№ 114
гр. Пловдив, 06.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Станислав П. Георгиев
Членове:Стоян Ат. Германов
Христо В. Симитчиев
при участието на секретаря Анна Д. Стоянова
като разгледа докладваното от Христо В. Симитчиев Въззивно гражданско
дело № 20225000500224 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх.№291/31.01.2022г. от Д.Б. Ч.,
ЕГН **********, от гр. Б., ул. А. Н. № ** против Решение №8/07.01.2022 г. ,
постановено по гр.д. № 523/2020 г. по описа на Окръжен съд – Смолян, с
което се отхвърля искът по чл. 59 ЗЗД на Д.Б. Ч., ЕГН **********, от гр. Б.,
ул. А. Н. № **, като управител и собственик на предприятието на ЕТ П. - **,
да се осъди "В. - Б." АД – З. ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление гр. З. ул. С. С., № *, представлявано от С. С., да му заплати
обезщетение в размер на 33 000лв. за ползването без основание, ведно със
законната лихва върху тази сума от 10.12.15г. до 10.12.20г., на следния
недвижим имот, а именно : електропроводи от ел.табло, намиращо се в
бетоново помещение до административна сграда и отклонението за бетоновия
център, ел. табло и електрооборудването на бетоновия център; стая за
персонала и складово помещение с обща застроена площ 36кв.м.; автоканал с
предпазна стена 34кв.м.; полигон за направа на бетонови елементи 30кв.м.;
мост за тежкотоварни коли и машини – 60т.; метална конструкция от двоен Т-
1
профил № 24 – 36кв.м.; стоманена ламарина с дебелина 12 мм. – 20кв.м.;
ребра за укрепване профилите против изкълчване от стоманени релси с тегло
34кг./1м. – 520кг. бетон В - 20 за покриване на конструкцията 7кв.м.; водосток
- 630мм. – 8м.; - водосток 2бр. по 4м. - 8м.; колектор за отводняване на
площадка с дължина 42.5м., мрежа за захранване па машини и съоръжения на
работната площадка с ел. енергия, изразяващо се в монтиране на стълбове 2
броя, 3 броя дървени стълбове с удължители, алуминиеви проводници 5 бр.
80мм2 с дължина 150м. плюс 6 метра стълб № 5 до постройката, ведно с
медни кабели 3бр.по 80мм2; водопровод за промишлена вода 260м.; Бетонов
възел - ел. двигател, редуктор, кардан от фадрома със свързващи муфи и
фланци по 2бр.; 3бр. бъркачки с титанови плоскости; ел. телфер 5 тона; шнек
с редуктор и ел . двигател 7 kw; силоз за цимент с вибратор против задържане
на цимента; компресор; електронен кантар, всички построени в поземлен
имот с идентификатор ***********. по кадастралната карта и кадастралния
регистър на гр. Р., С. област, подробно описани в нот.акт № ************-ти
нотариус с район на действие РС-М., като неоснователен и недоказан.
Жалбоподателят излага съображения за неправилност и
незаконосъобразност на първоинстанционното решение, като моли съда да го
отмени и да уважи предявения иск. Поддържа, че от доказателства по делото
безспорно се установява, че ищецът е собственик на описаните в ИМ сгради и
съоръжения, трайно прикрепени към поземлен имот с идентификатор
*******, явяващ се собственост на ответника, построени със средства на
ищеца по време на дейността му като ЕТ „П. - **“, с прекратена понастоящем
дейност. Счита също за доказано и че описаните в Им сгради и съоръжения се
ползват без основание от ответника и че ищецът, като собственик, не е
допуснат до същите от ответника, респ. не е могъл да ги ползва според
правата си и да реализира доход от тях, изразяващ се в пазарния наем за
ползването на същите.
Въззивната жалбата е допустима, подадена от легитимирано лице и
в законния срок.
По жалбата е постъпил от въззиваемата страна „В. - Б.“АД писмен
отговор, подаден в законния срок, с който се оспорват изцяло наведените в
същата доводи и възражения, за което са изложени подробни съображения.
Иска се въззивната инстанция да потвърди първоинстанционното решение
2
като правилно и законосъобразно.
След преценка на материалите по делото и като съобрази
направените от страните твърдения и възражения, както и развитите в
жалбата срещу първоинстанционното решение доводи в аспекта на
чл.269 ГПК, Пловдивският апелативен съд намира за установено
следното:
Ищецът Д.Б. Ч. е предявил иск с правна квалификация по чл.59 ЗЗД
за осъждане на ответника да му заплати сумата от 33000 лв., с която
ответникът се е обогатил за сметка на еквивалентното по размер обедняване
на ищеца посредством ползването без основание на постройки и съоръжения,
собственост на ищеца, построени в поземлен имот с идентификатор
***********. по кадастралната карта и кадастралния регистър на гр. Р., С.
област, подробно описани в нот.акт № ************-ти нотариус с район на
действие РС-М., описани в исковата молба, както следва: електропроводи от
ел.табло, намиращо се в бетоново помещение до административна сграда и
отклонението за бетоновия център, ел. табло и електрооборудването на
бетоновия център; стая за персонала и складово помещение с обща
застроена площ 36кв.м.; автоканал с предпазна стена 34кв.м.; полигон за
направа на бетонови елементи 30кв.м.; мост за тежкотоварни коли и
машини – 60т.; метална конструкция от двоен Т-профил № 24 – 36кв.м.;
стоманена ламарина с дебелина 12 мм. – 20кв.м.; ребра за укрепване
профилите против изкълчване от стоманени релси с тегло 34кг./1м. – 520кг.
бетон В - 20 за покриване на конструкцията 7кв.м.; водосток - 630мм. – 8м.;
- водосток 2бр. по 4м. - 8м.; колектор за отводняване на площадка с
дължина 42.5м., мрежа за захранване па машини и съоръжения на
работната площадка с ел. енергия, изразяващо се в монтиране на стълбове 2
броя, 3 броя дървени стълбове с удължители, алуминиеви проводници 5 бр.
80мм2 с дължина 150м. плюс 6 метра стълб № 5 до постройката, ведно с
медни кабели 3бр.по 80мм2; водопровод за промишлена вода 260м.; Бетонов
възел - ел. двигател, редуктор, кардан от фадрома със свързващи муфи и
фланци по 2бр.; 3бр. бъркачки с титанови плоскости; ел. телфер 5 тона;
шнек с редуктор и ел . двигател 7 kw; силоз за цимент с вибратор против
3
задържане на цимента; компресор; електронен кантар.
Според твърденията на ищеца, исковата сума от 33000 лв
съответства на пазарния наем, който ищецът, като собственик на посоченото
недвижимо имущество, трайно прикрепено към имот с идентификатор
***********. по кадастралната карта и кадастралния регистър на гр. Р., не е
могъл да получава в периода 10.12.2015г. – 10.12-2020г., поради използването
на неговото имущество без основание от ответното дружество, с която
ищецът е обеднял и с която ответното дружество се е обогатило за негова
сметка, спестявайки си дължимия за ползването на ищцовото имущество
пазарен наем.
С оглед фактическите твърдения, на които е основан предявения
иск, първият и основен спорен въпрос по делото е дали ищецът е собственик
на въпросното недвижимо имущество. В тази връзка, ищцовата теза е, че в
рамките на дейността си като ЕТ „П. - **“, понастоящем заличен, ищецът е
изградил със собствени средства описаните в ИМ сгради и съоръжения, по
начин, че същите са трайно прикрепени към земята и са част от поземлен
имот с ид. ***********, собственост на ответника, с което според ищеца, той
е станал техен собственик, съответно, същите са били част от активите му
като ЕТ и след прекратяване дейността му като ЕТ„П. - **“, са останали
негова собственост.
Съгласно твърденията в ИМ, недвижим имот с идентификатор
***********. по кадастралната карта и кадастралния регистър на гр. Р., С.
област, без горепосочените съоръжения и сгради, принадлежащи на ищеца, е
собственост на ответника „В. - Б.“АД, по правоприемство (придобиване на
част от търговското предприятие) от „Г. М.“АД, което, от своя страна, е
признато за собственик на имота с нот. акт за собственост по обстоятелствена
проверка №***** **, рег.№****, дело ************-ти нотариус с район на
действие РС-М..
Следователно, въпросът за принадлежността собствеността върху
имот *********** по КККР на гр. Р. на „В. - Б.“АД не е спорен между
страните, което се потвърждава и от представения от самия ищец нот. акт от
03.12.2015г., с който „Г. М.“АД - праводател на ответника, е признат са
собственик на имот ***********, с площ 24940 кв.м, ведно с находящите се в
него 4 сгради, както следва: сграда на 1 етаж с ид. ***********.1, с площ от
4
236 кв.м, сграда на 1 етаж с ид. ***********.2, с площ от 208 кв.м, сграда на 1
етаж с ид. ***********.3, с площ от 39 кв.м и сграда на 1 етаж с ид.
***********.4, с площ от 68 кв.м.
Видно от представения по делото договор за покупко-продажба на
обособено предприятие „РОФ“, с нот . заверка на подписите, сключен на
27.07.2016г. между „Г.-М.“АД, като продавач и ответника „В. - Б.“АД, като
купувач, в имуществото на търговското предприятие, прехвърлено на
купувача, е включен и имот ***********, ведно с находящите се в него
сграда на 1 етаж с ид. ***********.1, с площ от 236 кв.м, сграда на 1 етаж с
ид. ***********.2, с площ от 208 кв.м, сграда на 1 етаж с ид. ***********.3, с
площ от 39 кв.м и сграда на 1 етаж с ид. ***********.4, с площ от 68 кв.м,
както и бетонов възел към хвостохранилище, с ид. ***********.5 –
съоръжение.
Съгласно чл.92 от Закона за собствеността, „ Собственикът на
земята е собственик и на постройките и насажденията върху нея, освен ако
е установено друго.“
Според 67 от Закона за собствеността, „ Собственикът може да
отстъпи на друго лице правото да построи сграда върху неговата земя,
като стане собственик на постройката. Също така собственикът на
земята може да прехвърли отделно от земята собствеността върху вече
съществуващата постройка. Собственост върху постройка, отделно от
земята под нея, може да се създаде и чрез доброволна делба.“
В настоящия случай, ответникът безспорно е собственик на процесния
имот с ид. ***********, с площ 24940 кв.м, по КККР на гр. Р., поради което,
по силата на чл.92 от ЗС, е собственик и на постройките върху него,
доколкото не е установено друго. Друго би било установено например, ако
собственикът беше учредил право на строеж на трето лице или му бе
прехвърли собственост на съществуващи сгради в имота, без земята под тях.
От ищеца обаче нито се твърди, нито се представят доказателства да е
извършил строителство на визираните в ИМ сгради и съоръжения, за които
няма спор, че са трайно прикрепени към земята, въз основа на учредено му от
собственика на земята право на строеж, поради което следва да се изключи
възможността ищеца да е станал техен собственик, на основание чл.67, ал.1
от ЗС.
5
В заключение, поддържаната от ищеца теза противоречи на
горецитираната законова уредба, доколкото изграждането на постройки и
трайно прикрепени за земята съоръжения в чужд имот не могат да направят
извършителят им техен собственик, освен ако собственикът на имота не му е
учредил съответното право на строеж, каквото в случая липсват
доказателства да е учредявано нито от „Г.-РОФ“АД, нито от правоприемника
му „Г. М.“АД, нито от ответното дружество. Ето защо, по предявения иск е
ирелевантно дали ищецът действително е изградил със собствени средства
описаните в ИМ постройки и съоръжения, след като с трайното им
прикрепяне към земята, те са станали собственост на собственика на
недвижимия имот, в който са изградени, при липса на надлежно учредено
право за построяването им в полза на ищеца.
Само за пълнота, ще се посочи, че по делото дори не бе проведено
пълно и главно доказване на твърдението на ищеца за изграждането на
описаните в ИМ постройки и съоръжения с негови средства по време на
дейността му като ЕТ“П. - **“, понастоящем заличен. Липсват каквито и да е
строителни книжа или документи за закупени от ищеца като ЕТ материали,
както и доказателства за извършване от него или за негова сметка на
строителство на посочените в ИМ постройки и съоръжения. Колкото до
представеният с ИМ протокол с дата 12.07.1998г. на комисия в състав
**************** и Д. Ч. – фирма „П. **“, в който се говори за извършени от
фирма „П. **“ с нейни средства СМР и че собствеността върху извършеното
остава за фирма „П. **“, освен че са касае за частен документ без достоверна
дата, имащ само формална доказателствена сила относно съдържащите се в
него изявления, този документ не доказва надлежно учредяване на право на
ищеца да изгради в чуждия имот описаните в ИМ постройки и съоръжения.
Същото важи и за представения с ИМ констативен протокол от 22.08.2001г.,
който не може да бъде източник на собственически права за ищеца по
отношение на описаното в ИМ недвижимо имущество.
За изчерпателност, следва да се отбележи и че в ИМ не се съдържат
никакви твърдения ищецът да е ползвал целия или част от имота на ответника
под наем. Видно обаче от представения с ИМ договор от 15.07.1996г., между
Г. Ад, като наемодател и ЕТ „П. - **“, представлявано от Д.Ч., като наемател,
е сключен договор за наем на общо 1500 кв.м необработваема площ, 750 кв.
от която съставлява необработваема скатна площ, на която се намира
6
бетоново стопанство със съоръжения към него. В договора е посочено, че
всички разноски за насипване, уплътняване, бетониране и строителство са за
сметка на наемателя, както и че последният има право да ползва и строи
временни съоръжения. Макар да няма яснота от съдържанието на договора
къде точно се намират въпросните площи, респ. дали попадат в имота на
ответника, в който се твърди ищецът да е построил описаните в ИМ
постройки и съоръжения, дори хипотетично да се приеме, че договорът е бил
за ползване на част от този имот, в случая очевидно отношенията между
страните са се развили на плоскостта на облигационна връзка по
предоставянето на ползването на имота под наем, при което евентуалните
резултати от извършвани от наемателя СМР, както и евентуално изградени
временни постройки по силата на даденото му по този договор право не биха
могли да станат негова собственост, съответно за ищеца не би могло да
възникне право като техен собственик да претендира наем за ползването им
от собственика на имота, респ. на обезщетение за лишаване от възможността
ищеца да получава гражданските плодове от тях, каквото се претендира с
предявения иск.
Въз основа на всичко изложено, съдът намира, че предявеният от ищеца
иск по чл.59 ЗЗД за осъждане на ответника да му заплати сумата от 33000 лв.,
с която ответникът се е обогатил за сметка на еквивалентното по размер
обедняване на ищеца посредством ползването без основание на постройки и
съоръжения, собственост на ищеца, построени в поземлен имот с
идентификатор ***********. по кадастралната карта и кадастралния регистър
на гр. Р., С. област, подробно описани в нот.акт № ************-ти нотариус
с район на действие РС-М., описани в исковата молба, се явява неоснователен
и ще се отхвърли.
Тъй като първоинстанционния съд е стигнал до същия извод,
обжалваното решение ще се потвърди, като на основание чл.272 ГПК, ще се
препрати към мотивите му, които се споделят от въззивната инстанция.
На основание чл.78, ал.3 ГПК, ищецът ще бъде осъден да заплати на
ответника 200 лв юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът
7
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение №8/07.01.2022 г. , постановено по
гр.дело № 523/2020 г. по описа на Окръжен съд – Смолян.
ОСЪЖДА Д.Б. Ч., ЕГН:********** да заплати на „В. - Б.“АД,
ЕИК:********** сумата от 200 лв. юрисконсултско възнаграждение за
настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване през Върховния касационен съд,
при наличие на предпоставките по чл.280 ГПК, в 1-месечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8