Р Е Ш Е Н И Е № 1313
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско въззивно отделение – девети състав, на тринадесети ноември две хиляди и
деветнадесета година, след публично съдебно заседание на двадесет и четвърти октомври 2019 година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ШИПОКЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ФАНЯ РАБЧЕВА
СВЕТОСЛАВ УЗУНОВ
при участието на секретар Пенка Георгиева, след като
разгледа докладваното от председателя въззивно гр. дело № 2112 по описа за 2019 година, за да се произнесе, приема следното:
Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано
по въззивна жалба от ответника в
първоинстанционното производство, с която се обжалва изцяло решение № 3037 от 16.07.2019
г. на Районен съд Пловдив, Хгр.с. постановено по гр. дело № 11426 по описа за
2018 година, с което се отменя като
незаконосъобразно, на основание . чл.40 ал.1 от ЗУЕС, по иска предявен от Д.П.П.,
против Етажна собственост на блок 3 от ЖК „*****“ гр. ****, представлявано от
„Тия мениджмънт“ ООД, изпълняващо функции на управител, решението по т. 2 от
дневния ред на Общото събрание на етажната собственост, проведено на 28.06.2018г.,
с което е определено възнаграждение на фирмата за поддръжка и управление на
сградата – „Тия Мениджмънт“ ООД .
В подадената срещу решението на първоинстанционния съд въззивна жалба са изложени оплаквания, за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение, счита се, че същото е постановено в разрез с приложимите материално правни разпоредби на закона, както и с практиката на ВКС и на съдилища - Окръжни и Районни, като в тази връзка се цитират и различни съдебни решения. Не се приема за основателно съображението основно, поради което, съдът уважава исковата претенция, а именно, че към датата на свикване и провеждане на събранието от 28.06.2018 г. „Тия Мениджмънт“ ООД не е разполагало с правомощия на управител и не би могло да свика общо събрание.
В тази насока, се развиват съображения по същество, като се прави анализ на разпоредбите на ЗУЕС, съответно чл. 19, ал. 2, чл. 21, ал.1 от ЗУЕС, както и чл. 19, ал.1 и ал.8 от ЗУЕС. Неправилен е в тази насока изводът на съда, че общото събрание на ЕС е свикано на основание чл. 12 от ЗУЕС от дружеството „Тия мениджмънт“ ООД, на което били възложени функциите по управление на етажната собственост, на основание чл. 11, ал. 1 , т. 11 от ЗУЕС, като се сочи, че видно от приложения Протокол от ОСЕС от 06.11.2009 г. общото събрание е взело решение по т. 1 от дневния ред, с което възлага дейностите по управление на фирмата за управление и поддръжка на комплекса „Я. – Т“ ООД. Посочено е, че от тази дата 06.11.09 г. бил изтекъл двугодишният срок на мандата. В тази насока, не били налице доказателства за сключване на договор между етажната собственост и дружеството, което безспорно не е собственик на обект в сградата, и в тази насока е основният извод на съда, че мандатът на дружеството е изтекъл. В тази насока се счита, че този извод е неправилен, като се прави прочит на съдържанието на приложения Протокол на ОСЕС, от 6.11.2009 г., съответно т. 1 от него, както и на заявление по чл. 4 от ЗУЕС, с вх. № 09РЕС-455/22.12.2009г. на район Северен, като се заявява, че независимо, че последващи решения на Общото събрание за етажната собственост за избор на управителен съвет /управител/ или за възлагане функциите на управител на друго физическо или юридическо лице, на основание чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗУEС няма. Това не означавало, че такива не били възложени на ответното дружество с протокола от ОСЕС от 06.11.2009 или пък, че е изтекъл мандатът на същия. В тази насока, се прави анализ на съдебна практика, във връзка с аналогични случаи, като се заявява, че нямало пречка ОС да възложи отделни управителни, изпълнителни правомощия на юридическо или физическо лице, което да ги осъществява срещу заплащане. Сочи се, че това принципно положение е отразено в разпоредбата на чл. 11, ал., т. 11 от ЗУЕС. В тази насока се заявява , че Законът не поставя ограничения по отношение на изпълнителните, управителни правомощия, които ОС може да делегира на трети субекти, като в този смисъл следва да се приеме, че не са налице правомощия на управителното тяло, които да се определят като негова изключителна компетентност. Заявява се, че управител или управителен съвет се избира за срок до две години, като при всички положения, обаче, управителят или управителния съвет продължават дейността си до избора на нов управител – сочи се, разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗУС.
Не се споделят аргументите на съда, че мандатът на управителя, респективно лицето, на което са възложени функциите на управител на етажната собственост, е две години, с оглед разпоредбата на чл. 19, ал. 8 от ЗУЕС, в редакцията от ДВ бр. 26, 2016 г., както и, че такъв договор не е сключен с етажната собственост, също, не могат да бъдат споделени. В тази насока, се заявява, че, по принцип, функциите по управление и поддръжка на блок 3 от комплекс „Марица гардънс“ са възложени на ответното дружество, с решение на ОСЕС от 6.11.2009 г., т.е. преди приемане измененията на ЗУЕС от 2016 г. Към тази дата на възлагане на същите не е имало изискване от подписването на каквито и да било договори с етажната собственост, освен това такъв бил и безсмислен, предвид сключените индивидуални договори за управление и поддръжка със собствениците на самостоятелни обекти. Сочи се, че неправилно съставът на Районен съд е допуснал смесване на две съвсем различни хипотези - възлагане на функциите на управител при етажна собственост и такива, при особения режим на управление на комплекси от затворен тип, какъвто, именно, е ЖК „Марица Гардънс“. Отделно от изложеното се счита, че е налице и друго процесуално нарушение, тъй като съдът не бил обсъдил всички събрани по делото доказателства. Отново се сочи практика на ВКС. В тази насока, се моли да се отмени изцяло обжалваното решение и да бъде постановено ново, с което да се отхвърли така предявеният от ищеца иск, с правно основание чл. 40 от ЗУЕС срещу решение по т. 2 от дневния ред на общо събрание на ЕС на блок № 3 от жилищен комплекс „****“ гр ****, проведено на 28.06.2018 г. като неоснователен и недоказан. Доказателствени искания не се сочат. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК по делото не е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна относно въззивната жалба на ищеца.
В с.з. по въззивното дело от страна на адв. М., пълномощник на жалбоподателя, се поддържа въззивната жалба; представят се пълномощно, договор за правна защита и съдействие, и списък на разноските. От страна на въззиваемия П. се заявява, че жалбата е неоснователна и се моли да бъде оставена без уважение, както и че няма доказателствени искания. Допълнително по въззивното дело е постъпила писмена защита от адв. М., пълномощник на жалбоподателя, с която, отново, се взема становище по същество.
Въззивният състав на ПдОС след като констатира, че въззивната жалба е допустима – подадена от надлежна страна по делото, в законния срок по чл. 259 ал. 1 от ГПК, срещу подлежащо на обжалване валидно и допустимо решение на районния съд, разгледа въззивната жалба по същество.
Разгледана по същество въззивната жалба се явява неоснователна, поради следното:
За да постанови обжалваното решение, с което уважава предявения иск с правно основание чл. 40 ал. 1 от ЗУЕС, районният съд излага съображения, че към дата на свикване и провеждане на събранието от 28.06.2018г. „Тия Мениджмънт“ ООД не е разполагало с правомощия на управител и не би могло да свика общото събрание; като нарушението при свикването на общото събрание е достатъчно за да обоснове незаконосъобразност на атакуваното решение по т.2 от дневния ред.
Въззивният съд намира за правилен извода на районния съд за основателност на предявения иск. От своя страна, въззивният съд след като взе предвид оплакванията във въззивната жалба съгласно правомощието си по чл. 269 изр. второ от ГПК, становището на въззиваемата страна, както и след преценка по чл. 235 ал.2 от ГПК на приложените по делото и относими към предмета на спора доказателства, приема следното:
Страните не спорят относно установени, с допустими доказателствени средства в първоинстанционното производство, обстоятелства:
Ищецът Д.П. е собственик на два самостоятелни обекта – ап.8 и ап.24, находящи се в сградата № 3 на ЖК „****“, която е в режим на етажна собственост. При което притежава право да атакува решения на общото събрание; като исковата молба, постъпила в съда на 11.07.2018г. е подадена в законния срок от тридесет дни, считано от датата на провеждане на събранието- 28.06.2018г., поради което е допустима за разглеждане от съда.
Между ищеца, инвеститора и трето дружество „Я. –Т“ ООД е имало сключен договор от 15.10.2009г. относно управление и поддръжка на общи части в жилищния комплекс; с анекс от 03.10.2014г. страните се съгласили дейностите по поддръжката да се изпълняват от „Тия мениджмънт“ ООД, /с предишно наименование „Я. –Т“/. Така сключеният договор е бил прекратен с едностранно предизвестие отправено от ищеца, считано от 01.05.2016г. / лист 21 от делото/.
При което, след 01.05.2016г. между ищеца, като възложител, и дружеството „Тия мениджмънт“ ООД, като изпълнител, не е бил сключван договор за управление и поддръжка на жилищен комплекс,респективно, на общите части на комплекса и блока.
Процесното общо събрание от 28.06.2018г. е било свикано от „Тия Мениджмънт“ ООД с покана поставена на 20.06.2018г. при огласен дневен ред от шест точки, сред които и „вземане на решение относно уреждане на въпроса с плащанията от собствениците, които са с изтекъл или нямат сключен индивидуален договор за поддръжка с „Тия мениджмънт“ ООД и определяне на дължимото от тях възнаграждение на дружеството, на което е възложена поддръжката и управлението на общите части“ .
Установява се, че събранието се провело на определената дата, като е било отложено с един час, поради липса на кворум и започнало в 18,30ч. при представени 52,27 % от общите части на етажната собственост . По точка втора от дневния ред с мнозинство от 36,853% „за“ било решено възнаграждението на дружеството управляващо и поддържащо общите части - „Тия Мениджмънт“ да бъде 40 лева на месец за апартамент, дължими от собствениците на всеки апартамент в блок №3. В решението било пояснено, че възнаграждението, както разходите за електричество и вода, дължими от собствениците, които имат индивидуални договори с дружеството, ще продължават да се заплащат съгласно сключените договори / лист 27 от делото/.
Установява се, също така, че с решение по точка първа от дневния ред на Общо събрание на етажната собственост проведено на 06.11.2009г., било взето решение за възлагане, по чл.11, т.11 от ЗУЕС на дейностите по управление на етажната собственост на фирмата „Я. – Т“ ООД / понастоящем с наименование „Тия Мениджмънт“ ООД./ лист 62/.
Спорен е въпросът, въведен и в оплакванията във въззивната жалба, дали след като не е налице сключен индивидуален договор между ищеца, като възложител, и дружеството, изпълнител, в случая“Тия мениджмънт“ ООД, и без да е налице сключен договор между етажната собственост и дружеството, което не е собственик на обект в сградата, е налице валидно правомощие на управител в лицето на това дружество, което да му дава възможност да свиква и провежда събранието на 28.06.2018г.
Видно е от гореизложени неоспорени обстоятелства, че в случая решението на общото събрание относно възлагане на правомощия на управител на „Тия Мениджмънт“ ООД е взето на 06.11.2009г., като от тази дата е изтекъл двугодишният срок на мандата, /арг.чл.19ал.2от ЗУЕС/, без да са налице данни, респ. доказателства по делото относно вземане на ново решение, с което е гласуван нов мандат. Не са налице и доказателства за сключване на договор между етажната собственост и дружеството, което не е собственик на обект в сградата, съгласно разпоредбата по чл.19, ал.8 от ЗУЕС в цитираната й редакция. Съгласно тази разпоредба, отношенията във връзка с упражняването на дейността на управител е следвало да бъдат уредени в договор, различен от индивидуалните договори, чието основание е чл.2 ЗУЕС. Основание за възникване на правомощията за дружеството е решението на общото събрание по чл.11, т..11 ЗУЕС, а не индивидуалните договори по чл.2 ЗУЕС, тъй като последните уреждат , само, отношенията свързани с управлението на общите части на сгради в режим на етажна собственост, построени в жилищен комплекс от затворен тип.
Въззивният съд не намира да е осъществен сложният фактически състав, който да е основание за възникване на правомощия за дружеството, респективно, за възникване на правомощия на управител в лицето на същото, предвиден в разпоредбата на чл. 19 ал. 8 от ЗУЕС, /редакция от ДВ бр.26/2016г./. Новоприетата разпоредба предвижда, че следва да е налице решение на ОС, взето с мнозинство повече от 67 на сто идеални части от общите части на етажната собственост, за да могат да бъдат възложени на ФЛ или на ЮЛ, които не са собственици, правомощията или на част от тях, на управителния съвет/управителя/; предвижда се, че договорът за възлагане се одобрява с решение на ОС, взето с мнозинство повече от 67 на сто ид. части от общите части на ЕС, и се сключва от упълномощено от ОС лице за срок до две години. Договор, сключен за по-дълъг срок, се смята за сключен за две години, а клауза, предвиждаща автоматично подновяване на договора или превръщането му в безсрочен, се смята за недействителна. В срока на договора избраното физическо или юридическо лице има правата, задълженията и отговорността на управителния съвет /управителя/ по този закон.
За пълнота на изложението се отбелязва от въззивния
съд и, че съгласно установената съдебна практика решенията на етажната собственост
не са сделки и за тях не се прилага ЗЗД. Законосъобразността на тези решения се
определя от правилата за тях в ЗС и ЗУЕС, а не от ЗЗД - Решение № 39 от
19.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 657/2012 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Бонка
Дечева.
С Решение № 654/01.10.2009 г. по гр. д. №
1506/2008 г. III гр. о. е прието, че решенията на общото събрание на етажната
собственост са правни актове на общност от лица, които не са персонифицирани,
за които не се прилагат правилата за недействителност по ЗЗД. Уредени са
специални правила за вземането на тези решения и начина на отмяната им, които
изключват общите правила за недействителност на сделките. Прието е, че
решенията на общото събрание на етажната собственост по своята правна природа
се доближават до решенията на общото събрание на търговските дружества и по
отношение на тях по аналогия са относими разясненията, дадени в ТР № 2/2002 г.
ОСГК на ВКС.
В случая, не е налице нито решение на ОС по
чл. 11 ал. 11 от ЗУЕС, нито след него сключен в писмена форма договор за
възлагане на управление, /по аналогия на договор за възлагане на управлението
на търговско дружество/, за да е завършен фактическият състав по чл.
19, ал. 8 от ЗУЕС, /в сега действащата й редакция, ДВ бр.26/2016г./.
В т.н., неоснователно е
позоваването на разпоредбата на чл. 21 ал. 2 от ЗУЕС, съгласно която,
УС/управителят/ продължава да изпълнява функциите си до избора на нов
управителен съвет /управител/, тъй като приложението й в случая се дерогира от
специалната, относима към настоящия казус разпоредба на чл. 19 ал. 8 от ЗУЕС,/в
сега действащата редакция изм.ДВ бр.
26 от 1.04.2016г./. Договорът за възлагане на управление, предполага отношения на доверие,
независимо дали управителят е ФЛ, или ЮЛ, /с оглед представителната власт на
органите на последното/, между управителя и етажните собственици, в състава на
учредената ЕС, което и обуславя уредбата на отношенията във връзка с
упражняване на дейността на управител на ЕС, визирана в новосъздадената редакция
на разпоредбата на чл. 19 ал. 8 от ЗУЕС
Предвид изложените обстоятелства въззивният
съд намира за изцяло неоснователни оплакванията във въззивната жалба, при което
същата като неоснователна не следва да бъде уважена от съда. Доколкото,
спорният въпрос е изцяло правен, не е необходимо да се обсъждат други доводи на
страните, респ. отнасящи се до фактически обстоятелства по делото, като
последните, доколкото са правно релевантни, не се оспорват от страните, респ.
във въззивното производство, а останалите, които са извън предмета на делото,
например, как се изпълняват задълженията на дружеството, не е необходимо да се
разглеждат от съда и необсъждането им не съставлява процесуално нарушение, в
каквато насока е налице оплакване във въззивната жалба.
При което и обжалваното решение на районния
съд като правилно следва, изцяло, да бъде потвърдено от въззивния съд, ведно
със законните последици.
По въззивното дело няма данни за направени от
въззиваемия разноски, поради което и съдът не присъжда такива с настоящето
решение, по арг.чл. 78 ал. 3 от ГПК.
Решението на въззивния съд е окончателно и не
подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280 ал. 3 от ГПК.
Водим от гореизложените съображения и на
основание чл. 271 ал. 1 от ГПК, Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло, постановеното на 16.07.2019г. Решение № 3037 на Пловдивския районен съд, десети граждански състав, по гражданско дело № 11426 по описа за 2018 година, с което ОТМЕНЯ като незаконосъобразно, на осн. чл.40, ал.1 ЗУЕС, по иска предявен от Д.П.П. ЕГН **********, с адрес ***, против Етажно собственост на блок 3 от ЖК „***“ гр. ****, представлявано от „Тия мениджмънт“ ООД изпълняващо функции на управител, седалище и адрес на управление гр. ****, решението по т. 2 от дневния ред на Общото събрание на етажната собственост, проведено на 28.06.2018г., с което е определено възнаграждение на фирмата за поддръжка и управление на сградата – „Тия Мениджмънт“ ООД; и се ОСЪЖДА Етажна собственост на блок 3 от ЖК „Марица Гардънс“ гр. ****, представлявана от „Тия мениджмънт“ ООД, да заплати на Д.П. П. сумата 30лв. /тридесет лева/, представляваща деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО на въззивния съд е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/
2/