РЕШЕНИЕ
№ .......
гр.София, 15.01.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I – 5 състав, в публичното съдебно заседание на осми ноември през две хиляди и седемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДЕСИСЛАВА
ЯНЕВА
при участието на секретаря К. Георгиева, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 5499 по описа за 2015 год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени
са от Н.А.О., А.Б.О., А.А.О., действаща лично и със съгласието на своя баща А.Б.О.,
С.А.О., С.Е.К. и Ф.Ю.А. срещу „Застрахователна компания „Л.И.“ АД искове с
правно основание чл. 226, ал.1 КЗ /отм./.
Ищците
твърдят, че на 12.02.2014 г. на път ІІІ – 112, на км 1+650 настъпило пътно – транспортно произшествие,
при което водачът Е.М.Х., при управлението на лек автомобил марка „Фолксваген“,
модел „Трансортер“ с ДК № *******, допуснал
движение с несъобразена с пътните условия скорост, предприел неправилна маневра
и навлязъл в платното за насрещно движение, в резултат на което по
непредпазливост причинил смъртта на намиращата се на задната лява седалка С.М.О.
и телесни повреди на возещия се на
предната седалка Ф.А.. По случая било образувано досъдебно производство №
101/2014г. на РПУ- гр.Лом и пр.пр. № 173/2014г. по описа на Окръжна прокуратура
– гр. Монтана. Ищците Н.А.О., А.Б.О., А.А.О., С.А.О. и С.Е.К. тежко преживели
смъртта на С.М.. Отношенията им с починалата били основани на взаимна обич,
уважение и разбирателство. Всички заедно живеели в едно домакинство и си помагА. един на друг, били
задружно семейство. Стойността на претърпените неимуществени вреди всеки от тях
определя, както следва: Н.А.О. - дъщеря на починалата, претендира обезщетение
от 110 000лв., А.Б.О. – съпруг на починалата, претендира обезщетение от
130 000лв., А.А.О. - дъщеря на починалата, претендира обезщетение от
140 000лв., С.А.О./дъщеря/ претендира обезщетение от 110 000лв. С.Е.К./майка
на починалата/ претендира обезщетение от 100 000лв. При
пътно-транспортното произшествие били причинени на ищеца Ф.Ю.А. множество увреждания,
изразяващи се в счупване на долен край на радиус на типично място на дясната
лъчева кост с деформация и невъзможни движения в гривнената става /китката/,
травматичен шок, счупване на 3, 4 и 5 ребро, комоцио церебри, разкъсно-контузна
рана на челото, фронтално кървяща и гръдна травма, които
били лекувани в МБАЛ „Св. Н.Чудотворец“ ЕООД – гр. Лом. Твърди, че след
злополуката не можел вече да пише с дясната си ръка и напълно загубил
възможността да се обслужва с нея.
Произшествието се отразило и на психическото му състояние - преживял силен
стрес при вида на мъртвите си колеги. Стойността на претърпените неимуществени
вреди ищецът определя на 25 000лв. Предвид
изложените доводи, ищците молят съда да осъди ответника да им заплати
следните обезщетения: на Н.А.О. - 110 000 лв., на А.Б.О. - 130 000
лв., на А.А.О. - 140 000 лв., на С.А.О. - 110 000 лв., на С.Е.К. - 100 000
лв. за претърпени неимуществени вреди от смъртта на тяхната роднина С.М.О., а
на Ф.Ю.А. да заплати сумата от 25 000 лв. – обезщетение за претърпени болки и страдания от травматични увреждания,
настъпили вследствие на процесното ПТП, ведно със законната лихва върху горепосочените
суми, считано от датата на деликта – 12.02.2014 г. до окончателното им изплащане.
Претендират разноски и адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА.
Ответникът „Застрахователна компания
„Лев И.“АД оспорва исковете, като прави следните възражения: оспорва механизма
на настъпване на пътно-транспортното произшествие; поведението на водача,
управлявал лекия автомобил „Фолксваген Транспортер“, не било виновно и
противоправно; оспорва наличието на причинно-следствената връЗ.а между пътно-транспортното
произшествие и вредите; оспорва ищците да имат качеството на трети лица,
увредени от деликт; оспорва твърденията за претърпени неимуществени вреди от
наследниците на С.М.– същите не живеели
в едно домакинство с починалата, не съществували отношения на близост и обич
между тях и С.М.; оспорва описаните от Ф.А. травми по вид и характер и твърдението,
че е претърпял травматичен шок; поддържа
възражения за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалите, тъй като пътували
без поставени предпазни колани и се качили в моторното превозно средство, макар
да знаели, че водачът на автомобила е неправоспособен и е употребил алкохол; виновен
за настъпването на ПТП бил и водачът на друго пътно превозно средство - С.Л., който
управлявал товарния автомобил „МАН ТГА“, с рег. № ******* с несъобразена
скорост и без да осигури достатъчно странично разстояние от насрещно движещият
се л.а. „Фолксваген Транспортер“; оспорва размера на исковете и началната дата,
от която се дължи законна лихва.
Третото лице – помагач –
чуждестранен търговец „Застрахователна компания „О.“ АД, оспорва предявените
искове, като прави следните възражения: не били установени фактите от състава
на чл.226, ал.1 от КЗ/отм/; поддържа възражения за съпричиняване на вредите от
пострадалите, които пътували без поставени обезопасителни колани.
Третото лице – помагач „Застрахователно
акционерно дружество „ОЗК - З.“ АД не изразява становище по исковете.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, достигна до следните
фактически и правни изводи:
Съгласно чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./,
увреденото лице при пътно-транспортно произшествие може да предяви иск за
обезщетяване на претърпените вреди направо срещу застрахователя, при който
деликвентът има застраховка “Гражданска отговорност”. Когато пострадалият е
починал, увредени се явяват неговите близки, чиито кръг е посочен в ППВС № 4 от
1961 г. – раздел ІІІ, т.2 – низходящите, възходящите и съпругът имат право да
претендират обезщетение за неимуществени вреди от прекия причинител.
За да бъдат уважени предявените
искове, ищците следва да ангажират доказателства за следните обстоятелства: 1/за
наличието на договор за застраховка ”Гражданска отговорност” между собственика
на автомобила, управляван от деликвента, и ответното дружество; 2/да докажат
юридическите факти от състава на чл. 45 от ЗЗД по отношение на водача на
застрахованото от ответното дружество МПС: вреда, противоправно деяние, вина на
дееца и причинно-следствена връзка между противоправното деяние и вредата; 3/да
докажат размера на дължимото обезщетение, като ищците Н.А.О., А.Б.О., А.А.О., С.А.О.
и С.Е.К. следва да установят и
обстоятеството, че попадат сред кръга от лица, посочени в цитираното по-горе
постановление на Пленума на Върховния съд.
Видно от приетия по делото препис –
извлечение от акт за смърт № 6/14.02.2014 г. С.М.О. е починала на 12.02.2014 г.
От представените удостоверение за
наследници изх. № 18/28.02.2014 г., удостоверение за съпруг/а и родствени
връзки изх.№ 2/25.03.2014 г., удостоверение за наследници изх.№ 10/16.02.2017 г.
и удостоверения за идентичност на лице с различни имена изх. № 204/16.04.2015
г. и изх. № 206/16.04.2015 г. се установяват низходящите, възходящите и съпругът
на починалата С.М.О., а именно: Н.А.О./дъщеря/, А.А.О./дъщеря/ и С.А.О./дъщеря/,
А.Б.О. /съпруг/ и С.Е.К. /майка/.
Следователно, ищците Н.А.О., А.Б.О.,
А.А.О., С.А.О. и С.Е.К. са сред кръга от лица, които имат право да получат
обезщетение за неимуществени вреди по реда на чл.226, ал.1 КЗ /отм./, при
доказване на останалите юридически факти от състава на тази разпоредба. По делото е представен
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 1/2014 г., съставен от мл.
автоконтрольори дежурни ПТП при ОД на МВР – гр. Лом, в който е посочено, че на 12.02.2014г.
на път ІІІ - 112, на км 1+650 е настъпило ПТП между лек автомобил марка
„Фолксваген“, модел „Транспортер“ с ДК № *******, управляван от водача Е.М.Х. и
товарен автомобил „Ман Тга“, с рег. № ******* управляван от С.Д.Л.. В
протокола е отразено, че за МПС „Фолксваген“, модел „Транспортер“ с ДК № *******
са представени две застрахователни полици за застраховка „Гражданска
отговорност“ – застрахователна полица № 22114000429366, сключена със „ЗК„Л.Инс“
АД с валидност до 25.01.2015г. и застрахователна
полица № 28113002956778, сключена със „Застрахователна компания О.“АД с
валидност до 13.03.2014г. За причина за настъпване на ПТП е посочена несъобразена
скорост с пътните условия, в резултат, на което са пострадали 9 лица, сред
които С.М.О. /починала/ и Ф.Ю.А. /с фрактури на лява гривна и фрактура на І,
ІІ, ІV и V ребра/.
Съдът служебно извърши справка на
публичния сайт на „Гаранционен фонд“, при която установи, че за МПС
„Фолксваген“, модел „Трансортер“ с ДК № ******* към датата на ПТП –
12.02.2014г. са съществували два застрахователни договора за застраховка
„Гражданска отговорност“, сключени със „Застрахователна компания“О.“АД и „Застрахователна компания “Л.И.“ АД.
Застрахователният договор със „Застрахователна
компания“О.“ АД е сключен за периода 13.12.2013г.-12.12.2014г. и е прекратен на
01.04.2014г., а застрахователният договор със „Застрахователна компания “Л.И.“ АД е за
периода 26.01.2014г.-25.01.2015г. и е прекратен на 12.05.2014г.
Следователно, към датата на ПТП –
12.02.2014г., отговорността на водача на лек автомобил марка „Фолксваген“,
модел „Трансортер“ с ДК № ******* е застрахована по застраховка „Гражданска
отговорност“ от ответното дружество - „Застрахователна компания “Л.И.“ АД. Без
значение е, че отговорността на водача е била застрахована и от друг
застраховател. Ищците са избрали срещу кой от двамата застрахователи да насочат
иска си.
По делото е приет протокол за оглед
на местопроизшествие, съставен от дознател при РПУ – гр. Лом в рамките на
досъдебно производство от 13.02.2014 г., в съответствие с чл. 155 – 156 и чл. 236 НПК. Протоколът представлява официален свидетелстващ документ, с обвързваща
съда доказателствена сила, съгласно чл. 179 ГПК, относно установените обстоятелства
при огледа на произшествието. Видно от протокола произшествието е настъпило на
път ІІІ – 112, км 1+650, посока от гр. Монтана за гр. Видин и с. Добри дол,
общ. Лом, обл. Монтана между
лек автомобил марка „Фолксваген“,
модел „Трансортер“ с ДК № ******* и товарен автомобил „МАН ТГА“, с рег. № *******.
Отразено е, че пътното платно е било мокро, с хлъзгав, заледен асфалт и
непрекъсната осева линия. Установено е, че участъкът от пътя е бил прав с
последващ десен завой за „Фолксваген Транспортер“ при двупосочно движение с по
една лента за движение в едно направление с ширина 2 х 3,7 метра. В процесния
участък се е намирала и табела с обозначение „Внимание остър десен завой с
дължина 500 м“ и знак В 24 за ограничаване на скоростта до 40 км/ч. Видимостта
е била добра до 100 метра, а при завоя е била намалена от съществуващата на
място растителност от двете страни на пътя. Банкетите са били затревени, с
висока растителност.
Въз основа на използваните данни от
протокола за оглед и представения към него албум за местопроизшествие по делото
е изготвена автотехническа експертиза, чието
заключение съдът приема. От заключението се установява следният механизъм на
настъпване на ПТП: На третокласен път с широчина 7,5 метра и участък с остър
десен завой, водачът на МПС „Фолксваген Транспортер“, при мокро пътно платно и
при висока скорост, се е отклонил наляво и е навлязъл около 2 метра в платното
за насрещно движение, в което по това време се е движел товарният автомобил
„Ман Тга“ с полуремарке. Водачът на товарния автомобил не е успял да отклони превозното
средство и е настъпил челен кос удар между двете моторни превозни средства.
След удара превозните средства са се завъртели на 80 градуса и са се установили
в покой, напречно на пътното платно с посока – предна част към осевата линия. Деформацията
на „Фолксваген Транспортер“ е до торпедото на автомобила, като предната му част
е напълно унищожена, което е блокирало и страничните му врати. Скоростта на движение на превозното средство при удара е
била 105 км/ч, а тази на товарния автомобил – 59 км/ч. Според вещото лице,
причина за настъпване на пътно-транспортното произшествие е високата скорост, с
която се е движел „Фолксваген Транспортер“ при допустима за завоя скорост от 40
км/ч и наличието на леко заледено пътно платно, което е довело до отклоняване
на буса наляво и удрянето му в насрещно движещия се товарен автомобил. Ударът
на двете МПС е настъпил в платното за движение на т.а. „Ман Тга“ и е бил
непредотвратим за неговия водач, тъй като
„Фолксваген Транспортер“ се е отклонил наляво до удара за 2,91 секунди,
а за да отреагира водачът на товарния автомобил са необходими 2 секунди, за
които е можел да намали скоростта на движение с около 8 км/ч до удара.
В своите показания св. С.Л.,
управлявал товарния автомобил „Ман Тга“, заявява, че на междуселски път след разклона на с.Добри
дол в посока към гр. Монтана, изкачвайки височина, управляваното от него МПС е
връхлетяно от микробус, идващ срещу него от десен завой. Самият той
възнамерявал да предприеме маневра „ляв завой“. Пътното платно било с по една
лента за движение в едната посока и нямал
време за реакция. Микробусът изскочил и се ударил в предната лява част
от страната на шофьора, блъскайки се в гумата странично. Пътно-транспортното
произшествие настъпило в лентата за
движение на товарния автомобил. Свидетелят не си спомня на какво разстояние от
осевата линия се е намирал.
От заключението на автотехническата
експертиза и показанията на св. Л. се установява, че виновен за настъпването на
ПТП е водачът на МПС „Фолксваген“, модел „Трансортер“ с ДК № *******. Същият
при избиране на скоростта на движение е нарушил правилата за движение по
пътищата, уредени в чл. 20, ал.2 и чл.21, ал.2 ЗДвП, като не е съобразил поведението
си нито с наличието на предупреждаващи пътни знаци за процесния участък - „Внимание
остър десен завой с дължина 500 м“ и знак В 24 за ограничаване на скоростта до
40 км/ч, нито с атмосферните условия и състоянието на пътя. Неспазването на
тези императивни норми е довело и до последващи нарушения, а именно: изгубване
на контрола над микробуса и допускане на превозното средство да навлезе в
лентата за насрещно движение, където е настъпил ударът с движещия се в този
момент в своето пътно платно товарен автомобил „Ман Тга“. Съгласно чл.16, ал.1, т.1 ЗДвП и чл.20, ал.1 ЗДвП, на
водачите на пътни превозни средства е забранено да навлизат и да се движат в
лентата за насрещно движение, освен при изпреварване или заобикаляне, водачите
са длъжни непрекъснато да контролират превозните средства, които управляват.
От заключението на автотехническата експертиза,
което съдът приема, се установява, че микробусът е бил оборудван с пет места за
пътници, а съобразно данните от Констативния протокол по време на
пътно-транспортното произшествие в микробуса, освен водачът, са пътували още 8
пътника. Следователно, водачът на МПС
„Фолксваген“, модел „Трансортер“ с ДК № ******* е нарушил и чл. 133, ал.1 ЗдВП,
забраняващ превозването на по-голям брой пътници от определения в
свидетелството за регистрация на МПС.
С поведението си водачът на микробуса
е допуснал нарушение и на чл.5, ал.1,
т.1 от ЗДвП, тъй като е поставил в опасност живота и здравето на пътниците.
С оглед на гореизложените доводи, съдът приема,
че поведението на водача Е.М.Х., управлявал МПС „Фолксваген Транспортер“, е виновно
и противоправно и е в причинно-следствена връзка с настъпилото
пътно-транспортно произшествие.
Без значение за уважаването на иска по чл.226, ал.1 от КЗ/отм/ е
дали поведението на другия водач на пътно превозно
средство /„МАН ТГА“, с рег. № *******/, който не е страна по
делото, също е било противоправно и дали е допринесло, наред с поведението на Е.М.Х.
за настъпването на ПТП, тъй като искът не е насочен срещу водача на т.а „Ман Тга“, с рег. № *******, нито срещу неговия застраховател,
поради което съдът не изследва този въпрос. Съгласно
чл. 53 от ЗЗД, ако увреждането е причинено от неколцина, те отговарят
солидарно, но пострадалият сам решава дали и срещу кого ще насочи иска си. В
настоящия процес е достатъчно да бъде установено противоправно и виновно
поведение от страна на водача на микробус „Фолксваген Транспортер“ с ДК № *******
– Е.М.Х.,
чиято отговорност е застрахована от ответника, и наличието на причинно –
следствена връзка между неговото поведение и причинените вреди, за да бъде
уважен искът с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ/отм/.
На следващо място ответникът оспори вида
и характера на телесни повреди, причинени на Ф.А. и наличието на
причинно-следствена връзка между смъртта на С.О. и процесното пътно-транспортно
произшествие, както и между телесните повреди на Ф.А. и процесното транспортно
произшествие.
От заключението на съдебно-медицинската
експертиза, което съдът приема, се установява, че непосредствено след ПТП Ф.А.
е получил следните травматични увреждания: черепно-мозъчна травма, изразяваща
се в мозъчно сътресение и порезна рана с дължина около 10 см в лява челно-теменна
област на главата; гръдна травма, изразяваща се в контузия на гръдния кош с
болка в цялата лява гръдна половина и счупване на ІІІ-то, IV-то и V -то леви
ребра; травма на опорно-двигателния апарат, изразяваща се в охлузвания по двата
долни крайника; счупване на лакетния израстък /олекранон/ на лявата лакетна
кост и счупване на типично място на лъчевата кост на лява предраменница. Според
вещото лице, с оглед на стойностите, установени при лабораторните изследвания, Ф.А.
не е изпаднал в състояние на травматичен шок. Действително, същият е претърпял
тежки травматични увреждания, които могат да доведат до такова състояние, но в
конкретния случай ищецът не е изпаднал в състояние на травматичен шок. Вещото
лице е посочило, че шокът /вкл. и неговият подвид травматичния шок/
представлява животозастрашаващ срив на хемодинамиката с критично намалена
органна перфузия и последващи хипоксично-метаболитни промени на клетъчните
функции. Според вещото лице, в практиката е въведено понятие „шоков индекс“ =
Пулс/Систолно налягане/. Когато това съотношение е над 1, съществува опасност
от шок. В конкретния случай в медицинската документация за А. е посочено, че
при постъпване в болницата е измерено
систолно артериално налягане 110 при пулс 108 у/мин. При тези данни вещото
лице е приело, че А. не е изпаднал в
състояние на травматичен шок.
При огледа и аутопсията върху трупа на С.О. са
установени множество травматични увреждания, сред които тежка черепно-мозъчна и
гръбначно- мозъчна травма със счупване на костите на черепа/черепната основа/ и
с кръвоизливи под меките мозъчни обвивки, счупване на шийните прешлени и
размачкавен на гръбначния мозък в шийния отдел, които са причинили смъртта на С.О..
Според вещото лице тези увреждания, както
имножеството други увреждания, изразяваща се в охлузване по челото в
областта над външната част на дясна вежда; кръвонасядане по долния клепач на
дясно око с охлузване по външната му част и към дясна скула, охлузване и голяма
разкъсно-контузна рана в лявата лицева половина - от началото на окосмената
част на главата, през челото и лявата слепоочна област покрай очницата, през
скулата към горна устна в ляво и ъгъла на устата; открито счупване на лявата
скулова кост; охлузвания по гърба на носа и по устните; кръвонасядания и др. са
в причинно – следствена връзка с процесното пътно-транспортно произшествие.
Според вещото лице, описаните
увреждания и при двамата пострадали са причинени от високоенергийна травма от
действие на твърди тъпи предмети, а по челото на А. и от предмет с остър режещ
ръб. Тези увреждания отговарят на уврежданията, които биха получили пътниците в
автомобила и са в причинно-следствена връзка с процесното пътно-транспортно
произшествие.
От показанията на разпитаните по
делото свидетели Б.М.К. – О. и М.Р.М.се установява, че приживе ищците Н.А.О., А.Б.О.,
А.А.О., С.А.О. и С.Е.К. са били в добри отношения със С.О., семейството е било
задружно. Починалата живеела в с. Фотиново заедно със съпруга си и трите им
дъщери. Ищцата С.К./майка на починалата/ живеела в с. Владимирово, на 120 км от
с. Фотиново. С нея починалата се виждала
по един път в месеца, но всеки ден си
говорели по телефона. За злополуката първо научили дъщерите на починалата. На
майката на С.казали за катастрофата на другия ден, като първоначално я
излъгали, че дъщеря й е в болница, нямали смелост да й кажат, че е починала.
Когато й казали за смъртта на Севдие, С.К. припаднала. Ищците не били
преодоляли загубата на С.О.. Често
говорели за нея, най-вече дъщеря й А.. След смъртта на С.О. дъщерите й ходели
на гробището на рождените си дни, за да почетат паметта на майка си. Според св. М., преди злополуката семейството
на С.О. били весели хора, после се променили – не желаели да разговарят със
съселяните си. Според него всички трудно преживели смъртта на Севдие, правели
помени, били тъжни и към настоящия момент.
За да определи размера на
обезщетението, което би следвало да се присъди на ищците Н.А.О., С.А.О. и А.А.О. /дъщери на починалата/, съдът отчете
следните обстоятелства – възрастта на всяка една от тях към датата на
настъпване на смъртта на С.М.– Н.А. е
била на 24 г., С.А. – на 27 г., а А.А. – на 13 г.; дъщерите са живеели заедно с
майка си в едно домакинство; съдът отчете обстоятелството, че е прекъсната една
от най-силните връзки в живота на човека – връзката между детето и неговата майка; ищците ще останат завинаги лишени от
възможността да общуват с майка си, да споделят радостните и трудни моменти в
живота си и да разчитат на нейната подкрепа; по делото се установи, че дъщерите
на починалата преживяват продължителната реакция на траур - често посещават
гробищата, дори и на рождените си дни, и на празници, за да са почетат паметта
на майка си.
При определяне размера на
обезщетението съдът съобрази обстоятелството, че най-тежко е преживяла смъртта
на майката най-малката от дъщерите – А., която
е била малолетна, във възраст, в
която най-силно се е нуждаела от майчина подкрепа, обич и напътствия, поради което определи размера
на обезщетението за тази ищца на 120 000 лв.
Като съобрази горепосочените
обстоятелства, съдът определи размер на обезщетенията за неимуществени вреди на
останалите ищци по справедливост, на основание чл.52 ЗЗД, както следва: на Н.О.
и С.О. по 100 000 лв., а на А.А. – 120 000 лв. До тези суми исковете
са основателни, а в останалата им част до пълните предявени размери от по
110 000 лв. за Н.О. и С.О. и от 140 000 лв. за А.О., следва да бъдат
отхвърлени.
При определяне размера на дължимото
обезщетение за неимуществени вреди на А.Б.О.
/съпруг на починалата/, съдът отчете следните обстоятелства: възрастта на
ищеца към датата на смъртта на С.М.– 46 г.; обстоятелството, че е загубил
съпругата си, с която заедно са създали семейство и отглеждали трите си деца; след
внезапната й смърт ищецът е променил
поведението си – изглеждал „тъжен, не му се говорело“/св.О./; съдът съобрази отношенията
на разбирателство и подкрепа между съпрузите и обстоятелството, че след смъртта
на С.О., върху ищеца е останала да тежи отговорността за отглеждането и
възпитанието на най-малкото им дете.
Като съобрази посочените обстоятелства, съдът
определи дължимото обезщетение за претърпени неимуществени вреди по справедливост
в размер на 110 000 лв., до който размер искът е основателен, а в
останалата част до пълния предявен размер от 130 000 лв. същият следва да
бъде отхвърлен.
При определяне на размера на
дължимото обезщетение за неимуществени вреди на С.Е.К. /майка на починалата/, съдът отчете следните обстоятелства –
възрастта на ищцата към датата на смъртта на С.М.– 69 г.; обстоятелството, че е
надживяла своето дете, загинало в активна и трудоспособна възраст; близките
отношения, които е имала приживе с
дъщеря си/макар да живеели в различни села, се виждали поне веднъж в
месеца, всеки ден общували по телефона, събирали се по празници, роднините
последно на нея съобщили за смъртта на дъщеря й, тъй като се притеснявали за
емоционалното й състояние/; болезненият начин, по който е реагирала ищцата,
когато е научила, че дъщеря й е починала – припаднала в присъствието на
останалите роднини./св.О./.
Като отчете посочените обстоятелства,
съдът определи дължимото обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди
по справедливост на 100 000 лв., колкото претендира ищцата, поради което
искът следва да бъде уважен изцяло.
За да
определи дължимото обезщетение за неимуществени вреди на ищеца Ф.А., съдът отчете следните
обстоятелства – възрастта му към момента на настъпване на ПТП – 26 г.;
тежестта, вида и характера на телесните повреди: черепно-мозъчна травма,
изразяваща се в мозъчно сътресение и порезна рана с дължина около 10 см в лява
челно-теменна област на главата; гръдна травма, изразяваща се в контузия на
гръдния кош с болка в цялата лява гръдна половина, счупване на ІІІ-то, IV-то и V -то леви ребра; травма на
опорно-двигателния апарат, изразяваща се в охлузвания по двата долни крайника; счупване на лакетния израстък
/олекранон/ на лявата лакетна кост и счупване на типично място на лъчевата кост
на лява предраменница; преживяният стрес от пътно-транспортното произшествие и
ужаса, който е изпитал при вида на починалите край него пътници от микробуса.
Като съобрази горепосочените обстоятелства,
съдът определи размера на обезщетението за неимуществени вреди по
справедливост, на основание чл.52 ЗЗД, на 25 000 лв., колкото претендира
ищецът, поради което предявеният иск следва да бъде уважен изцяло.
По
възраженията за съпричиняване на вредите:
Ответникът направи възражение за
съпричиняване на вредите от пострадалите, които пътували в микробуса, макар да
знаели, че водачът е неправоспособен и е употребил алкохол. Наред с това
поддържа възражението, че пострадалите допринесли за настъпването на вредоносния
резултат, тъй като пътували без поставени обезопасителни колани.
Съдът намира възраженията за
съпричиняване на вредите за неоснователни, поради следните съображения:
От заключението на автотехническата
експертиза се установи, че микробус „Фолксваген Транспортер“ е
товаропътнически, модел 1993-1996 г., с
5 фабрично оборудвани места и монтирани предпазни механични инерционни
три точкови колани само на предните две места. В ИМ се твърди, че ищецът Ф.А. е
пътувал на предната седалка до
шофьорското място, но събраните по делото доказателства не подкрепят това
твърдение. От данните в протокола за оглед на местопроизшествие се установява,
че на предната лява седалка /шофьорското място/ е бил намерен трупът на водача
на микробуса Е.Х., а на предната дясна седалка е намерен труп на жена, на
видима възраст около 45 г. От показанията на разпитания по делото свидетел Б.Али,
пътувал в микробуса, се установява, че същият се е возил на седалката отзад, откъм
дясната страна. Свидетелят заявява, че седалките отзад били 3, до него от лявата му страна имало и
други пътници, пътували „една жена и дядо”. С оглед протокола за оглед на
местопроизшествие и показанията на свидетеля, се налага извода, че А. се е возил или на задната седалка до
свидетеля, или е седял в задната част на микробуса/товарното помещение/, където
няма седалки. Според протокола за оглед на задната седалка до страничната дясна
плъзгаща се врата са открити трупове на мъж на 47 г и на 70г. и труп на жена на
45г., на каквато възраст е била С.О., поради което съдът приема, че С.О. е
седяла на задната седалка, а за пътниците на задните седалки не е имало
монтирани обезопасителни колани. По
делото не бе установено на кое място е пътувал
Ф.А. – дали е седял на задните седалки или се е намирал в товарното
помещение. В случай, че е седял на задните
седалки, не е могъл да постави обезопасителен колан, тъй като микробусът е
произведен без обезопасителни колани за задните седалки. Съпричиняването на
вредата следва да бъде доказано по несъмнен начин, а не да почива на
предположения. Поради изложените съображения, съдът прие, че пострадалите не са
допринесли за настъпването на вредоносния резултат.
Неоснователно е възражението на
ответника, че пострадалите са приели да се возят в превозно средство,
управлявано от неправоспособен водач, употребил алкохол. В неоспорения от
страните Констативен протокол е посочено, че Е.Х. е притежавал свидетелство за
управление № **********. Липсват каквито и да било доказателства по делото в
подкрепа на твърденията на ответника, че водачът Е.Х. е употребил алкохол непосредствено
преди катастрофата.
По
претенцията за законна лихва:
Началният момент, от който
застрахователят изпада в забава за заплащане на застрахователното обезщетение
за причинените при деликта вреди е датата на увреждането, съгласно чл.84, ал.3
от ЗЗД, тъй като отговорността на застрахователя, която произтича от
застрахователния договор “Гражданска отговорност“, е функционално обусловена от
отговорността на прекия причинител на вредата. В конкретния случай,
обезщетението за забава следва да се присъди от датата на настъпване на
увреждането – 12.02.2014г. до окончателното изплащане на присъдените застрахователни
обезщетения.
По разноските:
Ответникът следва да бъде осъден да
заплати на адв. Е.К.У. ***, на основание чл. 38, ал.2 от Закона за
адвокатурата, адвокатско възнаграждение в размер на 3390 лв., съобразно
уважената част от иска, предявен от Н.А.О.; в размер на 3494.61 лв., съобразно
уважената част от иска, предявен от А.Б.О.; в размер на 3711.42 лв., съобразно
уважената част от иска, предявен от А.А.О.; в размер на 3390 лв., съобразно
уважената част от иска, предявен от С.А.О.;
в размер на 3530 лв., съобразно уважената част от иска, предявен от С.Е.К. и в
размер на 1 280 лв. за защита по иска, предявен от Ф.Ю.А..
Ответникът дължи на ищците Н.А.О., А.Б.О., А.А.О., действаща лично и
със съгласието на своя баща А.Б.О., С.А.О. и С.Е.К., на основание чл.78,
ал.1 ГПК, направените от тях разноски в размер на 353.35лв., съобразно
уважената част от иска.
Ищците Н.О., А.О., А.О., действаща лично и със съгласието на своя баща
А.Б.О., С.О. и С.К. следва да бъдат осъдени, на основание чл.78, ал.3 ГПК, да заплатят на ответника направените от него по делото разноски в размер
на 1823.55 лв., съобразно отхвърлената част от исковете. При определяне на
разноските съдът взе предвид, че ответникът е направил разноски за вещи лица, свидетел и такси за съдебни
удостоверения в размер на 280 лв., а разноските за юрисконсулт, съгласно чл.
25, ал.2 вр. ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът определи на
1 750 лв./350лв. х 5/. Общият размер на разноските, направени от ответника
е 2030лв., от които ищците следва да бъдат
осъдени да заплатят на ответника 1823.55 лв., съобразно отхвърлената част от
исковете.
С оглед на изцяло уважената
претенция на ищеца Ф.А. същият не дължи разноски, вкл. и юрисконсултско
възнаграждение на ответника.
Ответникът следва да бъде осъден да
заплати на А., на основание чл.78, ал.1 от ГПК, направените по делото разноски
в размер на 160лв.
Ответникът следва да бъде осъден да
заплати на държавата, на основание чл.78, ал.6 ГПК, по сметка на СГС, държавна
такса върху уважената част от исковете в размер на 22 200лв.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Застрахователна
компания „Л.И.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, да
заплати на Н.А.О. ЕГН ********** и на С.А.О. ЕГН ********** и двете със съдебен адрес:***, офис № 5, на
основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./, сумата от по 100 000 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, изразили се в болки и
страдания от смъртта на тяхната майка – С.М.О.,
настъпила в следствие на пътно – транспортно произшествие, реализирано на
12.02.2014 г., по вина на водача Е.М.Х., управлявал микробус марка
„Фолксваген“, модел „Трансортер“ с ДК № *******,
чиято отговорност, към датата на пътно – транспортното произшествие е била
застрахована по застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва, считано от 12.02.2014 г. до
окончателното изплащане на сумите, като
исковете в останалата част, до пълните предявени размери от по 110 000
лв., като неоснователни, ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „Застрахователна
компания Л.И.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на А.А.О. ЕГН **********, действаща лично и със
съгласието на баща си А.Б.О., със съдебен
адрес:***, офис № 5, на основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./, сумата от 120 000 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, изразили се в болки и
страдания от смъртта на нейната майка – С.М.О., настъпила в резултат от пътно –
транспортно произшествие, реализирано на 12.02.2014 г., по вина на водача Е.М.Х.,
управлявал микробус марка „Фолксваген“, модел „Трансортер“ с ДК № *******, чиято отговорност, към датата на
пътно – транспортното произшествие е била застрахована по застраховка
„Гражданска отговорност“, ведно със
законната лихва, считано от 12.02.2014 г. до окончателното изплащане на
сумите, като иска в останалата част,
до пълния предявен размер от 140 000 лв., като неоснователни, ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „Застрахователна
компания Л.И.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, да
заплати на А.Б.О. ЕГН **********, със
съдебен адрес:***, офис № 5, на основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ сумата
от 110 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени
вреди, изразили се в болки и страдания от смъртта на неговата съпруга – С.М.О.,
настъпила в резултат от пътно – транспортно произшествие, реализирано на
12.02.2014 г., по вина на водача Е.М.Х., управлявал микробус марка
„Фолксваген“, модел „Трансортер“ с ДК № *******,
чиято отговорност, към датата на пътно – транспортното произшествие е била
застрахована по застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва, считано от 12.02.2014 г. до
окончателното изплащане на сумите, като
иска в останалата част, до пълния предявен размер от 130 000 лв., като
неоснователни, ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА
„Застрахователна компания Л.И.“ АД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***, да заплати на С.Е.К. ЕГН **********, със съдебен адрес:***, офис № 5, на
основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ сумата от 100 000 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, изразили се в болки и
страдания от смъртта на нейната дъщеря – С.М.О., настъпила в резултат от пътно
– транспортно произшествие, реализирано на 12.02.2014г., по вина на водача Е.М.Х.,
управлявал микробус марка „Фолксваген“, модел „Трансортер“ с ДК № *******, чиято отговорност, към датата на
пътно – транспортното произшествие е била застрахована по застраховка
„Гражданска отговорност“, ведно със
законната лихва, считано от 12.02.2014 г. до окончателното изплащане на
сумите, като иска в останалата част,
до пълния предявен размер от 100 000 лв., като неоснователни, ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „Застрахователна
компания Л.И.“ АД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Ф.Ю.А. ЕГН **********, със съдебен адрес:***, офис № 5, на
основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./, сумата
от 25 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени
вреди, изразили се в преживени болки и страдания от следните травматични
увреждания: черепно-мозъчна травма, изразяваща се в мозъчно сътресение и
порезна рана с дължина около 10 см в лява челно-теменна област на главата;
гръдна травма, изразяваща се в контузия на гръдния кош с болка в цялата лява
гръдна половина и счупване на ІІІ-то, IV-то и V -то леви ребра; травма на
опорно-двигателния апарат, изразяваща се в охлузвания по двата долни крайника;
счупване на лакетния израстък /олекранон/ на лявата лакетна кост и счупване на
типично място на лъчевата кост на лява предраменница, причинени при пътно – транспортно
произшествие, настъпило на 12.02.2014 г., по вина на водача Е.М.Х., управлявал
микробус марка „Фолксваген“, модел „Трансортер“ с ДК № *******, чиято отговорност, към датата на
пътно – транспортното произшествие е била застрахована по застраховка
„Гражданска отговорност“, ведно със
законната лихва, считано от 12.02.2014 г. до окончателното изплащане на
сумите.
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Л.И.“ АД да заплати на Н.А.О., А.Б.О., А.А.О., действаща лично и със съгласието на своя
баща А.Б.О., С.А.О. и С.Е.К., на основание чл.78, ал.1 от ГПК,
направените по делото разноски в размер на 353.35лв., съобразно
уважената част от иска.
ОСЪЖДА Н.А.О., А.Б.О., А.А.О., действаща лично и със съгласието на своя
баща А.Б.О., С.А.О. и С.Е.К. да заплатят на „Застрахователна компания Л.И.“ АД,
ЕИК ********, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото разноски в
размер на 1823.55 лв., съобразно
отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Л.И.“ АД да заплати на
адв. Е.К.У. ***, офис № 5, на основание чл.38, ал.2 от Закона за
адвокатурата, адвокатско възнаграждение в размер на размер на 3390 лв. за процесуално
представителство по иска, предявен от Н.А.О., съобразно уважената част от иска;
в размер на 3494.61 лв. за процесуално
представителство по иска, предявен от А.Б.О., съобразно уважената част от иска;
в размер на 3711.42 лв., съобразно
уважената част от иска, предявен от А.А.О.; в размер на 3390 лв., съобразно уважената част от иска, предявен от С.А.О.; в размер на 3530 лв., съобразно уважената част от иска, предявен от С.Е.К., и в
размер на 1 280 лв. за защита
по иска, предявен от Ф.Ю.А..
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Л.И.“ АД да заплати на Ф.Ю.А., на основание чл.78, ал.1 от ГПК, направените по делото разноски в размер
на 160лв.
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Л.И.“ АД, ЕИК
********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на държавата, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, по сметка на СГС, държавна такса в
размер на 22 200лв. върху уважената част
от исковете.
Решението е
постановено при участието на трети лица – помагачи – чуждестранен
търговец „Застрахователна компания „О.“
АД със седалище и адрес на управление в Република Кипър, гр. Никозия, адрес
за призоваване: гр.София, район ”********, чрез „Застрахователна компания О. -
клон България“ КЧТ, ЕИК ********, и „Застрахователно
акционерно дружество „ОЗК - З.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:***, конституирани на страната на ответника „Застрахователна
компания Л.И.“ АД.
Решението може да се обжалва с
въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
СЪДИЯ: