Присъда по дело №7297/2021 на Софийски районен съд

МОТИВИ към ПРИСЪДА
-ри
по Н. О. Х. Д. № 7297 по описа на СРС-НК, 2 състав за 2021г.

Повдигнато е и е внесено в съда с обвинителен акт обвинение срещу М. АТ. М., ЕГН:
**********, за това, че на 15.02.2020 г., около 03:00 часа, в гр. С, по бул. „В”, с посока на
движение от бул.“Н М“ към бул.“В“, при управление на МПС – лек автомобил марка „Х“,
модел „Х“, си е служил с табели с рег. №ХХХХ, които са издадени за друго моторно
превозно средство, а именно за л.а. марка „Х“, модел „Х“- престъпление по чл.345, ал.1 от
НК.
Съдът не е конституирал акцесорни страни в производството.
По делото е проведено съдебно следствие по реда на Глава ХХVІІ от НПК (чл.370-
374 от НПК), в неговата алтернатива, ситуирана в разпоредбата на чл.371, т.2 от НПК, по
направено искане от подсъдимия и защитника му. Подс. М. е признал изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се е съгласил да не се събират
доказателства за тях. Съдът с протоколно определение е одобрил изразеното съгласие на
основание чл.372, ал.4 от НПК, след като е констатирал, че даденото признание обхваща
всички факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и че същото се
подкрепя от събраните в досъдебната фаза доказателствени материали.
В съдебно заседание представителят на СРП поддържа обвинението против
подсъдимия М. АТ. М., като намира, че направеното признание на фактическите
обстоятелства от обвинителния акт се подкрепя от доказателствената съвкупност по делото
и счита, че нейният анализ формира обоснован и еднозначен извод относно извършването
на престъплението и неговото авторството. Пледира, съдът да признае привлечения към
отговорност за виновен по повдигнатото обвинение и да му наложи наказание „Глоба”, като
съобрази за смекчаващо отговорността обстоятелство доброто му процесуално поведение и
значителната отдалеченост на извършените от него престъпни прояви, присъдите за които
обуславят съдебното му минало.
Защитникът на подсъдимия – адв. П. – САК, релевира доводи, че с оглед цялостното
признание на фактите от М., изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт,
следва да бъде наложено наказание от вида на по- лекото предвидено като алтернатива на
„Лишаването от свобода“ в санкцията на нормата на чл.345, ал.1 от НК, а именно „Глоба“ в
неговия минимален размер. Своето становище мотивира с изразеното от М. искрено
съжаление. Като допълнителни аргументи изтъква отдалечеността на предходните прояви
на подзащитния му, за които същият е осъден и факта на изминалия значителен период от
време, през който не са регистрирани противоправни деяния, чието авторство се свързва с
личността му. Моли да се вземе предвид и ниската степен на обществена опасност на
процесната проява с оглед обстоятелствата, при които тя е извършена, в частност ползването
на регистрационни табели на друго, собствено за дееца превозно средство, предполагащи
снизхождение.
Подсъдимият М.М. признава по реда на чл.371, т.2 от НПК всички факти от
обвинителния акт. Разбира в какво е обвинен, съзнава последиците от разглеждането на
делото по реда на чл. 371, т. 2 НПК, като изразява съгласие да не се събират доказателства за
посочените обстоятелства, а при постановяване на присъдата съдът да ползва признанието
му и инкорпорирания от досъдебните органи доказателствен материал. В своя защита и
упражнявайки правото си на последна дума, моли за минимално наказание, като заявява, че
съжалява за постъпката си, допусната от лековерие.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
1

страните по реда на чл.13, чл.14, чл.18 и чл.107 от НПК, намира за установено следното:

ПО ФАКТИТЕ:

Съдът от първа инстанция по фактическите обстоятелства, предвид направеното от
подсъдимия самопризнание по реда чл.371, т.2 от НПК и с оглед определението на съда по
чл.372, ал.4 от НПК, приема за установено следното:
Подсъдимият М. АТ. М. е роден на 28.05.1980г., в гр. П, с ЕГН: **********,
българин, българско гражданство, с постоянен адрес в с. Б, ул. „Х“ №Х и настоящ такъв в
гр.С, ул.“Ц“№ Х, вх. Х, ет.Х, ап.ХХ. Той е с основно образование, неженен. Трудово
ангажиран е като „частен охранител“. Към 2020г. подсъдимият бил осъждан за извършени
други умишлени престъпления от общ характер, като за същите не била настъпила
реабилитация по право, а не била постановена и съдебна такава. М. не притежавал
правоспособност за управление на моторно превозно средство.
Към 2020г. подсъдимият ползвал л.а. „Х“, модел „Х“, с рег. №ХХХХ, владението
върху който придобил по силата на договор за лизинг, сключен с „АМИГО ЛИЗИНГ“ЕАД.
За превозното средство не бил сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“. М. ползвал понякога и друго моторно превозно средство
– л.а.“Х“, с рег. №ХХХХ, собственост на неговия баща.
На 15.02.2020г., около 03:00 часа, подсъдимият управлявал горепосочения лек
автомобил „Х“, модел „Х“, върху корпуса на който на съответните места били монтирани
регистрационните табели с № ХХХХ, издадени за л.а. „Х“. Той бил придружаван от своя
приятелка – свид. Б. Й., с която желаели да отпразнуват празника Свети Валентин.
Придвижвал се в гр.С, по бул.“В“, с посока на движение от бул.“Н М“ към бул.“В“.
Полицейските служители при 03 РУ – СДВР – свидетелите И.Ф. и П.Т. били
назначени в наряд като автопатрул с позивна 112, за времето от 19:00 часа на 14.02.2020г. до
07:00 часа на 15.02.2020г. Двамата изпълнявали служебните си задължения по превенция на
правонарушенията, включително и контрол върху спазване правилата за движение по
пътищата, в района на бул.“В“, когато на 15.02.2020г., около 03:00 часа забелязали
приближаващото се превозното средство, управлявано от М. и го спрели за проверка. След
като установили самоличността на водача, те изискали от него документи за автомобила му
и свидетелството му за управление, които подсъдимият не представил. При извършена
проверка с дежурната част при 03 РУ – СДВР проверяващите констатирали, че М. е
неправоспособен, за превозното му средство няма сключен договор за задължителна
застраховка гражданска отговорност, а регистрационните табели, прикрепени към
автомобила, не били издадени за него, а за л.а. „Х“, собственост на бащата на подсъдимия.
При тези данни полицейските служители задържали водача.
На място пристигнал дежурен екип на структурното подразделение на СДВР, който
пристъпил към извършването на действие по разследването в хипотезата на неотложност по
чл.212, ал.2 от НПК – оглед на местопроизшествието, с протокола за който
регистрационните табели, с рег.№СВ7795КН, били иззети за нуждите на образуваното по
този ред досъдебно производство.
В хода на досъдебната фаза по делото и в рамките на назначена трасологична
експертиза (обозначена като експертна справка) било получено становище на вещо лице, че
номерът на рамата на л.а. „Х“ е автентичен и без интервенция. От приобщените извлечения
от системата за регистрации, администрирана от ОПП – СДВР, било констатирано, че
превозно средство с тези отличитени белези е регистрирано с друг регистрационен номер, а
именно ХХХХ. Били събрани и писмени доказателства за собствеността на л.а. „Х“, с чиито
табели си служил подсъдимия при управлението на лекия си автомобил в процесната вечер.
2

Бил удостоверен и произходът на процесния автомобил, като било приобщено копие от
договора за финансов лизинг, по силата на който вещта била предоставена на подсъдимия.
Обстоятелствата, свързани със съдимостта на М., се установяват от приложените по
делото съответни справки.
Така възприетите от настоящата съдебна инстанция фактически констатации са
прецизирани, с оглед поставянето на акцент върху меродавните за наказателната
отговорност на М.М. факти, без това да привнася различно смислово изражение по
отношение на очертана от наблюдаващия делото прокурор релевантна фактическа
обстановка. Последната е установена по безспорен и категоричен начин въз основа на
релевираното от подсъдимия цялостно признание на фактите, изложени в обстоятелствена
част на обвинителния акт, което напълно кореспондира с приобщените от органите на
досъдебното производство допустими и относими към предмета на доказване
доказателствени източници – гласни доказателствени средства - показания на свидетелите
ИЛ. Ф. Ф., П. К. Т., Д. ЕМ. Й., ИХС, писмени доказателствени средства и доказателства:
справки за съдимост с бюлетини към тях, справки от ГДИН – МП и НСлС, касаещи периоди
на търпени от подсъдимия наказания и мерки за неотклонение „Задържане под стража“,
протоколи за доброволно предаване, за оглед на местопроизшествието, справки –извлечения
от системата за регистрация на превозни средства, администрирана от ОПП – СДВР, справка
– картон на водача М., копие на свидетелство за регистрация на л.а. „Х“, с рег. №ХХХХ,
договор за финансов лизинг, с погасителен план, общи условия и приемо-предавателни
протоколи, справка за заплатени суми, разписка за връщане на лек автомобил, експертиза:
трасологическа експертиза, веществени доказателства: два броя регистрационни табели с
номера ХХХХ, приобщени по реда на чл.283 от НПК.
Съдът намира, че направеното от подсъдимия самопризнание се подкрепя напълно от
събрания по делото доказателствен материал. Изброените по- горе доказателства и
доказателствени средства категорично сочат, че М. е извършител на престъплението с
правна квалификация по чл.345, ал.1 от НК. С оглед процедурата, по която е разгледано
делото, не се налага подробен анализ на доказателствения материал, като се обсъждат
поотделно доказателствените източници, тъй като те, в своята съвкупност, са
непротиворечиви и логични, еднопосочно водят до извода, че привлеченото към
отговорност лице е извършител на престъпната проява, за която е обвинено от СРП. Ето
защо и по аргумент а contrario от разпоредбата на чл. 305, ал. 3 от НПК съдът не намира за
нужно да пристъпва към задълбочен доказателствен анализ, като обсъжда същите подробно.
За пълнота обаче ще бъдат предложени кратки аргументи в тази насока.
Безспорно установени по делото са фактът на извършеното деяние, квалифицирано
като посегателство по чл.345, ал.1 от НК, неговите времеви и пространствени параметри и
механизъм, за което бяха получени сведения от разпитите на свидетелите Ф. и Т.. Разказите
на посочените лица са последователни, вътрешно балансирани и пресъздават събитията
хронологично, с присъщата на утвърден спомен логична последователност. В тях
свидетелите излагат своите непосредствени възприятия по осъществената проверка,
обстоятелствата, свързани с нея (дата и място на провеждане) и установеното в хода й.
Убедителни са те, пресъздавайки преките си впечатления от външните характеристики на
регистрационните табели, поставени на лекия автомобил, за които от извършената с
дежурната част към структурното подразделение на МВР справка е било установено, че са
били издадени за друго моторно превозно средство, чийто ползвател отново се е явявал
подсъдимият. Така изложеното разкрива съответствие, както със заключението на
трасологичната експертиза, материализирано в протокол № 93/2020г., така се допълва и от
приобщените към делото справки – извлечения от електронната система, администрирана от
ОПП- СДВР, с данни за регистрацията на автомобилите, ползвани от М.. Потвърждава се и
от показанията на свид. ИХС, пълномощник на лизинговото дружество, собственик на л.а.
3

„ХХХ“, с действителен рег. №ХХХХ, който в подкрепа на твърденията си е предал и копия
от договор за финансов лизинг, сключен с подсъдимия, с погасителен план към него, общи
условия, приемо- предавателен протокол, справка за заплатени суми и свидетелство за
регистрация част I. Полицейските служители споделят и за констатираната при
документалната проверка липса на правоспособност у водача, надлежно потвърдена и от
приобщената писмена справка от ОПП – СДВР, с рег.№4332р-12657/04.03.2020г., с
приложена към нея справка – картон на водача М.. Показанията на полицейските служители
са подробни, непротиворечиви, пресъздават логично хронологията на протеклите събития.
Така обсъжданите гласни изявления на полицейските служители и свид. Спасов не съдържат
оценки, които индицират предубеденост или заинтересованост и се подкрепят от останалите
доказателства по делото, поради което съдът се доверява на тях при изграждане на своите
фактически изводи.
Носител на пряка информация за обстоятелствата от предмета на доказване по
обвинението за извършено престъпление против транспорта се явява и съдържанието на
протокола за извършен оглед на местопроизшествието, в което се откриват удостоверени
особеностите на обстановката, в която е установено деянието. Различават се и външни
белези на превозното средство, включително уникалният номер на рама, спрямо който
поставените върху автомобила и надлежно описани при огледа регистрационни табели са
били несъответни. Този документ съдържа всички предписани от закона реквизити по
отношение на съставянето и на съдържанието му. Извършеното действие съдът намира, че
не е опорочено и е извършено при спазване на императивните изисквания на процесуалния
закон.
Същественост за изводите по фактите разкриват и показанията на свид. Б Й.,
придружавала М. към момента на задържането му от полицейските органи. Те съдържат,
макар и до голяма степен косвени, данни в подкрепа на част от предявения от държавното
обвинение механизъм за реализация на деянието, а именно за факта на използване от
подсъдимия на регистрационни табели, издадени за друго моторно превозно средство.
В корелация с обсъдените по- горе източниците на преки и косвени доказателства за
извършеното посегателство е дадено и заключението по изготвената трасологична
експертиза, обективирана в протокол №93/2020г., в чиито рамки е изследван автентичният
номер на рамата на управляваното от подсъдимия превозно средство към инкриминираната
дата. То позволява категоричен извод за несъответствието на монтираните регистрационни
табели с вписаните данни за автомобила, изводими от официални документи, в частност
свидетелство за регистрация. Този факт е релевантен за правната квалификация на
престъплението по чл. 345, ал.1 от НК, при предвидени две възможни съставомерни
изпълнителни форми на деянието. Съдът цени вещото мнение като изготвено обективно и
професионално. То допълва и кореспондира с останалия доказателствен материал. В
мнението си вещото лице не борави с изрази, даващи основание да се приеме, че изразява
предположения, а становището му е изцяло позовано върху приобщения по делото
доказателствен материал, на който кореспондира, поради което съмнение относно
установените обстоятелства не би могло да бъде породено.
В синхрон с установеното по делото са и данните, съдържащи се в двата броя
регистрационни табели, приобщени по надлежния ред към доказателствения материал.
От справката за съдимост на подсъдимия съдът констатира факта на неговото чисто
съдебно минало, а от картона на водача извлича данни за отсъствието на правоспособност за
управление на автомобил, както и наличието на санкционирани прояви, нарушаващи
правилата за движение по пътищата.
Съдът не поставя под съмнение процесуалната годност и на другите приложените по
делото писмени доказателства, неоспорени от страните, като кредитира същите с оглед
тяхната последователност, логичност и вътрешна непротиворечивост. Доколкото те не са
4

поставени в конфронтация с гласните доказателствени източници, по аргумент от чл.305,
ал.3 от НПК, този съд не намира за необходимо да ги обсъжда в детайли.
В резюме събраните по досъдебното производство писмени доказателства и
доказателствени средства съдът кредитира изцяло, като прие, че са единни, събрани са по
надлежния процесуален ред, не си противоречат и взаимно се допълват, кореспондират и
със събраните по делото гласни доказателства и са относими към основния факт, включен в
предмета на доказване по делото. При цялостния задълбочен техен анализ този съдебен
състав достига до безспорен извод за съпричастността на подсъдимия към вмененото му
престъпно деяние.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Съдът приема, че при така установената фактическа обстановка с действията си
подсъдимият М. АТ. М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл.345, ал.1 от НК, тъй като на 15.02.2020 г., около 03:00 часа, в гр. С, по
бул. „В”, с посока на движение от бул.“Н М“ към бул.“В“, при управление на МПС – лек
автомобил марка „Х“, модел „Х“, си е служил с табели с рег. №ХХХХ, които са издадени за
друго моторно превозно средство, а именно за л.а. марка „Х“, модел „Х“.
Безспорно установен по делото e фактът на извършеното деяние, физическата страна
на което се изразява в съответното поведение на подсъдимия, неговите времеви и
пространствени параметри и индивидуализацията на предмета на престъплението, като
сведения се извличат от разпитите свидетелите Ф., Т., Й. и С. Тези показания корелират и с
приобщените по делото писмени документи и веществени доказателства, респ. със
заключението на приобщената експертиза.
Обект на престъплението по чл.345, ал.1 от НК са обществените отношения, свързани
с осигуряване безопасността на транспорта и режима на регистрация на моторните превозни
средства. Изпълнителното деяние е очертано от законодателя с термина „служене“ в две
алтернативи – „със знаци, издадени за друго МПС“ или с такива „неиздадени от съответните
органи“, като на обсъждане в конкретния случай следва да се подложи първата сред тях. За
престъпление по възведената квалификация е достатъчно от обективна страна деецът да си
служи с контролни знаци, които са предназначени за друго превозно средство, без значение
от неговата собственост. Други изисквания за съставомерността на деянието законодателят
не е поставил. Изпълнителното деяние е осъществено чрез действие, като то е реализирано
именно при управление на МПС, доколкото деецът се придвижва по пътната мрежа,
ползвайки се от обозначаването на автомобила с несъответни на данните за превозното
средство контролни знаци, което обстоятелство напълно осъзнава. Ирелевантно е дали
именно той или трето лице е поставило регистрационните табели, когато е установено
категорично формирането на ясни възприятни представи относно този факт, както е в
процесния случай, ведно с привеждането на автомобила в движение и ползването му по
предназначение.
Понятието "служене“ с издадени за друго МПС контролни знаци" е до голяма степен
бланкетно. Преценката относно обхвата на неговото съдържание, вложен от законодателя,
винаги се реализира от позиция на тълкуване на нормите на специалния Закон за движение
по пътищата, регламентиращ отношенията, свързани със сигурността в транспорта и
регистрационния режим на моторните превозни средства. Касае се за специфична човешка
дейност, която представлява източник на повишена опасност и поради това е подчинена на
правила за квалификация и правоспособност, регистрация и управление на превозните
средства. Изискването за валидни регистрационни табели /опознавателни знаци/ се съдържа
в текста на чл.139, ал.1, т.3 от ЗДвП, доразвито с подзаконови нормативни актове. Същото
5

обхваща хипотезите само на движещите се по пътя превозни средства, което произтича и от
граматическото тълкуване на текста: "Движещите се по пътя ППС трябва да бъдат
обозначени със съответните опознавателни знаци". Следователно, изискванията за
действителни регистрационни отличителни знаци се съдържа според специалния закон за
пътното превозно средство, когато то се използва според основното му предназначение - за
движение по пътищата на републиканската пътна мрежа. Единствено тогава може да се
приеме, че се засягат обществени отношения свързани със сигурността на движението,
важна част от които са и обществени отношения, свързани с регистрационния режим на
МПС. Поради това и установеното несъответствие на контролните знаци, ползвани в
процесния случай, с данните, регистрирани за превозното средство, управлявано от М.,
обуславя един от елементите на престъпния състав.
Доказателствено обезпечено е твърдението на СРП за авторството на престъпното
деяние по чл.345, ал.1 от НК в лицето на подсъдимия, подкрепящо се еднозначно не само от
показанията на свидетелите, разпитани по делото, приобщените документи и изготвени
експертни заключения, но и от релевираното от М. цялостно признание на етапа на
съдебното следствие на описаната в обстоятелствената част на обвинителния акт
фактология.
Налице е и корелативно необходимата субективна страна деянието, ведно с
изискуемите от закона интелектуални и волеви параметри на същата. В интелектуален
аспект подсъдимият е предвиждал извършването на деянието, изразяващо се в служене с
контролни знаци, издадени за друг автомобил, по време на управление на управление на
моторно превозно средство, на което те са били поставени. М. е имал възприятни представи,
че се касае за неправомерно действие. Предвиждал е общественоопасните последици от
деянието си, а именно че, служейки си тези регистрационни табели, ще наруши
обществените отношения, регламентиращи реда за регистрация на моторните превозни
средства и този, свързан с възможността на контролните органи да извършат проверка на
автомобила и е целял същото.
Следва да се отбележи, че субективната страна на деянието се установява при
съобразяване на конкретното поведение на обвиняемия, а именно- обстоятелството, че
подсъдимият е представил на органите и свидетелство за регистрация за процесното МПС,
съдържащо данни, че същото е регистрирано с други регистрационни табели. Същевременно
е знаел, че намерените върху автомобила му номера са били предназначени за друго
превозно средство, при това притежавано от неговия баща. Т.е., М. е имал съзнание, че се
отклонява с поведението си от предвидения правен ред.
Регистрационният номер е един от основните индивидуализиращите белези на всяко
превозно средство. С правната характеристика на уникален белег се ползват и
регистрационните табели на МПС, които представляват контролен знак, издаден от
надлежен орган – компетентен орган за тяхната регистрация, с който се индивидуализира
автомобил или друго превозно средство. Действащия за тях регистрационен режим е
регламентиран освен в нормативни актове от българското вътрешно законодателство, така и
в законодателството на Европейския съюз и същият е рестриктивен. Неглижирането му
поради непознаване не е обстоятелство, изключващо вината, поради което и съдът приема,
че деянието е реализирано от М. в условията на пряк умисъл. Действията му са извършени в
строга логическа последователност и представляват обективен израз на формирани ясни
представи за тяхното съдържание.
Причина за извършване на престъплението е ниското правосъзнание на подсъдимия.
Ето защо, съдът приема, че извършеното от нея е съставомерно, както от обективна, така и
от субективна страна и затова го призна за виновен по повдигнатото му обвинение за
престъпление по чл.345, ал.1 от НК.

6

ПО НАКАЗАНИЕТО:

За престъплението по чл.345, ал.1 от НК законодателят е предвидил санкция
“Лишаване от свобода” в относително определен размер до една година или наказание
„Глоба” в размер от 500 до 1000 лева.
Съгласно чл. 373, ал. 2 НПК в случаите на проведено съкратено съдебно следствие на
основание чл.372, ал.4, вр.чл.371, т.2 от НПК съдът е императивно задължен и за двете
престъпления да определи наказанието при условията на чл. 58а НК.
При индивидуализацията на наказанието за престъплението СРС съобрази, че като
смекчаващ факт следва да се третира признанието на подсъдимия на фактите, изложените в
обстоятелствената част на обвинителния акт, обусловило разглеждането на делото по реда
на чл. 371, т. 2 НПК, тъй като същото е поддържано в цялото наказателно производство /в
този смисъл е и т. 7 от Тълкувателно решение № 1 от 6.04.2009 г. по т. д. № 1/2008 г. на
ОСНК на ВКС, докладчик-съдия Цветинка Пашкунова/. Откриват се и доказателства, че с
процесуалното си поведение М. е допринесъл съществено за протичането на производството
в разумни срокове и установяването в пълнота на обстоятелствата от значение за разкриване
обективната истина. Проследявайки линията му на защита, може да се сподели становището,
че той е изразил искрено съжаление и критично отношение към стореното от него,
доколкото в тази насока са обективирани и негови обяснения. В този смисъл напълно
основателни се явяват аргументите, изтъкнати от защитата, в противовес на наказание,
доближаващо максималния определен от законодателя размер.
Като смекчаващи вината обстоятелства съдът преценява трудовата ангажираност и
социалния статус на подсъдимия. В този аспект коментира и обстановката, в която е
предприета процесната проява, споделена от самия М. и свързан с желанието му да се
изтъкне пред своя приятелка с автомобила си, водещо до извод, че поведението му е израз
на недостатъчна оценъчна дейност и наивитет, независимо от достигнатата възраст.
Като отегчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство съдът отмери факта на
обременото му съдебно минало. Въпреки това, разкриващото се темпоралното отстояние
между вече санкционираните актове и този, инкриминиран по настоящото дело, е
значително, поради което и макар по предходните прояви да не е настъпил институтът на
реабилитацията, този факт не следва да натежи при определяне вида и размера на
следващото се на виновния наказание.
Негативно впечатление оставя фактът, че подсъдимият няма призната по надлежния
ред правоспособност за управление на моторно превозно средство, въпреки което,
съобразно справката – картон на водача, съставена от ОПП – СДВР, по отношение на него са
констатирани значителен брой, при това темпорално неотдалечени от процесната дата,
нарушения на правилата за движение по пътищата, санкционирани по административен ред
с влезли в сила актове. В този смисъл, обосновано може да се заключи, че инкриминираната
негова проява не е инцидентен случай на накърняване на императивните норми,
регламентиращи правилата за движение по пътищата. Завишаващ относителната тежест на
извършеното от М. се явява и управлението на процесното моторно превозно средство на
инкриминираната дата при съзнанието за отсъствие на пораждащ действие договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Макар за така
констатираните прояви да не е ангажирана административнонаказателната отговорност на
водача, последното не възпрепятства възможността на решаващия орган да ги разглежда
като обективни факти от действителността и негативни характеристични данни за
подсъдимото лице.
Този съдебен състав не констатира основания за приложение на разпоредбата на чл.
58а, ал. 4, вр. чл. 55, ал. 2 от НК. Установените по делото смекчаващи отговорността на
7

подсъдимия обстоятелства не формират необичайно множество. Сред тях липсват и такива,
носещи белезите на изключителност, а същевременно не са налице и фактически данни за
формиране на изискуемия от закона кумулативен извод за несъразмерност на най-лекото
предвидено в закона наказание.
При съвкупната преценка на наличните, обуславящи отговорността обстоятелства,
съгласно общата разпоредба на чл. 54, ал. 1 НК, настоящият съдебен състав намира, че за
инкриминираното по делото престъпление по чл.345, ал.1 от НК следва да наложи наказание
при превес на смекчаващите над отегчаващите вината обстоятелства във вида на по- леката,
предвидена от закона алтернатива, а именно „Глоба“, чийто размер следва да бъде
индивидуализиран в нейния минимум от 500,00 /петстотин/ лева. Така определена
санкцията ще бъде от естество да сведе до минимум възможността на подсъдимия да
извърши ново посегателство и да съдейства за неговото поправяне. Тя би способствала за
изграждане на устойчив контрамотив в съзнанието на М. за въздържане от престъпни
посегателства.
При съображение, че наказанието не е необходимо да бъде прекалено тежко, а е
достатъчно подсъдимият да знае, че то е неотвратимо, съдът намира за справедливо
определянето на този размер. За да може една санкция да въздейства възпитателно и
предупредително върху другите членове на обществото, тя трябва да бъде справедлива, т. е.
обемът наказателна принуда, приложена по отношение на подсъдимия, да съответства на
неговата и на извършеното престъпление обществена опасност и морална укоримост.
Индивидуализирано в този вид и размер, наложеното за посегателството по чл.345, ал.1 от
НК наказание съответства на принципите на законоустановеност и справедливост на
легитимно упражнената държавна принуда. Тази санкция ще се прояви като достатъчно
предупреждение и към останалите членове на обществото да не извършват такива прояви,
като по този начин няма да бъде игнорирана и генералната превенция, заложена като цел на
наказанието в нормата на чл.36 от НК.

ПО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:

Съдът в изпълнение на разпоредбата на чл.301, ал.1, т.11 от НПК, се произнесе и по
веществените доказателства, като веществените доказателства – два броя регистрационни
табели с регистрационен номер “ХХХХ”, които се явяват и средство на престъплението, на
основание чл.53, ал.1, б”а” от НК следва да бъдат отнети в полза на държавата и предадени
на заинтересованото учреждение – ОПП – СДВР, за разпореждане с тях по надлежния ред.

Така мотивиран, въз основа на изтъкнатите фактически и правни доводи, Софийски
районен съд, НО, 2-ри състав постанови своята присъда.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

8

Номер на акта:	10
Дата:	21 септември 2021 г. (в сила от 7 октомври 2021 г.)
Съдия:	Гергана Богомилова Цонева

Дело:	20211110207297
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	25 май 2021 г.

Присъда по дело №7297/2021 на Софийски районен съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите