органите
на властта за установяване или изясняване на престъпни или позорни
обстоятелства, или за обстоятелства сочещи на деликвентно поведение, би се
оказало престъпление, ако се установи след проверка, че тези данни не сочат
на неправомерно поведение на трети лица.
От субективна страна липсва съзнание в подсъдимите Т. и Б. да
накърнят доброто име на тъжителката в обществото и да я опозорят, т.е.
липсва умисъл за извършване на престъплението „клевета”. Липсата на
съзнание в подсъдимите да клеветят тъжителката Х., разгласявайки позорни
9
обстоятелства за нея, се извежда освен от обстоятелствата, че
инкриминираните слова са изнесени от подсъдимите в подадени съвместно с
други родители, жалби пред съответните държавни органи, които съгласно
нормативно установените им правомощия могат да предприемат проверка и в
зависимост от резултатите й, да вземат съответните мерки, но и предвид
наличните по делото данни, че такава проверка от Регионално управление на
образованието при МОН, действително е била извършена, както и в
последствие кмета на Община З. е упражнил и дисциплинарната си власт по
отношение директора на общинското заведение.
В тази връзка и по този повод, СОС счита за наложително да отбележи,
че в редица свои решения /Р. М., З. С., В. З. и П. Ф. срещу България, Гардиън
срещу Великобритания, Торгейр Торгейрсон срещу Исландия/, Европейският
съд по правата на човека е приел, че критиката на държавните служители не е
клевета и гражданите имат право на това, като подчертава, че „гражданите по
принцип трябва да са в състояние да подават оплаквания срещу държавни
служители до техните висшестоящи без риск от наказателна санкция, дори
когато твърдят, че е налице престъпление и дори ако твърденията им, след
проверка се окажат неоснователни”, а също констатира, че ефекта от
присъдите на граждани за клевета след като са подали оплакване срещу
представители на властта, е „задушаване” на жалбите срещу държавни
служители. Така, в практиката си ЕСПЧ провежда последователно правилото,
че „длъжностните лица могат да бъдат обект на обществена критика в по-
широк обхват - във връзка с изпълняваните от тях обществени функции”.
Ето защо и съобразно тези аргументи в решенията на ЕСПЧ, поведението
на подсъдимите Т. и Б., изразило се в подаване на жалби за нередности до
държавни органи и сигнализиране на обществените медии, съставлява
упражняване на правото им на жалба, на възможността да съобщят за
предполагаема нередност на компетентен орган, като действията им са опит
да привлекат вниманието на властите и да предизвикат реакция на
длъжностните лица по въпроси представляващи обществен интерес. Поради
това, извършеното от подсъдимите с подаването на процесните писмени
жалби до Кмета на Община З., Общинския съвет, МОН и РУО, не носи
белезите на обществена опасност и противоправност, доколкото подсъдимите
са упражнили свое право да подават жалби, да докладват нередности, да
търсят съдействие от властите, с което изцяло се опровергава и възприетия от
10
първостепенния съд извод за обективна съставомерност на поведението на
подсъдимите.
Още повече - в случая част от инкриминираните изрази – тези изнесени
от подсъдимите в процесните жалби - „Нейният речник е неподходящ от
нейна страна, спрямо нас и заеманата от нея длъжност. Действията на
директора поставят под заплаха живота и здравето на децата ни и семействата
ни, многократно проявява агресия и неуважение към родителите в различни
ситуации от различно естество”, както и споделените от подсъдимата Т. в
телевизионното предаване – „като директор повишава тон на родителите,
буквално им крещи, унижава ги публично пред останалите родители”,
съставляват оценъчни съждения, основани на вътрешни преживявания и
лични възприятия на подсъдимите. Така инкриминираните изрази
представляват лична оценка на подсъдимите, съждение, умозаключение,
функция от правото на свободно изразяване на гражданите, резултат е от
мисловните процеси и анализ на факти, които подсъдимите са направили във
връзка с осъществявания от тях контакт с директора на детската градина
/тъжителката Х./, по повод ежедневното й посещение от техните деца.
Безспорно е, че позорното обстоятелство по смисъла на чл.147 от НК е
твърдение за съществуването на определен факт, свързан от дееца с
личността на пострадалия, отнасящ се до минали или настоящи прояви от
личния му или професионален живот, укорим от гледна точка на
общопризнатите морални норми, и който факт е от естество да накърни
доброто име в обществото, да компрометира честта и достойнството.
Известно е и изискването за конкретизирано съдържание на твърдението за
позорното обстоятелство, включващо информация за времевите му и
пространствени параметри, за лицето, което е негов адресат и всички
релевантни детайли, което е обусловено от необходимостта за установяване
на неговата достоверност, подлежаща на доказване в наказателния процес.
Ето защо, предположенията, създаването на различни версии, оценките,
изводите, изказаните мнения и други проявления на субективна психическа и
интелектуална дейност, не консумират престъпния състав на клевета. В този
смисъл решение № 272/28.08.2015 г. на 3 н.о., решение № 80/1998 г., 2 н.о.
ВКС.
Съотнасянето на посочените критерий по тълкуването и прилагането на
11
закона към установените по делото факти, формира убеждението на този
въззивен състав, че и инкриминираните с тъжбата по пункт трети от
обвинението на подсъдимата И. Б. слова: „Общината сподели, че сутрин
когато са водели децата бащите на градина, тя си е показвала гърдите, защото
си била правила пластична операция”, не инкорпорират твърдения за
позорящи честта и достойнството конкретно на частната тъжителка
обстоятелства. Тези твърдения, за които Х. се тъжи, че позорят името й, не
отговарят именно на коментираните по-горе изисквания за конкретизирано
тяхно съдържание, включващо информация за техния адресат, за времевите
им и пространствени рамки. От снетата на хартиен носител виртуална
кореспонденция на вайбър-група „П.” /л.19-30 от първоинстанционното дело/,
не се установява така инкриминираните изрази да са свързани тъкмо с името
и личността на тъжителката П. Х..
Макар и по делото да не е несъмнено доказано, че именно подсъдимата
И. Б. е автор на така инкриминирания израз /което също е основание за
оправдаване на дееца/, то правилно първият съд е отбелязал и, че това
изказване по същината си съставлява споделено чуждо твърдение. Или казано
по друг начин - неговият автор единствено е споделил чужди твърдения, за да
обърне внимание, че са налице индиции за нередности в детската градина, без
да защитава това фактическо обстоятелство като свое лично възприятие на
обективната действителност. Деецът не може да носи наказателна
отговорност за чужди изводи, оценки, разсъждения и предположения /в този
смисъл решение № 80/1998 г., 2 н.о. ВКС/.
Именно всички тези съображения за несъставомерност на повдигнатите
частни обвинения от тъжителката П. Х. срещу подсъдимите Н. Т. и И. Б.
предпоставят потвърждаването на първоинстанционната присъда в частта й,
засягаща оправдаването на тези подсъдими за разпространяване на
инкриминираните клеветнически твърдения.
Правилно и в съответствие с процесуалния закон /чл.190 ал.1 от НПК/ е
решението на първия съд разноските, направени от подсъдимата Н. Т. за
адвокатско възнаграждение, да бъдат възложени в тежест на частния тъжител,
поради което проверяваната присъда подлежи на потвърждаване и в тази й
част.
Предвид изложеното и след извършена на основание чл. 314 от НПК
12
служебна проверка на правилността на проверявания съдебен акт, при която
проверка не се констатираха основания за неговото отменяване или
изменяване, респ. отменяване и връщане за ново разглеждане, СОС намери,
че същият следва да бъде потвърден изцяло.
Воден от горните мотиви и на основание чл.334 т.6, вр. чл.338 от НПК,
С. окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 1/22.06.2022 г. на Районен съд – гр.П.,
постановена по н.ч.х.д. № 98/2021 г. по описа на същия съд.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране по касационен ред.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13