МОТИВИ по НОХД №322/’16г. на НРС :
Обвинението
против подсъдимия А.Т.Г.,
ЕГН********** *** е за това, че на
22.09.2016г. в гр.Г., обл. Плевен, при управление на МПС - лек автомобил
„Опел А.“ с ДК№ЕН83-36КА, движейки се на заден ход от паркинг пред кафе „Роял“
към ул.“***“, нарушил правилата за движение - чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП - „Всеки
участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава
опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и
здравето на хората и да причинява имуществени“ и чл.40, ал.2 от ЗДвП – „По
време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя
зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури
лице, което да му сигнализира за опасности“ и по непредпазливост причинил
средна телесна повреда на В.П.С., ЕГН********** от гр.Г. изразяваща се счупване
в областта на дясна лакътна става, с което е причинено трайно затруднение на
движенията на горен десен крайник престъпление по чл.343, ал.1, б.“Б“, вр. чл.342, ал.1 от НК.
Делото е насрочено и приключило
по реда на чл.370 и сл. от НПК.
По делото не са конституирани
граждански ищци, частни обвинители. Не са предявявани граждански искове.
След приключване на съдебното
следствие представителят на НРП поддържа обвинението като сочи, че от събраните
доказателства се установява по категоричен начин извършеното от подсъдимия
престъпно деяние. Акцентира, че изпълнителното деяние е налице, тъй като
подсъдимият е управлявал МПС, нарушил е правилата за движение по ЗДвП и по този
начин се е стигнало до извършване на престъплението. Предлага при определяне
вида и размера на наказанието съда да вземе предвид разпоредбата на чл.58а,
ал.4 от НК и факта, че в конкретния случай за подсъдимия е по-благоприятна
разпоредбата на чл.55 от НК. С оглед на това предлага на подсъдимия да се
наложи наказание „Пробация“ с двете задължителни мерки. Допълва, че следва да
се приложи разпоредбата на чл.343г от НК във връзка с чл.37 от НК и подсъдимия
бъде лишен от право да управлява МПС за срок от три месеца от влизане на
присъдата в сила. В заключение прокурорът предлага да се отмени МН, тъй като е
изиграла своята роля.
Защитникът на подсъдимия в
пледоарията си пред съда изтъква, че при постановяване на присъдата си съдът
следва да вземе предвид чистото съдебно минало на подсъдимия, доброто му
процесуално поведение, желанието му да съдейства за разкриване на обективната
истина и това, че същия разбира последиците от присъдата, като признава всички
факти и обстоятелства изложени в ОА. По отношение предложеното на прокурора за
вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия
защитникът смята, че същото е в интерес на подзащитния му, при условията на
чл.55 от НК, като размера на срока да е минималния предвиден за наказанието
„Пробация“, а именно шест месеца за двете задължителни мерки. По отношение на
съпътстващото наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца
както е предложението на прокуратурата защитникът е заявил, че този срок е
малко завишен с оглед на това, че подсъдимият е шофьор на тежкотоварен
автомобил и ще доведе до загубване на работата му. Моли съда по разпоредбата на
чл.343г във връзка с чл.37 от НК да намали срока, през който на подсъдимият ще
се отнеме правото да управлява МПС и той да е минималният или времето да бъде
зачетено от обявяване на ОА на по-ранен етап, а не от влизане на присъдата в
сила. По отношение на МН становището на защитата е тя да бъде отменена от съда.
В съдебно заседание подсъдимият Г. заявява, че се признава за
виновен, признава
изцяло фактите по обстоятелствената част на обвинителния акт, съгласен е да не
се събират доказателства за тези факти.
Съдът, като
съобрази събраните по делото доказателства, намира за установено следното от
фактическа страна:
Подсъдимият А.Т.Г. е роден на ***г***,
обл.Плевен, ***, ***, български гражданин, със средно образование, работи като
шофьор в „Бона Фито“ ЕООД гр.Плевен, не женен, не осъждан, ЕГН**********.
Установи се следната фактическа
обстановка:
На 22.09.2016г. сутринта подсъдимият Г. се намирал в кафе „РОЯЛ“ в гр.Г.,
обл. Плевен. До там отишъл с личния си автомобил „ОПЕЛ А.“ с ДК№ЕН83-36КА, като го паркирал на
паркинг пред кафето с предна част към заведението и задна към улицата. Паркингът бил така ориентиран, че от него се излизало на ул.“***“ в гр.Г..
Преди 10,00 часа синът на
свидетелката С. я закарал с колата си до хранителният магазин на Г.Г., който се
намирал срещу гимназията в гр.Г.. Повод за това било обаждането на свидетеля В.Д.
– брат на свидетелката С. за това, че той и свидетелката Добрина Д. ще ходят на
погребение в с.П., на което С. изразила желание също да отиде. Разбрали се да
се чакат на автобусната спирка, на която спирали автобусите за гр.Плевен около
09.30 часа сутринта.
След като приключила с
пазаруването свидетелката излязла от магазина и тръгнала по посока автобусната
спирката, на която се били разбрали с Д. и Д. да се чакат. Пътят на
свидетелката минавал покрай градинската част в центъра на гр.Г., оградена с
високи циментови бордюри, покрай които свидетелката се движела. След тази
градинска част се намирал паркинг за автомобили пред кафе „Роял“, на който били
спрели коли. Срещу паркинга през пътното платно имало разширение, на което също
били спрели автомобили. Пътят на свидетелката минавал през този паркинг, който
тя трябвало да пресече, за да продължи в посока на автобусната спирка.
Около
10,00 часа подсъдимият Г. излязъл от заведението „Роял“ и се отправил към колата си. Качил се в нея, за да потегли. Преди да тръгне видял, че на улица „***“, в задна дясна за него посока има пешеходец. Това била
свидетелката В. С.. Г. възприел, че С. стои на
едно място и няма да продължи движението си по улицата, поради което предприел
движение с автомобила си в посока назад.
В това време С. възприела, че на
паркинга на кафето се намират два автомобила с предниците към заведението, като
единият бил със затъмено задно стъкло. Пътят на свидетелката минавал на няколко
метра зад тези автомобили, поради което тя се ослушала, но не доловила, че на
някоя от тях двигателя работи. Не видяла също никой да стои около автомобилите,
а с периферното си зрение контролирала лявата си страна, тъй като от тази
страна се намирал пътя, по който се движели МПС в посока спирката, към която се
била отправила свидетелката.
В този момент при движението на автомобила на подсъдимия Г. на заден ход и движението на свидетелката С. по ул. „***“, на граничната зона
между паркинга и улицата, Г. блъснал С. със задната част на колата и тя паднала
на пътното платно. Усещайки удара, Г. веднага спрял колата си. Излязъл и видял
падналата зад автомобила С.. В близост до случилото се бил свидетелят П.К.И., който отишъл до
местопроизшествието и се обадил на свидетеля Д.М.С., син на пострадалата. Той сигнализирал за случилото се на
тел.112.
На
мястото на станалото ПТП пристигнали екипи на Спешна помощ - Г. и полицейски служители от РУ-Г.. Пострадалата С.
била прегледана първо в болницата в гр.Г., след което веднага закарана в УМБАЛ
„Д-р Г. Странски“-Плевен. Там й била извършена операция на ръката.
По повод горното било образувано и
проведено досъдебно производство №197/‘16г. по описа на НРС.
Установената от съда фактическа
обстановка се подкрепя от събраните по делото гласни и писмени доказателства,
самопризнанието на подсъдимия, както и от изготвените две експертизи.
На първо място за изясняване на
фактическата обстановка спомагат подробните свидетелски показания дадени от
свидетелката В.П.С. на досъдебното производство. В
тях тя описва повода, по който в това време и на това място се е намкирала,
посоката на движението си, фактите и обстоятелствата, които е възприела преди
удара, както и факта в коя посока е било съсредоточено вниманието й. Нейните
показания се подкрепят от показанията на свидетеля П.К. И., който макар и да се е намирал в близост до мястото на
произшествието не е очевидец на механизма му, а на резултата, като този
свидетел пръв се е притекъл на помощ на пострадалата, след което от телефона й
е извикал свидетеля Д.М.С. - син на пострадалата.
Показанията на С. се подкрепят и от показанията на свидетелите В.П.Д. и Д.А. Д., които не са очевидци на случилото се, а само на
състоянието на пострадалата след като е била ударена от автомобила на
подсъдимия. Показанията на последните двама свидетели съдът цени заради това,
че от тях се изяснява причината, поради която С. е ходила до хранителният
магазин, а след това е преминала покрай паркинга, където е била ударена.
Показанията на свидетелите са
логични и последователни, способстват за разкриване на обективната истина по
делото, като се подкрепят както от събраните писмени доказателства, така и от
изготвените две експертизи, поради което съда ги кредитира и обсъжда със
събрания по делото доказателствен материал.
Установената от съда фактическа
обстановка се подкрепя от събраните по делото писмени доказателства, а именно:
протокол за оглед на ПТП при условията на чл.212, ал.2 от НПК от 22.09.2016г.,
албум от 26.09.2016г. с 14бр. цветни снимки, докладна записка от 22.09.2016г.
от мл.експерт Цв.Ставрев за посещение на сигнал подаден от тел.112 в гр.Г., копие
от епикриза от 25.09.2016г. на С., копие на фактура №**********/26.09.2016г.
издадена от УМАЛ“Д-р Г.Странски“ ЕАД – Плевен, три броя копия на фискални
бонове за заплатени от С. лекарства по представено копие на рецепта, копие на
епикриза на свидетелската С. от 17.11.2016г., копие на лицева и обратна страна
на свидетелство за регистрация част I на
подсъдимия Г., справка за нарушител по отношение на подсъдимия, характеристична
справка, справка за съдимост.
Фактическата обстановка се
подкрепя и от изготвените по делото съдебно-медицинска и автотехническа
експертизи.
От заключението на съдебно-медицинската
експертиза се
установява, че вследствие на ПТП на свидетелката В. С. било причинено – счупване в областта на дясна лакътна става,
т.н. „олекранон“, горния израстък на лакътната става, с което е причинено
трайно затруднение на движенията на горен десен крайник – средна телесна повреда.
От заключението на съдебната автотехническа
експертиза и
приложените към него две скици, които са неразделна част от заключението е видно, че подсъдимия А.Г., като водач на лек автомобил „Опел А.“ с ДК№ЕН83-36КА е имал техническата
възможност да предотврати произшествието, като непрекъснато наблюдава пътя зад автомобила и си осигури видимост и
контрол върху пространството зад него посредством техническите средства на
автомобила за това – огледала за обратно виждане и при наличие на препятствие
да спре веднага. Свидетелката С. не е могла да избегне удара от управляваното от
подсъдимия МПС, тъй като за
нея движението на автомобила на подсъдимия
е станало изненадващо и тя не е имала възможност да отскочи и избегне сблъсъка.
Всяка една от експертизите не е
била оспорена от страните, нито е искано извършването на други експертизи,
както и допълнителни такива, поради което са били приети от съда и същите се
обсъждат със събрания по делото доказателствен материал.
С оглед събраните безспорни и
непротиворечиви доказателства е видно, че подсъдимия А.Т.Г. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.343, ал.1,
б.“Б“, във връзка с чл.342, ал.1 от НК, поради което следва да носи наказателна отговорност.
Следва да се посочи, че с действията си подсъдимият А.Г. е нарушил правилата за движение
по пътищата на чл.5, ал.1, т.1 от
ЗДвП,
според който всеки участник в движението по пътищата с поведението
си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя
в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди. Нарушил е и разпоредбата на чл.40, ал.2 от ЗДвП, според който по време на движението си назад водачът е
длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е
невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности. От събраните доказателства
относно правоспособността на подсъдимия да управлява МПС е видно, че той е
професионален водач, като в тази връзка съдът достига до извода, че от субективна страна деянието е извършено от подсъдимия при непредпазливост като форма на вина.
От обективна страна чрез действията си на 22.09.2016г. в гр.Г. подсъдимият, при управление на лек автомобил „Опел А.“
с ДК№ЕН83-36КА, движейки се на заден ход
от паркинг пред кафе „Роял“ към ул.“***“ причинил на
пострадалата увреждане на здравето, което по своя характер представлява средна
телесна повреда по смисъла на чл.129
от НК.
Между съставомерния резултат и нарушаване на конкретни
правила от Закона за
движението по пътищата е налице пряка причинна връзка. Този факт е във
връзка с тълкувателно решение №2/22.12.2016г. на ОСНК на ВКС, с хода на
настоящето дело, вида и размера на наказанието, които следва да се наложат на
подсъдимия. Видно от точка три на тълкувателното решение е, че на обезщетяване
подлежат всички съставомерните имуществени вреди от престъплението по чл.343 от НК. В случая нанесената средна телесна повреда на С. е пряк и непосредствен
резултат от престъплението извършено от подсъдимия. Средствата, която тя е
изразходвала за лечението си до приключване на съдебното следствие не са били
възстановени, нито обезпечени, поради което съдът намира, че по отношение на
подсъдимия при тези факти не могат да се приложат диференцираните процедури по
глава 28 и глава 29 от НПК.
Отделно съдът
прецени, че с оглед вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на
подсъдимия, по благоприятен за него е чл.55, ал.1, т.2, б.Б от НК и на
подсъдимия следва да се наложи наказание „ПРОБАЦИЯ“.
Смекчаващи отговорността обстоятелства съдът прецени
установените факти, че подсъдимия не е осъждан, правоспособен водач е на
моторно превозно средство.
Отегчаващи отговорността обстоятелства съдът не
констатира, при съобразяване с нормата на чл. 56
от НК, т.е. квалифициращото обстоятелство не е отегчаващо, тъй като е взето
предвид от закона при определяне на съответното престъпление.
Ето защо като отчете обществената опасност на деянието, на
дееца, личната и генерална превенции, целите на наказанието, установени в чл.36 от НК, смекчаващите отговорността обстоятелства, на основание чл.343, ал.1, б.“Б“, вр.
чл.342, ал.1 от НК и чл.55, ал.1, т.2, б.Б от НК, следва на подсъдимия да се
наложи наказание „ПРОБАЦИЯ“ с пробационни мерки:
1.
На основание чл.42а, ал.2, т.1 от НК – задължителна регистрация по настоящ
адрес *** за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, състояща се в явяване и подписване на
осъдения пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице с
периодичност ДВА ПЪТИ СЕДМИЧНО.
2.
На основание чл.42а, ал.2, т.2 от НК – задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.
Следва на основание чл.343г от НК
във вр.чл.37, ал.1, т.7 от НК подсъдимия А.Т.Г., ЕГН********** да бъде лишен от
право да управлява МПС за срок от ТРИ МЕСЕЦА, считано от влизане на присъдата в сила.
Следва
на основание чл.189, ал.1 от НПК подсъдимият А.Т.Г., ЕГН********** да бъде осъден да заплати по сметка на ОД на
МВР Плевен направените по делото разноски в размер на 251,84 лева.
По изложените съображения съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: