ПРОТОКОЛ
№ 260
гр. Пловдив, 27.11.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Мария П. Петрова
Румяна Ив. Панайотова-Станчева
при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева
Сложи за разглеждане докладваното от Румяна Ив. Панайотова-Станчева
Въззивно гражданско дело № 20235000500498 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 09:51 часа се явиха:
За жалбоподателя „А. - ***“ ЕООД, редовно призован, се явява адв. Л.
П., упълномощена от по-рано, като в момента представя пълномощно,
договор за правна защита и съдействие и доказателства за заплатено
адвокатско възнаграждение по банков път – за настоящата инстанция.
За частния жалбоподател и ответник по въззивната жалба „Б. и.“ ЕАД,
редовно призован, се явява адв. И. Д., упълномощен от по-рано.
Въззиваемият „Е.“ ЕООД, редовно призован, се представлява от адв.
И. И., с пълномощно по делото от по-рано.
Вещото лице С. М. С. не се явява, редовно призован.
Адв. П.: Да се даде ход на делото.
Адв. Д.: Да се даде ход на делото.
Адв. И.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че няма пречка да бъде даден ход на делото и
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
1
Докладва се делото:
Производството е по чл. 267 от ГПК, образувано по въззивна жалба вх.
№ 262854/23.05.2023 г. от „А. - ***“ ЕООД против решение №
260019/04.05.2023 г., постановено по гр.д. № 1148/2020 г. по описа на
Окръжен съд – Пловдив, с което са отхвърлени предявени от жалбоподателя
против „Е.“ ЕООД, и „Б. и.“ ЕАД, искове за признаване за установено, че
ищецът „А. - ****“ ЕООД е собственик на реално обособени части с обща
площ 1970 кв.м от ПИ с идентификатор ******** по КККР на гр. Пловдив, с
площ от 2797 кв.м, с адрес на поземления имот в гр. П., р. Ю. ул. А. *******,
а именно: южната част от ПИ с идентификатор ********, с площ от около 785
кв.м., оцветена в оранжево на Приложение № 1 към исковата молба и
оцветена в оранжево на скица № 1 към заключението на експерта, придобита
при необезпокоявано владение, продължило от 01.07.2003 г. до 01.07.2013 г. и
продължаващо и понастоящем; северна част от ПИ с идентификатор
********, с площ от около 1185 кв.м, оцветена в синьо на Приложение № 1
към исковата молба и оцветена в синьо на скица № 1 към заключението на
вещото лице, придобита при необезпокоявано владение, продължило от
02.05.2008 г. до 02.05.2018 г. и продължаващо и понастоящем, както и са
отхвърлени предявените от жалбоподателя против „Е.“ ЕООД искове за
признаване за установено, че ищецът „А. - ***“ ЕООД е собственик на сграда
с идентификатор ********.9 с площ 154 кв.м, двуетажна и сграда с
идентификатор ********.10 с площ 286 кв.м, едноетажна – и двете
разположени в ПИ от ******** КККР на гр. Пловдив, с площ от 2797 кв.м, с
адрес на поземления имот в гр. П., р. *************, а също и е отхвърлен
предявеният от жалбоподателя против „Б. и.“ ЕАД иск за признаване за
установено, че ищецът е собственик на реално обособена част с площ от
около 309 кв.м от ПИ с идентификатор ********** по КККР на гр. Пловдив, с
адрес на поземления имот в гр. П., р. Ю. , ул. ******, оцветена в оранжево и
защрихована в Приложение № 1 и оцветена с оранжево със защриховане на
скица № 1 към заключението на вещото лице. Жалбоподателят счита
решението за неправилно поради нарушение на материалния закон,
съществено нарушение на съдопроизводственитп правила и необоснованост и
по съображенията, изложени в жалбата е заявено искане същото да бъде
отменено и да бъде постановено друго, с което така предявените от него
искове да бъдат уважени. Претендира присъждане на разноски. С въззивната
2
жалба е заявено оплакване за допуснато процесуално нарушение ,изразяващо
се в несъбиране на относимо доказателство ,довело до некоректно отхвърляне
на предявените искове. Посочил е, че допуснатото нарушение касае
разпределение на доказателствената тежест с доклада на съда относно
наличието на изискването на чл. 200 ал. 1 от ЗУТ, респ. изключението на ал. 2
от същата разпоредба, поради което е поискал от въззивната инстанция да
даде указания на страните, касаещи разпределение на доказателствената
тежест по това възражението на ответника „Б. и.“ ЕАД като е заявил и искане
за назначаване на съдебно техническа експертиза с посочена в жалбата задача.
Предмет на въззивно разглеждане е и частна жалба от „А. - ***“
ЕООД против определение на съда № 260044/28..06.2023 г., постановено по
същото дело по реда на чл. 248 от ГПК в частта, в която е отказано изменение
на решението досежно присъдените на ответника „Б. и.“ ЕАД разноски, като е
заявено искане за неговата отмяна и редуциране на присъденото на този
ответник адвокатско възнаграждение.
От въззиваемите дружества „Е.“ ЕООД и „Б. и.“ ЕАД са постъпили
отговори, с които оспорват въззивната жалба, считат решението за правилно
и по съображения, изложени в отговорите, заявяват искане същото да бъде
потвърдено.
Въззиваетата страна „Б. и.“ ЕАД се противопоставя на допускане на
исканата от жалбоподателя СТЕ, като счита това искане за преклудирано.
Претендира и присъждане на разноски на въззивната инстанция.
От същото дружество е постъпил и отговор по частната въззивна
жалба на „Автохол – 153“ ЕООД против определението на съда, постановено
по реда на чл. 248 от ГПК, като счита същата за неоснователна и заявява
искане да бъде отхвърлена.
Предмет на въззивно разглеждане е и частна жалба от „Б. и.“ ЕАД
против определение на съда № 260044/28..06.2023 г., постановено по същото
дело по реда на чл. 248 от ГПК в частта, в която е оставено без уважение
искането му да бъде изменено решението в частта на разноските, като вместо
присъдените му такива в размер на 6000 лв. да му се присъдят разноски в
размер на 9530,40 лв., като е заявено искане в тази му част определението
като неправилно да бъде отменено и заявеното от него искане касателно
3
разноските да бъде уважено.
Съдът е счел заявеното с въззвната жалба доказателствено искане във
връзка с релевирано оплакване от жалбоподателя за допуснато от съда
процесуално нарушение, свързано с разпределение на доказателствената
тежест за основателно и е приел, че е налице хипотезата на чл. 266, ал. 3 от
ГПК, поради което е допуснал исканата СТЕ.
Адв. П.: Поддържам подадените от нас въззивна и частна жалби на
основанията, посочени в тях.
Адв. Д.: Оспорвам въззивната жалба по съображенията в подадения
отговор на същата, които също поддържам.
Поддържам частната жалба, подадена от наша страна.
Адв. И.: Оспорваме жалбата и поддържаме отговора на основанията,
които са посочени в него.
Адв. Д.: Относно доклада и допуснатото доказателство по принцип
споделям развитите мотиви на уважаемия съдебен състав, но тук има една
особеност. Както е посочил и първоинстанционният съд, ищецът е следвало
да наведе обстоятелства в някои от хипотезите на чл. 200, ал. 2 от ЗУТ.
Такива обстоятелства, наведени от страна на ищеца, липсват по делото, с
оглед на което те не подлежат и на доказване. Различна щеше да бъде
хипотезата, ако бяха заявени конкретни твърдения, конкретна хипотеза по чл.
200, ал. 2 от ЗУТ и не беше събрано това доказателствено средство под
формата на експертно заключение. Така че, считам, че доколкото липсват
заявени такива твърдения, тези обстоятелства не подлежат на доказване, вкл.
чрез допуснатата СТЕ и искането ми е тя да бъде заличена на това основание.
Адв. И.: Присъединявам се към искането на колегата.
Тези обстоятелства не са били наведени в производството пред първата
инстанция. Бе дадена многократна възможност на същия колега да се съберат
доказателства за имота. Следваше тези обстоятелства в първоинстанционния
съд да се разгледат, поради което моля да заличите допуснатата експертиза.
Адв. П.: Тук става въпрос за едно възражение от страна на ответниците
в първоинстанционното производство, по което възражение съдът
неправилно е разпределил доказателствената тежест. Това и вие сте го
4
констатирали в определението си. Поради това смятам, че това нарушение не
може да бъде санирано по никакъв начин с днес казаните от колегата
възражения, още повече, че тази разпоредба на ЗУТ касае жилищни имоти, а
тук процесният имот не е жилищен, не е с такова предназначение.Това
възражение сме направили още в първоинстанционното производство, в
писмената защита сме изложили подробни съображения, още повече, че от
експертизите, подробни, е видно, че са представени различни варианти, в
които този имот е съществувал точно в тези граници, в които претендираме
ние, нанесен е бил в кадастралната карта в предишни години, впоследствие
претърпели изменение, но точно в този вид, в който е претенцията по делото,
този имот е съществувал в кадастралната карта и затова има доказателства по
делото. Аз лично считам, че в случая става въпрос за едно възражение, което
следва ние да оборим, а не за твърдение, което се опитват да ни натрапят, че
трябвало да бъде направено в първоинстанционното производство, поради
което моля да дадете възможност на вещото лице да изготви заключение.
Адв. Д. /реплика/: Уважаеми апелативни съдии, когато се касае за иск
за собственост, в т.ч. и въз основа на давностно владение, ищецът следва да
посочи годен обект на правото на собственост. В тази връзка липсващите
твърдения в исковата молба по отношение на някоя от хипотезите на чл. 200,
ал. 2 от ЗУТ не могат да се заместват с възражения от отговора и не могат да
формират предмет на спора, доколкото ищецът е този, който трябва да
формира предмета на спора с исковата си молба и там да посочи годен обект
на правото на собственост. Когато се касае за реална част от поземлен имот
или урегулиран поземлен имот, това става именно чрез посочване на
конкретната хипотеза по чл. 200, ал. 2 от ЗУТ. Липсват такива твърдения и не
са наведени в предмета на делото, поради което и събирането на
доказателствено средство чрез допуснатата СТЕ се явява безпредметно.
Адв. П. /дуплика/: Съдебната практика в хипотезата на придобИ.е по
давностно владение е изобилна и това е една защита, която имат гражданите,
които владеят повече от 10 години определени части и няма изискване да се
посочват от страната конкретни разпоредби от конкретен закон. Ние реалните
части сме ги обособили и посочили, ангажирали сме доказателства и вещото
лице чрез геодезическо заснемане е обособили тези части, които ние твърдим
да притежаваме. Поради това аз считам, че навеждането на каквито и да е
5
разпоредби от ЗУТ не е необходимо и никой закон не го изисква и на това
основание възражението на колегата е неоснователно.
Съдът във връзка със заявеното възражение от адв. Д., поддържано от
адв. И. и свързаното с него искане за заличаване на допуснатата СТЕ, не
отстъпва от становището си, изразено в определението по чл. 267 от ГПК,
поради което намира искането за заличаване на експертизата за
неоснователно. Следва да се даде възможност на вещото лице да изготви
заключение по поставената му задача, като същото следва да бъде и
уведомено, че при неизготвяне и непредставяне на заключение в срок ще
понесе санкцията по ГПК.
Ето защо съдът
О П Р Е Д Е Л И :
Оставя без уважение искането на адв. Д. и поддържано от адв. И., за
заличаване на допуснатата СТЕ.
Дава възможност на вещото лице по допуснатата по делото СТЕ - С.
С., да изготви заключение по поставената му задача, като в призовката му се
съобщи, че при неизготвяне и непредставяне на заключение в срок ще понесе
санкцията по ГПК.
ОТЛАГА и НАСРОЧВА ДЕЛОТО на 05.02.2024 г. – 10:10 часа, за
която дата страните са уведомени. Да се призове вещото лице.
Протоколът изготвен в с. з.
Заседанието се закри в 10:10 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6