Р Е Ш Е Н И Е
№ /26.02. 2020 Година гр. С.З.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН
СЪД – ГР. С.З. ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ
На
03.02. 2020 година
В открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА
СЕКРЕТАР: Диана Иванова
Като
разгледа докладваното от съдията Караджова
Търг.д.
№ 122 по описа за 2019 година,
за
да се произнесе съобрази:
Производството е
образувано по искова молба от „У.Б.“ АД
– гр. С.**, ЕИК *** срещу А.Д.А., ЕГН ********** и Т.Т.А.,
ЕГН ********** и двамата с адрес: гр. Г.*** с цена на иска 143 230,47лв.
В исковата молба се твърди, че на основание Заявление от
„У.Б." АД по чл. 417 от ГПК, PC - гр. Г. по ЧГД № 292/2019г. е издал
заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист срещу А.А. и Т.А.. Ответниците са подали
възражения срещу издадената заповед за изпълнение, поради което и на основание
чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 415 ГПК, за
ищеца е налице правен интерес от установяване съществуването на вземането му. Излагат
се съображения, че А.Д.А. е ползвал банков кредит, съгласно Договор за банков
кредит № 71048647 от 17.01.2008г., сключен с „У.Б."АД с разрешен размер на
160 000 лева (сто и шестдесет хиляди лева) и срок за погасяване до 25.02.2038г.
С Договора за кредит солидарно с кредитополучателя се е задължила и Т.Т.А.. С Анекс № 1 от 23.01.2015г. страните са предоговорили условията по отпуснатия кредит, като е
променена крайната дата на погасяване на кредита - 25.10.2032г.
Кредитополучателят е преустановил плащането на дължимите месечни вноски за
главница на 25.08.2017г., а за договорни лихви на 25.09.2017, като от тези дати
същият е изпаднал в забава. Поради допуснатите просрочия,
а именно една вноска за главница, дължима на 25.08.2017г. и пет вноски за
договорни лихви и главница, дължими в периода от 25.09.2017г. до 25.01.2018г.,
на основание чл. 17 от Анекс № 1 към Договора за кредит „У.Б." АД
едностранно е обявило целият дълг за предсрочно изискуем, считано от
24.02.2018г., като към тази дата ползваният кредит ведно с лихвите за просрочие са станали предсрочно и незабавно изискуеми и
дължими. С покани за изпълнение връчени чрез ЧСИ И.С., Банката е уведомила
длъжниците за обявената предсрочна изискуемост и ги е поканила доброволно да
погасят задължението си в пълен размер.
Освен
задълженията, произтичащи от посочения договор, ответниците дължали и законната
лихва за забава от момента на подаване на заявлението до окончателното
изплащане на сумите, както и направените съдебни разноски, включително и
адвокатски хонорар с начислен върху него дължим ДДС, поради това, че
пълномощникът е регистрирано по ДДС лице.
Ищецът моли съдът
да постанови решение, с което да признае за установено, че „У.Б.” АД има срещу
ответниците валидно и изискуемо вземане в размер на:
1) 133 909,26 лева - дължима главница по договора за
кредит за периода от 25.08.2017 г. до 29.05.2018г.;
2) лихва: общо в размер на 9 321,21 лева за периода от
25.09.2017 г. до 29.05.2018 г., от които договорна лихва в размер на 3 758,84
лева и обезщетение за забава за просрочени плащания в размер на 5 562,37 лева;
3) Законна
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение -29.05.2018 г. до окончателното й изплащане;
4) Разноски в
заповедното производство- държавна такса в размер на 2 864,61 лева и адвокатски
хонорар в размер на 3 214,15 лева с вкл. ДДС.
Ответниците А.Д.А. и Т.Т.А. чрез
процесуалните си представители вземат становище, че предявените искове са
допустими, но оспорват същите изцяло като неоснователни и недоказани. Не се оспорва,
че ответникът А.Д.А. е сключил Договор за банков кредит № 71048647 от
17.01.2008 г. с „У.Б.“ АД, с размер на 160 000 лв. и срок за погасяване до
25.02.2038 г. Не се оспорва, че с договора, солидарно се е задължила
ответницата Т.Т.А., както и че с Анекс № 1 към
договора, е променена крайната дата на погасяване на кредита - 25.10.2032 г.
Ответниците оспорват, че дължат сумата от 133 909,26 лв.
Твърдят, че към момента на прекратяване на вноските по кредита - 25.09.2017 г.
- остатъчния дълг по договора за банков кредит е 60 537, 00 лв., за което
прилагат Таблица № 1, която определя движението на остатъчния дълг и съдържаща
реалния погасителен план по цитирания по договор за кредит.
Ответниците твърдят, че не е настъпила
предсрочна изискуемост на кредита и ,че не са изпаднали в забава.
Излагат
съображения, че съгласно договора за кредит, е уговорена променлива /плаваща/
лихва - годишния лихвен процент за съответния период на олихвяване /от
25.03.2008 г. до 25.02.2038 г./, представлява БЛП /базов лихвен процент/ -
едномесечен софибор 1М SOFIBOR - 6,124 % /към
25.03.2008 г./ и надбавка, фиксирана за целия срок на договора - 1,276 %. Това,
което се изменя е БЛП или 1М SOFIBOR.
Считат, че
неправилно, незаконосъобразно и необосновано е сключен Анекс № 1 от 23.01.2015
г. към договора за банков кредит. Оспорват промяната в размера на фиксираната
надбавка от 1,276% /съгласно Договор за банков кредит от 17.01.2008 г./ на 5,44
%., което води до незаконосъобразно завишаване на ГЛП - на 6,10 % вместо
реалните 1,936%. Надбавката от 1,276 % е уговорена и фиксирана към датата на сключване
на договора. Това е печалбата, която страните договарят към 17.01.2008 г. и е
недопустимо тя да бъде променяна в по-късен етап, чрез сключване на анекс.
Условията, при които е отпуснат банковия кредит са договорени на 17.01.2008 г.,
когато е подписан Договора за кредит. С тези си действия банката нарушавала
принципа на равноспоставеност между страните. Твърдят,че
банката, незаконосъобразно е променила фиксираната в договора надбавка от 1,276
% на 5.44 %. Това довело до лихва от 6,10 % вместо 1,936 %.
Ответниците оспорват, че дължат наказателна лихва -
обезщетение за забава.През цялото време на погасяване на кредита до момента на
предизвиканата от банката предсрочна изискуемост, ищецът - У.Б. АД е събирал
суми от ответниците - два пъти по-високи месечни вноски от тези, които са били
необходими за заплащане на лихвите и погасяване на кредита.
Предвид
гореизложеното, ответниците считат, че предявените искове с правно основание
чл. 422, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК, следва да бъдат
отхвърлени като неоснователни и недоказани, ведно със законните
последици.Претендират се направените по делото разноски представляващи
адвокатско възнаграждение.
Съдът като
обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност
намери за установено следното:
Предявени са
искове по чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл. 415, ал.
1 от ГПК във вр. чл.430 ТЗ във вр.чл.86 ЗЗД.
В хода на
производството се установява следната фактическа обстановка : По заявление от „У.Б."
АД по чл. 417 от ГПК, PC - гр. Г. по ЧГД № 292/2019г. издава заповед за
изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист срещу А.А. и Т.А. за следните суми: 1) 133 909,26 лева - дължима
главница по договора за кредит за периода от 25.08.2017 г. до 29.05.2018г.;
2) лихва: общо в размер на 9 321,21 лева за периода от
25.09.2017 г. до 29.05.2018 г., от които договорна лихва в размер на 3 758,84
лева и обезщетение за забава за просрочени плащания в размер на 5 562,37 лева;
3) Законна
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение -29.05.2018 г. до окончателното й изплащане;
4) Разноски в
заповедното производство- държавна такса в размер на 2 864,61 лева и адвокатски
хонорар в размер на 3 214,15 лева с вкл. ДДС.
Като писмено
доказателство по делото е представен договор за банков кредит
№71048647/17.01.2008г. с кредитополучател А.Д.А. и солидарен длъжник Т.Т.А. за ипотечен кредит с размер 160000лв., с цел: за
доплащане покупка на апартамент №29 /тип мезонет и гараж №12/, находящ се в гр.С.З., ул.”!2-ти Пехотен полк” като се
погасява сумата до 25.02.2038г., на месечни анюитетни
вноски всяка по 1162.69лв. . Видно от приетия като писмено доказателство по
делото Анекс № 1 от 23.01.2015г. страните са предоговорили
условията по отпуснатия кредит, като е променена крайната дата на погасяване на
кредита - 25.10.2032г.,съответно и цената на кредита (вънаградителната
лихва), с нов лихвен план - от 23.01.2015г. до 25.10.2032г.
Установява се
още ,че на основание чл.17 от Анекс №1 към Договора за кредит ищецът
едностранно е обявил целият дълг за предсрочно изискуем,считано от 24.02.2018
г.,като към тази дата ползваният кредит ведно с лихвите за просрочие
са станали предсрочно и незабавно изискуеми и дължими.
В хода на
експертизата е назначена и изслушана съдебно-икономическа експертиза. От това
заключение се установява,че към 29.05.2018г. кредитополучателят А.Д.А., и
солидарен длъжник Т.Т.А., дължат по Договор за банков
кредит № 71048647/17.01.2008г. и Анекс№ 1 от 25.01.2015г. общо 143230.47лв., в
това число:
- 133 909.26лв. - главница,
изцяло изискуема, считано от 24.02.2018г. и 9321.21лв. - лихви по договора за
кредит за периода от 25.08.2017г. до
28.05.2018г.
В
първоинстанционното производство е поставена допълнителна задача на назначената
съдебно-икономическа експертиза. Видно от допълнителното заключение на
съдебно-икономическата експертиза до 25.10.2008 г. олихвяването по годишен
лихвен процент е равно на сключения договор,но при различни нива на БЛП/по
договор е 6,124 % + надбавка 1,276 %,а съгласно предоставената от банката
информация олихвяването е при по-висок БЛП-6,339 и понижена надбавка-1,0610/.Договорената
лихва е изчислявана при база остатъка от неплатения дълг /главница/ при годишен
лихвен процент на БЛП+ надбавката,до падежа на всяка следваща
вноска.Експертизата установява,че при сравнителен анализ на вписаните ,в
счетоводната информация,предоставена от Банката,данни за нивата месечния и
тримесечния Софибор по дати на падеж на погасителните
вноски с публикуваните от БНБ е установено несъответсвие.Индексът
на Софибор е отразен в архивите на БНБ се променя
много по-често и като цяло нивата,посочени в счетоводните документи на
процесния кредит са по-високи от публикуваните на същите дати от БНБ.
Съдът намира за неоснователни доводите на процесуалните
представители на ответниците за нищожност на договора за банков
кредит.Действително ответниците изначало са сключили договора по базисен лихвен
процент,в размер на едномесечен Софибор.Обстоятелството,че
в договора е записан размер на Софибор 6,124 % като
този процент е различен от посочения коефициент на Софибор
при БНБ не може да обоснове извода,че няма цена на кредита.От друга страна
следва да се отбележи и обстоятелството,че по делото има подписи на
кредитополучател и солидарен длъжник върху погасителен план с последна
погасителна вноска на 25.10.2032 г.
Съгласно разпоредбата на чл.143
ЗЗП,неравноправна клауза в договор,сключен с потребител,е всяка уговорка в
негова вреда,която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя.
Договорът за
банков кредит е финансова услуга по смисъла на чл.144 от ЗЗП вр.с пар.13 т.12 б.”б” от ДР на
ЗЗП,съгласно който “финансова услуга” е всяка услуга,свързана с дейността на
кредитни институции,застрахователни компании и инвестиционни фирми,като
отпускане на кредит,в т.ч. потребителски кредит,обезпечен с ипотека.Безспорно
съществен елемент от договора за кредит е размера на лихвата по този
кредит.Същата представлява цената на услугата,предоставена от банката.След като
договорът при общи условия е сделка,позволена от закона,единствено меродавна
при преценката относно валидността на уговорените при такива общи условия
клаузи е това дали съответната уговорка е във вреда на обслужваното от банката
лице като противоречаща на изискването за добросъвестност и причиняваща
значително неравновесие между правата и задълженията на страните по конкретната
банкова сделка./в този смисъл решение №546/28.10.2008 г. на ВКС по т.д.
№295/2008 г. І т.о,ТК/.
Съгласно
т.4 към датата на подписване на договора,годишният лихвен процент за съответния
период на олихвяване е 7,4 % и се състои
от базисен лихвен процент- 6,124 % и надбавка 1,276 %.Тази клауза не е
индивидуално уговорена. Осъществява състава на чл.143 т.10 от ЗЗП и представлява
неравноправна клауза,тъй като в нея се предвижда увеличение стойностите на
БЛП,без ясен механизъм,по който да става това и без да се посочва всеки от
изчерпателно посочените обективни фактори по какъв начин би повлиял при
формирането на БЛП при начални параметри и съответни стойностни пресмятания.
Клаузата е уговорена във вреда на потребителя.В този смисъл са неприложими
изключенията на чл.144 ал.2 и ал.3 от ЗЗП. По отношение на договорите за банков
кредит е приложимо изключението, визирано в чл.144 ал.3 т.1 от ЗЗП
дотолкова,доколкото изменението на цената на услугата /каквато представлява
договорната лихва за предоставения кредит/ се дължи на външни обективни
причини,които не зависят от волята и действията на доставчика на финансови
услуги,а са породени от въздействието на свободния пазар и/или от държавен
регулатор; само в последния случай доставчикът на финансови услуги не би могъл
да се счита за недобросъвестен; за приложимостта на това изключение следва
клаузите /които при това следва да бъдат сключени индивидуално,а не при общи
условия/,свързани с изменението на цената /лихвата/ да бъдат формулирани по
ясен и недвусмислен начин,като потребителят следва предварително да е наясно
как цената би могла да бъде едностранно променена от доставчика; съдът не
следва да допълва неравноправните клаузи с цел да отстрани порока,но при
съмнение има право да тълкува тези клаузи по благоприятен за потребителя начин
във връзка с всички останали клаузи на договора и като вземе предвид вида на
стоката/услугата /решение №77/22.04.2015г. по гр.д.№4452/2014г. на трето г.о.
на ВКС, решение №424/02.12.2015г. по гр.д.№1899/2015г. на четвърто г.о. на ВКС
и решение №51/04.04.2016г. по т.д.№504/2015г. на
второ т.о. на ВКС/. При липсата на основания за приложимост на изключението при
посочените условия клаузата за договорна лихва е неравноправна по смисъла на общата дефиниция
на чл.143 ЗЗП.
Съгласно
т.5.8 от Анекс №1/23.01.2015 г. към договора за банков кредит при просрочие на анюитетните вноски е
договорено обезщетение /неустойка/ за забава като процент в съответствие с приложимата
според валутата на кредита законна лихва ,начисляван за срока на просрочието върху всяка просрочена сума по кредита.Следва
да се отбележи обстоятелството,че в анекса няма договорена надбавка за лихва
върху просрочена главница.В този смисъл не следва да се изчислява лихва върху
просрочената главница,тъй като не е договорена в анекса.Не на последно място
следва да се отбележи,че прекомерността на неустойката я прави нищожна поради
накърняване на добрите нрави.Беспорно отпуснатият
кредит е обезпечен с ипотека на имот.Съдът намира за основателни възраженията
на ответниците,че е налице достатъчно обезпечение за отпуснатият кредит и
уговорената неустойка излиза извън пределите на законоворегламентираните
й функции.Уговорената неустойка се явява нищожна поради накърняване на добрите
нрави.
Предвид
гореизложеното съдът намира,че следва да бъде уважен предявения установителен иск само в частта относно претендираната
главница,като в останалата част следва да бъде отхвърлен ведно със законните
последици.
Относно разноските: Ответниците А.Д.А. и Т.Т.А. са упълномощили
„М. и С.“ Адвокатско дружество за
процесуално представителство по настоящото търговско дело.С оглед на
обстоятелството,че интересите им са идентични следва при определяне на
разноските да се вземе предвид само единият адвокатски хонорар в размер на
4 364 лв.Разноските следва да бъдат разпределени съобразно уважената и
отхвърлената част на иска.
Водим от
горните съображения, съдът
Р Е Ш
И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че А.Д.А., ЕГН ********** и Т.Т.А., ЕГН ********** и двамата с адрес: гр. Г.*** дължат на У.Б.“ АД – гр. С.**, ЕИК *** сумата в размер на 133 909.26лв. /сто
тридесет и три хиляди деветстотин и девет лева и двадесет и шест стотинки/ -дължима главница по договора за
кредит №71048647/17.01.2008 г. за периода от 25.08.2017 г. до 29.05.2018г, ведно със съответната законна лихва от 29.05.2018г.до
изплащане на вземането, съгласно издадена Заповед за изпълнение № 170 от 30.05.2018г.
по ч.гр.дело №292/2018 г.по описа на Районен съд-Г..
ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А.Д.А., ЕГН ********** и Т.Т.А., ЕГН ********** и двамата с адрес: гр. Г.*** ,че дължат на У.Б.“ АД – гр. С.**, ЕИК *** лихва:
общо в размер на 9 321,21 лева за периода от 25.09.2017 г. до 29.05.2018 г., от
които договорна лихва в размер на 3 758,84 лева и обезщетение за забава за просрочени
плащания в размер на 5 562,37 лева,за която сума е издадена Заповед за
изпълнение № 170 от 30.05.2018г. по ч.гр.дело №292/2018г. по описа на Районен
съд-Г. като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „У.Б.“ АД – гр. С.**, ЕИК *** ДА ЗАПЛАТИ на А.Д.А., ЕГН ********** и Т.Т.А.,
ЕГН ********** и двамата с адрес: гр. Г.*** сумата от 303,53 лв. /триста и три лева и
петдесет и три стотинки / -разноски в
настоящото производство съобразно отхвърлената част на исковата претенция.
ОСЪЖДА А.Д.А., ЕГН ********** и Т.Т.А., ЕГН ********** и двамата с адрес: гр. Г.*** ДА ЗАПЛАТЯТ на „У.Б.“ АД – гр. С.**, ЕИК *** сумата 7 504,53лв. /седем хиляди петстотин и
четири лева и петдесет и три стотинки / - разноски в настоящото производство
съобразно уважената част на исковата претенция.
ОСЪЖДА А.Д.А., ЕГН ********** и Т.Т.А., ЕГН ********** и двамата с адрес: гр. Г.*** ДА ЗАПЛАТЯТ на
„У.Б.“ АД – гр. С.**,
ЕИК *** сумата 5 683,16лв. /пет
хиляди шестстотин осемдесет и три лева и шестнадесет стотинки / - разноски в заповедното
производство съобразно уважената част на исковата претенция.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му
на всяка от страните с въззивна жалба, чрез Окръжен съд С.З. пред Апелативен
съд гр. П.
|
- |