O П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
№
531 / 17.10.2018 г., гр.Монтана
В името на народ
Административен съд - Монтана, ІV-ти състав в закрито заседание на
седемнадесети октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав :
Председател: М*** Н***
като
разгледа докладваното от съдия Н*** административно дело № 500/2018 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.
159, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Производството е образувано по жалба с вх.№ 1858/05.10.2018 г. в Административен съд Монтана, депозирана чрез кмета на община Монтана вх.№ 94-Д-753/02.10.2018 г., „..против мълчалив отказ на кмета на община Монтана“. В изпълнение на разпореждане на съда от 08.10.2018 г., с указания да се посочи какво всъщност се оспорва, т.к. е против мълчалив отказ, а се сочи писмо изх.№ 94-Д-723/19.09.2018 г. на кмета на община Монтана, в молба вх.№ 1935/16.10.2018 г. се твърди, че е подадена „жалба на основание чл.195, ал.5 ЗУТ до кмета на община Монтана, с искане да издаде заповед, с която да задължи собствениците на УПИ VIII, кв.129 по плана на гр.Монтана да премахнат външна тоалетна, гараж и насаждения, находящи се в техния имот, които увреждат имота ми.“. С писмо изх.№ 94-Д-723/19.09.2018 г. на кмета на община Монтана, „ми е даден отговор на жалбата, който по същество не става ясно- наличие на изричен или мълчалив отказ е“. Твърди се, че „издаденият административен акт е незаконосъобразен, издаден в нарушение на чл.195, ал.5 ЗУТ във вр.с чл.523 от ЗС…искането е кметът на община Монтана да издаде заповед на основание чл.195, ал.5 ЗУТ за премахване на незаконните строежи, както и на насажденията…“
В изпратената с писмо изх.№ 11-02-674/05.10.2018 г. административна преписка, се установява, че същата е във връзка с жалба до община Монтана от г-жа К. против С*** Г*** Л*** и Л*** П*** Л*** , двамата от гр.Монтана, ул.А*** № * и писмо изх.№ 94-Д-723/19.09.2018 г. на кмета на община Монтана. Няма данни кога е получено това писмо, но жалбата е депозирана на 02.10.2018 г.чрез кмета на община Монтана.
В искането г-жа К. иска от кмета да „задължите лицата да унищожат растенията, причиняващи щети, а незаконните постройки да бъдат премахнати..“
В оспорения отговор, кметът на общината заявява, че във връзка с новата жалба на г-жа К., относно допълващото застрояване „ общинската администрация подробно е дала отговор на същите въпроси по две жалби от 1995 г., ..имало е и оспорване по съдебен ред. За гаражите има одобрени проекти от 31.09.1980 г. и разрешение за строеж….За озеленяването има постигнато споразумение по време на проверка, което Вие трябва да изпълните..В жалбата не са посочени нови данни и факти, които да налагат новото и разглеждане..“/ л.7 от делото/
За да е налице подлежащ на съдебно оспорване отказ за издаване на административен акт или за извършване на конкретно действие е необходимо да е налице правна норма, която да задължава съответния административен орган да издаде такъв акт или да осъществи такова действие.
Съдът намира, че жалбата на Д.К. е недопустима, т.к. на първо място оспореният отговор не съставлява административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК. С него не се създават права и задължения за жалбоподателката, не се засягат вече възникнали такива, същото има уведомителен характер. Искането й до кмета на община Монтана може да се определи като сигнал за предприемане на мерки по отношение на щети, които тя твърди, че се нанасят неправомерно върху имота й от друго лице, с цел предприемане на мерки по чл. 195, ал. 5 от ЗУТ. На основание чл. 118, ал. 3 и чл. 124, ал. 2 от АПК решенията по подадени жалби и сигнали не подлежат на обжалване.
Съдът взе предвид, че самото искане на г-жа К. се изразява в това, кметът на общината да "разпореди" на съседите и „ да унищожат растенията, причиняващи ни щети, а незаконните постройки да бъдат премахнати“, като в допълнителната молба твърди, че това искане е на основание чл.195, ал.5 ЗУТ.
Ако приемем, че предмет на оспорване е отказът на кмета на Община Монтана да задължи трети лица да извършат съответното премахване на растения, а не се търси издаване на разрешение в полза на жалбоподателката тя да извърши действия по почистването им. Няма правна норма, която да задължава кмета да направи това, което в случая желае г-жа К..
С посочената норма на чл.195, ал.5 „Кметът на общината може да задължи със заповед собствениците на заварени или търпими строежи да премахнат, преобразуват или ремонтират неподходящи по местонахождение, разположение, вид и материали огради, гаражи, второстепенни, селскостопански и други обекти по чл. 151, ал. 1, временни постройки, септични ями, канализационни съоръжения, насаждения, както и да извършат необходимите работи в интерес на сигурността, безопасността на движението, здравеопазването, хигиената, естетиката, чистотата и спокойствието на гражданите.“, т.е. законът оправомощава кмета да издава заповеди, които обективират властническо волеизявление и по своята същност са индивидуални административни актове, подлежащи на обжалване по реда на чл.215 ЗУТ, съгласно изричната разпоредба на чл.196, ал.4 във вр.с ал.3 ЗУТ. С тях се създават задължения за собствениците и затова подлежат на съдебен контрол.
Дори да приемем, че в случай е налице отказ за издаване на такава заповед, както се твърди от жалбоподателката, то същият по заявление/сигнал на граждани не подлежи на обжалване. С него не се засягат права и законни интереси на заявителя, а и не е законно разпоредено обжалването му, както е за заповедта.В производството по чл.195 и чл.196 ЗУТ компетентният орган действа служебно при наличието на визираните в закона предпоставки. Производството може да започне по искане/сигнал на гражданин, но в този случай кметът действа в условията на оперативна самостоятелност и не е обвързан с направеното искане. Липсва правна норма, която да го задължава да издаде административен акт с посоченото в чл.195, ал.5 ЗУТ съдържание, поради което съдебен контрол върху преценката му, че не са налице основания за издаване на заповед, не е допустим. В тази насока е и трайната практика на ВАС.
С оглед така изложеното, настоящият съдебен състав намира, че оспореното писмо няма белезите на подлежащ на съдебно оспорване индивидуален административен акт, отказ от издаването на такъв или отказ от извършване на определено фактическо действие, поради което жалбата против него се явява недопустима и на основание чл. 159, т. 1 от АПК, същата следва да се остави без разглеждане, а производството по делото следва да се прекрати.
Предвид гореизложеното и на основание чл.159, т.1 АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба вх. № 94-Д-753/02.10.2018 г. от Д.Г.К. ***, против отказ на кмета на община Монтана, обективиран в писмо изх. № 94-Д-753/19.09.2018 г.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д.№ 500/2018 г. по описа на съда.
Препис от определението да се изпрати на жалбоподателката в едно със съобщението.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му, подадена чрез Административен съд Монтана до Върховен административен съд.
Административен съдия: