Решение по дело №2600/2016 на Районен съд - Казанлък

                                        Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е    №.......

                                             гр.К., 13.04.2017 год.

 

                                 В     И   М   Е   Т   О     Н   А      Н  А  Р  О  Д  А

 

           К. районен съд, гражданско отделение, в публично заседание на четиринадесети март, две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

                                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Й.П.

при секретаря......................Х.К.……...…................................................като разгледа докладваното от съдията...........................гр.дело №2600 по описа за 2016 год.  за да се произнесе взе предвид следното:

 Предявеният иск е с  правно основание чл.127, ал.2 от СК.

 Ищецът твърди, че ответницата е майка на малолетните деца А.К.Г., с ЕГН-********** и А.К. Г., с ЕГН-**********, живеещи с него и родителите му в с.Г.Ч.., в жилището на родителите му. Децата отглеждал и издържа без всякаква помощ и съдействие на майката от м.април 2015г. Отскоро работел в „А.Б.“ ЕООД, където получавал основно трудово възнаграждение в размер на *** лв.,както и допълнителни възнаграждения за придобит трудов стаж и за нощен труд. Твърди, че м.04.2015г. ответницата избягала с друг мъж в с.Т., където живеели оттогава в голяма бедност и при много лоши условия. Те не работели, като разбрал наскоро, че била бременна и очаквала дете от другия мъж. За двете деца му помагали неговите родители. Детето А. посещавало детска градина, а малкият А. отскоро бил записан в същата детска градина като таксата я заплащал чрез и с помощта на родителите си. Отглеждал децата в къщата на родителите си в с.Г.Ч.., където условията били много добри. В с.з. пояснява, че с ответницата са разделени от м.06.2016 г. Моли съда да постанови решение, с което да определи децата А.К.Г., с ЕГН-********** и А.К. Г., с ЕГН-********** да живеят при него и той да упражнява родителските права, а ответницата да бъде осъдена да заплаща месечна издръжка на децата в размер по ***лв. на всяко едно, считано от подаване на исковата молба до настъпване на основания за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, като бъде и определен режим на лични контакти на децата А. и А. с ответницата, като тяхна майка но децата да не преспиват при нея в с.Търничене, предвид лошите социално-битови условия там, а тя да ги осъществява при другата им баба по майчина линия, която живеела в с.Г.Ч... 

В срока по чл.131 от ГПК ответницата не е подала отговор на исковата молба. В  откритото заседание заявява, че по време на съжителството си с ищеца е родено и детето Н.К. Г. на 08.03.2014г. Признава, че от раздялата й с ищеца през м.юни –м.юни 2016г., родените по време на съжителството им деца А. и А., живеят при него и той оттогава единствен се грижи за тях. Твърди, че не е осъществявала контакти с децата, тъй като ищецът и родителите му  и забранили да ги вижда. Заявява, че детето Н. живее с нея и тя се грижи за него в дома на мъжа, с когото живее. Желае да отглежда децата А., А. и Н. и те да живеят при нея Не оспорва, че след раздялата, не е участвала в месечната издръжка на децата А. и А.. Желае детето Н. да остане да живее при нея и тя да упражнява родителските права.

              От събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:

               Не е спорно, а и от представените 2 бр.заверени копия на удостоверения за раждане се установява, че ищецът К.А.Г., с ЕГН-********** и ответницата С.А.К., с ЕГН-********** са родители на децата А.К.Г., с ЕГН-********** и А.К. Г., с ЕГН-**********.       

             Съгласно заверено копие на удостоверение за раждане №10116/12.03.2014 г. на Община К. детето Н.К. Г., роден на *** г. в гр.К. е с родители: майка С. К.Г. и баща К.А.Г., с ЕГН-**********. Съгласно чл.64, ал.1 от СК всеки родител може да припознае своето дете, а от чл.66, ал.1 от СК следва, че родителят може да оспори припознаването с писмено заявление до длъжностното лице по гражданското състояние в тримесечен срок от съобщението и ако припознаването не бъде оспорено, то се вписва в акта за раждане. В настоящият случай не са представени писмени доказателства, припознаването на детето Н. да е оспорено или унищожено по предвидения в СК ред, поради което съдът зачита отразените данни в удостоверението за раждане на детето Н.К. Г..

   Не е спорно, а и от показанията на св. А. К. Г. и св.А.Д.А. се установява, че след раздялата на страните през м.06.2026 г. малолетните А. и А. живеят при бащата, а детето Н. живее при ответницата, която живее с друг партньор в друго населено място. Ищецът полага преките и непосредствени грижи за децата А. на 7 години и А. на 4 години като в ежедневието му помагат неговите родители, с които живее в едно жилище. Той отглеждал двете деца с внимание и им осигурил им добри битови условия. Децата А. и А. били винаги спретнати и чисти, посещавали детска градина. След раздялата ответницата не е осъществявала контакти с децата и не е давала средства за месечната им издръжка /”……Знам, че С. и К. ***. Имат три деца. Първото е момиче - А. и имат още две момчета - А. и Н.. Неприятностите между тях са от една-две години.. След като станаха проблемите между тях, С. не живее в селото. За големите деца - А. и А., се грижат родителите на К.. В смисъл, че те му помагат, а той ги гледа…. Не знам, не съм виждал най-малкото дете Н.….К., разполага с много добри условия… Децата ходят на градина. Директорката на градината „З.“, ме уведоми, че А. също започва детска градина. Децата на К. виждам почти 4-5 пъти в месеца. За мен децата добре са гледани, тъй като са облечени с хубави дрехи, ухаят на приятно, чисти са, облеклото е според сезона, в много добър външен вид. Често виждам К. с децата. Той участва в живота в селото….К. е трудолюбив и отзивчив, може да се разчита на него…“ св.А.А.; „….От м. юли 2016г. К. и С. не живеят заедно. Преди това, също са се разделяли. Имат три деца, но С. в махалата каза пред всички, че третото дете не е от К.. ..детето е записано с името на сина ми, тъй като той отиде и  декларира, че е баща, преди да знаем това, което С. каза. След като се разделиха за двете деца се грижи К., аз и съпругата ми…. Понастоящем, К. ходи да работи на частно, с коня прекарва дърва от горското….За децата готви съпругата ми, тя ги къпе, тя ги приспива, когато К. е в къщи, той се грижи за тях, той ги приспива. И двете деца посещават детска градина. К. им купува дрехи, осигурява храната, ние само му помагаме. Тя си замина, нищо не е потърсила…. Когато А. беше на една годинка, С. остави К. и се ожени за друг мъж в гр.К.. Живя някъде 3-4 месеца с него и се върна след това. Прибрахме я, заради детето. Н. живее при С. и Р., истинският баща, както тя го казва….К. не иска да се грижи за Н.…Отношенията между С. и К. са лоши. Тя не е идвала да поиска да види децата.“св.А. Г./.

Съгласно служебна бележка №80/29.11.2016 г. детето А.К.Г. посещава Детска градина №7 „Буратино“ гр.К., филиал село Г.Ч...           

             По делото е представен социален доклад на Д”СП”-К., съгласно грижите по отглеждането, възпитанието и задоволяване нуждите на децата А. и А. се полагат от техния баща , подпомаган от родителите му. Децата се отглеждат в жилище-къща при добри битови условия. Бащата е осигурил на децата добра среда за емоционално, психическо и физическо развитие, задоволява базисните им потребности, необходимите здравни грижи и сигурна среда. Майката С.К. не разполага с лично жилище като битовите условия, при които живее са задоволителни, но обича децата и иска да бъде заедно с тях. Тя живее в с.Т., очаква друго дете от съжителя си и разчита на неговата финансова и морална подкрепа. Двете деца А. и А. поддържат контакти с всички свои роднини и имат изградена емоционална връзка с бащата, бабата и дядото по бащина линия, които полагат грижите за тях. Те посещават детска градина като малолетната А. има изграден личен приятелски кръг. Децата не осъществяват контакти с майката. Родителите на децата били в недобри отношения.

            Представен е трудов договор №1762/15.11.2016 г., сключен между К.Г. и „А.Б.“ ЕООД със срок за изпитване шест месеца и ОМВ *** лв. и удостоверение №2585/28.11.2016 г., от което е видно, че в периода м.11.2015 г.-м.06.2016 г. ищецът е работил по трудово правоотношение и е получил средно месечно *** лв. Съгласно декларация от 14.03.2016 г. за периода м.06.2016 г. –м.02.2017 г. ищецът е реализирал средно месечен доход от гражданско правоотношение в размер на *** лв. Ответницата декларира, че е безработна /декларация от 14.03.2016 г./.

              От така установеното съдът прави следните правни изводи:

              Съгласно чл.127, ал.2 от СК,  ако родителите не постигнат споразумение по ал.1, спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на детето, който се произнася относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с детето и издръжката му съгласно чл.59, чл.142,чл.143 и чл.144. Правната теория и съдебната практика определят производството по чл.127, ал.2 от СК като „спорна съдебна администрация“ т.е. осъществяване на съдебна намеса в гражданско-правните отношения, в резултат на която, постановеното съдебно решение замества липсващото споразумение между родителите по чл.127, ал.1 от СК. Съдебната намеса е регламентирана в обществен интерес  с цел охрана интересите на децата, поради което съдът не е ограничен от  искането на страната, инициирала производството, а е оправомощен  от закона да уреди отношенията между спорещите страни служебно и по целесъобразност. Постановените съдебни актове нямат сила на присъдено нещо и определените с тях мерки могат да бъдат променяни при изменение на обстоятелствата.

             Съдът е сезиран с разрешаване на възникнал спор между родители относно местоживеенето на децата А. и А., поради което са налице кумулативните предпоставки на чл.127, ал.2 от СК и съдът дължи произнасяне само по отношение на тях. Безспорно двамата родители имат права и задължения към децата и те се проявяват както, когато живеят заедно, така и когато са разделени. Когато родителите са разделени този, при когото детето живее той упражнява и родителските права. Основно задължение на родителя, произтичащо от разпоредбата на чл.125, ал.1 от СК е да се грижи за правилното отглеждане и възпитание на детето, а чл.124 ал.1 от СК регламентира правото на детето да бъде отглеждано и възпитавано по начин, който да осигурява неговото нормално развитие в т.ч. нравствено и социално. От доказателствата по делото се установи, че ищецът К.А.Г. и ответницата С.А.К. са родители три деца, не са в брак и не живеят заедно от м.06.2016 г. От раздялата децата А. и А. живеят при бащата, на адреса му в с.Г.Ч.. и той полага ежедневните преки родителски грижи за тях, а детето Н. живее при майката в с.Т. и тя се грижи на него. Ищецът задоволява както базовите нужди на малолетните А. и А.  от храна, облекло и др., така и образователните и здравословните им потребности, отделя им нужното внимание и е осигурил подходяща среда за правилното им развитие. В грижите за децата му помага неговите родители, с които той живее в едно домакинство. Установи се, че ответницата не поддържа контакти с децата и не им осигурява издръжката в пари или натура. Между бащата и двете деца А. и А. съществува силна емоционална привързаност и е изградена стабилна връзка, които създават у тях сигурност. Той разполага с много добри социално-битови условия и средства, необходими за развитието на децата. Изхождайки от така изложеното като се вземат предвид всички значими фактори- от една страна: възрастта на децата, обичайният им начин на живот, който е установен от раждането им, последната година и социалната средата, в която са се адаптирали; характера и поведението на всеки от двамата родители, способността да се полага в необходимия обем лични и непосредствени грижи и възможностите за осигуряване на спокойна домашна среда, както и обективните фактори –емоционалният комфорт на детето, зависещ изключително от не застрашаване на специфичната, незаместима връзка и емоционална привързаност между родител и дете, съдът счита, че децата А. и А. следва да продължат да живеят заедно при бащата, който им предоставя в по-пълен обем нужните грижи и задоволява потребностите им, а детето Н. при майката, която от раждането му го обгрижва и задоволява потребностите му. Освен това всяка честа промяна на местоживеенето при ниската възраст и емоционална нестабилност на детската личност, е риск от неблагоприятен за детето ефект.

           Живеенето с родител е съществен елемент от родителските права и задължения, и текущото им упражняване се извършва от родителя, при когото живее детето. Следователно родителските права спрямо децата А. и А. следва да бъдат предоставени за упражняване на бащата, при когото те живеят и който е доказал способностите си на отговорен родител.

           Съгласно чл.124, ал.2 от СК детето има право на лични отношения с двамата родители, а нормата на чл.124, ал.1 от СК регламентира правото на детето да бъде отглеждано и възпитавано по начин, който да осигурява неговото нормално развитие в т.ч. нравствено и социално. Следователно родителят, при когото детето живее следва да осигурява възможност и да не препятства личните контакти между детето и другия родител, тъй като съзнателното прекъсване на емоционалната и родствена връзка е укоримо родителско поведение, което би се отразило негативно върху пълноценното му социално и емоционално развитие. За да се поддържа и развива връзката между майката и децата следва да бъде дадена възможност на ответницата да осъществява режим на лични контакти с малолетните А. и А.: всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 10:00 ч. в събота до 17:00 ч. в неделя с преспиване, както и 30 дни през лятото, когато това не съвпада с платения годишен отпуск на бащата. Така определения режим на лични контакти е в състояние да способства за развитие както на отношенията с другия родител, при когото детето не живее, така и за развиване връзката между децата като братя и сестра като занапред, в случай на необходимост, този режим подлежи на промяна, когато това се налага в интерес на децата или при изменение на обстоятелствата.

            Предявени са претенции за издръжка на децата А. и А.. Издръжката на ненавършили пълнолетие деца е абсолютно задължение на родителите им, независимо от трудоспособността и дохода им / арг.чл.143, ал.2 от СК /, като минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от работната заплата за страната, без да е определен максимален размер /арг.142, ал.2 от СК/. Установи се, че децата А. и А. живеят при ищеца и той се грижи за отглеждането и издръжката им. Ответницата не е полага грижи и не осигурява ежемесечна издръжка на двете деца в натура или пари. Детето А. е на 7 години, а малолетният А. на 4 години. Ответницата да е безработна, а доходите на ищеца да са *** лв. месечно. Предвид алиментния характер на задължението, предвидената в чл.142, ал.2 от СК минимална по размер издръжка се присъжда в случаите, когато задълженият родител реализира доходи в размер на минималната работна заплата или е без доходи. От необходимите средства за издръжката, като се вземе предвид възрастта и нуждите на децата и доходите на родителите, които съдът приема, че са в размер на минималната работна заплата за страната, както и нормата на чл.142, ал.2 от СК съдът счита, че ответницата следва да заплаща на детето А. месечна издръжка в размер на *** лв. и месечна издръжка на детето А. в размер на *** лв., считано от 08.12.2016 г. до настъпване на основания за изменение или прекратяване на издръжката, а останалите средства, ведно с грижите за следва да бъдат осигурени от бащата.

              Ответницата следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС-К. *** лв. държавна такса за постановените издръжки.

               Водим от гореизложеното съдът

 

                                                              Р   Е   Ш   И  :

 

                 ПОСТАНОВЯВА детето А.К.Г., с ЕГН-********** и детето А.К. Г., с ЕГН-********** да живеят при бащата К.А.Г., с ЕГН-********** *** и ответницата С.А.К., с ЕГН-**********

                ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права спрямо детето А.К.Г., с ЕГН-********** и детето А.К. Г., с ЕГН-********** на бащата К.А.Г., с ЕГН-********** ***.

                ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на майката С.А.К., с ЕГН-********** и децата А.К.Г., с ЕГН-********** и детето А.К. Г., с ЕГН-**********, който да се осъществява всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 10:00 ч. в събота до 17:00 ч. в неделя, с преспиване, както и 30 дни през лятото, когато това не съвпада с платения годишен отпуск на бащата.

                ОСЪЖДА С.А.К., с ЕГН-********** *** да заплаща чрез К.А.Г., с ЕГН-********** *** като баща и законен представител месечна издръжка на детето А.К.Г., с ЕГН-********** в размер на *** лв. и месечна издръжка на детето А.К. Г., с ЕГН-********** в размер на *** лв., считано от 08.12.2016 г. до настъпване на основания за изменение или прекратяване на издръжката.

                 ОСЪЖДА С.А.К., с ЕГН-********** *** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по по сметка на РС-К. *** лв. държавна такса.

 

            Решението може да се обжалва пред Окръжен съд- Стара Загора, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                                    Районен съдия: