Присъда по дело №602/2020 на Районен съд - Казанлък

Номер на акта: 54
Дата: 7 юли 2020 г. (в сила от 22 юли 2020 г.)
Съдия: Тодор Стойков Тодоров
Дело: 20205510200602
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 19 юни 2020 г.

Съдържание на акта

П  Р  И  С  Ъ  Д  А

 

 

гр. Казанлък, 07.07.2020 год.

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Казанлъшкият районен съд, наказателна колегия, трети наказателен състав, на седми юли, две хиляди и двадесета година в открито съдебно заседание, в следния състав:

 

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОДОР ТОДОРОВ   

                                           

                                               

при участието на секретаря МАРИЙКА ИВАНОВА, в присъствието на прокурора ВЕСЕЛИНА СТОЯНОВА, разгледа докладваното от съдия ТОДОРОВ НОХД № 602 по описа за 2020 година на Казанлъшкия РС

 

 

П  Р  И  С  Ъ  Д  И:

 

         ПРИЗНАВА подсъдимия С.Р.С. – роден на *** год. в гр. Казанлък, живущ ***, български гражданин, с ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на 26.03.2020 г.  около 13,30 часа в с. П., общ. Г., по време на обявено на основание чл. 84, т. 12 от Конституцията на Република България, извънредно положение, свързано със смъртни случаи, с Решение от 13.03.2020 г. на 44-то Народно събрание на Република България (обн. ДВ, бр. 22/13.03.2020 г.), е нарушил мерки, издадени против разпространението или появяването на заразна болест по хората - т. 6 от Заповед № РД-01-130/17.03.2020 г. на Министъра на здравеопазването на Република България, издадена на основание чл. 63 от Закона за здравето, чл. 29 от Наредба № 21 от 2005 г. за реда за регистрация, съобщаване и отчет на заразните болести и във връзка с усложняващата се епидемична обстановка, свързана с разпространението на СОVID - 19 на територията на страната, като лицето по т. 1 от Заповедта, поставено под карантина с предписание за поставяне под карантина изх. № 437/19.03.2020г. от Регионална здравна инспекция - гр. Ст. Загора, не е изпълнил задължението да не напуска дома си или мястото на настаняване, в което е посочил, че ще пребивава на адрес ***, считано от 19.03.2020 г. за срок от 14 дни, след пристигането си от рискова държава – Кралство Великобритания, като е напуснала адреса си на 26.03.2020 г., като деянието е извършено по време на извънредно положение, свързано със смъртни случаи - обявено с Решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. и Решение на Народното събрание за удължаване на срока на извънредното положение от 03.04.2020 г. върху цялата територия на Република България, считано от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г., обнародвано в ДВ бр. 22 (извънредно) от 13.03.2020 г. и в ДВ бр. 33 от 07.04.2020 г., във връзка с разрастващата се епидемия от СОVID – 19, поради което и на осн. чл. 355 ал. 2 вр. с ал. 1 и чл. 54 от НК го осъжда на ДЕВЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ от свобода, което наказание на осн. чл. 58а ал. 1 от НК НАМАЛЯВА с една трета на ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ГЛОБА  в размер от ДЕСЕТ ХИЛЯДИ ЛЕВА

         На осн. чл. 66 ал. 1 от НК ОТЛАГА така определеното наказание за срок от ТРИ ГОДИНИ .

 

         ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване или протестиране в 15 дневен срок от днес пред Окръжен съд – Стара Загора.

 

        

                                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

                                                       

 

 

 

Съдържание на мотивите

                     М     О     Т     И     В     И    към   Н О Х Д № 602/20г.

 

                Производството е по реда на чл.370 и следващите от НПК.

 

Срещу подс.  С.Р.С. е повдигнато обвинение по чл.355 ал.2 вр. ал.1 от НК затова,че на 26.03.2020 г. в 13,30ч. в с.Паничерево общ. Гурково по време на обявено на основание чл.84 т.12 от Конституцията на Република България извънредно положение свързано със смъртни случаи, с Решение от 13.03.2020г. на 44-то Народно събрание на Република България / обн. ДВ бр.22/13.03.20г./ е нарушил  мерки издадени против разпространението или появяването на заразна болест по хората т.6 от Заповед № РД-01-130/17.03.20г. на Министъра на здравеопазването на Република България като лицето  е било поставено под карантина с предписание за поставяне под карантина изх. № 437/19.03.20г. от РЗИ-Стара Загора не е изпълнил задължението да не напуска дома си или мястото на настаняване в което е посочил,че ще пребивава на адрес с.Паничерево общ.Гурково обл. Стара Загора ул. „Бор“ № 3 считано от 19.03.20г. за срок от 14 дни след пристигането си от рискова държава- Кралство Великобритания като е напуснал адреса си на 26.03.20г. и деянието е извършено по време на извънредно положение .

В съдебното заседание след приключване на съдебното следствие представителя на РП-Казанлък поддържа обвинението и пледира съдът да признае  подс. за виновен като му определи наказание от девет месеца лишаване от свобода което да основание чл.66 от НК бъде отложено за срок от три години, да бъди приложена и разпоредбата на чл.58а от НК както и глоба в размер от десет хиляди лева.

В съдебното заседание подс. С.Р.С. се признава за виновен като признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява да не се събират доказателства за тези факти- чл.371 т.2 НПК.

Сл. защитник на подс. С. след приключване на съдебното следствие пледира съдът да го признае за виновен като му бъде наложено условно наказание и глоба в минимален размер.

Съдът като взе предвид  фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и доказателствата събрани  в хода на досъдебното производство установени с доказателствени средства по реда на НПК и признанията на подс.и  след преценка поотделно и в съвкупност приема за установено следното;

С Решение от 13.03.2020г. на 44-то Народно събрание на Република България / обн. ДВ бр.22/13.03.20г./ е било обявено извънредно положение считано от 13.03.20г. до 13.04.20г. във връзка с разрастващата се пандемия от Ковид-19 .

В тази връзка Министъра на здравеопазването на Република България е издал заповед с № РД-01-130/17.03.20г. съгласно която е въведена задължителна карантина за всички лица влизащи в Република България от Кралство Великобритания.

Влизащите в Република България попълвали удостоверение  в който посочват държавата от която пристигат, личните си данни и мястото на което се задължават да пребивават за период от 14 дни.

В изпълнение на тази процедура на подс.С. били издадено предписание с изх. № 437 от 19.03.20г.   с което  се задължавал да спазва ограничението да не напуска дома си в с.Паничерево общ.Гурково област Стара Загора  ул. „Бор“ № 3 считано от 19.03.20г. за срок от 14 дни.

На  26.03.20г. подс. С. напуснал домашния си адрес и на кръстовището на ул******** говорил със св. Зл. Ст..

Същия ден около 13.30ч. св. Т. и К. служители на РУ –Казанлък извършвали проверка и установи,че подс.  С. не спазва 14 дневния карантинен период , въпреки,че пред тях заявил,че знаел за наложеното му  предписание за домашна карантина.

Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на св. З. Ст., Й. К. и Ал. Т. и от писмените доказателства- писмо с изх. № 30-90/20.03.20г.,от РЗИ-Стара Загора до ОДМВР Стара Загора с приложен списък, справка за пътуване на лице- български гражданин,писмо с изх. № 30-144-1/30.04.20г. на РЦЗИ-Стара Загора, формуляр за събиране на данни, предписание за поставяне под карантина и докладна записка  рег. № УИ 284р-8584 от 27.03.20г., което подкрепят направените от подс. С. признания.

Имайки предвид установената по несъмнен и безспорен начин фактическа обстановка съдът намира,че от обективна и субективна страна  подс. С.Р.С. е осъществил състава на чл.355 ал.2 вр. ал.1 от НК.

ПО ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ ;

С действията си на  26.03.2020 г., а именно напускането на дома си, отиването на обществено място кръстовището на ул. ***** подсъдимият С.  е нарушил мерките по издадени от Министъра на Здравеопазването на Р. България заповеди, а именно Заповед № РД-01-130/17.03.2020 г., изм. и доп. със Заповед № РД-01-140/19.03.2019 г., свързани с разпространяването или появяването на заразна болест по хората /COVID-19/. Същото представлява инфекциозно заболяване. В края на януари 2020 година, в съответствие с разпоредбите на Международните здравни правила, Световната здравна организация, заболяването е обявено за опасно за общественото здраве от международно значение, като в последствие предвид повсеместното му разпространение в световен мащаб и засягането на голям брой хора COVID-19 е обявено за пандемия.

С посочените заповеди на Министъра на здравеопазването на Р. България са въведени неотложни противоепидемични мерки с цел осигуряване на живота и здравето на гражданите, в условията на извънредно положение, свързано със смъртни случаи, обявено с Решение от 13.03.2020 г. на 44-то Народно събрание на Република България, обн. ДВ, бр. 22/13.03.2020 г. Мерките по тези заповеди и разпореденото в тази връзка предварителното им изпълнение, се предприемат с цел ограничаване на епидемията от COVID -19, която представлява тежка извънредна ситуация, свързана с общественото здраве в национален и световен мащаб. Това именно обосновава характера им на мерки от изключително висок обществен интерес. Затова всяко нарушаване им се явява неприемливо, тъй като последиците от неприлагането, респ. нарушаването на мерките биха причинили значителни или трудно поправими, включително и непоправими вреди за живота и здравето на хората.

Подсъдимият е бил предупреден за спазването на посочените мерки с издаденото му предписание за поставяне под карантина  изх.№ 437 /19.03.2020 г. на РЗИ – гр. Стара Загора, като му е бил връчен и екземпляр от същото. Предписанието е издадено по утвърден образец, от надлежен компетентен орган и съдържа всички изискуеми реквизити. Екземпляр от същото е връчен на подс. на 19.03.2020 г. Предписанието е издадено на обвиняемия, понеже той е влезнал в Р. България  от рискова държава, с разрастваща се епидемия от COVID – 19, а именно Кралство Великобритания.

От субективна страна деянието е осъществено при пряк умисъл, като е съзнавал общественоопасния характер на деянието, искал е и се е съгласил с настъпилите общественоопасни последици.

Подс. С. е знаел, че за срок от 14 дни не следва да напуска дома си и е поставен под карантина, но въпреки това е извършил процесното деяние.

Имайки предвид изложените дотук мотиви и на основание цитирания по-горе законов текст съдът намира,че подс.С.Р.С. следва да бъде признат за виновен и наказан.

Като отегчаващи вината обстоятелства съдът приема,че е  извършено престъпление от вида  нарушение на мерки  против разпространение на  заразна болест едно често извършвано престъпление в нашето общество по време на въведеното извънредно положение  както и  обремененото му съдебно минало- осъждан с приложение на разпоредбата на чл.78а от НК.

Като смекчаващи вината обстоятелства съдът приема-  добрите му характеристични данни, критичното му отношение към извършеното и направените признания.

Наказанието му следва да се определи при превес на смекчаващите вината обстоятелства и със оглед постигане целите на чл.36 от НК- девет месеца лишаване от свобода и глоба в размер от десет хиляди лева.

На основание чл.373 ал.2 вр. чл.372 ал.4 вр. чл.371 т.2 от НПК съдът няма алтернатива и на основание чл.58а от НК намалява така определеното наказание с една трета на шест месеца лишаване от свобода.

На основание чл.66 ал.1 от НК определеното наказание не следва да се изтърпява ефективно а на основание чл.66 от НК следва да бъде отложено за срок от три години.

Водим от горните мотиви съдът постанови присъдата си.

 

 

                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ ;