Решение по гр. дело №1601/2025 на Софийски районен съд

Номер на акта: 13929
Дата: 16 юли 2025 г.
Съдия: Боряна Димчева Воденичарова
Дело: 20251110101601
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 януари 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 13929
гр. С, 16.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Б Д В
при участието на секретаря С Н В
като разгледа докладваното от Б Д В Гражданско дело № 20251110101601 по
описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
М. А. А. е предявил срещу П на Р Б кумулативно съединени искове с правна
квалификация чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с които се иска осъждането на
ответника да заплати сумата в размер на 10 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени душевни страдания, стрес, малоценност,
унижено достойнство и опетнено име, в резултат на неоснователното му привличане като
обвиняем за престъпление по чл. 354а, ал. 1, изр. 1 и чл. 354а, ал. 1, изр. 2, за това, че в
съучастие като извършител с Д Д А без надлежно разрешително е държал с цел
разпространение високорисково наркотично вещество - ADB-B... (синтетичен канабиноид) с
бруто тегло 1018,54 грама, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
предявяване на иска до окончателното й изплащане, както и сумата в размер на 738, 34 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 10
000 лв. за период от 30.06.2024 г. до дата 10.01.2025 г. (съобразно приетото изменение на
иска в откритото съдебно заседание, проведено на 02.07.2025 г., и влязлото в сила
частично прекратяване на производството поради направен частичен отказ от иск).
Ищецът твърди, че П е внесла до Софийски градски съд обвинителен акт срещу него
за престъпление по чл. 354а, ал. 1, изр. 1 и чл. 354а, ал. 1, изр. 2, за това, че в съучастие като
извършител с Д Д А без надлежно разрешително е държал с цел разпространение
високорисково наркотично вещество - ADB-B... (синтетичен канабионид) с бруто тегло
1018,54 грама. Въз основа обвинителния акт е било образувано НОХД 4870/2023 г. по описа
на СГС, 15 с-в. С протоколно определение № 451C на провелото се на 04.10.2023 г.
заседание съдебното производство е било прекратено поради допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила от страна на държавното обвинение, довели до
ограничаване правата на подсъдимите във внесения до съда обвинителен акт, като делото е
било изпратено на Софийска градска прокуратура. Въпреки горното, П е внесла отново
обвинителния акт, въз основа което е било образувано нохд. № 1325/2024 г. по описа на
Софийски градски съд, 15 с-в срещу ищеца и Д Д А. Посочва, че по делото са били
проведени две заседания - първото на 28.03.2024 г., а второто на 08.05.2024 г., като на
същото заседание делото е било прекратено в открито съдебно заседание, тъй като
внесеният обвинителен акт от Софийска градска прокуратура отново не отговарял на
1
изискванията на чл. 249, ал. от 2 НПК. Протоколното определение е влязло в сила. Твърди,
че в резултат на извършените от ответника действия е претърпял неимуществени вреди. С
оглед гореизложеното моли за уважаването на предявения иск и присъждането на сторените
по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който оспорва
исковата молба като нередовна, а предявения иск като неоснователен. Счита, че в
производство по ЗОДОВ е недопустимо да се претендира мораторна лихва, а единствено
законна лихва от датата на исковата молба. Посочва, че от представените от ищеца
доказателства липсва информация кога Постановлението на СГП е влязло в сила. Оспорва да
е налице причинна връзка между претърпените от ищеца неимуществени вреди и
процесното обвинение. Оспорва, че ищецът е претърпял твърдените неимуществени вреди,
както и че претендираното обезщетение е прекомерно. Посочва, че ищецът е осъждан по
друго обвинение, като периодът на двете дела е идентичен. Твърди и че по двете дела са
взети идентични мерки за неотклонение срещу ищеца. С оглед гореизложеното моли за
отхвърлянето на предявените искове и присъждането на сторените по делото разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
По предявения иск в доказателствена тежест на ищеца е да установи при условията
на пълно и главно доказване следните обстоятелства: 1. че срещу него е водено наказателно
производство, което е било прекратено; 2. настъпили неимуществени вреди за ищеца и
техния размер; 3. причинно – следствена връзка между воденото наказателно производство
и причинените на ищеца неимуществени вреди.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже плащане на задължението, за
което не сочи доказателства, както и твърденията си за наличие на друго наказателно
производство, водено срещу ищеца през същия период като процесното.
От фактическа страна
От събраните по делото доказателства се установява, че на 29.07.2022 г. ищецът е бил
привлечен като обвиняем по ДП № 1279/22 г. по описа на 09 РУ - СДВР, пр.пр. №.../2022 г.
по описа на СГП, за престъпление по чл. 354а. ал. 1, изр. 1, пр. 4, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1
НК. Спрямо него е била взета мярка за неотклонение "парична гаранция" в размер на 1000
лв.
С постановление от 22.12.2022 г. по същото досъдебно производство обвинението е
било прецизирано като са били добавени още деяния. Това постановление е връчено на
ищеца на 24.02.2023 г.
На 25.08.2023 г. е бил изготвен обвинителен акт, с който ищецът е бил обвинен в
извършване на престъпление по чл. 354а, ал. 1, изр. 1, алт. 1, предл. 4, вр. чл. 20, ал. 2 НК и
чл. 354а, ал. 1, изр. 2, предл. 1, предл. 2 и предл. 3, вр. чл. 20, ал. 2 НК, по който е било
образувано нохд № 4870/2023 г. по описа на СГС, 15 състав. С определение от 04.10.2023 г. в
разпоредително заседание съдът е прекратил съдебното производство и е върнал делото на
СГП за отстраняване на констатирани съществени процесуални нарушения, като е отменил и
мярката за неотклонение на ищеца.
На 01.03.2024 г. прокурор при СГП отново е внесъл обвинителен акт, с който на ищеца
е повдигнато обвинение за същите престъпления, посочени по-горе, по който е било
образувано нохд № 1328/2024 г. по описа на СГС, 15 състав. С определение от 08.05.2024 г. в
разпоредително заседание съдът повторно е прекратил съдебното производство и е върнал
делото на СГП за отстраняване на констатирани съществени процесуални нарушения.
С постановление от 30.06.2024 г. прокурор при СГП е прекратил наказателното
производство по ДП № 1279/22 г. по описа на 09 РУ - СДВР, пр.пр. №.../2022 г. по описа на
СГП на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК.
По делото е разпитана свидетелката П А, майка на ищеца, която заяви, че ищецът е бил
2
задържан за 24 часа за „някакъв тор“. След това бил освободен, но срещу него се водело
дело, за което ищецът криел от майка си. Според свидетелката ищецът два пъти е ходил на
дело, като и двата пъти делата били прекратявани. Свидетелката и ищеца живеят заедно
сами. По време на наказателното производство той бил много притеснен и получил две
заболявания – високо кръвно налягане и псориазис, като след задържането му получил
големи петна по целите крака.
От приложената на л. 47 по делото справка за съдимост се установява, че с присъда от
06.12.2023 г. на СРС по нохд № 8012/2023 г. ищецът е бил признат за виновен в
извършването на престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 12, вр. чл. 194, ал. 1 НК, за което му е
било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от три месеца, изпълнението на
което е било отложено за срок от три години.
От правна страна
Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на
граждани от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде
оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че
деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или
поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното
преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. Отговорността възниква не
по повод на извършени от ответната страна в производството незаконосъобразни действия и
възникнали по повод на тях между страните в производството отношения, а по силата на
законова разпоредба. Същата урежда отговорност на държавата за причинени от нейни
органи вреди, поради което има гаранционно обезщетителен характер. Затова
предпоставките за възникването се уредени в закона като същите не може да се допълват с
други такива, за да бъде обосновано наличието или липсата . Всички предпоставки за
възникването на задължението за обезщетяване на причинените вреди по силата на чл. 2, ал.
1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ имат обективен характер, като не е предвидено като предпоставка
наличието на виновно поведение на длъжностните лица. Това сочи на извода, че това е
обективна отговорност, която се носи винаги когато са налице посочените в разпоредбата
предпоставки. Това е така тъй като с окончателен акт е установено, че предприетите срещу
лицето действия са били неоснователни. Без значение за тази отговорност е това дали на
определен етап от производството действията на П или разследващите органи са били
законосъобразни и обосновани с оглед на събраните до този момент доказателства или дали
при извършването им са спазени всички предвидени процесуални правила. Дължимото
обезщетение обхваща всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, независимо дали са причинени виновно от
съответното длъжностно лице.
По делото е установено, че срещу ищеца първоначално е било повдигнато обвинение
от ответника за извършено престъпление по чл. 354а. ал. 1, изр. 1, пр. 4, вр. чл. 20, ал. 2, вр.
ал. 1 НК, впоследствие прецизирано по чл. 354а, ал. 1, изр. 1, алт. 1, предл. 4, вр. чл. 20, ал. 2
НК и чл. 354а, ал. 1, изр. 2, предл. 1, предл. 2 и предл. 3, вр. чл. 20, ал. 2 НК по образувано
ДП № 1279/2022 г. по описа на 09 РУ-СДВР, пр.пр. №.../2022 г. по описа на СГП, прекратено
на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК с постановление от 30.06.2024 г. Във връзка с
възражението на ответника за липса на доказателства за влизане в сила на прекратителното
постановление следва да се отбележи, че постановлението на П за прекратяване на
наказателното производство не е предвидено между актовете по чл. 412, ал. 2 НПК, които
влизат в сила. Според разпоредбата на чл. 243, ал. 10 НПК (предишна ал. 9),
постановлението за прекратяване на наказателното производство, което не е било обжалвано
от обвиняемия или от пострадалия или неговите наследници, или от ощетеното юридическо
лице, може служебно да бъде отменено от прокурор от по-горестоящата прокуратура в срок
до две години, когато производството е образувано за тежко престъпление, и в срок до една
година - в останалите случаи, от издаването на постановлението за прекратяване на
наказателното производство. В изключителни случаи главният прокурор може да отмени
постановлението за прекратяване на наказателното производство и след изтичането на този
3
срок. А когато постановлението за прекратяване е обжалвано, определенията на съда по чл.
243, ал. 5, т. 1 и т. 2 НПК подлежат на проверка по реда на Глава тридесет и трета
„Възобновяване на наказателни дела” (чл. 419, ал. 1 НПК). От цитираните разпоредби е
видно, че прокурорският акт за прекратяване на наказателното постановление не влиза в
сила, дори когато е съобщен на всички засегнати лица по чл. 243, ал. 3 НПК, защото може
служебно да бъде отменен от по-горестоящ прокурор или от главния прокурор безсрочно,
ако не е обжалвано. Следователно, стабилитетът на постановлението за прекратяване на
наказателното производство в смисъла на т. 4 на Тълкувателно решение № 3/22.04.2005 г. на
ОСГК на ВКС, като основание за възникване отговорността на държавата за вреди от
незаконни действия на правозащитни органи, изисква то да е съобщено на лицето, което
претендира вредите по реда на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ и лицето да не е поискало
наказателното производство да продължи и то да завърши с оправдателна присъда. В този
смисъл – постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 197/17.05.2011 г. по гр.д. №
1211/2010 г. на ВКС, III г.о.
Прекратяването на наказателното производство срещу обвиняемия поради това, че
деянието не представлява престъпление, е достатъчно, за да се приеме, че обвинението е
било незаконно, като доколкото същото е било повдигнато от ответника, несъмнено е, че
неговото поведение е било противоправно. Ето защо, ответникът дължи обезщетение за
всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от
това, дали са причинени виновно от длъжностното лице – чл. 4 ЗОДОВ.
Обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл. 2 ЗОДОВ е за увреждане
на неимуществени права, блага или правнозащитими интереси. Вредите се изразяват в
нравствените, емоционални, психически, психологически терзания на личността;
накърнената чест, достойнство, добро име в обществото. Целта на обезщетението е не да
поправи вредите, а да възстанови психическото, емоционално и психологическо равновесие
на пострадалото лице. Съгласно константната съдебна практика е нормално да се приеме, че
по време на цялото наказателно производство лицето, обвинено в извършване на
престъпление, за което в последствие е оправдано, изпитва неудобства, чувства се унизено, а
също така е притеснено и несигурно; накърняват се моралните и нравствените ценности у
личността, както и социалното му общуване като в тази именно връзка е и възприетото в
съдебната практика разбиране, че при установяване на този вид неимуществени вреди, не
бива да се изхожда само от формалните, външни доказателства. Също така следва да бъде
посочено, че когато се твърди причиняване на болки и страдания над обичайните за такъв
случай или конкретно увреждане на здравето, а също и други специфични увреждания с
оглед конкретни обстоятелства, личността на увредения, обичайната му среда или
обществено положение, то тогава те трябва изрично да бъдат посочени в исковата молба, за
да могат да станат част от предмета на иска.
В настоящия случай е налице хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 2 ЗОДОВ – ищецът е
бил обвинен в извършване на тежко умишлено престъпление, като наказателното
производство е приключило с постановление за прекратяване на основание чл. 24, ал. 1, т. 1
НПК. При определяне на справедливото обезщетение за неимуществени вреди следва да се
вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, като дължимият
размер на обезщетението се определя по чл. 52 ЗЗД съобразно принципа на справедливостта.
Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени в Постановление № 4/23.12.1968
г. на Пленума на ВС и множество решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК,
понятието „справедливост“ не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на конкретни
обективно съществуващи в действителността обстоятелства. На обезщетяване подлежат
неимуществените вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждането и техният размер
се определя според вида и характера на упражнената процесуална принуда, както и от
тежестта на уврежданията. Задължително се отчита тежестта на повдигнатото обвинение и
предвиденото за него наказание и продължителността на наказателното преследване, вида и
продължителността на наложените мярка за неотклонение и мярка за процесуална принуда,
данните за личността на обвиняемия с оглед на това доколко повдигнатото обвинение за
4
деяние, което не е извършил, и наложената мярка за неотклонение, се е отразило негативно
на физическото здраве, психиката му, на контактите и социалния му живот, на положението
му в обществото, работата, в това число върху възможностите за професионални изяви и
развитие в служебен план, както и всички други обстоятелства, имащи отношение към
претърпените морални страдания.
В разглеждания случай от фактическа страна по делото е установено, че на ищеца е
повдигнато обвинение в извършени две тежки умишлени престъпления по смисъла на чл.
93, т. 7 НК, тъй като за тях се предвижда наказание лишаване от свобода от две до осем
години и с глоба от пет хиляди до двадесет хиляди лева и лишаване от свобода от три до
дванадесет години и глоба от двадесет хиляди до сто хиляди лева. Наказателното
преследване срещу ищеца е продължило от 29.07.2022 г., когато му е било предявено
първото постановление за привличане като обвиняем, до 30.06.2024 г., когато наказателното
производство е било прекратено с постановление на прокурор при СГП на основание чл. 24,
ал. 1, т. 1 НПК. Съдът взе предвид и критериите за разумност на срока по чл. 6 ЕКЗПЧОС,
установени в практиката на Европейския съд по правата на човека, а именно сложност на
делото, поведение на подсъдимия и поведение на компетентните органи, т.е. в конкретния
случай следва да се вземе предвид продължителност от 1 година и 11 месеца, която съдът
намира за разумна, като в периода от 29.07.2022 г. до 04.10.2023 г. спрямо ищеца е имало
взета мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 1000 лв. В този смисъл следва
да се отчетат едновременно обстоятелствата, че спрямо него е имало взета мярка за
неотклонение в период от повече от една година, но същевременно тази мярка за
неотклонение не е била най-тежката, предвидена в закона, и не е ограничавала съществено
правата му.
От показанията на разпитаната свидетелка, майка на ищеца, се установи, че същият е
бил притеснен и стресиран от наказателното производство, като съдът не взема предвид
изложените от нея твърдения за наличие на високо кръвно налягане и поява на заболяване –
псориазис, тъй като за да се направи извод за наличие на пряка причинно-следствена връзка
между появата на тези медицински състояния и воденото наказателно производство са
необходими специални знания, каквито по делото не са ангажирани.
Съгласно константната съдебна практика при определяне размера на обезщетението
следва да бъдат съобразни и други висящи в същия период наказателни производства срещу
ищеца, които също създават психически неудобства за него през периода. Предишните и
последващи осъждания на ищеца с влязла в сила присъда имат значение за намаляване
размера на обезщетението за неимуществени вреди, защото са в причинна връзка с
накърняването на доброто име, честта и достойнството, както и с интензитета и
продължителността на произлезлите морални страдания от незаконното обвинение. В този
смисъл са Решение № 226 от 16.12.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1821/2019 г., III г. о., Решение №
140 от 14.12.2017 г. на ВКС по гр. д. № 919/2017 г., III г. о., Решение № 65 от 31.05.2021 г.
на ВКС по гр. д. № 2852/2020 г., IV г. о. Предвид обстоятелството, че той е осъден с влязла
в сила на 22.12.2023 г. присъда за деяние, извършено на 12.12.2020 г., очевидно в част от
периода, в който процесното наказателно производство е било висящо, е имало висящо и
друго наказателно производство, по което ищецът е осъден с влязла в сила присъда и му е
било наложено наказание „лишаване от свобода“, което следва да бъде отчетено в посока
намаляване размера на дължимото обезщетение.
Съобразявайки всички изложени по-горе обстоятелства, свързани с тежестта на
повдигнатото обвинение за две тежки умишлени престъпления, взетата мярка за
неотклонение „парична гаранция“, разумната продължителност на наказателното
производство, както и обстоятелството, че в хода на наказателното производство ищецът е
бил осъден с влязла в сила присъда по други наказателно производство и му е било
наложено наказание „лишаване от свобода“, съдът намира, че в разглеждания случай за
претърпените болки и страдания на ищеца следва да бъде определено обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 2000 лв., отговарящо на принципа на справедливостта,
прогласен в чл. 52 ЗЗД и който размер е съобразен с предназначението на обезщетението да
5
поправи претърпяната лична болка и страдания от незаконното преследване, които са
установени по делото. С оглед на гореизложеното предявеният иск за обезщетяване на
неимуществени вреди следва да бъде отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от
10 000 лв.
Върху така определения размер на обезщетението се дължи обезщетение за забава в
размер на законната лихва за претендирания период от 30.06.2024 г. до 10.01.2025 г. в размер
на 147, 67 лв., поради което искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъде отхвърлен за разликата
над 147, 67 лв. до пълния предявен размер от 738, 34 лв.
По разноските:
С оглед изхода на спора и специалната разпоредба на чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца внесената държавна такса в размер на 10 лв. В
полза на адв. А. Т. на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение в размер на 273, 29 лв. от общо определеното по чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба
№ 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа възнаграждение от 1366, 45 лв.,
съразмерно с уважената част от предявените искове.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА П на Р Б, с адрес гр. С, бул. „В“ № 2, да заплати на М. А. А., ЕГН
**********, с адрес: гр. С, жк "С Т", бл. ..., на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ сумата от
2000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени душевни страдания, стрес, малоценност, унижено достойнство и опетнено име,
в резултат на неоснователното му привличане като обвиняем по ДП № 1279/2022 г. по описа
на 09 РУ-СДВР, пр.пр. №.../2022 г. по описа на СГП, прекратено на основание чл. 24, ал. 1, т.
1 НПК с постановление от 30.06.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от
10.01.2025 г. до окончателното й изплащане, както и сумата в размер на 147, 67 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за
период от 30.06.2024 г. до дата 10.01.2025 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата
над 2000 лв. до пълния предявен размер от 10 000 лв., както и иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
разликата над 147, 67 лв. до пълния предявен размер от 738, 34 лв.
ОСЪЖДА П на Р Б, с адрес гр. С, бул. „В“ № 2, да заплати на М. А. А., ЕГН
**********, с адрес: гр. С, жк "С Т", бл. ..., на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ сумата от 10
лв. разноски в производството.
ОСЪЖДА П на Р Б, с адрес гр. С, бул. „В“ № 2, да заплати на адв. А. Т. от САК, с
адрес: гр. С, ул. „П“ № 39, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. сумата от 273, 29 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ на
ищеца, съразмерно с уважената част от исковете.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Преписи от решението да се връчат на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6