№ 309
гр. Бургас, 11.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети февруари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Йорданка Г. Майска
РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА Въззивно частно
гражданско дело № 20212100502150 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 423, ал. 1 от ГПК.
Образувано е повод постъпило възражение от 10.12.2021г., подадено от длъжника
„ЦАМ БАЛКАН ИНВЕСТ “ ООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.
Созопол, обл. Бургаска, к.к. „Санта Марина“ ап. 6, представляван от управителя Евгений
Иванович Матусевич, действащ чрез упълномощения си процесуален представител адв.
Пламен Ченголов, с което се иска съдът да приеме, че заповед № 2111 от 20.08.2021г. за
изпълнение на парично вземане по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 5374/2021г. по
описа на БРС, основано на всички предвидени чл. 423, ал. 1, т. 1 – т. 4 от ГПК хипотези.
Във възражението се твърди, че длъжникът, чрез управителя си е узнал за издадената
заповед на 08.12.2021г. след справка в деловодството на БРС, като сочи, че заповедта по чл.
410 от ГПК не му е била надлежно връчена, респ., че дружеството не е могло да узнае
своевременно за връчването, и че поради особени непредвидени обстоятелства не е могло да
подаде възражение. Излагат се съображения, че връчването на заповедта по чл. 410 от ГПК е
извършено в нарушение на чл. 50, ал. 3 от ГПК, тъй като съобщението е получено от
неизвестно за дружеството лице – Р. А. К., с посочено ЕГН и адрес в гр. Бургас, за която
няма данни да има качеството на лице по чл. 32 от ГПК, в т.ч. и, че представеното от нея
пълномощно, с което предходния управител на дружеството - Ангелов я е упълномощил, не
е с нотариална заверка на подписа му. Твърди се също така, че е налице конфликт на
интереси, тъй като посоченото лице Р. К. е получила като пълномощник на дружеството –
кредитор разпореждането на съда за издаване на изпълнителния лист. Сочи се, че настоящия
управител на длъжника не е уведомяван нито от Р. К., нито от предходния управител за
горепосоченото заповедно производство. Навеждат се доводи за наличието на съдебни дела
по чл. 74 от ТЗ, по който предходния управител Ангелов е обжалвал освобождаването му
като управител на дружеството- длъжник, както и, че отношенията между него и
1
мажоритарния съдружник М. са били обтегнати. Твърди се, че от 2018г. предходния
управител Ангелов фактически е изоставил изпълнението на служебните си задължения,
като след проведено на 07.06.2018г. общо събрание на съдружниците на дружеството-
длъжник, Ангелов е действал целенасочено срещу интересите на дружеството. Излагат се и
доводи, че към 13.10.2021г. – датата на която заповедният съд е дал указания за представяне
на пълномощно от Р. К. за връчената й заповед по чл. 410 от ГПК, предходният управител
Ангелов е знаел, че решението за освобождаването му е влязло в законна сила, тъй като не е
подал касационна жалба. По подробно наведените във възражението доводи се иска
приемането му и възстановяване на възможността на длъжника да подаде възражение по чл.
414 от ГПК.
Насрещната страна „ЦАМ ПРОПЪРТИС МЕНИДЖМЪНТ“ ЕООД– кредитор по
вземането в указания му срок е депозирала писмен отговор, в който е оспорила твърденията
на длъжника с искане съдът да не приема възражението му по чл. 423 от ГПК. Изложени са
съображения, че към 13.10.2021г. Ангелов е бил все още вписан в търговския регистър
управител на дружеството- длъжник, като заличаването му като такъв е вписано едва на
26.11.2021г., поради което до този момент същият се счита за надлежно вписан управител.
На следващо място са наведени доводи, че лицето Р. К. е надлежно и изрично
упълномощена от действащия към датата на връчване на заповедта управител Ангелов да
получава всякакви книжа по заповедното производство, за което упълномощаване не е
необходима нотариална заверка на пълномощно. Наред с това се сочи, че тъй като не се
касае за процесуално представителство, а за получаване на съобщения и съдебни книжа, не е
нужно упълномощеното лице да бъде юрист, респ. адвокат или юрисконсулт. По горните
съображения, подробно развити в писмения отговор, кредиторът счита, че направеното от
длъжника възражение е необосновано, незаконосъобразно и недоказано, като не са налице
предпоставките за уважаването му по смисъла на чл. 423 от ГПК.
Бургаският окръжен съд след като прецени, че искането по чл. 423 от ГПК е
направено е законовия едномесечен срок от лице с правен интерес от направеното искане,
намира, че искането е допустимо.
След преценка на изложените доводи и събраните доказателства, съдът намира за
установено следното:
Със заповед № 2111 от 20.08.2021г. за изпълнение на парично вземане по чл. 410 от
ГПК, издадена по ч. гр. д. № 5374/2021г. по описа на БРС е разпоредено длъжникът „ЦАМ
БАЛКАН ИНВЕСТ“ ООД да заплати на кредитора сумата в размер на 24 000 лв.,
представлява част от общата главница в размер на 41 000 лв., дължима по сключено между
страните споразумение от 28.07.2016г., сумата от 7313.34 лв. – лихви за забава върху
главницата за периода от 25.07.2018г. до 25.07.2021г., ведно със законната лихва от
26.07.2021г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата 1526.27лв. - разноски
по делото.
Видно от данните от заповедното производство, съобщението за връчване на
заповедта по чл. 410 от ГПК е получено на адреса на управление на дружеството- длъжник
на 08.09.2021г. от лицето Р. А. К., с вписани ЕГН и адрес и с отбелязване от връчителя, че
2
същата е пълномощник. Впоследствие в изпълнение на разпореждане на заповедния съд от
13.10.2021г. по делото е представено самото писмено пълномощно, с което Андрей Ангелов
като управител на дружеството- длъжник е упълномощил Р. К. с изричните права да го
представлява по ч.гр.д. № 5374/2021г. по описа на БРС като получава съдебните книжа и
актове по делото, в т.ч. призовки, съобщения и разпореждания, да прави справки и да води
бележки и да получава копия от документите по делото.
С разпореждане от 04.11.2021г. заповедният съд като е приел, че заповедта по чл. 410
от ГПК е редовно връчена на длъжника и в предоставения му срок не е подадено
възражение, на основание чл. 416 от ГПК е разпоредил издаване на изпълнителен лист в
полза на кредитора. Видно от данните, разпореждането от 04.11.2021г. е връчено на
кредитора, чрез Р. А. К., с отбелязване, че същата е адвокатски сътрудник на
упълномощения от кредитора процесуален представител- адв. Камбурова- Тунтева.
С оглед гореизложената фактическа обстановка и съобразно наведените от длъжника
възражения, от правна страна съдът намира следното:
Възражението по чл. 423, ал.1 от ГПК е извънреден способ за защита на длъжника в
заповедното производство и съдът проверява неговата основателност само на заявените
основания за нарушено право на защита, без да се произнася по съществото на
изпълняемото право. С приемането на възражението се възстановява висящността на
заповедното производството и възможността да се подаде възражение по чл. 414 от ГПК, а с
неприемането му се запазва стабилитета на заповедта за изпълнение и издадения
изпълнителен лист.
В конкретния случай наведените от дружеството фактически твърдения формално се
основани на всички посочени в нормата на чл. 423, ал.1, т. 1 - т. 4 от ГПК хипотези.
По отношение на първото основание по чл. 423, ал. 1, т. 1 от ГПК длъжникът твърди,
че заповедта за изпълнение не му е връчена надлежно по съображения, че лицето, което е
получило съобщението няма качеството на лице по смисъла на чл. 32 от ГПК, че
представеното пълномощно няма нотариална заверка от упълномощителя и, че фактически
не е бил управител на длъжника, макар формално да не е бил заличен като такъв от
търговския регистър и, че към 13.10.2021г. е знаел, че съдебното решение, с което е бил
освободен като управител е влязло в законна сила.
С оглед гореизложените съображения, на първо място следва да се отбележи, че тъй
като се касае се за връчване на съобщения на юридическо лице – търговско дръжество, редът
за това е уреден в нормата на чл. 50 от ГПК. Съгласно ал. 1 от посочената разпоредба
мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в съответния
регистър, е последният посочен в регистъра адрес, като съгласно чл. 3 връчването на
търговци и на юридически лица става в канцелариите им и може да се извърши на всеки
служител или работник, който е съгласен да ги приеме. При удостоверяване на връчването
връчителят посочва имената и длъжността на получателя.
В случая от съдържанието на съобщението за връчване на заповедта по чл. 410 от
3
ГПК, е видно, че същото е изпратено на адреса на управление на дружеството- длъжник,
вписан в търговския регистър. Съобщението е получено на 08.09.2021г. от лицето Р. А. К., с
вписано ЕГН и адрес и с отбелязване от връчителя, че същата се явява пълномощник.
Съгласно указанията на съда от 13.10.2021г. за упълномощаването на посочено лице да
получи заповедта по чл. 410 от ГПК е удостоверено с представеното писмено пълномощно,
за което законът не предвижда изискване за специална форма, различна от писмената, която
форма в случая е спазена. Пълномощното е издадено от Андрей Ангелов, за който след
извършена справка в търговския регистър се установява, че за периода от 13.03.2010г. до
26.11.2021г. е бил вписан като единствен управител на дружеството- длъжник.
Обстоятелството дали същият фактически е изпълнявал задълженията си като управител,
респ. кога е влязло в сила решението на съда за освобождаването му е ирелевантно за
настоящото производство, щом като от образуване на заповедното производство до
приключването му, завършило с издаване на разпореждането от 04.11.2021г. за снабдяване
на кредитора с изпълнителен лист, вписания в търговския регистър законен представител на
длъжника е бил именно управителя Андрей Ангелов. Оттук следва извода, че пълномощното
е издадено от лице с надлежна представителна власт по отношение на дружеството –
длъжник, поради следва извода, че връчването е извършено редовно. Що се касае до
възраженията за мястото на връчването, тъй като съставената за целта разписката е
оформена по надлежния ред, същата представлява официален свидетелстващ документ и в
съответствие с чл. 179, ал. 1 от ГПК обвързва съда с материална доказателствена сила за
датата и мястото на връчването. Затова при липса на изрично отбелязване за друго място,
следва извода, че мястото на връчването е именно вписания в съобщението адрес, който в
случая е адресът на управление на длъжника. На следващо място следва да се отбележи, че
без значение за редовността на връчването е дали лицето, получило съобщението е от кръга
на посочените в чл. 32 от ГПК, тъй като същото няма качеството на процесуален
представител на страната, а е лице, натоварено да получава съобщения и книжа, адресирани
до страната / в т. см. определение № 259 от 17.04.2019 г. на ВКС по ч. т. д. № 501/2019 г., II
т. о., ТК, докладчик съдията Анна Баева/. Обстоятелството, че пълномощникът Р. А. К. е
получавала съобщения и за двете страни само по себе си не води до нередовност на
връчването, при липса на данни или искания на длъжника същата да бъде да изключена от
кръга лица, имащи право да получават съобщения за него съгласно чл. 46, ал. 3 от ГПК.
Напротив, действащия тогава управителят на длъжника Андрей Ангелов е снабдил лицето с
изрично пълномощно за получаване на всички книжа и съдебни актове по делото. Дали тези
му действия са ощетили дружеството не е предмет на изследване в настоящото
производство по чл. 423 от ГПК и не засягат редовността на връчването.
По гореизложените съображения, с оглед редовното уведомяване на дружеството-
длъжник съдът намира за неоснователно възражението на длъжника по чл. 423, ал. 1, т. 1 от
ГПК.
Що се касае до възражението по чл. 423, ал. 1, т. 2 от ГПК, а именно, че заповедта за
изпълнение не му е била връчена лично и в деня на връчването той не е имал обичайно
4
местопребиваване на територията на Република България, същото е посочено формално от
длъжника, без изложени каквито и да е фактически твърдения за него. Независимо от това
следва да се отбележи, че посочената хипотеза е приложима само за длъжници- физически
лица, а длъжника е юридическо лице, поради което съдът намира за неоснователно
възражението на това основание.
По отношение на трето и четвъртото основание по чл. 423, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК, а
именнно длъжникът да не е могъл да узнае своевременно за връчването поради особени
непредвидени обстоятелства, и, че длъжникът не е могъл да подаде възражението си поради
особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее, съдът намира, за
неоснователно позоваването на търговското дружество- длъжник на особени непредвидени
обстоятелства.
В трайната съдебна практика се приема, че „особени непредвидени обстоятелства“ са
тези, които са възникнали внезапно и неочаквано и обективно са възпрепятствали страната
да извърши определени процесуални действия при наличие на проявена от нея
добросъвестност и положена грижа за добро водене на своите дела. Такива са
обстоятелствата, които имат изключителен и изненадващ характер, настъпили са в течение
на срока и обективно са попречили на страната да узнае и предприеме необходимото
процесуално действие.
В конкретния случай подобни обстоятелства не са наведени от дружеството-
длъжник във възражението му по чл. 423 от ГПК. Наведените доводи, свързани с водените с
Андрей Ангелов съдебни дела и извършените от него действия нямат правно значение за
настоящото производство. Както бе отбелязано по-горе, щом като към момента на връчване
на заповедта по чл. 410 от ГПК и в рамките на предоставения с нея едномесечен срок за
възражение по чл. 414 от ГПК Андрей Ангелов е бил вписан законен представител на
длъжниковото дружество, негова е била преценката дали дали и какви процесуални
действия да предприемат от името и за за сметка на представляваното от него дружество.
Липсват както твърдения така и данни в рамките на течение на срока по чл. 414 от ГПК да
са настъпили особени непредвидени обстоятелства, които да са довели до обективна
невъзможност на предходния управител на дружеството -длъжник да подаде възражение.
Дали поради неподаване на възражение по чл. 414 от ГПК предходения управител е
действал с цел увреждане на дружеството, не е предмет на изследване в настоящото
производство и твърденията в този смисъл не съставляват наличие на „особено
непредвидено обстоятелство“ по смисъла на чл. 423, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК.
Поради горните съображения, възражението по чл. 423 от ГПК се явява
неоснователно на всички наведени от длъжника основания, поради което не следва да се
приема.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският окръжен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
5
НЕ ПРИЕМА възражението на длъжника „ЦАМ БАЛКАН ИНВЕСТ “ ООД,
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр. Созопол, обл. Бургаска, к.к. „Санта
Марина“ ап. 6, представляван от управителя Евгений Иванович Матусевич, действащ чрез
упълномощения си процесуален представител адв. Пламен Ченголов, по чл. 423, ал. 1, т. 1 -
т. 4 от ГПК срещу заповед № 2111 от 20.08.2021г. за изпълнение на парично вземане по чл.
410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 5374/2021г. по описа на БРС.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6