Р Е Ш Е Н И Е
№..............от 28.06.2019г., гр.Кюстендил
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският районен съд гражданско отделение,
На десети юни две
хиляди и деветнадесета година,
В публично заседание в
следния състав:
Председател:Чавдар
Тодоров
Секретар Зоя Равенска
като
разгледа докладваното от съдия Тодоров Гр.Д №2218 по описа на съда за 2018г., и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от
„КРЕДИСИМО“ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на упрравление в
гр.София, бул.“Витоша“ №146, бизнес център „България“, сграда А против А.С.К., с ЕГН **********, с адрес ***
12 искове по чл.422 ГПК, за установяване вземане на ищеца, за което е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК и подадено възражение
от страна на ответниците.
Ответникът е депозирал отговор в срока по чл.131 ГПК,
в който изцяло са оспорени предявените искове.
По делото се установи следната фактическа обстановка:
По ч.гр.д.№1478/2018г. на КРС е издадена в полза на
ищеца заповед по чл.410 ГПК за изпълнение на парично задължение за сума в
размер на 1238.76 лв., от които 800 лв. главница, дължима по договор за кредит
№594888, сключен на 15.01.2016г. между заявителя и длъжника, 72.34 лв.
административни разноски, договорна лихва в размер на 84.35 лв. за периода
15.01.2016г. до 20.06.2016г., наказателна лихва в размер на 282.07 лв. за
периода от 21.02.2016г. до 27.06.2018г., ведно със законна лихва от датата на
подаване на заявлението-11.07.2018г. до окончателното изплащане.В срока по
чл.415 ГПК е подадено възражение от страна на длъжника, което е обусловило
предявяването на настоящите искове.
Твърди се по исковата молба, че 14.01.2016г.
ответникът е кандидатствал онлайн за отпускане на потребителски кредит
.Процедурата започнала с попълване на заявление за отпускане на кредит от
разстояние.На посочен в заявлението електронен адрес са изплатени договор и
приложение към него, общи условия за предоставяне на кредити и стандартен
европейски формуляр.След запознаване с всички условия по този договор,
ответникът въвел на указаното място в сайта команда „Декларирам, че съм получил СЕФ по посочения
от мен адрес, проверил съм въведените даннии приемам ОУ и договора“.С това си
действие заявил съгласие да бъде обвързан от процесния договор за кредит, СЕФ и
ОУ.Като резултат, между ищеца и ответника бил сключен, във формата на
електронен документ , договор за кредит №594888 с краен срок за погасяване
20.06.2016г.Въз основа на този договор, ищецът изпълнил задълженията си и
предоставил на ответника сумата от 800 лв. при лихви и други условия, подробно
уговорени с договора , приложение №1 към него, СЕФ и общи условия.С част от
предоставената сума, кредитополучателят погасил задължения чрез рефинанс по
предходин договор за кредит, а остатъка от 598.06 лв.-усвоил в брой на
15.01.2016г. на каса на „Изипей“ АД.Ответникът от своя страна поел задължение
да върне предоставената сума на 5 равни месечни вноски, всяка от които в размер
на 176.87 лв.Ответникът не изпълнил задължението си, като не била изплатена
нито една вноска.При това бил търсен многократно, при което били направени
административни разноски в размер на 72.34 лв.Вземането било олихвено съгласно
договора с договорна лихва в размер на 84.35 лв. и начислена неустойка под
формата на наказателна лихва в размер на 282.07 лв.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор от страна на
ответника, в който изцяло са оспорени предявените искове.Твърди се, че
ответника не е сключвал с ищеца договор за кредит и не е получавал никакви суми
по такъв договор.
По делото са представени и приети като доказателства:
заявление-извлечение от електронна система, разпечатка на изпратено до
ответника електронно съобщение, договор за кредит, протокол за направени разходи,
удостоверение за рефинансиране на кредит, счетоводна справка за вземането на
ищеца.
След преценка и анализ на описаната в исковата молба
фактическа обстановка и представените доказателства, намира, че предявените
искове са основателни, като съображенията на съда в тази насока са следните:
С оглед установяване на основателността на
предявената в настоящото производство претенция ищецът се позовава на сключен
между страните договор за предоставяне на кредит
от разстояние, твърдейки неизпълнение на задълженията на заемателя по
същия. Легалното определение на този вид договори се съдържа в нормата на чл. 6, ал. 1 от
Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, според
който текст договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки
договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при
която от отправянето на предложението до сключването на договора страните
използват изключително средства за комуникация от разстояние – едно или повече.
В разпоредбата на чл. 18 от ЗПФУР
са посочени подлежащите на доказване факти и обстоятелства във връзка със
сключването на договор за предоставяне на кредит
от разстояние, като доказателствената тежест е възложена на ищеца –
доставчик на услугата. За доказването на преддоговорната информация и на
електронните изявления, отправени съгласно ЗПФУР, се прилага Законът за
електронния документ и електронния подпис /ал. 2/, а съгласно ал. 3
преддоговорната информация, както и изявленията, направени чрез телефон, друго
средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща,
се записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за
установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях. Според нормата на чл. 3 от
Закона за електронния документ и електронния подпис, електронен документ е
електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг носител, който
дава възможност да бъде възпроизвеждано. Това означава, че във всички случаи,
когато законодателят изисква писмена форма, независимо дали формата е за
действителност или за доказване, тя ще бъде спазена, щом е съставен електронен
документ.
В тази връзка съдът намира, че в
настоящото производство не се събраха преки доказателства за съставянето на
електронни документи във връзка със сключването на твърдения между страните
договор, нито такива, от които да бъде установено съдържанието на тези
електронни документи, ако такива са били съставени. По делото бяха представени
на хартиен носител самия договор и общите условия към него и разписка за
извършено плащане и заявка - лични
данни, но от същите не се доказват горните обстоятелства. Това е така,
доколкото ищецът не представи в настоящото производство каквито и да било
доказателства относно разменени между него и ответника съобщения, установяващи
сключването на договор за кредит от разстояние.
Съгласно общите условия, представени от ищеца, кредитополучателят следва да
получи електронно писмо на посочената от него електронна поща, с което се
уведомява дали е одобрен за отпускане на кредит за сумата и условията, при
които е кандидатствал, като това писмо следва да съдържа линк към договора, при
което кандидатът следва да се запознае със същия и да го потвърди. В рамките на
половин час след сключване на договора кредитодателят следва да изпрати
електронно писмо, с което да го уведоми за превода на сумата и да представи
информация относно платеца, стойността на платежната информация в лева и датата
на плащането. По делото в тази връзка обаче не бяха ангажирани каквито и да
било доказателства. Липсват безспорни доказателства, че от името на ответника е
направено заявление за сключване на договор за кредит, а още по-малко такива,
че то е изпратено от обичайно ползвана от него електронна поща.
В този смисъл съдът приема за изцяло
недоказано твърдението, че с ответника е бил сключен договор за предоставяне на
кредит от разстояние под формата на
електронен документ.
За пълнота на изложението следва да бъде
отбелязано, че по делото липсват каквито и да било доказателства, че ищецът е
изпълнил задълженията си по Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние за предоставяне на
информация на потребителя; че е спазил сроковете по чл. 12, ал. 1 или 2; че е
получил съгласието на потребителя за сключване на договора и, ако е необходимо,
за неговото изпълнение през периода, през който потребителят има право да се
откаже от сключения договор, както и че електронните съобщения, разменени между
страните, са отговаряли на изискванията на ЗЕПЕД.
Отделно от горното, по делото не се доказа, че сумата,
изплатена от трето неучастващо по делото лице, е получена именно от
ответника.Не се доказа и връзка между гореописаните твърдения за преддоговорни
и договорни отношение между страните и
изплатената сума.
При горните доводи, предявените искове са изцяло
неоснователни и следва да се отхвърлят.
При горните изводи и на основдание чл.78, ал.3 ГПК,
ищецът дължи на ответника деловодни разноски в размер на 300 лв.-изплатено
адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
Отхвърля предявените от „КРЕДИСИМО“ЕАД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на упрравление в гр.София, бул.“Витоша“ №146,
бизнес център „България“, сграда А против
А.С.К., с ЕГН **********, с адрес *** 12 искове по чл.422 ГПК, за установяване
вземане на ищеца в размер на 1238.76 лв., от които 800 лв. главница, дължима по
договор за кредит №594888, сключен на 15.01.2016г. между заявителя и длъжника,
72.34 лв. административни разноски, договорна лихва в размер на 84.35 лв. за
периода 15.01.2016г. до 20.06.2016г., наказателна лихва в размер на 282.07 лв.
за периода от 21.02.2016г. до 27.06.2018г., ведно със законна лихва от датата
на подаване на заявлението-11.07.2018г. до окончателното изплащане, за които по
ч.гр.д.№1478/18г. е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
Осъжда „КРЕДИСИМО“ЕАД да заплати на А.С.К. деловодни
разноски в размер на 300 лв.
Решението подлежи на обжалване пред
ОС гр.Кюстендил в 2 седмичен срок от връчването му на страните.
Райнен
съдия: